Р Е Ш Е Н И Е
№ 2015
гр. Пловдив, 10 ноември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на втори ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2631 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
“МАРТИ ОЙЛ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:гр. Пловдив, ул. “Напредък“ №1, ЕИК *********, представлявано от адвокат И.Й.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0438-000082 от 29.08.2020г. на временно преназначен на длъжността (ВПД) началник на Трето районно управление (III-то РУ) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо лек автомобил “МЕРЦЕДЕС Ц 250 БЛУТЕК“, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №*****.
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност.
Ответникът- С.Ю.Х.- ВПД началник на III-то РУ при ОД на МВР- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. На 15.10.2020г. по делото постъпва молба-становище с Рег.№4380000-11311 от 09.10.2020г. (лист 3) от ответника, в която се изразява становище за неоснователност на жалбата; изрично се възразява за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, при евентуално уважаване на жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 4, 26) е връчена на М.С.И.- управител на “МАРТИ ОЙЛ“ ЕООД, на 23.09.2020г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (лист 7) е подадена чрез III-то РУ при ОД на МВР- Пловдив на 07.10.2020г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.08.2020г., около 12:10ч. е извършена проверка от служители в III-то РУ при ОД на МВР- Пловдив, на място, в гр. Пловдив, на бул. “България“ №78. В рамките на проверката е прието за установено, че в посока изток-запад М.К.Л., ЕГН **********, управлява лек автомобил “МЕРЦЕДЕС Ц 250 БЛУТЕК“, с рег.№*****, собственост на жалбоподателя “МАРТИ ОЙЛ“ ЕООД- клон ЕИК 2014476040012, за което по делото са приети заверено копие на Свидетелство за регистрация (голям талон), Част І (лист 29) с №********* от 14.06.2018г., както и заверено копие на Свидетелство за регистрация (малък талон), Част IІ (лист 24) с №*********. Прието е за установено, след извършена справка в ОДЧ (оперативна дежурна част), че М.Л.управлява автомобила без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и контролен талон (КТ) към него, за което по делото е приета и нарочна справка за нарушител/водач (лист 23а).
За установеното в рамките на проверката Б.А.В.- мл. експерт в III-то РУ при ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия АА, бл.№946562 от 29.08.2020г., (лист 5, 6, 25), с който деянието на М. Л., изразяващо се в управление на МПС, без да е правоспособен водач, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.150 от ЗДвП. Според отразеното в процесния АУАН, същият е подписан от М.Л.за “нарушител“ и като възражение е вписано “Нямам“.
Пак според процесния АУАН, при съставянето му от М.Л.са иззети: СРМПС, част ІІ-ра (малък талон) №**********; както и два броя табели с рег.№*****.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Със Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които служби са и Областните дирекции на МВР (точка 3. от заповедта). Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (листи 10-11) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на РУ на МВР са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.2. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-4207 от 28.02.2020г. (лист 9) на министъра на вътрешните работи, с която заповед С.Ю.Х., издал оспорената в настоящето производство заповед, е преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК I СТЕПЕН на Трето районно управление – Пловдив при Областна дирекция на МВР – Пловдив“, за срок от една година, считано от датата на встъпване в длъжност .
Така посочените определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
С разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове /АУАН/ по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В случая, обстоятелството, че М.Л.е неправоспособен (не притежаващ СУМПС) водач се явява установено по делото, посредством посочената по-горе справка за нарушител/водач (лист 23а), и не е спорно между страните.
Съответно, налице е фактическо основание за издаване на оспорената по делото заповед, а именно, управление на МПС от водач, който е неправоспособен (не притежава СУМПС).
Собственият на жалбоподателя лек автомобил “МЕРЦЕДЕС Ц 250 БЛУТЕК“, с рег.№*****, се явява обект на оспорената по делото ПАМ по смисъла на ЗДвП, тъй като именно този автомобил е управляван от неправоспособен водач.
А субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП е собственикът на ППС, какъвто в случая несъмнено се явява жалбоподателят “МАРТИ ОЙЛ“ ЕООД.
Направеното в тази връзка възражение, че процесният автомобил е предоставен за ползване на Ж.Ф.З., ЕГН **********, за което по делото е прието заверено копие на Договор за наем на МПС от 15.08.2020г. (листи 30-33), по силата който договор жалбоподателят (наемодател) предоставя на Жинен Закка (наемател) за временно и възмездно ползване процесният автомобил “МЕРЦЕДЕС Ц 250 БЛУТЕК“, с рег.№*****, е неоснователно, тъй като законът определя еднозначно субекта на ПАМ от вида на оспорената по делото и това е собственикът на ППС.
При това положение, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
На следващо място, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правни основания, послужили за издаването ѝ, както и редът за нейното обжалване.
Посочи се по-горе, че ПАМ от вида на оспорената по делото се прилага за срок от 6 месеца до 1 година, като органът, прилагащ мярката, действа при условията на обвързана компетентност.
От своя страна, принципът за съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, установява следното: (1) административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; (2) административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В случая, оспорената по делото ПАМ е наложена по отношение на жалбоподателя за минимално предвидения от закона срок, поради което следва да се приеме за установено, че разглежданата ПАМ е наложена при спазване на принципа за съразмерност.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “МАРТИ ОЙЛ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:гр. Пловдив, ул. “Напредък“ №1, ЕИК *********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0438-000082 от 29.08.2020г. на ВПД началник на Трето районно управление при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е наложена ПАМ- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представляващо лек автомобил “МЕРЦЕДЕС Ц 250 БЛУТЕК“, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №*****.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:/П/.........................
/Н.Бекиров/