Р Е Ш Е Н И Е № 182
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив 29.06.2020г .
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение,
в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря КАТЯ
МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева възз.търг. дело № 534 описа на ПАС за 2019 г., намери следното:
Производство по чл.258 и следв. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Б.Д.“ ЕАД ***, ЕИК *********, със съдебен
адрес:*** чрез пълномощника на Банката юрисконсулт В.С. против решение №128 от 08.03.2019г.,
постановено по търг.дело №188/2017г. по описа на Окръжен съд – П., с което е
отхвърлен предявеният от „Б.Д.“ ЕАД ***, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** против
П.Д.Д. и М.Д.Д.,*** иск за признаване за установено, че „Б.Д.“ ЕАД има вземане
против П.Д.Д. и М.Д.Д., произтичащо от договор за ипотечен кредит от
24.03.2008г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
на основание чл.417 от ГПК по ч. гр.д. №547/2016г. по описа на Районен съд – А.,
както следва: 96 253.72 лева – главница, 11 505.33 лева – договорна
лихва за периода 11.11.2014г. – 05.04.2016г., 184.63 лева – наказателна лихва
за периода 31.03.2014г. – 05.04.2016г., 1 485.11 лева – заемни такси, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.04.2016г. до окончателното
погасяване на задължението и е осъдена „Б.Д.“ ЕАД да заплати на адв. Р.И. сумата 900 лева –
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
С Определение №1409/05.07.2019г.
решението е изменено в частта за разноските на основание чл.248 от ГПК като
вместо 900 лева „Б.Д.“ ЕАД да заплати на
адв. Р.И. сумата 4118.58 лева – адвокатско възнаграждение при условията на
чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Жалбоподателят „Б.Д.“ ЕАД ***, ЕИК *********,
със съдебен адрес:*** счита обжалваното решение за необосновано и постановено в
противоречие с материалния закон. Счита, че неправилен изводът на
първоинстанционния съд да приеме за нищожна изцяло клаузата на чл.7 от
договора. Счита, че частта от тази клауза, в която ясно е предвидено какъв е
размерът на лихвата към датата на сключване на договора за кредит, не е
нищожна. Дори и да се приеме, че кредиторът не може едностранно да променя
лихвата по кредита, то приложима в отношенията остава уговорката за конкретен
размер на договорната възнаградителна лихва към датата на сключване на
договора. Счита за неправилен и извода на първоинстанционния съд относно
частичната неревноправност на клаузата на т.20.2 от Общите условия. Излага
доводи, че право на кредитора е да прецени кое неизпълнение е съществено с
оглед на интересите му. Посочва, че между страните е постигната договорка
относно размера на кредита и правните последици от определена забава на
длъжника, в това число и за условията за настъпване на предсрочна изискуемост.
Посочва, че само по себе си уговарянето на обявяване на предсрочна изискуемост
не представлява неравноправна клауза, доколкото не води до значително неравновесие
в правата на търговеца и потребителя.
Моли
обжалваното решение да бъде отменено, а по същество постановено друго, с което
да се признае за установено наличие на вземане на „Б.Д.“ ЕАД против П.Д.Д. и М.Д.Д.,
произтичащо от договор за ипотечен кредит от 24.03.2008г. и допълнителни
споразумения към него, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение на основание чл.417 от ГПК по ч. гр.д. №547/2016г. по описа на
Районен съд – А., както следва: 96 253.72 лева – главница, 11 505.33
лева – договорна лихва за периода 11.11.2014г. – 05.04.2016г., 184.63 лева –
наказателна лихва за периода 31.03.2014г. – 05.04.2016г., 1 485.11 лева –
заемни такси, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 06.04.2016г. до
окончателното погасяване на задължението. Претендира присъждане
на направените разноски по делото.
Въззиваемите страни П.Д.Д. и М.Д.Д.,***, със
съдебен адрес:*** – чрез адв. Р.И. изразяват становище за неоснователност на въззивната
жалба. В писмен отговор са изложени подробни съображения срещу доводите за
порочност на обжалваното решение. Молят
обжалваното решение да се потвърди. Претендират присъждане на разноски за
въззивното производство.
Съдът, след
като се запозна с акта предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя
„Б.Д.“ ЕАД на 22.03.2019 г., а въззивната жалба срещу него е подадена на 04.04.2019
г., поради което съдът намира, че е спазен двуседмичния срок, предвиден в
чл.259 от ГПК. Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт. Ето защо същата се явява допустима.
Претендирано
е от ищеца „Б.Д.“ ЕАД да се признае за установено, че П.Д.Д. и М.Д.Д. му
дължат на основание договор за ипотечен кредит от 24.03.2008г. и допълнителни
споразумения към него, следните суми: 96 253.72 лева – главница,
11 505.33 лева – договорна лихва за периода 11.11.2014г. – 05.04.2016г.,
184.63 лева – наказателна лихва за периода 31.03.2014г. – 05.04.2016г.,
1 485.11 лева – заемни такси, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 06.04.2016г. /датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/ до окончателното погасяване на задължението/, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр.д. №547/2016г. по описа на Районен съд – А.,
като е постановено незабавното й изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
Правният
интерес на ищеца от установителния иск се мотивира с оглед на постъпилите на 18.10.2016г.
възражения от П.Д. и М.Д. /вх. №13016 и вх. №13018/ по чл.414 от ГПК за
недължимост на претендираните суми, депозирани по ч.гр.д. №547/2016г. на РС - А..
Ищецът твърди,
че сумите – предмет на издадената
заповед за изпълнение - представляват негови вземания, произтичащи от договор
за банков ипотечен кредит от 24.03.2008 г., сключен между него
в качеството му на кредитодател и ответниците като кредитополучатели, както и допълнителни споразумения към същия договор - съответно от 22.07.2010г.,
ат 25.07.2013г. и от 08.01.2015г. Посочва, че е изпълнил договорните си задължения като е предоставил
уговорената заемна сума в размер на 100 000 лева, а ответниците са я усвоили.
Твърди, че е налице неизпълнение от тяхна страна на задължението да погасяват
отпуснатия кредит по уговорения начин - на
равни месечни вноски, включващи дължимите месечни вноски за главница и лихви съгласно погасителен план. Това
довело до преструктуриране на кредита със сключване на допълнително
споразумение от 22.07.2010 г., с което страните приемат, че остатъкът от дълга
е в размер на 96 143.45 лева – редовна главница и 958.70 лева – текущо
начислена лихва. Твърди, че с това споразумение е уговорена лихва по кредита в
размер на 7.09 % за първите 36 месеца, а за останалия период – в размер на 9.79
%. Договорен е и гратисен период от 6 месеца за издължаване на главницата, без
да се променя крайния срок за издължаване на кредита. Твърди, че въпреки
преструктурирането, кредитополучателите не внасяли редовно вноските по кредита.
В тази връзка било сключено второ допълнително споразумение от 25.07.2013г. С
него остатъкът от дълга е фиксиран на 97 145.33 лева. Кредиторът се
отказал от вземането си за наказателна
лихва за периода 12.07.2013г. - 25.07.2013г. Уговорено е начислената лихва в
размер на 1832.46 лева да се капитализира към главницата като нейния размер
така е определен на 96 000 лева. С това споразумение е уговорен друг
размер на лихвата по кредита от 9.29 %. Тъй като погасяването е продължило да е
нередовно, а сумите – недостатъчни, е подписано ново допълнително споразумение
– от 08.01.2015г. Към датата на сключване на споразумението остатъкът от дълга
е фиксиран от страните на 100 239.92 лева. Договорен е гратисен период от 6 месеца
за издължаване на главницата по кредита, без да е променен крайният срок
за издължаване. Договорено е, че кредиторът се отказва от вземането си за такси
за управление на кредита. Лихвата е определена на 9.29%. Уговорено е, че непогасената
част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита
на първия работен ден, следващ
последната падежна дата от гратисния период, като при настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, капитализацията отпада, считано от датата на
предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат за дължима лихва.
Твърди, че при забава на плащанията, повече от 90 дни, възниква правото да
се обяви кредитът за предсрочно изискуем –съгласно т.20.2 от Общите условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити – неразделна част от договора.
Твърди, че поради неплащане на дължими вноски по кредита, /като към
31.03.2016г. непогасени са 11 броя месечни вноски/ е упражнил правото си да
превърне същия в изцяло предсрочно изискуем. Твърди, че ответниците са
уведомени за това с писма, връчени им съответно – на П.Д. – на 23.03.2016г. и
на М. Д. – на 29.03.2016г. Така към 31.03.2016 г. кредитът е отнесен като предсрочно изискуем, като
не са погасени 11 бр.месечни вноски. Начислени са и санкционни лихви, както и
дължимите заемни такси.
В подкрепа на твърденията
си банката е представила писмени
доказателства - посочените от нея
договори и допълнителни споразумения, таблици
за такси по кредита ,погасителни планове, Общи условия, уведомления за
предсрочна изискуемост ведно с
потвърждения за получаване, банкови извлечения. Ангажирал е и съдебно
счетоводна експертиза.
Ответниците
са подали отговор на исковата молба. С него се изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Прави се възражение за нищожност на клаузата
на чл.7 от договора за ипотечен кредит и т.25.3 от Общите условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити. Твърди, че съгласно посочената
клауза от договора кредитополучателят заплаща лихва, формирана от два
компонента: базов лихвен процент, определян периодично от кредитора и надбавка,
която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползвяане на
преференциален лихвен процент по програма „* у.“. Твърдят, че съгласно т.25.3
от ОУ кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и
таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Счита, че уговорката
за възнаградителна лихва е нищожна, тъй като не е ясна методиката за формиране
на базовия лихвен процент, а оттам и на възнаградителната лихва. Посочват, че
няма обективни критерии, които да водят до определена или определяема промяна
на лихвата. Твърдят, че не им е предоставена Методология, по която Банката
извършва промяна на базовия лихвен процент, което обстоятелство ги поставя в
неравностойно положение като страна по облигационното правоотношение, заради
липса на осведоменост за задълженията им по договора. Считат, че клаузата на
чл.7 от договора от 24.03.2008г. е неравноправна клауза съгласно чл.143, ал.1
от ЗЗП, тъй като банката има право едностранно да определя размера на базовия лихвен процент. Правят
възражение за нищожност и на клаузата на т.20.2 от Общите условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити като неравноправна клауза съгласно
чл.143 от ЗПП, доколкото в същата е предвидено, че при просрочие на кредита повече
от 90 дни, той се олихвява с наказателна
надбавка 10 процентни пункта. Считат, че тя противоречи на закона – чл.21 ал.2
от ЗПК.
Оспорват информацията в приложените извлечения от сметки.
С допълнителната искова молба ищецът изразява становище за неоснователност
на направените възражение за нищожност на посочените клаузи от договора и
общите условия. Счита, че с подписване на допълнителните споразумения
ответниците са се съгласили с промяната на лихвения процент по кредита. Той е
бил изменен, но в посока намяаляване. Счита, че клаузата на т.20.2 от ОУ не
противоречи на чл.21 ал.2 от ЗПК, тъй като последната урежда обезщетение в
полза на кредитора при предсрочно погасяване на задължението от
кредитополучател, а в случая такова изобщо не е налице. Освен това посочва, че
разпоредбите на ЗПК не се прилагат за договори за кредит, обезпечени с ипотека,
какъвто е настоящия.
С допълнителния отговор ответниците посочват, че посоченият в договора
базов лшихвен процент не ги обвързва, а има само информативно значение, доколкото
е предвидено, че той ще се определя от Банката периодично. Правят възражение,
че клаузата на чл.7 от договора е нищожна, поради противоречие със закона
и добрите нрави, липса на предмет и
липса на съгласие. Посочват, че липсва методология за определяне на базовия
лихвен процент – такава не е инкорпорирана нито в договора, нито в Общите
условия. Поддържа се твърдението, че клаузата на чл.7 от договора е
неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Тя не е уговорена
индивидуално и ответниците не са имали
възможност да влияят върху съдържанието и. Тя не отговоря и на изискванията на
чл.147 от ЗЗП да бъде ясна и недвусмислена. Поддържа се наличие на
предпоставките по чл.143 т.12 от ЗЗП. Считат, че тази клауза противоречи и на
морала и добрите нрави, тъй като икономически по-силната страна в
правоотношението включва в договора неясни и недефинирани понятия и променя
произволно дължимата възнаградителна лихва. Считат, че е налице и липса на
предмет на сделката и съгласие за сключването и, тъй като не са ясни правата и
задълженията на страните и не може да се прецени съвпада ли волята им.
Поддържат възражението за нищожност и на клаузата на чл.25.3 от Общите условия.
Поддържа се становище, че нищожността на посочените клаузи влече нищожност и на
целия договор, тъй като договорът за кредит е възмезден /чл.430 ал.2 от ТЗ/, а
в случая не е ясен механизма за определяне на годишния лихвен процент. При това
положение считат, че всички техни плащания следва да бъдат отнесени към
главницата, при каквото към 16.03.2016г. не биха били налице основания за
обявяване на предсрочна изискуемост. В случай че съдът приеме, че договорът не
е нищожен, въпреки нищожността на клаузите и се прецени, че възнаградителната
лихва следва да се определи по стойностите в договора, то считат, че за първите
36 месеца тя следва да е 5.59 %, а за останалите – 7.79 %.
Твърдят, че още преди подписване на първото допълнително споразумение
годишният лихвен процент е бил увеличен с 1.50 %, без да им бъде предоставен
актуален погасителен план. Твърдят, че с допълнителните споразумения Банката се
е опитала да санира нищожни клаузи, поради което и самите допълнителни
споразумения са нищожни. Посочват, че позоваване на нищожност не е обвързано
със срок и може да бъде направено не само в рамките на 5 години от сключване на
договора.
Считат, че Банката неправилно е изчислявала месечната погасителна вноска и
е усвоявала суми, надвишаващи действително дължимите възнаградителни лихви. В
тази връзка правят евентуално възражение за прихващане на задълженията си с
вземането им за получени без основание от Банката възнаградителни лихви зае
периода 24.03.2008г. – 16.03.2016г.
Въз основа на представените доказателства, разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност се установява, че между страните е налице твърдяното в исковатамолба правоотношение. На 24.03.2008г. между „Б. *“ АД като кредитодател и
ответниците е сключен договор за ипотечен кредит, изменен с няколко допълнителни
споразумения. Съгласно чл.11 от договора от 24.03.2008г. Общите
условия за предоставяне на ипотечни кредити на
физически лица, се явяват неразделна част от него, кредитополучателят
заявява, че е получил същите и ги приема с подписването на
договора. Към договора и допълнителните споразумения са
приложени и подписани и погасителни планове. Няма спор по делото, че всички
тези документи носят подписа на кредитополучателите.
При положение,че се установява валидна облигационна връзка между страните, възникнала по сила на договора от 24.03.2008 г.,тази връзка притежава всички характеристики на търговска сделка, уредена в гл.
29-та, раздел III от Търговския закон - чл.430 от ТЗ - договор за банков кредит
- формален, консенсуален, възмезден, двустранен договор.
Предвид
спецификата на този договор, страните по него се определят като търговец по
смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, каквато е банката, и на потребител по смисъла
на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, какъвто е ответникът. Предмет на договора е финансова
услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП. Затова в отношенията между
страните следва да намерят приложение и закрилните норми за защита на лицето,
имащо качеството на потребител в ЗЗП, отнасящи се до неравноправни клаузи.
Съгласно общият принцип, съдържащ се в
разпоредбата на чл.143 ЗЗП, в договор, сключен с потребител,
неравноправни са клаузите в негова вреда, които не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Такива са клаузите, позволяващи на
търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание – чл.143, т.10 ЗЗП.
Изключението
от горното правило, отнасящо се до договорите, с които се предоставят финансови
услуги, се съдържа в чл.144
ал.2 ЗЗП. Съгласно чл.144, ал.2 т.1 ЗЗП доставчикът на финансови услуги си
запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие
лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на
всички други разходи, свързани с финансовите услуги при условие, че е поел
задължение да уведоми за промяната другата страна по договора в 7-дневен срок и
другата страна по договора да има правото незабавно да прекрати договора. Друго
условие, което е приложимо само при безсрочните договори, е поемането на
задължение от търговецът в тридневен срок да информира потребителя за промените
и потребителят да има правото да прекрати договора - чл.144, ал.2 т.2 ЗЗП.
Въз основа
на тази нормативна база, която намира приложение в отношенията между страните, както и на
установените факти и обстоятелства по делото, следва да се отговори на
възраженията на ответниците за наличие на неравноправни клаузи. Установява се, че е отпуснат кредит в размер на 100 000
лева със срок на издължаване 290 месеца от усвояването му. От заключението на
вещото лице Д.С. по допуснатата съдебно-счетоводна експертниза се установява,
че цялата сума е усвоена на 01.04.2008г. Съгласно чл.7 от договора, за
предоставения кредит е уговорена лихва, т.нар. възнаградителна лихва, формирана
от базовия лихвен процент /БЛП/ за този вид кредит, определян периодично от
кредитора и надбавка, за която е предвидена възможността да бъде намалена с
отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по
програма Уют. Уговорената първоначална възнаградителна лихва е в размер 5,59 %,
формирана от базовия лихвен процент /БЛП/ - 4,19% и надбавка – 1.4%, или 5,59%.
Тази лихва е уговорено да се прилага са период от три години. След изтичане на
този срок се прилага стандартната надбавка, а не преференциалната такава от 1.4
% или възнаградителна
лихва след изтичане на
тригодишния срок би била в размер 7,79 %, формирана от базовия лихвен процент /БЛП/ - 4,19%
и стандартната надбавка
– 4.10%, или 8.29%, каято като бъде намалена с отстъпката, съгласно Условия
за ползване на преференциален лихвен процент по програма Уют, би била 7.79 % .
Неразделна част от договора са Общите
условия. Според клаузата на чл.25.3 от Общите условия, действащи към
датата на сключване на договора, кредиторът има право едностранно да променя
базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по
подходящ начин. Промяната може да бъде извършена при наличие на някои от
следните условия:
а. при изменение от поне 1% за
месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR;
б. при изменение от поне 1% на
месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар;
в. при изменение от поне 0,5%
на месец индекса на потребителските цени за България /CPI/;
г. въвеждане на рестрикции от
страна на Централната банка върху банковата система и/или върху Б. *;
д. промени в нормативните
актове, както и регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и
изискванията към банките;
е. при изменение от поне 10%
за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по
привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на
Централната банка;
ж. съществена промяна в
паричната политика на Централната банка, като премахване на валутния борд,
обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.
Тази разпоредба е възпроизведена в приетите от банката към подписване на
допълнителното споразумение между страните Общи условия - т.24.3
/стр.36-39 от делото -14408/2016г. на СГС/.
В случая от подписване на договора до
сключване на допълнителното споразумение от 22.07.2010 г. БЛП е бил увеличен
два пъти – 4,69 % и 5,69%.
Въпреки,че в Общите
условия са изброени основните,
независещи от волята на търговеца
предпоставки, въз основа на които може да се променя БЛП, нито в
договора, нито в Общите условия се съдържа
конкретна методика или формула, за начина по който, предвид настъпилите
изменения във финансов индекс, валутен курс и др.,
ще се формира новият базов лихвен процент. Липсва
математически алгоритъм, определящ трайно съотношение между изменението на
изброените пазарните лихвени индекси или другите изброени фактори с конкретното
изменение на БЛП. Липсата на такъв механизъм дава възможност на банката, при
наличие на предвидените изменения на пазарните индекси, произволно да променя
размера на лихвата по кредита. Предвиденото в Общите условия задължение на банката да уведомява кредитополучателите
за промените в размера на лихвения процент, само по себе си също не е
достатъчно за прилагане на изключенията по чл.144 ЗЗП относно спорните клаузи.
Както бе посочено, освен наличието на основателна причина да промени без
предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или
стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, търговецът
трябва да е поел и задължение да уведоми за промяната другата страна по
договора в 7-дневен срок, и съответно тя да има право незабавно да прекрати
договора. Уговорка с подобно задължение, във връзка с промяната в лихвения
процент, липсва както в договора, така и в Общите условия.
Ето защо, клаузата на чл.7 от процесния договор от 24.03.2008 г.,която е
във връзка с т.25.3
от Общите условия, респ.т.24.3 от версията им от 10.11.2009г., е неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 ЗЗП и доколкото ищецът не
твърди, а и не е доказал, че е била индивидуално уговорена,
посочената уговорка е нищожна –
чл.146, ал.1 ЗЗП.
Възражението на ответниците и настоящи жалбоподатели се явява основателно.
От ответниците с отговора на исковата
молба е направено възражение и за неравноправност на клаузата на т.20.2 от
Общите условия, съгласно чл.143, вр.чл.146, ал.1 и 2 от ЗПП, тъй
като при просрочие на кредита,повече от 90 дни,
той се олихвява с наказателна надбавка 10 процентни пункта. Твърди се,
че тази клауза е във вреда на кредитополучателите, тъй като предвижда
необосновано увеличение на санкциониращата лихва.
Същото възражение се отнася и
до клаузата на т.20,т.1 от Общите условия/ клаузите на т.20.1 и т.20.2 в Общите условия към
договора и към допълнителното споразумение са с идентично съдържание/.
Видно от т.20.2, тя се отнася
за хипотезите при изменение на кредита в предсрочно изискуем. При допусната
забава в плащанията по кредита над 90 дни, целият остатък от него
става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на
молбата за събирането му по съдебен
ред остатъкът се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка
в размер на 10 % пункта. Това означава , че целият остатък от кредита ще
се олихви с първоначалния лихвен процент - 7,79% /при положение ,че променените
лихвени проценти са нищожни , като неравноправни/ плюс наказателната надбавка
-10% , или общо с лихвен процент 17,79 %. Това е наказателна или санкционираща
лихва при просрочие, поради предсрочна
изискуемост, която се начислява до предявяване на молба по съдебен ред за
събиране на вземането. Има наказателен договорен характер и тъй като е
предварително уговорена - неустоичен характер.
Видно от т.20.1, при забава на
плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата в договора, частта
от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена
с наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Това означава,че месечната
главница ще се олихви, както следва: 7,79% /при положение ,че променените
лихвени проценти са нищожни , като неравноправни/ + 3%, или с 10,79 %. Също има
наказателен и неустоичен характер.
Съгласно чл.143, т.5 от ЗЗП,
неравноправна е клауза, която задължава
потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
Съгласно практиката на СЕС /решение от
14.03.2013 г. по дело с-415/2011-пар.74/ при преценка на прекомерността съдът
следва да изследва националните правни норми, които следва да се приложат за
правоотношенията между страните при липса на уговорка в това отношение в
съответния договор или в различните сключени с потребители договори от този
вид, и от друга страна - размера на определената лихва за забава спрямо този на
законната лихва, за да се провери дали с определената лихва за забава може да
се гарантира осъществяването на целите, преследвани с нея в съответната
държава-членка, както и дали тя надхвърля необходимото за постигането на тези
цели. На тази база уговорената наказателна лихва при забава на месечната
погасителна вноска не се явява необосновано висока. Не надвишава регламентираната с подзаконови нормативни актове законна лихва
върху просрочени парични задължения по смисъла на чл.86 от ЗЗД и чл.309а, ал.1
от ТЗ, възлизаща на 10 пункта над
основния лихвен процент. Следователно не
е прекомерно уговорена. Същият извод - за липса на прекомерност, се отнася и до
наказателната лихва при обявяване на предсрочна изискуемост, тъй като е
уговорен срок, до който ще се начислява тази лихва. При положение, че има
предел за нейното начисляване, уговореният размер ще
обезпечи изпълнение на задължението от страна на кредитополучателите, каквато е и целта на
уговорката съобразно нейния неустоичен характер. Ето защо и тъй като не се
установява прекомерност при определянето на лихвен процент за забава в горните
два случая, възраженията на ответниците за нищожност на посочените клаузи са
неоснователни.
С оглед гореизложеното, нищожната клауза на
чл.7 от договора между страните следва да бъде отчетена при преценяване на
допълнителното споразумение от 22.07.2010 г., доколкото в него са посочени
дължими суми, определени при лихвени
проценти съгласно нищожна клауза. Видно от споразумението до сключването му и изготвянето
на нов погасителен план в рамките на срока на договора, се е стигнало, поради нередовно погасяване на месечните вноски и по искане на
кредитополучателите. Така страните по правоотношението са приели, че остатъкът от задължението е 96143.45 лв. - остатък от главницата, 958.70 лева - дължимата редовна лихва. Страните са
договорили и нови условия за погасяване на остатъка от кредита, които включват шестмесечен гратисен период за
издължаване на главницата, през който кредитополучателите заплащат част от
месечната лихва по погасителния план в размер на 284.02 лева, а непогасената част от начислената лихва се капитализира
към остатъка от главницата на първия работен ден след последната падежна дата
от шестмесечния гратисен период.
Уговорено е също, че при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по
време на гратисния период, капитализация на лихвата не се извършва. Страните са предвидили отпадане
на капитализацията на непогасената част от начислената лихва, считано от датата
на предсрочната изискуемост, както и трансформиране на капитализираните суми в
дължима лихва, в случай че след изтичане на гратисния период кредитът стане
предсрочно изискуем, поради
настъпване на някое от предвидените в Общите условия основания. Във връзка със
споразумението е бил предоставен актуализиран погасителен план - за дължимите
месечни вноски след първата падежна дата, следваща датата на сключването му. Уговорена е лихва по
кредита в размер на 7.09 % за първите 36 месеца, а за останалия период – в
размер на 9.79 %.
На 25.07.2013г. е сключено
второ допълнително споразумение. С него остатъкът от дълга е фиксиран на 97
145.33 лева. Кредиторът се е отказал от вземането си за наказателна лихва за
периода 12.07.2013г. - 25.07.2013г. Уговорено е начислената лихва в размер на
1832.46 лева да се капитализира към главницата като нейния размер така е
определен на 96 000 лева. С това споразумение е уговорен друг размер на
лихвата по кредита от 9.29 %. На 08.01.2015г. е подписано ново допълнително
споразумение. Към датата на сключване на споразумението остатъкът от дълга е
фиксиран от страните на 100 239.92 лева. Договорен е гратисен период от 6 месеца
за издължаване на главницата по кредита, без да е променен крайният срок
за издължаване. Договорено е, че кредиторът се отказва от вземането си за такси
за управление на кредита. Лихвата е определена на 9.29%. Уговорено е, че
непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от
главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период,
като при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, капитализацията
отпада, считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми
се считат за дължима лихва.
Така при наличие на неравноправна и нищожна клауза в първоначалния
договор от 24.03.2008 г. се е стигнало до допълнителното споразумение от 22.07.2010г.,
както и до сключване
на нови такива – от 25.07.2013г. и от 08.01.2015г., с които страните са се
споразумели относно размера на остатъка от дълга и за условията, при които ще
се погаси тази сума. Съгласно постигнатото съгласие в този размер са включени
остатъкът от главницата по първоначалния договор и дължима редовна лихва, която се
капитализира към остатъка, заемни такси. т.е. определен е размера на дълга на
база нищожна договорна клауза и то за периода
на действие на първоначалния договор. Посоченият нов размер на лихвата с допълнителните споразумения е определения едностранно от банката лихвен
процент въз основа на неравноправна клауза в първоначалния договор. С
подписването на тези
споразумения се цели
задължението, формирано по неравноправна клауза
на първоначалния договор, да се приеме от длъжника и да се счита за
индивидуално уговорено. След като размерът на задължението е определен на база
на нищожната договорна клауза, независимо от приемането му от
кредитополучателите, то споразумението в тази част представлява спогодба по
непозволен договор и е нищожно по чл.366 от ЗЗД.
Според настоящата инстанция това
обстоятелство има за последица прилагане в отношенията между страните на уговорката
от първоначалния договор. Същият може да бъде изпълняван без неравноправната
клауза за едностранно изменение на възнаградителните лихви. Първоначалният
договор има действие между страните, както
относно размера на възнаградителната лихва - 5,59 % за период
от три години и 7.79
% - след
изтичане на този срок, така и в частта на падежите на отделните погасителни вноски.
Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като
компетентно изготвено на база документална проверка, за периода 01.04.2008г.
/когато сумата от 100 000 лева е усвоена от кредитополучателите/ до
06.04.2016г. постъпилите по разплащателната сметка суми за погасяване на
кредита са в общ размер 58 768.37 лева, по пера, както следва: 9463.22
лева – главница, 47849.25 лева – договорна лихва, 23.69 лева – наказателна
лихва и 1432.21 лева – заемни такси. Установява се, че до подписване на
споразумението от 22.07.2010 г. от ответниците са постъпили суми за погасяване
на кредита в общ размер 19 167.17 лева, с които са погасени следните
задължения: 3 856.55 лева – главница, 14 527.78 лева – договорна
лихва, 3.25 лева – наказателна лихва и 779.60 лева – заемни такси. През периода
22.07.2010г. – 25.07.2013г. /подписване на второто допълнително споразумение/
са платени общо 27 168.59 лева, с които са погасени: 3 827.55 лева –
главница, 22 680.86 лева – договорна лихва, 7.57 лева – наказателна лихва
и 652.61 лева – заемни такси. За този период общо начислената договорна лихва е
в размер 24 513.32 лева. С постъпилите плащания е погасена договорна лихва в
размер на 22 680.86 лева, а неплатената разлика 1 832.46 лева е
капитализирана към остатъчната главница, в резултат на което е формирана нова
главница в размер на 96 000 лева. За периода 25.07.2013г. – 08.01.2015г.
са внесени общо 10 752.11 лева, с които са погасени следните задължения:
1 779.12 лева – главница, 8 960.12 лева – договорна лихва, 12.87 лева
– наказателна лихва. След приспадане на платената главница от дължимата такава
по последното споразумение остава непогасена главница в размер на
94 220.88 лева. През този период начислената договорна лихва е общо в
размер на 12 832.58 лева, от която е погасена 8 960.12 лева. Остава
непогасен остатък от 3 872.46 лева. Начислени са заемни такси в размер на
550 .58 лева, по които не са отразени плащания. За периода 08.01.2015г. –
31.03.2016г. е постъпила сумата 1 380.50 лева, с която са погасени
договорни лихви.
Последната извършена вноска за
погасяване на главницата по кредита е извършена на 30.09.2014г., когато е
платена главница с падеж 25.07.2014г. плащането на лихви е преустановено на
25.05.2015г., когато е погасена лихва от 2.12 лева. Погасяването на кредитното
задължение е преустановено на 27.07.2015г. и до 06.04.2016г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ са налице 255 дни
забава.
Към 31.03.2016г. кредиторът е
упражнил правото си да превърне кредита в изцяло предсрочно изискуем. Ответниците
са уведомени за това с писма, връчени им съответно – на П.Д. – на 23.03.2016г.
и на М. Д. – на 29.03.2016г. Така към 31.03.2016 г. кредитът е отнесен като предсрочно изискуем,
като не са погасени 11 бр.месечни вноски. Получаването на уведомленията не се оспорва от
ответниците.
В заключението на вещото лице при
отговора на въпрос 2.11 се дава отговор на въпроса ако до 16.03.2016г.
месечната погасителна вноска се изчисли при годишен лихвен процент от 5.59 % за
първите 36 месеца и 7.79 % за останалия период каква би била месечната
погасителна вноска и каква сума съответно се явява платена по договора при този
лихвен процент. Установява се, че общата дължима сума при тази хипотеза би била
67 099.32 лева, от които – 16 819.37 лева – главница и 50 279.95
лихви. Общо внесената сума от ответниците е 57 768.37 лева, която не би
била достатъчна за погасяване на натрупаните задължения към 16.03.2016г.
При определяне на размера на
непогасената част от задължението на кредитополучателите следва да се отчетат
настъпилата предсрочна изискуемост, констатациите на съдебно - счетоводната
експертиза, както и задълженията за
погасяване на кредита при възнаградителна лихва в размер на 5,59 % за период
от три години и 7.79
% - след
изтичане на този срок.
Видно от допълнителното
заключение на вещото лице при така зададените лихвени проценти и при отчитане
на извършените плащания, към 16.03.2016г. остатъчната главница възлиза на
85 482.93 лева. До този размер установителният иск е основателен и следва
да бъде уважен и съответно – обжалваното решение - отменено. Претендира се установяване
на дължима главница в размер на 96 253.72 лева, поради което за разликата
над 85 482.93 лева до пълния претендиран размер от 96 253.72 лева
искът е неоснователен и следва да се отхвърли. В тази част обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Начислената договорна или
възнаградителна лихва е на база лихвени проценти, които не са дължими, като
уговорени с неравноправни и нищожни клаузи. Размерът на възнаградителните лихви
при годишен лихвен процент в размер на 5,59 % за период
от три години и 7.79
% - след
изтичане на този срок е 50 819.93 лева. От тях ответниците са внесли 47 849.25 лева.
Невнесена и дължима е възнаградителна лихва в размер на 2 970.68 лева. До
този размер установителния иск се явява основателен. В тази част обжалваното
решение следва да бъде отменено. За разликата над 2 970.68 лева до пълния
претендиран размер 11 505.33 лева претенцията за договорна лихва е
неоснователна и следва да се отхвърли. В тази част обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
За периода от отпускане на
кредита до 06.04.2016г. заемните такси са в общ размер 2 917.32 лева, от
които са погасени 1 432.21 лева и остават дължими 1 485.11 лева,
колкото се и претендират. Установителният иск по отношение на заемните такси е
основателен. В тази отхвърлителна част обжалваното решение следва да бъде
отменено.
По отношение на разноските –
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му за разноските с оглед
настоящия резултат.
Пред първата инстанция ищецът банка е направил разноски общо
2 788.58 лева, включващи ДТ,
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение,като е приложил списък по чл.80 от ГПК и платежни
документи. Пред втората инстанция са направени разноски в размер на
2 188.58 лева – ДТ и 300 лева - юрисконсултско възнаграждение. Общо
разноските са в размер на 2 488.58 лева. Съразмерно на уважената част от
претенциите на ищеца са дължими 2 296.63 лева за първата инстанция и
2049.56 лева – за въззивната инстанция.
Пред първата инстанция и пред настоящата
инстанция ответниците са освободени от заплащане на разноски. На адв. И. е било
определено възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА в размер на
4 118.58 лева. Пред въззивната инстанция жалбата е намерена за частично
основателна и тази връзка следва да се присъди възнаграждение на основание
чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 1109.16 лева за въззивната инстанция като
съответно до този размер се измени и обжалваното решение в частта за
разноските.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският апелативен съд,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение
№128 от 08.03.2019г., постановено по търг.дело №188/2017г. по описа на Окръжен
съд – П., в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Б.Д.“ ЕАД ***,
ЕИК *********, със съдебен адрес:*** против П.Д.Д. и М.Д.Д.,*** иск за
признаване за установено, че „Б.Д.“ ЕАД има вземане против П.Д.Д. и М.Д.Д.,
произтичащо от договор за ипотечен кредит от 24.03.2008г., за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.417 от ГПК по ч.
гр.д. №547/2016г. по описа на Районен съд – А., както следва: до размер 85 482.93 лева –
главница, до размер от 2 970.68
лева – договорна лихва за периода 11.11.2014г. – 05.04.2016г., за 184.63 лева –
наказателна лихва за периода 31.03.2014г. – 05.04.2016г., 1 485.11 лева –
заемни такси, ведно със
законна лихва върху
главницата, считано от 06.04.2016г. до окончателното погасяване на задължението и е осъдена „Б.Д.“ ЕАД да
заплати на адв. Р.И. сума над
1109.16 лева – адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от Закона
за адвокатурата и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Б.Д.“
ЕАД ***, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** и П.Д.Д. и М.Д.Д.,***, че „Б.Д.“
ЕАД има вземане против П.Д.Д. и М.Д.Д., произтичащо от договор за ипотечен
кредит от 24.03.2008г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение на основание чл.417 от ГПК по ч. гр.д. №547/2016г. по описа на
Районен съд – А., както следва: 85 482.93 лева – главница, 2 970.68
лева – договорна лихва за периода 11.11.2014г. – 05.04.2016г., 184.63 лева –
наказателна лихва за периода 31.03.2014г. – 05.04.2016г., 1 485.11 лева –
заемни такси, ведно със
законна лихва върху
главницата, считано от 06.04.2016г. до окончателното погасяване на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск на „Б.Д.“ ЕАД ***,
ЕИК *********, със съдебен адрес:*** против П.Д.Д. и М.Д.Д.,***, за признаване
за установено, че „Б.Д.“ ЕАД има вземане против П.Д.Д. и М.Д.Д., произтичащо от
договор за ипотечен кредит от 24.03.2008г., за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение на основание чл.417 от ГПК по ч. гр.д.
№547/2016г. по описа на Районен съд – А., за разликата над 85 482.93 лева
до пълния претендиран размер от 96 253.72 лева – главница и за разликата
над 2 970.68 лева до пълния претендиран размер 11 505.33 лева – възнаградителна
/договорна/ лихва за периода 11.11.2014г. – 05.04.2016г., както и в частта, с
която е осъдена „Б.Д.“ ЕАД да заплати на адв. Р.И. сума до размер от 1109.16
лева – адвокатско възнаграждение за първата инстанция при условията на чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА П.Д.Д.
и М.Д.Д.,*** да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД ***, ЕИК *********, със съдебен адрес:***
сумата 2 296.63 лева – разноски в производството пред Окръжен съд – П. и
2049.56 лева – разноски в производството пред въззивната инстанция – по
съразмерност с уважената и отхвърлена част от претенциите.
ОСЪЖДА
„Б.Д.“ ЕАД ***, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** да заплати на адв. Р.И. сумата 1109.16 лева –
адвокатско възнаграждение за представителство на П.Д.Д. и М.Д.Д. пред
въззивната инстанция при условията на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата - по
съразмерност с уважената и отхвърлена част от претенциите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на
страните при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.