№ 16188
гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110114872 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т., ЕИК . срещу Г. В. С., ЕГН
**********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на
21.01.2023 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 1192/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 161 състав.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, у., ., аб. № . за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че
поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед
което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на
разноски.
Ответникът, чрез адв. Л. Х., оспорва исковете, като счита, че претенциите на
ищеца са недоказани и неоснователни. Оспорва размера им. Оспорва по делото да е
установено ответникът да има качеството на потребител или на страна по договор с
ищеца. Позовава се на изтекла кратка тригодишна давност. Възразява, че в имота не се
полза топлинна енергия от 2001 г. Счита, че общите условия на ищеца не го обвързват.
1
Навежда доводи за нищожност на клаузи от ОУ. Оспорва ищецът да е водил редовно
счетоводството си. Оспорва ищецът да е установил, че през процесния период е
съществувало договорно правоотношение между етажната собственост и „Т.. Оспорва
да е изпаднал в забава и да дължи лихви. Оспорва претенцията на ищеца за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Искането е за отхвърляне на предявените
претенции и присъждане на разноски в полза на ответника.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за
себе си последици.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обусловили спиране, респ. прекъсване течението на погасителната
давност за вземанията, предмет на делото.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
2
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства
са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е
притежавал правото на собственост върху имота през исковия период, както поддържа
ищецът в исковата молба. Видно е от съдържанието на приобщения по делото
нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ от 1985 г., че ответникът е признат за
собственик на недвижим имот, съставляващ апартамент № 36, находящ се в
жилищната сграда на ., ., ж.к. Лозенец.
Установява се на следващо място от представеното по делото удостоверение, изх.
№ 68-00-1057/27.08.2012 г., издадено от ГИС София ЕООД, че адрес ул. . . е идентичен
с адрес . на който се намира жилищна сграда, нанесена с пл. № 509, кадастрален лист
499, по плана на гр. София, кв. ., която е описвана и с адрес: ул. ..
По делото е приет протокол от 29.07.2002 г. за проведено общо събрание на
етажните собственици от адрес: ул. . с приложен списък към същия, в който под № 37
фигурират имената на ответника.
Ето защо и съдът приема, че е установено, че ответникът е собственик на ап. №
36, находящ се в ., с административен адрес ул. . в кв. Лозенец, гр. София.
Следователно през исковия период между страните е съществувало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
общи условия, с оглед притежаваното от ответника право на собственост върху
недвижимия имот.
Във връзка със заявените с отговора на исковата молба възражения относно
липсата на писмен договор между страните, респ. на подписани лично от ответника
общи условия, освен напревените по-горе в мотивите на съденото решение бележки,
следва да се обърне внимание и на разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ, съгласно която
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при
общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на
топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е процесният случай, тъй като
претенцията на ищеца е насочена срещу ответника в качеството му на
потребител/клиент за битови, а не за стопански нужди.
На следващо място, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък
3
е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
В конкретния случай ответната страна не твърди, а и не установява по делото по
отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот
по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Ето защо и съдът
приема за установено, че страните са били обвързани от облигационното
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известно общи условия, с оглед което и ответникът се явява материално
легитимиран да отговаря по предявените искове.
Възраженията за нищожност на договора и на клаузи от приложимите към същия
общи условия, съдът намира за неоснователни. Тези възражения са бланкетно заявени,
без конкретно посочени разпоредби от общите условия, като при упражняване на
правомощията на съда по чл. 7, ал. 3 ГПК не се установява наличие на неравноправни
клаузи в тези условия, с оглед което се приема, че същите обвързват страните по
договора.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била
с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано. Дяловото разпределение е осъществявано от „Т.. Тук е мястото да се
припомни, че с Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе
становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по
решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на
топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2
ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата
(чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и след като етажните собственици са взели решение
ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за
дялово разпределение, ответникът е обвързан от взетото решение.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, както и
представените от третото лице помагач документи във връзка с отчитането на уредите
4
в процесния имот, настоящата инстанция приема, че за процесния период
количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда,
в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер,
отчитан по ел.път в началото на всеки месец. Дяловото разпределение е осъществявано
от „Т. в съответствие с приложимата към процесния период нормативна уредба. През
исковия период за имота не е начислявана ТЕ за отопление на имот, за отопление на
общи части в сградата, както и такса мощност. Начислена е ТЕ за подграване на вода,
като в имота е имало 2 водомера, по показанията на които е отчитано потреблението.
Начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация в съответствие с нормативно
установените правила на база отопляемия обем на имота /249 куб.м./. Начислена е била
ТЕ за подгряване на вода на база два броя потребители, тъй като в имота не е имало
узаконен водомер. След края на всеки отоплителен сезон е извършвано изравняване и
са съставяни изравнителни сметки. Въз основа на направените изчисления вещото лице
е посочило, че 1344,69 лева. Стойността на услугата за дялово разпределение за
периода м.12.2019 г. – м.04.2021 г. е в размер на сумата 30,13 лева. Вещото лице е
посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични
разходи. Общият топломер е преминавал метрологични проверки на 14.09.2018 г. и на
01.11.2021 г., като и при двете проверки е констатирано съответствие на топломера с
одобрения тип. В отговор на възражението на ответника, че първата метрологична
проверка е имала валидност до 14.09.2020 г., а следващата е извършена повече от
година по-късно, съдът следва да посочи, че макар проверката през 2021 г. да е
извършена след изтичане валидността на предходната, не са констатирани
несъответствия или дефекти в топломера. Ето защо и след като по отношение на един
и същ топломер е констатирана неговата годност за периода 14.09.2018г. – 14.09.2020
г. и 01.11.2021 г. – 01.11.2023 г., съдът не намира основание да приеме за основателни
възраженията на ответника, че топлоенергията в периода 15.09.2020 г. – 31.10.2021 г. е
отчитана от негодно СТИ, следователно и за същия период ответникът не дължи
заплащане на цената на топлоенергията, която е потребил в имота си.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Възражението за давност съдът намира за основателно за периода 01.05.2019 г. –
31.10.2019 г., с оглед датата, от която искът се счита предявен /09.01.2023 г./ и
настъпването на изискуемостта на месечните задължения за топлинна енергия
съобразно общите условия, приложими към договора. Вещото лице е дало заключение
и по въпроса каква е стойността на ТЕ за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г. общо в
размер на сумата 1115,35 лева. Следователно и за посочената сума искът за главница
за стойността на топлинната енергия следва да бъде уважен и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 1344,63 лева и за периода м.05.2019г. –
м.10.2019 г. поради погасяване на вземането по давност в тази част.
По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана през процесния период от „Т., следователно и се
дължи заплащане на нейната стойност.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
5
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „Т. ЕАД, от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия през периода, а от доказателствата
по делото и заключението на СТЕ е установено, че услугата е извършвана, следва да се
приеме, че цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по
основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз основа на приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, съдът приема, че искът е доказан по размер за
сумата 30,13 лева. Възражението за погасяване на това вземане по давност е
основателно за периода 01.12.2019 г. – 31.12.2019 г. и за сумата от 1,74 лева.
Следователно този иск е основателен за сумата от 28,39 лева и за периода 01.01.2020 г.
– 30.04.2021 г. и следва да бъде отхвърлен за разликата над нея до пълния предявен
размер.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 1115,35 лева и за периода 15.09.2020 г. – 20.12.2022 г. следва да се
уважи за сумата от 189,37 лева, съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, приета в производството пред първата инстанция. За тази сума искът
следва да бъде уважен и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
246,50 лева.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение
на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
6
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена за пълния й размер от 6,88 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 599,82 лева от общо 732,56 лева /за държавна
такса, депозити за вещи лица, депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лева/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 67,60 лева от общо 82,56 лева.
Ответникът също има право на разноски за производството. За исковото
производство се претендират разноските за заплатени депозити за изготвяне на
експертизи в размер на 200 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
470 лева. Ищецът е заявил с исковата молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което се
явява неоснователно с оглед общата цена на предявените искове и действащата
редакция на Наредба № 1 за минималните размер на адвокастките възнаграждения.
Съобразно изхода от спора на ответника следва да се присъдят разноски за исковто
производство в размер на сумата 121,40 лева.
Ответникът претендира да му се присъдят разноски за заповедното производство
за депозирането на бланкетно възражение по чл. 414 ГПК от процесуалния му
представител, за което е заплатил в брой сумата от 400 лева. Съдът приема, че
възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК досежно тези разноски е основателно – в
заповедното производство представителството на страната се изчерпва с подаденото
бланкетно възражение по образец. Съдът приема, че разноските за заповедното
производство на длъжника следва да се намалят до сумата от 200 лева, като съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1. Съобразно
изхода от спора на страната следва да се присъди сумата от 36,24 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. ЕАД, ЕИК . със
седалище и адрес на управление: гр.София,ул. ., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г.
В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район Лозенец, у., ., дължи на „Т. ЕАД
сумата от 1143,74 лева, ведно със законна лихва от 26.02.2021 г. до изплащане на
вземането, представляваща сбор от цената на доставена от дружеството топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, район Лозенец, у., ., аб.
№ . за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. и нейното дялово разпределение за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., както и мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 189,37 лева за периода от 15.09.2020 г. до 20.12.2022 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
7
21.01.2023 г. по ч.гр.д. № 1192/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 161 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. ЕАД, ЕИК . със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ., срещу Г. В. С., ЕГН **********,
адрес: гр. София, район Лозенец, у., ., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимостта на сумата над
1143,74 лева, представляваща сбор от цената на доставена от дружеството топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, район Лозенец, у., ., аб.
№ . за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. и нейното дялово разпределение за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. до размера от 1374,76 лева и за периода
01.05.2019 г. – 31.12.2019 г., поради погасяване на вземанията за стойност на
топлинната енергия и на нейното дялово разпределение по давност; на сумата над
189,37 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 20.12.2022
г., до пълния предявен размер от 253,38 лева, като сбор от претендираните лихви за
забава върху главниците за стойност на топлинна енергия и за цена на услугата за
дялово разпределение, поради неоснователност, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 21.01.2023 г. по ч.гр.д. № 1192/2023 г. по
описа на СРС, I ГО, 161 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Г. В. С., ЕГН **********,
адрес: гр. София, район Лозенец, у., ., да заплати на „Т. ЕАД, ЕИК . със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ., сумата от 599,82 лева - разноски в исковото
производство и сумата от 67,60 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. ЕАД, ЕИК . със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. . да заплати на Г. В. С., ЕГН **********, адрес: гр.
София, район Лозенец, у., ., сумата от 121,40 лева - разноски в исковото производство
и сумата от 36,24 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т. на страната на
ищеца „Т. ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8