Решение по дело №22/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                             Гр. Кюстендил  21.04.2020 г. 

                                            В   и м е т о    н а   н а р о д а

    

    Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА                                                            

                                                               ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА 

                                                                                      КАЛИН ВАСИЛЕВ

при секретаря Любка Н. и с участието на прокурора от КнОП КОСТАДИН БОСАЧКИ, като разгледа докладваното от съдия Цекова  ВНОХД № 22 по описа за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

по описа за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

     Производството по делото е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимата А.С.М., ЕГН **********,***, подадена чрез защитника й адв.П.Г. от САК срещу Присъда № 46/10.10.2019 г. на КнРС, постановено по НОХД № 1900/2018 г. по описа на този съд, с която е призната за виновна в  извършването в реална съвкупност на две престъпления - по чл. 210 ал.1 т.5 във вр. с чл.209 ал.1 НК и по чл.209 ал.1 НК и при условията на чл.23 ал.1 НК й е наложено общо най-тежко наказание”лишаване от свобода” за срок от 4 години 6 месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим. В жалбата и допълнението към нея са релевирани оплаквания за необоснованост на присъдата поради несъответствие на приетата фактическа обстановка с доказателствата по делото в резултат на необсъждане на доказателствата в съответствие с процесуалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържа се още липса на пряк умисъл в действията на подсъдимата и допуснато съществено процесуално нарушение в присъдата, тъй като не е посочено кога е извършено престъплението спрямо всяко лице и за какво то е било въведено в заблуждение и не е посочена причинената имотна вреда на всяко лице. Посочено е, че подсъдимата единствена се грижи за детето си С.Н.Д., родено през 2007 г., тъй като бащата работи като шофьор в Германия. Моли се  за отмяна на осъдителната присъда в наказателната и гражданската й част  и признаване на подсъдимата за невиновна  и алтернативно, в случай на несподеляне изложените пороци на присъдата, да се намали размера на наложеното наказание и да се приложи чл.66 ал.1 НК. Към жалбата е приложено УР на детето на подсъдимата и е направено искане за допускане до разпит на един свидетел, при довеждане, за допълнително изясняване на фактическата обстановка, който се допусна и разпита във въззивното производство.

     Прокурорът оспорва жалбата и допълнението към нея и изразява становище за потвърждаване на присъдата на КнРС като правилна и законосъобразна.

     Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители А.М., Е.В. и П.С.  - адв.К.С. оспорва въззивната жалба на подсъдимата и пледира за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна, като намира защитната версия на подсъдимата за неоснователна, а показанията на разпитаната пред въззивния съд свидетелка за неточни и неконкретни. Моли и за потвърждаване на присъдата в гражданската й част.

      Защитникът на подсъдимата адв.П.Г. от САК поддържа въззивната жалба , като поддържа изложението в нея за установена различна фактическа обстановка по делото от приетата в присъдата такава. Адв. Г. акцентира на факта съдът да обърне внимание кога са теглени парите от родителите на подсъдимата – 2013 г. , както и на заявеното от свидетелката Е.Н., че знае за много работи и на факта, че единият от свидетелите - пострадали намира въпросното лице А.С.в дома му, за да разбере какво става с парите му, тъй като нито има връщане на пари, нито има назначаване на работа. На следващо място защитата поддържа, че подсъдимата е действала при липса на умисъл, тъй като не е вземала парите за себе си, а ги е предала на трето лице и самата тя се е оказала пострадала, а когато липса елемент на престъпление, то липсва и престъпление. На следващо място в присъдата не било написано на коя дата са извършени продължаваните престъпления, както това е записано в ОА, а има само един посочен сбор и е неясно какви вреди са причинени на пострадалите. А това е съществено процесуално нарушение, което е вариант за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. По тези съображения, ако съдът ги приеме, следва подсъдимата да бъде оправдана поради липса на умисъл. И на последно място, в случай на преценка от съда, че подсъдимата има някаква вина, защитата моли за намаляване размера на наложеното й наказание ЛС и приложение на чл.66 НК.

     Адв.С. с реплика изрази несъгласие със защитния довод за липса на умисъл у подсъдимата, като посочи, че има данни за воден от нея комфортен живот с дадените от пострадалите пари – чести почивки, без всъщност да е работила.

     Адв.Г. отговори с дуплика, че не са събрани никакви доказателства подсъдимата да е имала униформа и че липсват данни за воден охолен живот, тъй като ако използваш 45 000 лв. за себе си за две години, няма как да не покажеш това по някакъв начин – било с придобиване на жилище или кола, каквито подсъдимата няма, а нейният съпруг е работил като шофьор в чужбина.

Подсъдимата изрази съгласие със заявеното от защитника й и като последна дума поиска от съда онова, което е заявил защитника й.

     КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, в рамките на предвидените му по чл.313 и сл НПК правомощия, намери въззивната жалба  за допустима като подадена в законовия срок и от надлежна страна и я намери за частично основателна относно приложението на чл.66 НК. Съображенията за това са следните:

      С обжалваната присъда подсъдимата   А.С.М., родена на *** ***, живуща ***, българка, българска гражданка, неомъжена, безработна, със средно образование, неосъждана, ЕГН **********, е призната  за виновна в това, че в периода от месец октомври 2015 г. до месец май 2016 г. в гр.  Кюстендил в условията на продължавано престъпление, по смисъла на чл.26, ал.1 НК, е извършила четири деяния, с които с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила заблуждение у Е.И.В., П.С.С. и А.В. ***, като с това им причинила имотна вреда в големи размери, а именно 35 850 (тридесет и пет хиляди, осемстотин и петдесет) лева -  престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК, поради което и при условията на чл.54 НК налага на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години и 6 (шест) месеца.

С присъдата подсъдимата А.С.М., с посочени лични данни, е призната за виновна и в това, че за периода от месец юни 2014 г. до месец октомври 2014 г. в гр.Кюстендил, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила заблуждение у К.Г.С.от гр.Кюстендил, причинявайки й с това имотна вреда в размер на 6000 лева – престъпление по чл.209, ал.1 НК, поради което и при условията на чл.54 НК налага на подсъдимата наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години и 6 (шест) месеца.

На основание чл.23 ал.1 НК на подсъдимата е наложено общото най-тежко наказание за тези престъпления, а именно  “лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) години и 6 (шест) месеца и е постановено наказанието да се изтърпи при първоначален „общ” режим.

Уважени са и гражданските искове за причени имуществени вреди на пострадалите и на сторените от тях разноски, като подсъдимата е осъдена, както следва:

= да заплати на П.С.С., ЕГН **********,***, сумите 10 000 (десет хиляди) лева и 3000 (три хиляди) евро с левова равностойност 5850 (пет хиляди, осемстотин и петдесет) лева, представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на деянието до окончателното им изплащане.

=  да заплати на А.В. М., ЕГН **********, от гр.Кюстендил, кв.„Запад“, бл.48, вх.Б, ет.4, ап.34 сумата 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 200 (двеста) лева, представляваща сторени деловодни разноски.

= да заплати на Е.И.В., ЕГН **********,*** сумата 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, както и сумата 200 (двеста) лева, представляваща сторени деловодни разноски.

=  да заплати на К. С. Г., ЕГН **********,***, сумата 6000 (шест хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, както и сумата 200 (двеста) лева, представляваща сторени деловодни разноски.

          Районният съд правилно е установил фактическата обстановка, която в настоящото решение ще се разшири само с отделни нейни детайли, които не я променят съществено.

         Подсъдимата А.С.М. *** на *** ***, със средно образование е, безработна, неосъждана. Има син С.Н.Д., роден на *** г. от фактическото й съжителство с Н. К. Д..

        Подсъдимата имала желание да работи в „Гранична полиция”. Затова се свързала с позната на сестра си – св.Е.Н., чийто съпруг св.А.С.заемал ръководен пост в местното поделение на „Гранична полиция” - Кюстендил като началник сектор”Регионален координационен център”, оперативно-дежурна част. Св.С. е бил  в периода 2014-2016 г. и зам.-началник на ГПУ”Гюешево”, зам.- директор на”Гранична полиция”, Югозападна България, а в един момент е бил и временно изпълняващ длъжността директор.

     Родителите на св.Н. имали овощен разсадник в с.Ябълково и през пролеттта на 2013 г. им останали овощни дръвчета, които решили да раздават на приятели. По този повод св.Н. се обадила на сестрата на подсъдимата Х.и й казала да отидат да си вземат колкото искат дръвчета, но поради невъзможност да отиде Х.отишла подсъдимата. Тъй като семейството на св.Н. и св.С. живеело 7-8 месеца от година в с.Ябълково при родителите на св.Н., когато подсъдимата отишла там, лично св.С.извадил дръвчетата и й ги дал.

   Известно време след това подсъдимата от името на сестра си се обадила на св.С.по телефона и попитала дали има свободни места за работа за нея в „Гранична полиция” и св.С.й казал, че няма. По нейно настояване двамата се видели пред блока, където семейството му имало апартамент, за около 3-4 минути и проведеният разговор на срещата бил, че няма работа в Гранична полиция в момента за жени и св.С.не знае дали и кога ще има. Така подсъдимата въпреки нейното желание не започнала работа в „Гранична полиция”.

     Подсъдимата и пострадалата К.С. се познавали, тъй като живеели в съседни блокове и понякога пиели заедно кафе. В началото на лятото на 2014 г. подсъдимата споделила със св.С., че й предстои започване на работа като граничен полицай в Калотина, след като завърши съответната школа и предложила на св. С. да й съдейства за започване на работа и на нея в”Гранична полиция”. С. се усъмнила, че това е възможно, тъй като била на 36 години, а изискването за възраст било до 35 години, но подсъдимата я уверила, че това е променено и изискването за възраст вече е 40 години, но това ще й струва 15 000 лв. Св.С., която в този момент работела на минимална заплата като шивачка,  се съгласила, но това била непосилна за нея сума. Съпругът на св.С. – св. С. С. работел в София в строителството и той вземал по-голямо възнаграждение, но събирали пари за жилище. Малко след това – най-вероятно през м.август 2014 г.- подсъдимата поискала на св.С. на заем 1600 лв., които бързо й върнала. Подсъдимата обяснила на св. С., че ако не може да даде парите за назначаването й в „Гранична полиция” наведнъж, може да ги дава на части и св.С. и след разговор със съпруга си св.С. дала на подсъдимата най-напред 2000 лв. Подсъдимата тогава й обяснила какви документи са необходими/свидетелство за съдимост, автобиография, медицинско свидетелство/ и дори я придружавала до отделните институции за издаването им. Подсъдимата взела събраните документи, вкл. и снимка за служебна карта и казала на св.С., че е разговаряла с шефа и е задействана процедурата, че”работата била сигурна”.

    През м.октомври 2014 г. подсъдимата казала на св.С., че изпитите започват и затова трябвало да отидат на стадион”Васил Левски” в гр. София, като подсъдимата организирала пътуването. Двете отишли в гр. София с автомобил, управляван от фактическия съпруг на подсъдимата св.Н. Д.. С тях бил и синът на св.Д. от предишен брак, когото също уреждали на работа и той трябвало да положи изпит за физическа подготовка. При пристигането  си спрели колата в близост до стадиона, а подсъдимата провела телефонен разговор, след който заявила, че изпитът е свършил и те са го издържали.

    По аналогичен начин подсъдимата организирала и посещение до болницата на ВМА, където трябвало да се извършат медицинските прегледи,каквито реално не били извършени.

     По същия начин пътували до гр.Благоевград, където св.С. „преминала” психотест. Стояли и чакали пред някаква сграда, а подсъдимата водела телефонни разговори,  като заявила, че присъствието им се налага с оглед извършване на евентуална проверка, за да бъдат наблизо и да могат да влязат.  След повторен разговор казала, че могат да си ходят, тъй като всичко било готово.

     След това подсъдимата казала на св.С., че трябва да даде още 4000 лв., необходими за постъпване в школата, но св.С. й казала, че са й дали всичките си спестени пари. Подсъдимата обаче настоявала, че това е необходимо, за да може да получи по-висок  чин, преминавайки през школата, при назначаването й на работа. След като казала за това на съпруга си св.С., той поискал парите назаем от свой колега, за което св.С. и подсъдимата отишли в гр.София. Св.К.С. взела парите и ги предала на подсъдимата, след което отишли в Драгоман да ги предаде на „големия шеф”. Подсъдимата оставила св.С. в едно заведение в близост до поделението на „Гранична полиция”, където й казала, че ще се проведе обучението й преди започване на работата й на Калотина и й казала, че отива да предаде парите. След известно време подсъдимата се върнала и казала на св.С., че всичко е готово.

    Започването на школата обаче неколкократно се отлагало, а междувременно св.С. изтеглил кредит, за ад върне взетите от колегата му назаем пари.

    Така св.С. дала всичко 6 000 лв. на подсъдимата на два пъти.

    В началото на м.март 2015 г. подсъдимата уверила св.С., че школата започва на 21 март, поради което св.С. напуснала работата си. Обаче подсъдимата й казала, че школата се отлага за м.септември, при което св.С. вече започнала да се съмнява и поискала подсъдимата да й върне парите.Подсъдимата й заявила, че това не може да стане, тъй като ги е предала на шефовете си и я убеждавала да бъде спокойна и да изчака още малко. Св. С. чакала до м.март 2016 г., когато отново започнала работата си, която предната година напуснала. След това С. и съпругът й продължили да общуват с подсъдимата и фактическия й съпруг св.Джонев с надежда, че ще ги убедят да им върнат парите. В края на 2016 г. свидетелите С. разбрали от св.Е.В., че има и други измамени като тях и че подсъдимата никога не е започвала работа в ”Гранична полиция”. Въпреки това С. продължили общуването с подсъдимата  и когато веднъж били на гости у подсъдимата и поставили въпроса за връщането на парите, св.Д. „се изпуснал” и казал, че виновник за случилото се бил св.А. С., който живеел в с.Ябълково. Затова една вечер свидетелите С. и Д. отишли в с. Ябълково да търсят св.С., като дори св.Д. прескочил оградата на дворното място, за да влезе, но не го намерили. Излязла св.Н. – бившата му съпруга, която им казала, че със св.С.са се разделили и вече имали и развод и че той не живее там, след което си тръгнали.

    Скоро след това св.С. бил принуден да започне работа в чужбина.Той осъществил контакт със св.А.С.чрез социалната мрежа, при който С.му заявил, че не познава А., както и че не е получавал никакви пари от нея.

     Вторият пострадал Е.В. и съпругата му св. В. В. работили в собствено заведение за бързо хранене”Дюнер Емо” в центъра на гр. Кюстендил и двамата познавали подсъдимата. Св.В.В. е работила с нея преди 15 години в ”Торготерм” в гр.Кюстендил. Св.В. познавал и фактическия й съпруг св.Н. Д., а с баща й били приятели повече от 25 години.От родителите на подсъдимата, с които били съседи в кв.”Колуша” разбрали, че тя работи в „Гранична полиция” и си е оправила живота. От края на 2015 г. подсъдимата започнала да посещава заведението им, като преди това не общували  известен период от време и така оттогава възобновили контактите си и започнали да общуват редовно, като св. В. й имал пълно доверие.

      През м.ноември 2015 г. подсъдимата провела разговор със св.В. и му предложила да го уреди на работа в „Гранична полиция” на ГКПП”Калотина” като шофьор на нейния шеф. В момента това било възможно, тъй като имало две свободни места и за едното тя уреждала фактическия си съпруг св.Н.Д., като двамата щели да карат един автомобил и затова тя търсела близък човек. Затова поискала на св.В. 10 000 лв. за черпене на шефа, като казала на В., че те били дали и се били уредили. Св. В. заявил, че не разполага с такава сума, но подсъдимата го уверила, че парите могат да се дават на части, обаче времето за решение е ограничено и тогава той се съгласил. Св.В. поискал назаем от приятеля си св.П.С. 2000 - 3000 лв., но С. му отказал. Тогава св.В. се обърнал към дъщеря си св.И.В., студентка тогава в гр.Благоевград, която имала спестени пари от работа на морето през лятото. Обадил й  се и я помолил да му ги изпрати, тъй като парите трябвало да се преведат спешно. На 9.11.2015 г. св.В. изтеглила 2000 лв. от банковата си сметка и чрез „Изи Пей” ги изпратила на майка си. Св.В. предал тази сума на подсъдимата. До края на 2015 г. св.В. дал на подсъдимата цялата искана от нея сума от 10 000 лв. на части, като й давал в този период различни по размер суми, вкл. и чрез работника в заведението си св. В.Н.. Св.Н. предавал на подсъдимата конкретни суми от оборота на заведението по поръчение на св.В..

    След това събитията се развили по схема, подобна на тази при св. С.. Последвали указания от подсъдимата за събиране на съответните документи за започване на работа, уверения, че школата ще започне от началото на 2016 г., впоследствие отложено за м.март, като подсъдимата поискала и получила и 800 лв. за униформа. През м.март 2016 г. подсъдимата заявила на св.В., че е преминал необходимите изпити, че всичко е уредено и да не се притеснява, но той така и не започнал работа.

     Междувременно пострадалият П.С. разбрал от приятеля си св.Е.В., че поисканите му от В. пари били за уреждане от подсъдимата на работа в „Гранична полиция”, тъй като често се срещали със св.В. в заведението му. Там  пострадалият С. заварвал и подсъдимата, която познавал по физиономия. Пострадалият С. помолил св. В. да го запознае с нея и последният ги запознал. Подсъдимата уверила св.С., че може да уреди съпругата му св. М. С.на работа в ГКПП”Олтоманци”, но за това той трябва да й даде 10 000 лв. и че ще задейства нещата много скоро. Уговарянето на сумата станало в ресторант”Дъблин” в кв.”Младост” в гр. Кюстендил в присъствието на св. М. С.. Последната стриктно си водела записки какви документи са й необходими под диктовка на подсъдимата.

   Св.С. събрал парите и през м. февруари 2016 г. в заведението на св. В. дал исканите 10 000 лв.на подсъдимата в присъствието на св.В. и работещото там момче – св. В.Н., като подсъдимата на място преброила парите.

    Следващите дни и няколко месеца подсъдимата и св.С. редовно се срещали в заведението на св.В. и на една от срещите тя му казала, че може и него да го уреди като шофьор на ГКПП”Олтоманци” срещу същата сума.Св.С. й казал, че вече не разполага с пари. Тогава подсъдимата му казала, че трябва да й даде поне половината от парите. Затова през м.май 2016 г. св.С. взел назаем 3000 евро, които дал на подсъдимата в същото заведение в присъствието на св. В.В..

    В посочения период от ноември  2015 г. до м.май 2016 г. нито В., нито С. са виждали подсъдимата с униформа, което провокирало у тях съмнения. Питали я защо не носи униформа и искали да им покаже служебната си карта. На това тя им отговаряла, че униформата й стои в шкаф на работното й място на ГКПП ”Калотина”, а картата й стояла също там в каса, тъй като често колегите губели картите си.

   При посещенията си в заведението на св.В. тя отново действала и по отношение на св.С. по позната схема – провеждала телефонни разговори, за които казвала, че са проведени с нейния шеф, когото назовавала с името”Ицората” и така демонстрирала близки отношения с него. Казвала, че често се срещат и че скоро тя ще бъде повишена в работата и по този начин разсейвала временно възникналите съмнения у семейство В.и семейство С.. Но след като нито св.С., нито св.С. започвали работа, двамата започнали да искат подсъдимата да им върне парите. Тя им казала, че не може, защото ги е дала на шефовете и че детето на шефа не е добре, предстоят операции и трябвало да се дават пари за операции.

   Пострадалата А. М. и съпругът й се познавали с подсъдимата, тъй като синът на подсъдимата и тяхното дете ходели заедно на детска градина, а впоследствие и на училище. Те били с впечатление, че подсъдимата работи в „Гранична полиция”, тъй като пред тях самата тя се хвалела, че работи на пункт”Олтоманци” и че е в прекрасни отношения с колегите, както и че завършва преквалификация и й предстои повишение. Сем. М.знаели, че фактическият й съпруг не работи, но въпреки това подсъдимата според техните представи живеела”охолно” – ходила няколко пъти в годината на почивки.

   В началото на м.май 2016 г. подсъдимата се обадила на св.А. М.и й казала, че има да им каже нещо, но не е за по телефона и отишла в дома им . Там им съобщила, че я повишават в работата  и има „страхотно предложение за тях”, тъй като се откривали две свободни места в „паспортна служба” на ГКПП „Олтоманци”. Едното било за „човек на нейния шеф”, а другото тя искала да бъде заето от св.А. М., за да бъдат „една затворена групичка” и да си работят спокойно, тъй като мястото не е за изпускане. А св.А. М., която учила висшето си образование казала на подсъдимата, че още не е завършила , но подсъдимата я уверила, че това не е проблем, като й казала:”Ти затова си плащаш” и обяснила на семейството, че срещу 10 000 лв. А. „на 100 %” ще започне работа.

    Сем.М.заявили, че не разполагат с такава сума, но подсъдимата продължила да ги убеждава да се съгласят. Тя им казала, че и на нея й било трудно в началото, но впоследствие животът й се подредил и че трябва бързо да решат.

      А. и М.М.споделили за предложението на подсъдимата с родителите на св. М.М.и те решили да им помогнат. Св. В.Д., баща на св.М.В. М.казал, че това не е за изпускане, щом е държавна работа и изтеглил кредит от 9 000 лв.  Той имал 1000 лв. в картата си и дал общо 10 000 лв. на снаха си св.А. М., която ги предала на подсъдимата на два пъти: първия път 4000 лв. и втория път, след една седмица – още 6000 лв., тъй като подсъдимата казала, че началникът идва в Кюстендил и че и втората част от парите трябва да се предаде спешно. Предаването на парите станало до края на месец май 2016 г. в магазина, където работела св.А. М.. Св.Д. поискал да има свидетели при предаването на парите, но М.и А. му казали, че са предупредени да не казват нищо, защото има две места , да не научи някой да ги превари, да вземе по-големи връзки и затова си мълчали. По-късно подсъдимата поискала още 800 лв. за униформа, които пари дала майката на А. от изтеглен заем от ВСК и които св.М.М.дал на подсъдимата..

       Лятото на 2016 г. сем. М.и семейството на подсъдимата били заедно на море. Св.А. М.разбрала, че подсъдимата е ходила същото лято на почивка два пъти в Гърция  и два пъти във Велинград.

      И последвала отново познатата схема – курсът се отлагал от м.септември за м.ноември, от м.ноември за м.януари, през част от което което време св.М.се подготвяла за изпита по физическа подготовка – тичали със съпруга й на стадиона, на което подсъдимата им казвала да не правят”такива глупости”, за това са дават парите и мястото е сигурно.

     През м.декември 2016 г. колежка на св.А. М.й споделила, тъй като я виждала да общува с подсъдимата, че последната й звъняла по телефона и й искала пари назаем. Св.М.се притеснила от тази информация и я споделила със съпруга си и двамата разбрали, че са измамени от подсъдимата.

    До този момент свидетелите М.пазели случилото се в тайна от страх да не се провали уговорката им. След това обаче започнали да разпитват и разбрали, че подсъдимата никога не е работила в Гранична полиция и че освен тях има и други пострадали от нея. И тогава сем. М.сезирали Районна прокуратура.

    Настоящата инстанция споделя извършения от І-инстанционния съд анализ на доказателствата, като приема, че горната фактическа обстановка е установена от показанията на свидетелите М.Милчов, А. М., Е.В., П.С., К.С., М.М., В. Д.,  В.Н., А. С./частично кредитирани/, В. В., М. С., Е.Н./частично кредитирани/, обясненията на подсъдимата/частично кредитирани/. Законосъобразен е извода на съда, че показанията на посочените свидетели не страдат от съществени противоречия и затова съдът не ги е обсъдил подробно. Въпреки това въззивният съд намира за необходимо да разшири извършения доказателствен анализ от І-инстанционния съд в подкрепа на този негов споделен и от въззивния съд извод.

    Показанията на първите четирима свидетели, които са пострадалите от престъплението и частни обвинители и граждански ищци, се кредитират изцяло като обективни. Техните показания се подкрепят от кредитираната част от обясненията на подсъдимата, че е получила сочените от тези свидетели парични суми за уреждането им на работа в”Гранична полиция”.

     Свидетелят М.М.е съпруг на пострадалата А. М., но въпреки това показанията му се кредитират като обективни, защото този свидетел е в течение на случилото се и е присъствал на даването на парите от св.А. М.на подсъдимата, както и на фактите относно снабдяването й с „необходимата” парична сума. Св.В. Д. пък е баща на св.М.М.и свекър на св.А. М.и именно той е съобщил, че пред него синът му и снаха му са съобщили за”възможността” снаха му да започне работа в Гранична полиция срещу сумата от 10 000 лв. И той, за да им помогне, е изтеглил заем от 9 000 лв., които е предал на снаха си А.. Затова и неговите показания се кредитират като обективни и незаинтересовани, а изтеглянето на кредита е подкрепено и от писмени доказателства.

    Св.М. С. е съпруга на пострадалия П.С. и нейните показания също се кредитират като достоверни, не само защото подкрепят изнесеното от съпруга й, но и защото тя е очевидец на даването на парите от съпруга й на подсъдимата, както и е в течение на предходните уговорки между тях, на част от които е и присъствала.

      Св.В.Н. е работник в заведението на пострадалия Е.В. и именно той е очевидецът, пред когото са давани парите от св. В. на подсъдимата.Също така той е и лицето, лично давало периодично парични суми на подсъдимата по нареждане на работодателя си св.В.. Затова неговите показания също се кредитират като обективни.

      Показанията на горепосочените свидетели в тяхната цялост се кредитират като обективни и поради това, че те сочат, независимо един от друг, по идентичен начин схемата, по която е действала подсъдимата относно причината за даване и получаване на парите и относно последващите й след получаване на парите нейни действия.

     Показанията на св.А.С.въззивният съд не кредитира в частта им относно факта кога са се запознали с подсъдимата и прие,че това е станало през 2013 г., когато подсъдимата е идвала за вземане на дървета от разсадника им в с.Ябълково, както това сочи неговата бивша съпруга св.Е.Н. и който факт е възприет от въззивния съд в различие от районния съд. А пък и самият св.С.при очната ставка между двамата е заявил, че не си спомня за сочения от св.Н. случай пред 2013 г., което не изключва и от самия него възможността твърдяното от св.Н. да е истина. В останалата им част показанията на този свидетел се кредитират като обективни.

      Показанията на св.Е.Н.,  бивша съпруга на св.С., се кредитират в частта им относно това кога и по какъв повод през 2013 г. са се запознали подсъдимата и св.С.и какви длъжности в годините е заемал св.С., като последното се потвърждава от показанията пред съда на него самия. В останалата им част, както е приел и районния съд, нейните показания пресъздават разказаното й от подсъдимата, което обаче не е подкрепено от никакви други доказателства по делото и поради това показанията на тази свидетелка извън посочените им две части не се кредитират.

     Обясненията на подсъдимата се кредитират само в частта им, в която са безрезервно подкрепени от изброените кредитирани изцяло гласни доказателства – че е получила от тези свидетели посочените суми и причината за това. В останалата им част тези показания се възприемат като нейна защитна теза, целяща оневиняването й. Твърденията й, че получените от нея парични суми са предавани на св.С.и на други сочени от нея лица – И., Г. Г. в Симеоново, остана изцяло недоказана поради липса на каквито и да било подкрепящи я доказателства. Обстоятелството, че фактическият съпруг на подсъдимата и един от останалите пострадали са ходили в с. Ябълково да го търсят и да му искат сметка за дадените пари и неизпълнените обещания не са достатъчни доказателства за потвърждаване версията на подсъдимата в обясненията й. А пък и част от пострадалите са посочили, че когато тя е говорила по телефона в тяхно присъствие с „някой от началниците ”, е споменавала името И..

    Следва да се обсъдят самостоятелно показанията на разпитаната пред въззивния съд свидетелка Ю. А., майка на подсъдимата. Тя заяви пред съда, че подсъдимата лично е дала на св. С.сумата от 10 000 лв., на което тя е присъствала, за да започне работа в Гранична полиция и че съпругът й е изтеглил заем, но въпреки това тя не е започнала работа там. По делото са представени писмени доказателства, че действително съпругът на свидетелката и баща на подсъдимата е изтеглил на 6.08.2013 г. потребителски кредит в размер на 10 000 лв./вж Справката на л.82 от делото на КнРС/. Но, на първо място, така соченият факт, дори да е достоверен, не означава автоматично, че парите от този кредит са дадени на св.С.и второ и най-важно – това е извън предмета на обвинението. Съобщеното от свидетелката за дадени на същия свидетел и парични суми за нейното назначаване като чистачка също е извън предмета на обвинението, поради което съдът не следва да  обсъжда показанията на свидетелката в тази им част, съпоставяйки ги с останалия доказателствен материал, като ирелевантни за предмета на обвинението. Показания на тази свидетелка се кредитират в частта им, в която тя заяви, че подсъдимата е вземала пари от техни семейни приятели, тъй като в тази част те се потвърждават от кредитирания доказателствен материал. Показанията на свидетелката се кредитират и в частта им, че подсъдимата се грижи за детето си, тъй като съпругът й непрекъснато пътува в чужбина, че свекърва й е починала, а тя има здравословни проблеми и не може да поеме грижата за детето.

     При така установеното от фактическа страна правилно и законосъобразно районният съд е приел съставомерност от обективна и субективна страна на обвиненията срещу подсъдимата. Тя е осъществила от обективна и субективна страна, при условията на реална съвкупност фактическите състави  на престъпленията по чл.209 ал.1 НК по отношение на пострадалата К.С. и на чл.210 ал.1 т.5 във вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК по отношение на останалите пострадали Е.В., П.С. и А. М..

     От обективна страна подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние на престъплението”измама”. Тя е възбудила заблуждение по убедителен начин у всеки един от пострадалите, че работи в Гранична полиция и че може да ги уреди на работа и тях там, но че затова са необходими парични суми.

    По отношение на пострадалата С. подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл.209 ал.1 НК.  Това заблуждение е поддържано по отношение на пострадалата С. в периода от м. юни 2014 г. до м. октомври 2014 г., с цел да набави за себе си имотна облага.  В началото на лятото на 2014 г. подсъдимата споделила със св.С., че й предстои започване на работа като граничен полицай в Калотина, след като завърши съответната школа и предложила на св. С. да й съдейства за започване на работа и на нея в”Гранична полиция”. С. се усъмнила, че това е възможно, тъй като била на 36 години, а изискването за възраст било до 35 години, но подсъдимата я уверила, че това е променено и изискването за възраст е 40 години, но това ще й струва 15 000 лв. Тъй като това била непосилна за нея сума с минималната й заплата на шивачка, подсъдимата й обяснила, че ако не може да даде парите наведнъж, може да ги дава на части и св.С. и след разговор със съпруга си св.С. дала на подсъдимата най-напред 2000 лв. Подсъдимата тогава й обяснила какви документи са необходими/свидетелство за съдимост, автобиография, медицинско свидетелство/ и дори я придружавала до отделните институции за издаването им. Подсъдимата взела събраните документи, вкл. и снимка за служебна карта и казала на св.С., че е разговаряла с шефа и е задействана процедурата, че”работата била сигурна”.

    През м.октомври 2014 г. подсъдимата казала на св.С., че изпитите започват и затова трябвало да отидат на стадион”Васил Левски” в гр. София, като подсъдимата организирала пътуването. Двете отишли в гр. София с автомобил, управляван от фактическия съпруг на подсъдимата св.Н.Д.. С тях бил и синът на св.Д. от предишен брак, когото също уреждали на работа и той трябвало да положи изпит за физическа подготовка. При пристигането  си спрели колата в близост до стадиона, а подсъдимата провела телефонен разговор, след който заявила, че изпитът е свършил и те са го издържали. по същия начин ходили и за прегледи във болницата на ВМА, и в Благоевград за „явяване” на св.С. на психотест, който тя „издържала”.

    След това подсъдимата казала на св.С., че трябва да даде още 4000 лв., необходими за постъпване в школата, но св.С. й казала, че са й дали всичките си спестени пари. Подсъдимата обаче настоявала,че това е необходимо, за да може да получи по-висок  чин, преминавайки през школата, при назначаването й на работа и тогава съпругът й св.Стефанов поискал тази сума назаем от свой колега и св.С. дала още 4000 лв. на подсъдимата. Така дадените пари на подсъдимата възлизат на общо 6000 лв.

      От субективна страна това престъпление е извършено от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл. За умисъла на дееца се по обективно извършените от него действия, които отразяват отражението на обективните елементи на престъплението в съзнанието на дееца. Подсъдимата много добре е знаела, че не работи в Гранична полиция, но въпреки това убедително е поддържала тази теза пред св.С.. Тя е водела телефонни разговори пред нея с”началниците” и я убеждавала, че”работата е сигурна”. Всички тези обективно извършени от подсъдимата действия обосновават прекия умисъл на действията й – целта за постигане на имотна облага за нея, тъй като паричните суми са били предавани именно на нея от пострадалите лица, за конкретното престъпление от св.С..

     Между това престъпление и последващото извършено от подсъдимата продължавано престъпление е изминал по-продължителен период от време, поради което то е квалифицирано като отделно престъпление.

       В периода от месец октомври 2015 г. до м. май 2016 г. в гр.Кюстендил, тя е извършила още 4 деяния по отношение на пострадалите Е. А., П.С. и А. М., в условията на продължавано престъпление по 210 ал.1 т.5 във вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК, всяко от които поотделно осъществява различни състави на едно и също престъпление, деянията са извършени през непродължителни периоди от време и при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.     

       Престъплението по отношение на пострадалия Е. А. е извършено в периода от м.октомври 2015 г. до м.декември 2015 г.

         От м.октомври 2015 г. подсъдимата започнала да посещава заведението на пострадалия Е. А., който се познавал с баща й/впоследствие починал/, а пък съпругата му св.В. В. се познавала с подсъдимата отпреди 15 години, когато работели заедно в”Торготерм” – Кюстендил и от м.октомври 2015 г. възобновили контактите си и започнали да общуват редовно, като св. В. й имал пълно доверие.

      През м.ноември 2015 г. подсъдимата провела разговор със св.В. и му предложила да го уреди на работа в „Гранична полиция” на ГКПП”Калотина” като шофьор на нейния шеф и му казала, че има две свободни места и за едното тя уреждала фактическия си съпруг св.Н.Д., като двамата щели да карат един автомобил и затова тя търсела близък човек. Затова поискала на св.В. 10 000 лв. за черпене на шефа, като казала на В., че те били дали и се били уредили. Св. В. заявил, че не разполага с такава сума, но подсъдимата го уверила, че парите могат да се дават на части, обаче времето за решение е ограничено и тогава той се съгласил. Св.В. поискал назаем от приятеля си св.П.С. 2000 - 3000 лв. назаем, но той му отказал. Тогава св.В. се обърнал към дъщеря си св.И.В., студентка тогава в гр.Благоевград, която имала спестени пари от работа на морето през лятото. Обадил й  се и я помолил да му ги изпрати, тъй като парите трябвало да се преведат спешно. На 9.11.2015 г. св.В. изтеглила 2000 лв. от банковата си сметка и чрез „Изи Пей” ги изпратила на майка си. Св.В. предал тази сума на подсъдимата. До края на 2015 г. св.В. дал на подсъдимата цялата искана от нея сума от 10 000 лв.на части, като й давал в този период различни по размер суми, вкл. и чрез работника в заведението си св. В.Н.. Св.Н.предавал на подсъдимата конкретни суми от оборота на заведението по поръчение на св.В..

   След това събитията се развили по схема, подобна на тази при св. С.. Последвали указания от подсъдимата за събиране на съответните документи за започване на работа, уверения, че школата ще започне от началото на 2016 г., впоследствие отложено за м.март, като подсъдимата поискала и получила и 800 лв. за униформа. През м.март 2016 г. подсъдимата заявила на св.В., че е преминал необходимите изпити, че всичко е уредено и да не се притеснява.

      По отношение на пострадалия П.С., който сам поискал от св.Е.В. да го запознае с подсъдимата, след като разбрал, че тя предлага уреждане на работа в „Гранична полиция”,   подсъдимата е извършила две деяния:

  = първото  - в периода м.февруари – м. март 2016 г., когато възбудила у него заблуждение, че ще съдейства  за започване работа на съпругата му св.М. С. в ГКПП – Калотина срещу сумата от 10 000 лв. Уговарянето на сумата станало в ресторант”Дъблин” в кв.”Младост” в гр.Кюстендил в присъствието на св. М. С.. Последната стриктно си водела записки какви документи са й необходими под диктовка на подсъдимата.    Св.С. събрал парите и през м. февруари 2016 г. и в заведението на св. В. дал исканите 10 000 лв.на подсъдимата в присъствието на св.В. и работещото там момче – св.В.Н., като подсъдимата на място преброила парите.

  = второто – м.март-м.май 2016 г., когато възбудила у него заблуждение, че ще му съдейства  за започване работа като шофьор в ГКПП”Олтоманци” срещу сумата от 10 000 лв. Св.С. й казал, че вече не разполага с пари. Тогава подсъдимата му казала, че трябва да й даде поне половината от парите. През м.май 2016 г. св.С. взел назаем 3000 евро, които дал на подсъдимата в същото заведение в присъствието на св. В. В..

    В посочения период от ноември  2015 г. до м.май 2016 г. нито В., нито С. са виждали подсъдимата с униформа, което провокирало у тях съмнения. Питали я защо не носи униформа и искали да им покаже служебната си карта. На това тя им отговаряла, че униформата й стои в шкаф на работното й място на ГКПП ”Калотина”, а картата й стояла също там в каса, тъй като често колегите губели картите си.

   Деянието по отношение на пострадалата А. М.е извършено за времето от 1 до 31 май 2016 г. ,в което врем подсъдимата поддържала заблуждениее у М., че ще й съдейства за назначаване на работа на ГКПП ”Олтоманци”    срещу сумата от 10 000 лв.

    В началото на м.май 2016 г. подсъдимата се обадила по телефона на св.А. М.и й заявила, че има да им каже нещо, но не е за по телефона и отишла в дома им . Там им съобщила, че я повишават в работата  и има „страхотно предложение за тях”, тъй като се откривали две свободни места в „паспортна служба” на ГКПП „Олтоманци”. Едното било за „човек на нейния шеф”, а другото тя искала да бъде заето от св.А. М., за да бъдат „една затворена групичка” и да си работят спокойно, тъй като мястото не е за изпускане. Св.А. М., която учила висшето си образование казала на подсъдимата, че още не е завършила, но подсъдимата я уверила, че това не е проблем, като и казала:”Ти затова си плащаш” и обяснила на семейството, че срещу 10 000 лв. А. „на 100 %” ще започне работа”.

    Сем.М.заявили, че не разполагат с такава сума, но подсъдимата продължила да ги убеждава да се съгласят. Тя им казала, че и на нея й било трудно в началото, но впоследствие животът й се подредил и че трябва бързо да решат.

      А. и М.М.споделили за предложението на подсъдимата с родителите на св. М.М.и те решили да им помогнат. Св. В.Д. казал, че това не е за изпускане, щом е държавна работа и изтеглил кредит от 9 000 лв.  Той имал 1000 лв. в картата си и след като изтеглил кредит от  9 000 лв., дал 10 000 лв. на снаха си св.А. М., която ги предала на подсъдимата на два пъти: първия път 4000 лв. и втория път, след една седмица – още 6000 лв., тъй като подсъдимата казала, че началникът идва в Кюстендил и че и втората част от парите трябва да се предаде спешно. Предаването на парите станало до края на месец май 2016 г. в магазина, където работела св.А. М..

     Изложеното установява по несъмнен начин, че подсъдимата, като е възбудила заблуждение у пострадалите В., С. и М.за уреждането им на работа в Гранична полиция в периода от м.октомври 2015 г. до м.май 2016 г., им е причинила имотна вреда в размер на общо 35 850 лв., като поотделно на всеки от пострадалите е причинила съответно: имотна вреда на Е. А., А. М.и П.С. – в размер на по 10 000 лв. на всеки от тях и още на П.С. – в размер на 5 850 лв., която сума е левовата равностойност на 3000 евро.

      Установено е безспорно по делото, че посочените парични суми са предадени лично на подсъдимата от посочените пострадали с посоченото предназначение.

     Видно е , че от обективна страна подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние на продължаваното престъпление „измама” по основния му състав, както е посочил и районният съд. Но тъй като престъплението е продължавано и общият размер на получената от подсъдимата имотна облага е в размер на 35 850 лв., стойността на облагата обосновава квалифициращия признак на чл.210 ал.1 т.5 НК ” големи размери” на продължаваното престъпление.

    От субективна страна отделните деяния на продължаваното престъпление са извършени от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл. И при продължаваното престъпление, както и при първото престъпление, за умисъла на дееца се съди по обективно извършените от него действия, които отразяват обективните елементи на престъплението в съзнанието на дееца. Подсъдимата много добре е знаела, че не работи в Гранична полиция, но въпреки това убедително е поддържала тази теза пред пострадалите В., С. и М.. Тя убедително е заявявала пред тях, че може да им съдейства за назначаване на работа в Гранична полиция и е посочвала дори конкретни длъжности – в паспортна служба в Олтоманци, чистачка, шофьор. Дори е заблуждавала семейства С. и В., че има униформа. Когато я питали защо не носи униформа и искали да им покаже служебната си карта, тя им отговаряла, че униформата й стои в шкаф на работното й място на ГКПП ”Калотина”, а картата й стояла също там в каса, тъй като често колегите губели картите си. Когато св.М.заявила, че още не е завършила висшето си образование и когато подсъдимата разбрала, че св. М.и съпругът й тичат на стадиона, за да се подготвя А. за физическия изпит, тя им казала „да не се занимават с глупости” и че всичко е уредено, нали затова си плащат. Всички тези обективно извършени от подсъдимата действия обосновават прекия умисъл на действията й – целта за постигане на имотна облага за нея, тъй като паричните суми са били предавани лично на нея от пострадалите лица.

   За така извършените престъпления районният съд е наложил на подсъдимата следните наказания при усл.на чл.54 НК:

    = за престъплението по чл.209 ал.1 НК – „лишаване от свобода” за срок от 3 години 6 месеца.

    =  за престъплението по чл. 210 ал.1 т.5 във вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК - „лишаване от свобода” за срок от 3 години 6 месеца.

  На основание чл.23 ал.1 НК на подсъдимата е наложено общото най-тежко наказание за тези престъпления, а именно  “лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) години и 6 (шест) месеца и е постановено наказанието да се изтърпи при първоначален „общ” режим.

Настоящият състав споделя съображенията на районния съд за високата степен на обществена опасност на престъплението. Но степента на обществената опасност на подсъдимата, предвид чистото й съдебно минало, от една страна, и отчитайки и факта, че с поведението си и вижданията си относно назначаване на работа в държавно учрежедние пострадалите са улеснили подсъдимата при извършмването им, въззивинят съд приема за сравнително невисока, единствено вземайки предвид начина на поддържаното заблуждение. В този ред на мисли няма как да не се отчете факта, че пострадалият С., след като св.В. му поискал пари назаем ,за да даги даде на подсъдимата да го уреди на работа в Гранична полиция, сам поискал св.В. да го запознае с подсъдимата  и на него тя също предложила да съдейства за работа на жена му в Гранична полиция. Още повече, че почти всички пострадали са имали работа и не са били принудени от безработица да стигат до крайности. А св.В.Д. е заявил, че”не е редно да се плаща, за да се започне работа, но като се обещава нещо такова и се хваща човек”.

Вземайки предвид това  въззивният съд приема, че правилно РС е определил наказанието при условията на чл.54 НК, тъй като не е налице нито една от двете алтернативи за определяне на наказанието при усл.на чл.55 НК, но намира размера и на двете отделни наказания по изложените в предния абзац съображения за завишен. За първото престъпление по чл.209 ал.1 НК според въззивния съд най-съответен на неговата тежест и предвид и улесняването от пострадалата С. с вижданията й за започване на работа срещу заплащане, което де факто осъществява състава на престъплението активен подкуп, с оглед и постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, би бил размер на наказанието „лишаване от свобода” в законово определените му граници от 1 до 6 години под средния размер, а именно: 1 година 8 месеца.

  Въззивният съд намира за завишено по размер и наказанието за продължаваното престъпление по чл.210 ал.1 т.5 НК, за което законодателят предвижда наказание „лишаване от свобода” от 1 до 8 години,  по същите съображения. Най-съответно на тежестта на извършеното престъпление, улеснено от противоправното поведение на пострадалите, извършиил престъплението активен подкуп, а и отва, че пострадалия С. по собствена инициатива потърсил контакт с подсъдимата, след като разбрал за нейната”оферта” от св.В., въззивният съд намира за справедлив размер на това наказание от 3 години.

При усл.на чл.23 ал.1 НК в този случай следва да се определи размера на общото най-тежко наказание”лишаване от свобода” за двете престъпления в размер на 3 години. Този размер е най-съответен както на тежестта на продължаавното престъпление, така и на спецификата на извършването му с оглед и поведението на самите пострадали.

За изпълнение на превъзпитателната функция на наказанието в най-пълна степен с оглед поправяне и превъзпитание на подсъдимата, която е неосъждана, млад човек е и има малолетно дете, за което се грижи  основно тя, тъй като съпругът й работи като шофьор в чужбина, въззивният съд намира, че наказанието не следва да се търпи ефективно.

Съображенията за това в допълнение на гореизложеното са още, че  след като подсъдимата никога не е работила в”Гранична полиция” е очевидно, че тя няма как да знае нито къде се намират съответните учреждения и места, където е водила св.С., нито и какви документи са необходими за започване на работа в „Гранична полиция”. Това обосновава извода, че тя е имала информация за това от неустановени по делото лица, но запознати с обстоятелства относно започване на работа в „Гранична полиция”.

На следващо място пострадалите действително са я познавали и затова са й се доверили, но това са млади хора, които  сами са се съгласили да й дадат исканата парична сума за започване на работа, като част от тях са заявили, че знаят, че това не е законовия начин аз започване на работа. Следователно самите пострадали са улеснили извършването на измамливите от подсъдимата действия, като тяхното поведение е също противоправно - те са осъществила състав на престъплението”активен подкуп”.

 Затова съдът намира, че подсъдимата не следва да се откъсва от нормалната социална среда и да пребивава в пенитенциарно заведение.Изолирането на подсъдимата от обществото не би изпълнило целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.

       В този контекст съдът намира, че изпълнението на наказанието следва да се отложи на осн.чл.66 ал.1 НК при наличие на необходимите за това условия по отношение на подсъдимата, но  за максималния изпитателен срок от 5 години. Но, също с оглед постигане в най-пълна степен на превъзпитателната функция на наказанието, въззивният съд намира, че в изпитателния срок следва да се приложи разпоредбата на чл.67 ал.3 НК по отношение на подсъдимата, като за срок от 3 години й се наложи пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител” по настоящ адрес . Съгласно чл. 67, ал. 3 НК, когато отложеното наказание "лишаване от свобода" е не по-малко от 6 месеца, съдът може да постанови една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 - 4 НК през изпитателния срок. Срокът на пробационните мерки съдът съобрази с разпоредбата на чл. 42 а ал.3 т.1 НК, тъй като пробационните мерки по чл.42 а ал.2 т.1-4 НК не може да се налагат за срок по-дълъг от 3 години.

 По този начин, с отлагане изпълнението на наказанието”лишаване от свобода”, в комбинация с посочената пробационна мярка,  според съда би се постигнало в най-пълна степен превъзпитанието на подсъдимата, без откъсването й от социалната среда.

По изложените съображения , на основание чл.337 ал.1 т.1 и 3 НПК следва да измени І-инстанционната присъда в санкционната й част относно размера на наложените на подсъдимата наказания, размера на общото наказание и начина на изтърпяването му, както следва:

= наказанието”лишаване от свобода ” за престъплението чл.209 ал.1 НК следва да се намали от 3 години 6 месеца на 1 година 8 месеца;

= наказанието”лишаване от свобода ” за престъплението по чл. чл.210 ал.1 т.5 във вр. с чл. 209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 НК следва да се намали от 4 години 6 месеца на 3 години.

При това положение следва да се намали и размера на определеното общо най-тежко наказание”лишаване от свобода” измежду тези две наказания ЛС, като то се намали от 4 години 6 месеца на 3 години и относно изпълнението му се приложи чл.66 ал.1 НК, като изпълнението му се отложи за изпитателен срок от 5 години, с налагане за срок от 3 години на пробационната мярка”задължителни периодични срещи с пробационен служител”.

Присъдата е законосъобразна в гражданската й част, с която са уважеин прявените от пострадалите граждански искове за непозволено увреждане с правно основание чл.45 ЗЗД, за причинените им от престъплението имуществени вреди. Налице са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане:1/.причинена имуществена вреда в размери съотнветно в размер на 6 000 лв. на пострадалата К.С. и по 10 000 лв. за пострадалите В., М.и общо на пострадалия С. – 15 850 лв. ; 2/.имуществените вреди на пострадалите са причинени виновно от подсъдимата; 3/.налице е причинна връзка между престъплението и причинения вредоносен резултат – получена облага от подсъдимата и респ. причинена имотна вреда на пострадалите. Правилно законната лихва върху отделните суми на отделните пострадали е присъдена от момента на деянието до окончателното изплащане.

Само че в присъдата „момента на деянието” не е конкретизиран. Това е наложитнелно с оглед факта, че престъпленията са извършени в два периода, а не на конкретна дата  и непосочването с абсолютно число на датата на дължимост на законната лихва би затруднило изпълнението на присъдата в гражданската й част. Това следва да се извърши с изменение на присъдата и в гражданската част относно началния момент на законната лихва с настоящото решение.

Престъплението по чл.209 ал.1 НК по отношение на пострадалата К.С. е извършено в периода м.юни 2014 г. – м.октомври 2014 г. и крайният му момент е 31.10.2014 г. Затова законната лихва върху уважения по отношение на нея граждански иск се дължи от 1.11.2014 г.

Тъй като продължаваното престъпление по чл.210 ал.1 т.5 НК е с период от м.октомври 2015 г. до м.май 2016 г., законната лихва се дължи от довършване на престъплението, чийто краен момент е 31.05.2016 г. Затова и законната лихва следва да се дължи от 1.06.2016 г. по гражданските искове на пострадалите В., С. и М..

В останалата наказателна и гражданска част част присъдата следва да се потвърди като правилна и законосъобразна поради липса на сочените в жалбата  пороци на присъдата и неоткрити нарушения  от съда на материалния и процесуалния закон при служебната й проверка.

 С горното изложение съдът отговори защо възприема за неоснователни доводите на защитата, но въпреки това изрично следва да се посочи още и следното: Защитната версия на подсъдимата, че и тя е пострадала, първо остана недоказана, второ това е ирелевантен за делото факт и трето този факт, дори да е истина, не оневинява нейното поведение по отношение на пострадалите и не я оневинява за извършеното престъпление. По делото ,както се посочи вече, се доказа, че парите са давани на подсъдимата. Твърдяното от нея за предаване сумите на други лица не се доказа. Но, дори хипотетично да се приеме, че това е било така, не би се променила особено формулировката на извършените от подсъдимата престъпления. Защото основния състав на чл.209 ал.1 НК предвижда наказателна отговорност за всеки, който цели да набави за себе си или за другиго имотна облага, като възбди или поддържа заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда. Т.е. и в този случай подсъдимата отново би носила наказателна отговорност, дори целта и облагата да са били предназначени”за другиго”. Че подсъдимата е действала при форма на вината пряк умисъл, съдът изложи в горното изложение подробните си съображения за това и не счита за необходимо да ги преповтаря и затова защитната теза за липса на умисъл е несъстоятелна. В тази връзка неподкрепено от доказателствата по делото и изолирано е твърдението за липса на доказателства за умишлени действия на подсъдимата.      

 Невярно е твърдението, че в присъдата не било записано на коя дата са извършени продължаваните престъпления, а има само сбор. В диспозитива на присъдата задължение на съда е да посочи началния и крайния момент на продължаваното престъпление, без да посочва изрично отделните съставляващи го деяния, което в контролираната присъда е сторено от І-инстанционния съд и в тази насока няма птвърдяното процесуалон нарушение. Но пък в мотивите на присъдата подробно и изчерпателно при описание на фактическата обстановка е описан времевия период на всяко от отделните 4 деяния на продължаваното престъпление, което изложение се разшири в настоящото решение и при обсъждане на съставомерността на обвинението. А това, че подсъдимата не е придобила нищо с получените пари и че няма дори собствено жиилще не променя правилността на фактическите и правни изводи за съставомерност на деянието и виновност на подсъдимата.

 Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

                                

                                                        Р   Е   Ш   И:

 

 ИЗМЕНЯ Присъда № 46/10.10.2019 г. на Кюстендилския районен съд, постановена по НОХД № 1900/2000 г. по описа на съда в санкционната й част относно размера на наложените на подсъдимата  А.С.М., ЕГН **********, наказания за двете престъпления, размера на наложеното при условията на чл.23 ал.1 НК общо наказание”лишаване от свобода” и начина на изтърпяването му с приложение на чл.66 ал.1 НК, както следва:

=  намалява размера на наказанието”лишаване от свобода ” за престъплението чл.209 ал.1 НК от 3 години 6 месеца на 1 година 8 месеца;

=   намалява размера на наказанието”лишаване от свобода ” за престъплението по чл. чл.210 ал.1 т.5 във вр. с чл. 209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 НК от 4 години 6 месеца на 3 години.

= намалява размера на на определеното чл.23 ал.1 НК” общо най-тежко наказание”лишаване от свобода” измежду тези две наказания от 4 години 6 месеца на 3 години,

като отлага изпълнението му на осн.чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 5 години.

На основание чл.67 ал.3 НК постановява през изпитателния срок за срок от 3 години пробационната мярка по чл.42 а ал.2 т.2 НК „задължителни периодични срещи с пробационен служител” по настоящия адрес на подсъдимата .

ИЗМЕНЯ присъдата и в гражданската й част, като конкретизира началния момент на присъдената върху гражданските искове на пострадалите лица законна лихва, който да се счита от момента  на довършване на  престъпленията, както следва:

= по отношение на пострадалата К.Г.С.-  считано от 1.11.2014 г.

 = по отношение на пострадалите  Е.И.В., А.В. М.и П.С. –  считано от 1.06.2016 г.

В останалата част потвърждава присъдата на Кюстендилския районен съд.

Решението е окончателно.

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: