№ 466
гр. Перник, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. И.
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20221720106408 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх.№ 25857/29.12.2022г.,
подадена от С. Х. И., чрез адв. А. А., уточнена с молба вх.№ 2198/01.02.2023 г, против
Р. Х. И., Ц. В. И. и С. В. Г., с която се иска:
1/ да бъде признато за установено по отношение на ответницата Р. Х. И., че
ищецът С. Х. И. е собственик въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност
по отношение на ¼ идеална част /или 3/12 ид.части/ от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****.506.136.1.90, който обект съгласно схема на самостоятелен обект
в сграда с № 15-10895703.02.2022 г. от СГКК-гр.Перник, по КККР на гр. Перник,
одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008год. на Изпълнителния директор на АГКК
/последно изменение, засягащо самостоятелния обект е от 03.02.2022 г./, се намира на
етаж 1 в сграда с идентификатор ****.506.136.1, с адрес на имота: гр. Перник, ул.
„*****, апартамент 90, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
****.506.136, а самостоятелният обект е с брой нива на обекта: 1, с площ от 75.31 кв.м.
и прилежащи части - избено помещение № 5 - с площ 2.78 кв.м. и 1.69% идеални части
от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на ниво 1
на същия етаж - обект с идентификатор ****.506.136.1.105 и обект с идентификатор
****.506.136.1.89, под обекта: няма, и над обекта: обект с идентификатор
****.506.136.1.92, стар идентификатор –няма;
2/ да бъде признато за установено по отношение на ответниците Р. Х. И., Ц. В.
1
И. и С. В. Г., че ищецът С. Х. И. е собственик въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност на следния недвижим имот: ¼ идеална част /или 3/12 идеални
части/ от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.506.136.1.90, който обект
съгласно схема на самостоятелен обект в сграда с № 15-108957- 03.02.2022 г. от СГКК
гр.Перник, по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед РД-1891/13.10.2008год. на
Изпълнителния директор на АГКК /последно изменение, засягащо самостоятелния
обект е от 03.02.2022 г./, се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
****.506.136.1, с адрес на имота: гр. Перник, ул. ******, апартамент 90, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ****.506.136, а самостоятелният обект
е с брой нива на обекта: 1, с площ от 75.31 кв.м. и прилежащи части: избено
помещение № 5 - с площ 2.78 кв.м. и 1.69% идеални части от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на ниво 1 на същия етаж - обект с
идентификатор ****.506.136.1.105 и обект с идентификатор ****.506.136.1.89, под
обекта: няма, и над обекта: обект с идентификатор ****.506.136.1.92, стар
идентификатор – няма.
Ищецът излага в исковата молба, че е син на лицата А.Г.Я., починала на
08.11.1985 г. и Х.И.Я., починал на 29.12.1985 г., съпрузи и бивши жители на гр.
Перник. Твърди, че родителите му по време на брака си придобили /през 1973 г./ в
режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ процесния недвижим имот, а
именно: апартамент № 90, с идентификатор ****.506.136.1.90 и с адрес: гр. Перник, ул.
******. На 08.11.1985 г. обаче А.Г.Я. починала и СИО върху имота била прекратена,
като същата оставила за свои наследници: ищеца С. Х. И. /син/ и лицето Х.И.Я.
/съпруг/. Така ищецът станал собственик по наследство на ¼ идеална част от
апартамента, а Х.И.Я. – на ¾ идеални части от апартамента – по силата на
наследяването и на прекратената СИО. Твърди се още, че Х.И.Я. също починал – на
29.12.1985 г. Последният обаче имал и още две деца от предишен брак, а именно
ответницата Р. Х. И. /дъщеря/ и И. Х. И.. Поради това и притежаваните от Х.И.Я.
идеални части от апартамента били наследени по равно от децата му, т.е. всяко дете
получило по ¼ идеална част от жилището. Така ищецът станал собственик по
наследяване на 2/4 идеални части от имота, а Р. Х. И. и И. Х. И. на по ¼ идеална част
от същия.
Ищецът посочва, че докато били живи родителите му той живеел заедно с тях в
апартамента, а след смъртта им продължил да живее в жилището, заедно със своето
семейство. Ищецът излага доводи, че живеел в имота със съзнанието, че апартаментът
му принадлежи, като такава била и волята на родителите му, доколкото бил
единственото им общо дете, но не успели да му го прехвърлят приживе, поради
преждевременната им смърт. Ищецът поддържа, че след смъртта на родителите му
само той ползвал имота, само той имал достъп до него и ключ от същия – поради което
2
упражнявал фактическа власт върху жилището с намерението да го свои като
собствено. Това обстоятелство било добре известно на Р. Х. И. и И. Х. И., които никога
не оспорили, че ищецът живее в имота, нито някога предприели действия, с които да
претендират собствените им идеални части. Допълва се, че след смъртта на родителите
си единствено ищецът имал ключ от имота като никой от ответниците нямал достъп до
жилището. Поради това и владението на ищеца било явно и необезпокоявано. С тези
аргументи и ищецът счита, че е придобил имота по давност – която упражнявал от
29.12.1985 г. /смъртта на баща му/ до настоящия момент.
Излага още, че ответницата Р. Х. И. през 2022 г. заявила претенции ищецът да й
заплати нейният дял. Такова плащане обаче ищецът счита, че не дължи, доколкото
отдавна бил придобил имота по давност. Посочва още, че лицето И. Х. И. починало и
оставило за свой наследник майка си Ж.Н.В. /първа съпруга на общия наследодател
Х.И.Я./. Последната обаче също починала – на 24.01.2022 г. като оставила за свои
наследници – ответниците Р. Х. И., Ц. В. И. и С. В. И.. Поради това и доколкото тези
лица могат да заявят претенции спрямо имота ищецът се позовава пред тях на изтекла в
негова полза придобивна давност. Предвид изложеното моли съда да уваже
предявените искове претенции. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника Р. Х. И., чрез адв. Г. М. е
депозиран писмен отговор, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна.
В тази връзка се твърди, че ответницата и семейството й се преместили в гр. Радомир
през 1985 г., доколкото имали нужда да намерят по-добра работа и жилище, тъй като в
процесния имот тогава живеели Х.Я., съпругата му, ищецът и лицето И. И.. Есента на
1985 г. обаче състоянието на Х.Я. и съпругата му силно се влошило, поради което
ответницата /тогава в отпуск по майчинство/ отишла в гр. Перник да се грижи за тях.
След смъртта им пребивавала ту в гр. Перник, ту в гр. Радомир при собственото си
семейство, а след като ищецът завършил училище се преместила и установила трайно в
гр. Радомир. От своя страна брат й И. И. продължил да живее в процесния апартамент
до 1993 г. Към този момент ищецът вече се бил оженил и имал две малки деца, поради
което И. И. се изнесъл от имота, за да им даде възможност да живеят по-удобно.
Поради това ответницата счита, че в периода от 29.12.1985 г. до 29.12.1995 г. ищецът
не е упражнявал самостоятелна фактическа власт върху имота и няма как в негова
полза в този период да е изтекла придобивна давност. Твърди, че през следващите
години ищецът и ответницата често разговаряли по повод общите си имоти, вкл.
процесния имот, като ищецът посочвал, че няма достатъчно пари да изплати нейния
дял и този на сестрите й. В тази връзка излага доводи, че ищецът винаги признавал
правата на ответниците по повод процесния имот и никога не бил обективирал пред
тях намерение да държи процесния имот като свой, т.е. да трансформирал държането
си на техните идеални части във владение и така да е отблъснал правата им. Поддържа
още, че ответницата била декларирала пред общината своята идеална част от имота. С
3
тези аргументи се иска отхвърляне на исковата претенция. Претендира се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответниците Ц. В. И. и С. В. И., чрез адв. В. Б. –
особен представител, е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва.
Излагат се подробни доводи по повод приложението на института на придобивната
давност досежно имоти, съсобствени между наследници и разясненията, дадени в ТР
№ 1/2012 г. по тълк.дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Обръща се внимание на
предоставената от другата ответница данъчна декларация от 2022 г., в която самият
ищец лично изрично признавал правата на ответниците върху имота, като бил
декларирал техните идеални части. Поради това се поддържа, че ищецът никога не бил
трансформирал държането, което упражнявал върху идеалните части на другите
сънаследници, във владение. Моли съда да отхвърли предявените претенции.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
вр. с чл. 68, ал. 1 от от ЗС.
Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е претенция на собственика на имота да установи
със сила на пресъдено нещо правото си срещу лице, което му го оспорва или го
смущава. Целта на защитата е разрешаването на спора за материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във
връзка с конкретния имот, като се осуетява занапред възникването на нов спор за
материалното право на същото основание. Уважаването на иска по чл. 124 ГПК
предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест
при условията на пълно и главно доказване, че той е собственик на процесния имот на
соченото правно основание, както и интерес от установяването му, който е налице при
оспорване правото на собственост от ответника. В процесния случай съдът намира, че
ищецът избрал да защити правото си с положителен установителен иск за собственост
има правен интерес от предявяването му, като предмет на доказване по предявения
положителен установителен иск е визираното в исковата молба основание за
придобИ.е правото на собственост на ищеца по силата на давностно владение
продължило повече от десет години по отношение на ¼ идеална част /или 3/12 идеални
части/ от процесния имот по отношение на по отношение на ответницата Р. Х. И. и ¼
идеална част /или 3/12 идеални части/ от процесния имот по отношение на
ответниците Р. Х. И., Ц. В. И. и С. В. Г..
Няма спор между страните, а също и от представените по делото доказателства,
а именно Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ № 181,
том І, нот.дело № 278/1973 г. се установява, че Х.И.Я. и Я.Г.Я., са придобили чрез
покупка право на собственост върху Апартамент № 90, находящ се в гр. Перник, ул.
**** с площ от 75,31 кв.м.
4
Представено е по делото Удостоверение с изх.№ 13/ТР-4796/25.09.2013г.,
издадено от Община Перник, отдел «ТСУ», в удостоверение на това, че Апартамент №
90, на 1-първи етаж в блок № 2, вход „Д“ в кв. ***** по отменената номерация на
гр.Перник, описан в нот. акт №181, том I, дело № 278/7Згод. на ПНС е идентичен с
Апартамент № 90 на 1-първи етаж в жил. Блок № 14, вход „Д“, на ул. ***, съгласно
дейстуващата номерация на гр.Перник.
Представена е схема № 15-108957 от 03.02.2022 г. на самостоятелен обект в
сграда, както и удостоверение за наследници на А.Г.Я., удостоверение за наследници
на Х.И.Я., удостоверение за наследници на И. Х. И., удостоверение за данъчна оценка,
Удостоверение за граждански брак № 162/09.04.1967 г., както и справка за сключен
граждански брак втори по ред под № 162/09.04.1967г. между Х.И.Я. и А.Г.Я..
С отговора на исковата молба от е представена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от
ищеца С. Х. И. от 20.07.2022г.
По делото е представена и справка с изх.№ 23/МСИ-1333-1/13.11.2023г. от
Община Перник, Дирекция „Местни данъци и такси“, ведно с приложени Декларации
по чл.14 ЗМДТ, от която е видно, че недвижим имот с адрес: гр.Перник, ул. **** е
деклариран с данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ ДК14002427/27.05.2013г.
от лицето Р. Х. И., съсобственици С. Х. И. и Ж.Н. В.. Деклариран е още с данъчна
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/19.04.2022г. от лицето С. Х. И. и
съсобственик Р. Х. И., както и с данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№
**********/20.07.2022г. от лицето С. Ф. И., съсобственици Р. Х. И., Ц. В. И. и С. В. Г..
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Б.К. И.
/в родство по съребрена линия със страните по делото/, Й.Б.С., К.Д. И. /съпруг на
ответника Р. И./ и Н.Б.В..
Свидетелят Б. И. заявява, че познава ищеца, тъй като майките им са сестри, а Р.
познава, защото е дъщеря на Х., който е баща на ищеца. Свидетелства, че след смъртта
на родителите на ищеца в жилището останал да живее С., както и неговия брат И.,
който се е изнесъл някъде през 90-те години. Няма спомен Р. да е живяла в жилището
на Х. и А.. Свидетелства още, че С. му е казвал, че Р. не иска нищо, само нещо за
спомен от баща й. Заявява още, че родителите на С. искали жилището да остане за
него. Сочи, че не познава Ц. В. И. и С. В. Г.. Не знае друг освен С. да е имал достъп и
ключ от жилището. Не знае трети лица да са имали претенции по отношение на
процесния имот. Знае, че родителите на С. са теглили кредит за жилището, а след
смъртта им С. го е изплатил.
Свидетелят Й.С. заявява, че познава С. и Р., като С. познава от петгодишен, тъй
като бил съученик с брат му И.. Познавал родителите на С., като след смъртта им знае,
че С. продължил да живее в апартамента с неговата съпруга, децата си и брат си И.,
който се изнесъл. Р. живеела в гр. Радомир, омъжена. Знае, че родителите на С. искали
5
да оставят този апартамент на него. Виждал е С. да прави ремонти в апартамента.
Заявява още, че не знае Р. да е имала претенции за имота, но знае за разговор между С.
и Р., /скоро след смъртта на родителите/ в който той е искал да й плати нещо, а тя
казала: „брат ми някакви пари ще ми дадеш, колкото да имам нещо а спомен от този
апартамент“. Не познава лицата Ц. И. и С. Г., като и Ж., първата съпруга на Х.. Не знае
двамата братя и Р. да са имали спорове.
Свидетелят К. И. заявява, че съпругата му е живяла в процесния имот до 1982г.
преди да се оженят, а след това поради влошено здравословно състояние на мащехата й
отново е отишла в апартамента, за да се грижи за нея до нейната кончина, като скоро
след това починал й баща й. След тяхната смърт тя не е живяла там, а са ходили само
на гости. В апартамента останал да живее С., а И. се изнесъл на квартира още 1987г.
след като С. се оженил. Р. и Сефан до преди година и половина били в сравнително
поносими отношения, но същите се влошили след предявяването на настоящия иск.
Заявява, че познава Ж., която е живяла в Ловеч. Не знае Ц. и С. да са идвали в Перник,
а само в Радомир.
Свидетелят Н.ВЛ. заявява, че познава Р. от 1986 година, тъй като са приятелки.
Не познава брат й С. лично, но е слушала за разговорите с него. Р. и С. се разбирали и
Р. имала претенции по отношение на апартамента. Знае да имало някакъв разговор
между тях за място някакво и апартамента. За апартамента знае, че е наследствен, и че
С. желае да ползва апартамента. Р. не е имала претенции за ползване на апартамента,
но искала да се разделят, защото е наследствен. Не знае С. да я е информирал за
ремонти и да ги извършват заедно, знае че няма ключ от жилището, а ходи когато е
поканена.
В случая от ищецът е релевирано придобивно оригинерно основание за
придобИ.е на идеални части от процесния имот по давност продължила повече от
десет години, започнало от 29.12.1985 г. след открИ.е на наследството, оставено от
общия им наследодател Х.И.Я..
Фактическият състав на придобивната давност на чл.79 ал.1 ЗС по отношение на
претендиращото лице следва да бъде установен при пълно и пряко доказване в процеса.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че
претендиращият следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата
власт по отношение на конкретната вещ /corpus/, без противопоставяне от страна на
титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение
невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик /аnimus/, т.е.
поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в
пълен обем единствено за себе си. Владението е законно, когато съдържа 6 признака:
постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи
6
вещта, като своя собствена /чл.68 и сл. ЗС/.
Разпоредбата на чл.69 ЗС създава презумпцията, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно ТР №1/2012 г. на
ОСГК на ВКС, презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята
идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на
останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. За да е налице изменение на
основанието на неговото владение е необходимо, той да е предприел действия, които
да отричат правото на другите съсобственици върху техните части и те да са
достигнали до тяхното знание. За да превърне владението в самостоятелно, той трябва
да отблъсне владението на другите съсобственици, като владее за себе си и против
тяхната воля, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността
на владението.
Действително от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е
ползвал процесния апартамент, но не е доказано, че е превърнал държането на
наследствената идеалната част на ответниците във владение и това да е станало
достояние на ответниците. Основание за придобИ.е на правото на собственост по чл.
79, ал. 1 от ЗС е изтичането на 10-годишен срок на необезпокоявано, трайно и явно
владение на имота. Не се доказва по котегоричен начин ищецът да е отблъсквал
владението на ответниците, като им противопостави намерение да владее целия имот
само за себе си. Това превръщане на държането на идеалната част на
сънаследника във владение следва да е намерило външна изява по категоричен и
нетърпящ друго тълкуване начин и да е достигнало до знанието на ответниците.
Това е така, тъй като презумпцията на чл. 69 ЗС не намира приложение в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от
наследяване. В тази хипотеза наследникът е владелец на своята идеална част и
държател на идеалните части на останалите наследници. За да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, сънаследникът следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да
са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се демонстрира
намерението за своене на чуждите идеални части. Те трябва да бъдат доведени до
знанието на останалите съсобственици, за да се обезпечи възможността последните да
7
предприемат действия за защита на правата си, освен ако това е обективно невъзможно
/решение № 43 от 08.04.2019 г. по гр. д. № 2292/2018 г., І ГО на ВКС; решение №
60126/21.01.2022 г. по гр. д. № 4044/2020 г., І ГО на ВКС и др. /. Упражняваната от
ищеца фактическа власт върху имота обаче не доказва намерение за своене. Фактът, че
един от сънаследствените имоти се ползва само от някой от наследниците без
противопоставяне от останалите, сам по себе си, не доказва нито предаване на
владение, нито промяна в намерението на сънаследника, който ползва имота,
независимо от продължителността на това фактическо състояние, защото с
неползването на вещта собствеността не се губи. Непротивопоставянето на останалите
наследници е мълчалив акт, който не може да служи като доказателство за предаване
на владение, освен ако заинтересованата страна е доказала други факти за постигане на
съгласие за владение /решение № 41/15.06.2022 г., гр. д. № 2728/2021 г., І ГО на ВКС/.
В случая е се установява, че ищецът живее в имота от закупуването му от страна на
неговите родители, като след смъртта на Х.Я. в имота е продължил да живее и брата на
ищеца, който според събраните гласни доказателства се е изнесъл някъде през 90-те
години. Всички разпитани по делото свидетели знаят, че в процесния имот живее
ищеца, който е извършвал ремонти дейности в същия. Установява се още, че
ответникът Р. не е имала претенции по отношение ползването на имота от страна на
брат й С., но е искала да си разделят наследствените имоти.
За да бъде установено владението, то не може да бъде съмнително, а то е такова
винаги когато не може да се определи със сигурност дали владелецът упражнява
фактическата власт или дали има намерение да държи имота като свой. Освен това
владението не може да се упражнява тайно по отношение на този, на когото се
противопоставя. Чрез него трябва да се демонстрира по недвусмислен начин
намерението на владелеца да държи вещта като своя. То не може да има действие
спрямо лицето по отношение, на което съществува скритостта, тъй като е недопустимо
да се черпят права докато този, на когото се противопоставят, не може да се защити.
Отделно от горното не може да се тълкува като отблъскване на владението на
ответниците смяната на бравата и липсата на ключ у ответника Р., тъй като на първо
място не се установи към кой момент и от кого е сменена бравата, както и това
действие да е било извършено с цел лишаване на ответниците от владение, а не по
други причини. Действията по смяна на брава и ключалка, както и по извършване на
ремонти, могат да бъдат извършени с цел подобряване условията на живот в имота,
както и с цел неговата защита, т. е. и по съображения, различни от намерението вещта
да се свои /определение № 371/25.09.2020 г. по гр. д. № 1391/2020 г., І-во г. о. на ВКС/.
По делото не се установи ищецът да е отправил ясни изявления към
ответниците, че владее техните идеални части, нито да е демонстрирал по друг явен
начин намерението си за своене и да не е допускал ответниците в имота, като
ирелевантно към предмета на спора декларирането на имота в данъчната служба и това
8
кой е плащал данъчните задължения. При това положение, съдът приема, че нито към
посочената дата, нито към настоящият момент ищецът не е станал собственик на целия
недвижим имот, а се установява, че същият притежава само идеални части от него по
наследство от своите родители.
След като ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване
законовите материално правни предпоставки на разпоредбата на чл. 79 ал.1 ЗС, то
предявените пасивно обективно съединени искове като неоснователни и недоказани
подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответниците се следват
сторените по делото разноски. От ответниците Ц. В. И. и С. В. Г. в настоящето
производство разноки не са реализирани, като същите са представлявани от особен
представител. Ответникът Р. Х. И. е реализирала разноски адвокатско възнаграждение
в размер на сумата от 2000 лева, която видно от представеното към отговора на
исковата молба в полза на адв. Г. М. пълномощно е заплатена изцяло в брой, поради
което следва да й бъде присъдена.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Х. И. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Перник, ул.
******, апартамент 90, положителен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 68, ал. 1 от от ЗС за признаване за установено по
отношение на ответника Р. Х. И. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ж.к. ****,
че ищецът притежава правото на собственост по силата на давностно владение
продължило повече от десет години на ¼ идеална част /или 3/12 идеални части/ от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.506.136.1.90, който обект съгласно
схема на самостоятелен обект в сграда с № 15-108957- 03.02.2022 г. от СГКК-
гр.Перник, по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008год. на
Изпълнителния директор на АГКК /последно изменение, засягащо самостоятелния
обект е от 03.02.2022 г./, се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ****.506.136.1,
с адрес на имота: гр. Перник, ул. ******, апартамент 90, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, като сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор ****.506.136, а самостоятелният обект е с брой нива на обекта:
1, с площ от 75.31 кв.м. и прилежащи части: избено помещение № 5 - с площ 2.78 кв.м.
и 1.69% идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на ниво 1 на същия етаж - обект с идентификатор ****.506.136.1.105 и
обект с идентификатор ****.506.136.1.89, под обекта: няма, и над обекта: обект с
идентификатор ****.506.136.1.92, стар идентификатор –няма, като неоснователен и
недоказан.
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Х. И. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Перник, ул.
******, апартамент 90, положителен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 68, ал. 1 от от ЗС за признаване за установено по
отношение на ответниците Р. Х. И. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ж.к.
****, Ц. В. И. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Ловеч, с. **** и С. В. Г. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Ловеч, ул. „******* I ****, че ищецът притежава правото на
собственост по силата на давностно владение продължило повече от десет години на
¼ идеална част /или 3/12 идеални части/ от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****.506.136.1.90, който обект съгласно схема на самостоятелен обект
в сграда с № 15-108957- 03.02.2022 г. от СГККгр.Перник, по КККР на гр. Перник,
одобрени със заповед РД-18- 91/13.10.2008год. на Изпълнителния директор на АГКК
/последно изменение, засягащо самостоятелния обект е от 03.02.2022 г./, се намира на
етаж 1 в сграда с идентификатор ****.506.136.1, с адрес на имота: гр. Перник, ул.
******, апартамент 90, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
****.506.136, а самостоятелният обект е с брой нива на обекта: 1, с площ от 75.31 кв.м.
и прилежащи части: избено помещение № 5 - с площ 2.78 кв.м. и 1.69% идеални части
от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на ниво 1
на същия етаж - обект с идентификатор ****.506.136.1.105 и обект с идентификатор
****.506.136.1.89, под обекта: няма, и над обекта: обект с идентификатор
****.506.136.1.92, стар идентификатор – няма, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК С. Х. И. с ЕГН: ********** да заплати на Р.
Х. И. с ЕГН: ********** сумата от 2 000,00 лева – сторени по делото разноски за
заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред ОС Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10