Р Е Ш Е Н И Е
Номер 231 05.08.2020
г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав:
Председател: Светлана Чолакова
секретар
Галя Мавродинова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№430 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.226 ал.2 КТ, чл.143 вр . с чл. 150 КТ, чл.86 ЗЗД.
Депозирана
е искова молба от Р.Н.С.
против „НЕТУОРКС - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове, за заплащане на обезщетение в размер на 777лв. по чл.226 от КТ представляващо брутно трудово
възнаграждение за един месец за неправомерно задържане на трудовата му книжка,
сумата 3102лв. за полаган извънреден труд за период м.март 17г. м. май 19г.,
както и лихва за забава върху тази сума в размер на 919,70лв. за периода от
01.04.2017г. до 05.03.2020г. Сочи се, че съгласно
трудов договор № 831/13.12.2016г. е бил назначен на работа в „НЕТУОРКС-
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в базата в гр. Разград на длъжност техник компютърни системи при
8 часово работно време, петдневна работна седмица с месечно трудово
възнаграждение в размер на 508 лв. С
допълнително споразумение от 02.01.2018г. към посочения трудов договор
месечното трудово възнаграждение е определено в размер на 550 лв, а с
допълнително споразумение от 31.12.2018 г., променено в размер на 750 лв. Със
заповед от 04.11.2019 г. било прекратено трудовото
правоотношение, като следвало незабавно да му бъде предадена трудовата книжка.
Тъй като същата не била представена, депозирал до работодателя си писмо от
06.11.2019г., с което го уведомил, че желае трудовата книжка да бъде изпратена
по пощата или чрез куриер с обратна разписка,
а поради бездействие отправил съдебна покана от 28.11.2019г. Поради тази
причина бил поставен във фактическа невъзможност да се регистрира като
безработен в специализираните институции. Поискал незабавно да му бъде
изпратена трудовата книжка и на основание чл. 226, ал. 3, изр. второ от КТ да
се изплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение, считано от
04.11.2019 г. до датата на получаването и. На 02.12.2019 г. получил отговор на
съдебната покана, от който разбрал, че трудовата книжка е изпратена и се намира
в офиса на Спиди. На 04.12.2019 г. в офиса на куриерската фирма било
установено, че причина за липсата на контакт е грешния подаден за връзка
телефон. Освен това твърди, че през целия период полагал извънреден труд в
почивните и празнични дни, извън установеното работно време, за който
извънреден труд работодателят не е заплатил дължимите суми. В резултат на
положения труд посочен
в приложена справка счита, че му се дължи обезщетение по чл.150 от КТ в общ размер на 3103лв.- главница и
лихва за забава в
размер на 919 лв. за периода 01.04.2017г. до 05.03.2020г.
Ответникът депозира отговор, намира
исковете за неоснователни. Твърди, че със Заповед №61/10.09.2019г. било обявено спиране на работа, обявяване
на престой и преустановяване за неопределен период от време на дейността на
поделение Компютърен сервиз на Нетуоркс-България, находящ се в гр.Разград,
бул.България №29, бл.Родопи, партер, считано от 11.09.2019г. Заповедта
съдържала попълнен списък с актуални телефони номера на работниците, на които да могат да
бъдат намерени, като там ищецът е попълнил първия си тел.№ **********. С предизвестие
изх.№64/02.10.2019гсъщият бил предизвестен, че след изтичане на
законоустановения по чл.326, ал.2 от КТ срок от 30
дни, считано от деня, следващ датата на получаване на настоящето, дружеството
ще прекрати трудовото правоотношение с него на основание чл.328, ал.1, т.4 от
Кодекса на труда. Със Заповед №74/04.11.2019г. на основание чл.328,
ал.1, т.4 вр.чл.220, ал.1 от КТ било прекратено трудовото правоотношение с
ищеца. Т.к. трудовата книжка не можела да бъде изпратена по пощата или
предадена на определено от работника или служителя лице, освен ако последният
не е дал изрично писменото си съгласие за това, в заповедта се съдържала и покана към служителя да се яви в
счетоводството на дружеството за получаване на оформена трудова книжка
съобразно изискванията на чл.6, ал.З от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж. В товарителницата, с която е изпратена Заповед за прекратяване
на ТПО и покана за получаване на трудова книжка бил посочен втория тел.№ на
ищеца - **********. Въпреки, че получил заповедта си за прекратяване на ТПО
ищецът предприел пасивно поведение спрямо поканата и не се явил за получаване
на оформена трудова книжка. Съобразявайки се с желанието на ищеца, трудовата
книжка била изпратена по Спиди с товарителница 61109633637 до адреса. Твърди,
че в данните за получателя били посочени и двата телефонни номера, които ищецът
дал за връзка с него- тел.№ **********
и тел.№ **********, т.е. не е налице грешно подаден телефон за
връзка с получателя на пратката. От данните на проследяване на пратката се
установило, че куриерът три пъти е посетил адреса на ишеца, но не го е открил.
Не е бил открит от куриерите и на телефоните за контакт. На дата 28.11.2019г.
ищецът отпратил „съдебна" покана (получена на 30.11.2019г.). С отговора бил уведомен, че трудовата му
книжка е изпратена по Спиди с товарителница 61109633637 до адрес гр. Р., ул. **.
Уведомен бил, че куриерите неколкократно го търсили за връчване, но не са го
намерили на адреса и в момента пратката е в куриерски офис на Спиди и очаква да
си я вземе. Със същия отговор ищецът
бил уведомен, че към 02.12.2019г. обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ още не
било ликвидно и изискуемо, т.к. следва да е минало повече от един месец от
прекратяване на ТПО и лицето да е представило декларация в офиса на фирмата, че
за изминалия 1 месец след прекратяване на ТПО, не е в трудови правоотношения с
друг работодател. На
05.12.2019г. ищецът депозирал до него Служебна бележка и регистрационна карта
от БТ. С писмо бил уведомен, че от служебна
бележка се установява, че на 05.12.2019г. е регистриран като безработен, но за
изплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ следва да представи и
декларация, че за изминалия 1 месец след прекратяване на ТПО не е бил в трудови
правоотношения с друг работодател, а именно: декларация за периода от
04.11.2019г. до 05.12.2019г. След получаването на попълнена и подписана от ищеца
декларация, на същия било изплатено по банков път обезщетение по чл.222 от КТ
(за един месец оставане без работа за периода от 04.11.2019г. до 04.12.2019г.),
както и обезщетение по чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск. Оспорва твърденията на ищеца, че е полагал
извънреден труд в почивните и празнични дни. Както, не става ясно дали ищецът
твърди реално полагане на извънреден труд по чл.143 и сл. от КТ, или реално
полагане на удължен работен труд по чл.136а от КТ. Твърди, че в почивни и
празнични дни ищецът е бил превърнал компютърния сервиз на
„Нетуоркс-България”ЕООД в свой частен сервиз и в който в извънработно време е
извършвал т.нар „часпроми" на свои клиенти най-вероятно за своя собствена
полза използвайки базата и ресурсите на своя работодател. Както, че липсва
заповед на работодателя за полагане на извънреден труд, респективно отчитане в
специалната книга и пред Д“ИТ“.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически
обстоятелства: Съгласно трудов договор № 831/13.12.2016г. ищецът бил назначен на работа в
„НЕТУОРКС- БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в базата в гр. Разград, на длъжност техник компютърни системи при
8 часово работно време, петдневна работна седмица с месечно трудово
възнаграждение в размер на 508 лв. С допълнително споразумение от 02.01.2018г.
към посочения трудов договор месечното трудово възнаграждение е определено в
размер на 550 лв, а с допълнително споразумение от 31.12.2018 г., променено в
размер на 750 лв. Със заповед от 04.11.2019 г. било прекратено трудовото правоотношение. В заповедта е посочено, че
служителят следва да се яви в счетоводството на дружеството, за да получи
оформена трудова книжка. Ищецът депозирал до работодателя си писмо от 06.11.2019г., с
което го уведомил, че желае трудовата книжка да бъде изпратена по пощата или
чрез куриер с обратна разписка. Ответникът изпратил трудовата книжка по Спиди с товарителница 61109633637 до адреса на ищеца, посочил и два
телефона за връзка с него. На 28.11.2019г. ищецът отпратил до ответника покана, получена на 30.11.2019г., за това че не е
получил трудовата си книжка по начина, който заявил. С
отговора на ответника бил уведомен, че трудовата му книжка е
изпратена по Спиди с товарителница 61109633637 до адрес гр. Р., ул. **. Както, че куриерите неколкократно го търсили за
връчване, но не са го намерили на адреса и в момента пратката е в куриерски
офис на Спиди и очаква да си я вземе. Пратката е получена
от ищеца на 04.12.2019г. в офиса на куриерската фирма, видно от справка
и извлечение за пратки от Спиди АД. В писмо се сочи, че подателят на пратката
Нетуоркс-България ЕООД е посочил телефон за контакт: **********; ********** на
получателя, видно от приложена товарителница. Като изпращането на съобщения до
телефонния номер на получателя за предстоящ разнос, е стандартна процедура. До
първия посочен по горе номер са изпратени 3 съобщения, след неуспешен опит за
разнос на пратката до адреса на получателя отново е изпратен SMS на телефонния номер на получателя. След неколкократен
неуспешен разнос/изключен телефон, непотърсена/ пратката е оставена за
получаване в офис 120 Разград-склад, за което уведомен получателят.
От заключението на вещото лице по назначената
икономическа експертиза във връзка с претенцията за положен извънреден труд е
видно, че за периода м. март 2017г. до
м. май 2019г. във ведомости за заплати няма начислявано възнаграждение
за извънреден труд. В компютърната система Административен раздел „Присъствия“
за ищеца са отчетени 520 дни, в часове 4167 часа и 12 минути. С натрупани на
минути в плюс и в минус за отработени
присъствени часове за целия период се получават в повече 7 часа и 12 минути. За
7 часа и 12 минути следва да се начисли сума в размер на 41,57лв. и съответно
удържан ЗДДФЛ-10%/4,16лв./
От показанията на разпитания
по искане на ищеца св. Г.К.Б. се установява, че работели заедно в офис на бул.
Б. в гр.Р., тя работела до м. август 2018г. Били в едно помещение, тя работела
като касиер, а ищеца в компютърния отдел. Имало система за отчитане, кой кога
идва и си тръгва от работа. В системата се отбелязвали сутрин, когато отивали
на работа, влизало се в нея с потребителско име и парола, която се определяла
от работника. Не си спомня работното време на ищеца, той бил с различно от нейното.
Не е сигурна кога в събота е ходила на работа, както и той.
По делото и двете страни представят извлечения от административната система
на ответника за процесния период, справка от куриерска фирма Спиди.
Въз основа на така
установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи: По първият иск с правно основание чл.226 ал.2 КТ и ал.3 КТ,
според която разпоредба, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят
солидарно за вредите, причинени на работника или служителя за вредите, които
той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като
трудовото правоотношение е било прекратено. Като обезщетението е в размер на
брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение до деня на предаване на трудовата книжка. Не е спорно между
страните съществувалото съответно прекратено трудово правоотношение. За да се
ангажира отговорността на работодателя за незаконно задържане на трудовата
книжка, е необходимо той да не е изпълнил задълженията си съгласно чл.350 ал.1 КТ и чл.6 ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, незабавно да
оформи и предаде на работника книжката, след прекратяване на трудовото
правоотношение. Разяснения за това кога работодателят задържа трудовата книжка
са дадени с ТР №1/2019г. т.д. 1/2019г. ОСГК ВКС, а именно задължението по
чл.350 ал.1 КТ на работодателя да предаде незабавно трудовата книжка на
работника, възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато
трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става
изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение. Във всички случаи за да се освободи работодателят от
последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл.6 ал.3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или
служителя с писмо с обратна разписка кога следва да се яви, за да получи лично
трудовата си книжка. Същата не може да бъде изпратена по пощата, освен ако
работникът не е дал изрично писмено съгласие. След като работодателят е
изпълнил добросъвестно задълженията си/чрез процедурата по чл.6 ал.3/,
задържането на трудовата книжка, поради неявяване на работника или служителя не
е незаконно. Както, че работодателят се освобождава от последиците на забавата,
когато на свой ред работникът или служителят изпадне в забава, защото не оказва
необходимото съдействие. В случая трудовата книжка се е съхранявала при
работодателя, видно от приложените писмени доказателства, а работодателят с връчването
на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение чрез същата е
уведомил ищеца, че следва да се яви в
счетоводството на дружеството за получаване на оформена трудова книжка. Т.е. същият
е изпълнил задълженията си визирани в посочения поднормативен акт. От своя
страна ищецът писмено е поискал трудовата книжка да му бъде предадена по друг
начин - по пощата. Това е било сторено от ответника видно от приложената
товарителница, справки от Спиди АД, като на 04.12.2019г. След няколко дневно забавяне е получена в офиса на
фирмата на 04.12.19г. от ищеца. Видно от приложените справки и извлечения от
системата на куриерската фирма това забавяне за връчване на пратката, се дължи
на поведението на ищеца, тъй като същият е бил търсен няколко пъти на адреса,
изпращани са били и SMS-и
на посочения мобилен номер от страна на куриерската фирма. Тук намира за
необходимо да отбележи, че няма погрешно подаден телефонен номер за връзка в
какъвто смисъл са твърденията на ответника, видно от приложената товарителница/л.68/,
на същата са изписани два мобилни номера на ищеца, т.е. изпращача- ответника в
случая е посочил тези, с които разполага. А това, че куриерската фирма е
пращала някои съобщения на единия телефонен номер, не би да се вмени във вина
на ответника. От изложеното става ясно,
че работодателят е изпълнил задълженията си по чл.150 ал.1 КТ вр. с чл.6 ал.3
от Наредбата, като е съобщил на работника кога и къде да се яви, за да получи
оформена трудовата си книжка, която се е съхранявала при него. Неявяването на
работника, съответно искането за получаването и чрез поща и куриер, е негово
право, но пък от своя страна освобождава работодателя от последиците от
забавата, както е посочено в ТР №1/2019г. Забавянето в случая се дължи и на
това, че на адреса, съответно и на посочения телефонен номер, ищецът не е бил открит от страна на куриера. В този
случай съдът намира, че работодателят е бил изправната страна, изпълнил е
своите задължения, поради което не следва да носи отговорност и съответно тази
претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.
По отношение на претенциите за заплащане на сумата
3103лв. за полаган извънреден труд за период м.март 2017г. м. май 2019г., както
и лихва за забава върху тази сума в размер на 919,70лв. за периода от
01.04.2017г. до 05.03.2020г.: Съгласно чл.143 ал.1 КТ извънреден труд е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя от работника и служителя извън редовното му работно време, установено по трудовото му правоотношение. За това е
необходимо работодателят да е възложил изпълнение на трудовите задължения на
работника извън уговореното работно време, или той мълчаливо да е допуснал
полагането на такъв труд, а работникът или служителят ефективно да е престирал
своята работна сила, извън установеното за него работно време. От изготвената
експертиза се установява, че за процесния период ищецът с натрупани минути в плюс и в минус за
отработени присъствени часове за целия период, са в повече 7 часа и 12 минути.
За 7 часа и 12 минути следва да се начисли сума в размер на 41,57лв. и
съответно удържан ЗДДФЛ-10%/4,16лв./ Заключението е изготвено след справка в
компютърната система Административен раздел „Присъствия“ на ответника. По този
въпрос е налице спор между страните, тъй като ищецът представя извадка от същия
административен раздел от компютърната система, въз основа на която твърди, че
е работил в повече претендираните часове в периода м.март 2017г. - м. май 2019г. За това е
ангажирал и гласни доказателства, като в показанията разпитания свидетел обаче,
не сочи за конкретни дни, период, или часове, които извън определеното работно
време ищецът да е бил в офиса. Единствено сочи, че работел до м. август 18г.
при ответника, на различни длъжности с ищеца и с различно работно време, като
понякога в събота бил в офиса. Не установява конкретен брой дни, или часове,
както и периода, в който ищецът е бил на работното си място. Като тук следва да
се отбележи, че дори през твърдените от ищеца брой часове той да е бил в офиса
на работното си място, не е установено, какви работа и задължения е изпълнявал.
В случая в тежест на работника е да установи завишената месечна продължителност
на работното време, за което са допустими всички доказателствени средства, вкл.
и свидетелски, съгласно константната практика на ВКС. Но както бе посочено от показанията на разпитания свидетел, това обстоятелство не
бе установено, както и дали това да е ставало с нареждане или знание на
работодателя. Установено е по тази претенция единствено от заключението на
вещото лице, че в процесния период присъствените часове в повече са 7часа и 12
минути равняващи се на сумата 41,57лв., минус ЗДДФЛ 4,16лв., т.е. крайната сума
е 37,41лв. Поради което в този размер намира претенцията на ищеца за доказана,
а до първоначално предявения следва да се отхвърли, както и по отношение претенцията
за лихва за забава.
Ищецът е представил списък за разноски, но няма
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, което му се следва
съразмерно уважената част от иска, поради което няма как да бъде определено.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК с оглед изхода
на делото, ответникът има право на направените разноски, които са в размер на
900лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от
иска/няма искане от насрещната страна за неговото намаляване/, а именно сумата 891лв.
На основание чл.78
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса върху уважения размер на
искове, а именно 1,50лв.
Воден от
гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „НЕТУОРКС
- БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК117619271, гр.Русе, ул. Църковна независимост №18 ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Н.С., ЕГН**********, адрес *** сумата 37,41лв./тридесет и седем
лева и четиридесет и една стотинки/ за полаган извънреден труд за период м.март
2017г. м. май 2019г., като отхвърля иска до първоначално предявения размер от
3103лв., както и за сумата 919,70лв. лихва за забава върху тази сумата за
периода от 01.04.2017г. до 05.03.2020г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Р.Н.С., ЕГН**********,
адрес *** против НЕТУОРКС - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК117619271,
гр.Русе, ул. Църковна независимост №18 за заплащане на обезщетение в
размер на 777лв. по чл.226 от КТ представляващо брутно трудово възнаграждение
за един месец за неправомерно задържане на трудовата му книжка, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Р.Н.С., ЕГН**********, адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „НЕТУОРКС - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК117619271,
гр.Русе, ул. Църковна независимост №18 сумата 891лв./осемстотин
деветдесет и един лева/ за разноски
ОСЪЖДА„НЕТУОРКС - БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК117619271, гр.Русе, ул. Църковна независимост №18 ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС Разград, сумата 1,50лв./един лев и петдесет стотинки/
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: