Р Е Ш Е Н И Е № 63/8.4.2022
г.
08.04.2022г.,гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На двадесет и
четвърти март 2022
година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Велина
Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Стоянова
Административно дело № 16 по описа на 2022 година.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на К.С.Ч. ***, депозирана чрез
адвокат И.Г., срещу Решение № 2153-28-117 от 29.12.2021 г. на Директора на ТП
на НОИ, гр. Ямбол. С оспорения акт е оставена без уважение жалбата с вх. №
1012-28-253/02.12.2021г. и допълнението към нея с вх. № 1012-28-253#3/10.12.2021г.
на оспорващата против Разпореждане № 282-00-370-12 от 11.11.2021
г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол – със същото, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1
от КСО е отменено разпореждане №
282-00-370-1/16.12.2016г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО от 07.12.2016г.
до 06.11.2017г. в размер на 12.64 лева дневно.
С доводи за незаконосъобразност на оспорения акт се
иска отмяната му като постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в разрез с
материалния закон; заявена е и претенция за разноски по делото. Конкретно се
излагат твърдения, че оспореното решение е произнесено при неизяснена
фактическа обстановка, в която връзка се сочи, че административният орган не е
доказал по безспорен начин липсата на изискуемите материалноправни
предпоставки, регламентирани в чл. 40, ал. 1 от КСО, респ. наличие на някоя от
хипотезите по чл. 46, ал. 1 и ал. 3 от същия нормативен акт, изключващи
изплащането на ПОБ. Оспорва се изводът на административния орган, че в конкретния
случай Ч. не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т.
3 от ДР на КСО с възникнало и съществуващо осигуряване съобразно разписаното в
чл. 10, ал. 1 от КСО. Излагат се доводи, че съображенията, на които почива този
извод, се основават единствено на констатацията, че в хода на други
административни и наказателни производства, (различни от проведеното по
отношение на оспорващата), в които същата не е участвала, едноличният търговец
е депозирал обяснения за наемани от него лица по трудови договори, без същите
тези лица да са осъществявали трудова дейност; сочи се, че жалбоподателката
не е била страна по извършените спрямо ЕТ „И.-50 - И.М.“ проверки, както и че в
обясненията си едноличният търговец не е посочил поименно съответните лица, за
които декларира, че са работили фиктивно при него, с оглед на което се счита,
че необосновано административният орган е приел, че оспорващата е работила
фиктивно при този осигурител, още повече, че е налице надлежно заверена от работодателя
трудова книжка. В допълнение се сочи, че жалбоподателката не е участвала в извършената
от НАП на ЕТ „И.-50 - И.М.“ проверка, резултатите от която са обективирани в Протокол № П–020028191206263-073-001 от 25.03.2020 г. и на която се е позовал
административният орган в своя акт, поради което и не е могла да направи възражение
и да представи доказателства, нито пък е била разпитвана като свидетел
в образуваното срещу М. наказателно производство –
установените в хода на тези производства обстоятелства според твърденията в жалбата, е следвало да бъдат
установени от органа, постановил обжалваното решение чрез
извършване на самостоятелни процесуални действия и едва
след установяване на всички обстоятелства
от значение за правилното решаване
на спора, същият да постанови своя акт, което в случая
не било сторено.
В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не
се явява, но се представлява от редовно упълномощен представител - адвокат И.Г.
***, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и направените
искания. Излага подробни съображения в подкрепа на застъпената теза за
незаконосъобразност на спорния акт, доразвити в представените в срок по делото
писмени бележки. Иска отмяната на оспореното решение с присъждане на разноските
по делото.
Ответната страна - Директорът на Териториално
поделение на Национален осигурителен институт – Ямбол, своевременно и редовно
призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. В представена от
редовно упълномощен представител - старши юрисконсулт А.С., Писмена молба вх. №
419 от 18.02.2022 г. по описа на ЯАС е застъпена теза за неоснователност на
депозираната жалба с искане за отхвърлянето ѝ и за присъждане в полза на
ответника на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена
е в цялост административната преписка по издаване на оспорения акт.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа на сключен трудов договор по чл. 68, ал. 1,
т. 2 от КТ между ЕТ „И.-50 - И.М.“, гр. *, представляван от управителя И. Д.М.,
и жалбоподателката Ч., считано от 28.11.2016 г. възникнало
трудово правоотношение, като лицето било назначено на длъжност „метач“ във
фирмата на едноличния търговец, без посочено работно време и с основно месечно
възнаграждение 420 лева. Възникналото трудово правоотношение било прекратено
със Заповед № 156 от 07.12.2016 г. на основание чл. 325, т. 4 от КТ, а
трудовият стаж бил отразен в трудовата книжка на работника, оформена по
надлежния ред.
Със Заявление от 12.12.2016
г. К.С.Ч. поискала отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а
от КСО, като декларирала, че трудовото ѝ правоотношение с ЕТ „И.-50 - И.М.“,
гр. * е прекратено, считано от 07.12.2016 г.; декларирала също, че към датата
на прекратяване на правоотношението не упражнява трудова дейност, за което да
подлежи на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга
държава; че не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или
за ранно пенсиониране в Република България или пенсия за старост в друга
държава и че не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
по чл. 68а от КСО или професионална пенсия по чл. 168 от КСО; че към датата на
подаване на заявлението не получава парично обезщетение за временна
неработоспособност или за бременност и раждане след прекратяване на
осигуряването, не получава обезщетение за оставане без работа и не получава
парично обезщетение за безработица. Заявлението било придружено със съответните
документи, като по него е налице произнасяне с Разпореждане № 282-00-370-1 от
16.12.2016 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол. Видно от съдържанието на
акта, на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал.
1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на Ч. е отпуснато ПОБ, считано от
07.12.2016 г. до 06.10.2017 г. в размер на 12,64 лева дневно. Въз основа на
Декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на ПОБ от 05.06.2017 г., с
Разпореждане № 282-00-370-2 от 05.06.2017 г., издадено на основание чл. 54ж,
ал. 1, вр. чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО от длъжностно
лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ-Ямбол, считано от 01.06.2017 г., е прекратено изплащането на предходно
отпуснатото ПОБ поради започване на трудова дейност от лицето. Впоследствие, с
Разпореждане № 282-00-370-3 от 06.06.2017 г. на
съответното длъжностно лице при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО е възстановено изплащането на отпуснатото на Ч. ПОБ за периода от
01.06.2017 г. до 06.10.2017 г. в размер на 12,64 лева дневно, а с Разпореждане
№ 282-00-370-4 от 06.06.2017 г. на същото длъжностно
лице на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54б, ал. 6
от КСО е прекратено изплащането на отпуснатото ПОБ, считано от 01.06.2017 г. по
съображения, че лицето е започнало трудова дейност на непълно работно време, за
което получава трудово възнаграждение в размер под минималната работна заплата.
Разпореждане № 282-00-370-1 от 16.12.2016 г. в частта
относно размера на отпуснатото ПОБ по чл. 54а от КСО е изменено на основание
чл. 54ж, ал. 2, вр. чл. 54б, ал. 6 от КСО с
Разпореждане № 282-00-370-5 от 12.09.2017 г. на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол по
съображения, че лицето работи на непълно работно време с месечно възнаграждение
по-малко от MPЗ, установена за страната; с акта от 12.09.2017 г. е разпоредено също на лицето да се изплати парично
обезщетение за безработица за периода от 01.06.2017 г. до 30.08.2017 г. в
размер на 6,32 лева дневно, (или 50 % от 12,64 лева). С Разпореждане №
282-00-370-6 от 12.09.2017 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО отново е
изменен размерът на ПОБ по чл. 54а от КСО, като е разпоредено
на лицето да се изплати ПОБ за период от 01.06.2017 г. до 30.08.2017 г. в
размер на 12,64 лева дневно. Мотивът за издаване на това последващо
разпореждане е „представени нови обстоятелства“ (декларация за промяна в
обстоятелствата за изплащане на ПОБ от 12.09.2017 г.). С Разпореждане №
282-00-370-7 от 12.09.2017 г. на основание чл. 54ж, ал. 1, вр.
чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО, считано от 01.06.2017 г., е прекратено изплащането
на отпуснатото с Разпореждане № 282-00-370-1 от 16.12.2016 г. ПОБ, с мотиви
„започване на трудова дейност“. С Разпореждане № 282-00-370-8 от 12.09.2017 г.
на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО е възстановено изплащането на отпуснатото с
разпореждането от 16.12.2016 г. ПОБ за периода от 01.07.2017 г. до 06.11.2017
г. в размер на 12,64 лева дневно. С Разпореждане № 282-00-370-9 от 12.09.2017
г. на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54б, ал. 6 от КСО е прекратено изплащането на отпуснатото с Разпореждане №
282-00-370-1/16.12.2016 г. ПОБ, считано от 01.07.2017 г. с мотиви: „започване
на трудова дейност на непълно работно време и под минималната работна заплата“.
С Разпореждане № 282-00-370-10 от 12.09.2017 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, вр. чл. 54б, ал. 6 от КСО е изменено Разпореждане №
282-00-370-1/16.12.2016 г. в частта относно размера на отпуснатото ПОБ по чл.
54а от КСО, като е разпоредено на лицето да се
изплати ПОБ за период от 01.07.2017 г. до 30.08.2017 г. в размер на 6,32 лева
дневно, (или 50 % от 12,64 лева) по съображения че лицето работи на непълно
работно време с месечно възнаграждение по-малко от MPЗ, установена за страната.
С Разпореждане № 282-00-370-11 от 05.12.2017 г. на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО е прекратено изплащането на
отпуснатото с Разпореждане № 282-00-370-1 /16.12.2016 г. ПОБ, считано от
06.11.2017 г. с мотиви „започване на трудова дейност - АЗ“.
Във връзка със Сигнал вх. № 1056-28-93 от 20.04.2018
г. относно правомерността на изплащане на парично обезщетение за безработица и
на основание чл. 108, ал. 1 от КСО, определени със Заповед № ЗР-5-28-00451007
от 23.08.2018 г. на Ръководителя на ТП на НОИ-Ямбол длъжностни лица извършили
проверка на осигурителя ЕТ „И. - 50 - И.М.“, за резултатите от която съставили
Констативен протокол № КП-5-28-00455693 от 05.09.2018 г. Видно от съдържанието
на КП, в хода на проверката от проверявания субект са представени присъствени
форми и разчетно-платежни ведомости за изплатени
възнаграждения на работниците, назначени в ЕТ в периода месец април 2017 г. –
месец март 2018 г. Заключението на проверяващия екип е, че осигурителят е
нарушил разпоредбите на осигурителното законодателство, като не е внесъл в срок
дължимите осигурителни вноски за поименно посочените в протокола лица, наети по
трудови правоотношения в едноличния търговец, измежду които оспорващата К.С.Ч.
не е.
На 27.03.2019 г. И. Д.М. - собственик на ЕТ „И.-50 - И.М.“,
подала Заявление вх. № 4005-28-31, с което поискала да бъдат издадени
задължителни предписания за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
за всички наети във фирмата лица за времето от 01.01.2017
г. до момента на подаване на заявлението, с изключение на две поименно посочени
лица. В Обяснение вх. № 4005-28-31#1 от
29.03.2019 г. И.М. декларирала в качеството си на управител на едноличния
търговец, че назначените през 2017 г. и 2018 г. във фирмата лица не са
постъпвали на работа и не са получавали трудови възнаграждения, но е пропуснала
да заличи данните в ТД на НАП-Ямбол; отново две лица са посочени поименно и с
ЕГН като изключение. Въз основа на подаденото заявление и обяснението са издадени
Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461 от 09.04.2019 г., неразделна част
от които е приложен към тях списък с данни за назначените в ЕТ лица за периода
2017 г. 2018 г., като е разпоредено осигурителят ЕТ „И.-50
- И.М.“ да заличи подадените за тези лица данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
Видно от Списък към Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461 от 09.04.2019
г. името на оспорващата К.С.Ч. не фигурира.
С Постановление за отказ да
се образува наказателно производство изх. № 1754/2019 г. от
08.10.2019 г. по отношение на М. е отказано да бъде
образувано наказателно производство за подаваните от нея
документи с невярно съдържание (декларации, че лицата извършват
трудова дейност), тъй като сами
по себе си
те не са
документите, въз основа на които
са били изплащани
обезщетенията за безработица. В хода на проверката обаче,
както от обясненията на част от назначените
в ЕТ „И.-50 - И.М.“ лица, така
и на самата М. се установило,
че от 2017 г. насам всички назначени
лица реално не са полагали
труд, а са били назначени, защото не им
е достигал осигурителен стаж за получаване
на обезщетение за безработица. М. посочила, че работи сама,
като осъществява единствено счетоводни и копирни услуги на трети лица,
а от 2017 г. започнала да назначава само
по документи различни лица във
фирмата си, които реално не
са работили при нея. Всичко това
правела с единствената цел впоследствие тези лица да
имат възможност да използват платена
трудова борса. Заявила също, че
от 2017 г. всички назначени при нея
лица ѝ заплащали 60 лева такса за извършваната
услуга, както и че те сами
са заплащали дължимите осигуровки. М. посочила
още, че трудови
възнаграждения на всички тези лица
не е заплащала, тъй като същите
не са работили
реално във фирмата ѝ.
В наличния в административната преписка Протокол
ПО-02002820000249-073-001 от 05.02.2020 г.
са описани предприети от служители на ТД на НАП-Бургас в периода
06.01.2020 г. – 05.02.2020 г. действия по заличаване на сключени трудови
договори със 101 лица, свързани с ЕТ „И.-50 - И.М.“ след извършена проверка в
информационния масив на НАП. В т. 4 от протокола „Констатации“ е отразено, че проверката е възложена във
връзка със Заявление вх. № К-44/06.01.2020 г. от ЕТ „И.-50 - И.М.“, ЕИК
*********, относно заличаване на сключените трудовите договори с наетите по
трудови правоотношения лица през 2017 г. и 2018 г.; заявлението е подадено на
основание Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице № П-02002819120263-040-002/17.12.2019 г., (връчено на търговеца в
качеството му на работодател на 17.12.2019 г.), и с него е отправено искане да
бъдат заличени всички трудови договори, сключени с лицата, на които съгласно
Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г. на ТП на НОИ-Ямбол са
заличени подадените за лицата Декларации обр.1 за
същия период. В хода на проверката е извършена съпоставка и анализ на
заличените Декларации обр. 1 в Персоналния регистър
на основание издадените Задължителни предписания от 09.04.2019 г. и на броя на
декларираните Уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключени трудови договори
за периода 2017 г. и 2018 г. в информационния масив на НАП, вследствие на което
е извършено служебно заличаване на всички декларирани сключени трудови договори
с наетите от търговеца лица в информационния масив на НАП съобразно
представените от работодателя ЕТ „И.-50 - И.М.“ Уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ.
От служители на ТД на НАП-Бургас на осигурителя ЕТ „И.-50
- И.М.“ е извършена и проверка по препратен от Инспекция по труда-Ямбол сигнал
за нарушаване на данъчното и осигурителното законодателство от страна на
търговеца, резултатите от която са обективирани в Протокол
П-02002819120263-073-001 от 25.03.2020 г. Видно от съдържанието на протокола, в
част „Констатации“ е отразено, че с ПУФО № П-02002818176993-073-001 от
25.06.2019 г., въз основа на представените документи и справки от
представляващия ЕТ, на получената информация от ДИТ-Ямбол и на наличните в
информационните приложения на НАП данни, при извършената проверка е установено,
че ЕТ „И.-50 - И.М.“ има декларирани 100 броя трудови договори съгласно чл. 62
от КТ за периода 01.01.2017 г. – 30.09.2018 г.;
повечето договори са сключени, като лицата са назначавани на длъжност „метач“
за срок от 7 дни – за извършване на определена работа. В протокола е отразено
също, че на 03.02.2020 г. на И.М. в качеството ѝ на собственик на ЕТ е
връчено Искане за извършване на действия от други контролни органи № П-02002819120263-032-001
от 29.01.2020 г., в резултат на което М. се явила в РУ на МВР-*, където ѝ
бил връчен списък на лица с декларирани уведомления по чл. 62 от КТ и
декларирани данни с декларации обр. 1 и обр. 6 за начислени и изплатени суми по трудови
правоотношения. Видно от списъка, в него фигурира името на оспорващата К.С.Ч.,
като от съдържанието на протокола става ясно, че И.М. декларирала, че от всички
изброени в списъка при нея са работили три поименно посочени лица, измежду
които жалбоподателката не е. Вследствие на
констатациите от проверката ЗЛ подало заявления за заличаване на указаните
трудови договори и съответните декларации обр. 1 и обр. 6, като след заличаването е установено, че съществуват
незаличени трудови договори за периода от 01.01.2014
г. – 31.12.2019 г. по отношение на осем поименно изброени лица, измежду които Ч.
не е. Към момента на осъществяваната проверка по Протокол
П-02002819120263-073-001 от 25.03.2020 г. действащи трудови договори не били
установени.
С Разпореждане № 282-00-370-12 от 11.11.2021 г., издадено на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, Разпореждане № 282-00-370-1 от 16.12.2016
г. за отпускане на ПОБ от 07.12.2016 г. до 06.11.2017 г. в размер на 12,64 лева
дневно, е отменено по съображения, както следва: при извършена проверка от
НАП-Ямбол на ЕТ „ И.-50 - И.М.“ с Протокол № П-02002819120663-073-001 от
25.03.2020 г. е установено, че към момента на проверката за лицата са подавани
уведомления по чл. 62 от КТ, плащани са осигурителни вноски и са подавани данни
по чл. 5, ал. 1, т. 4 от КСО без същите да са упражнявали трудова дейност;
съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата
започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ;
в случая за К.Ч. не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнала да
упражнява трудова дейност, като данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по
отношение на лицето са заличени в Регистъра на осигурените лица. При излагане
на същите мотиви с Разпореждане № 282-00-370-13 от 11.11.2021
г. на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 10 от КСО е
отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО, като с Разпореждане №
282-00-370-14 от 15.11.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 3, вр.
чл. 114, ал. 1 от КСО К.С.Ч. е задължена да възстанови недобросъвестно
полученото парично обезщетение за безработица за периода от 07.12.2016 г. до
05.11.2017 г. в размер на 2 332,08 лева (главница и лихви в размера по чл. 113
ок КСО). С Жалба вх. № 1012-28-253 от 02.12.2021 г. по описа на ТП на НОИ-Ямбол
К.Ч. оспорила получените от нея на 29.11.2021 г. според твърденията в жалбата
три разпореждания, като със Заявление вх. № 1012-28-253#4 от 10.12.2021 г. направила уточнение, че обжалва
Разпореждане № 282-00-370-13 от 11.11.2021 г. за
отказ да се отпусне ПОБ по чл. 54а от КСО и поискала същото да бъде отменено
като незаконосъобразно. По жалбата горестоящият орган
– Директорът на ТП на НОИ-Ямбол, се произнесъл с Решение № 2153-28-118 от
29.12.2021 г., като я приел за допустима, а по същество – за неоснователна. По
жалба срещу този акт е образувано адм. дело №
17/2022г. на ЯАС.
Със Заявление
вх. № 1012-28-253#3 от 10.12.2021 г. направила
уточнение, че обжалва Разпореждане № 282-00-370-12 от 11.11.2021
г. и поискала същото да бъде отменено като незаконосъобразно. По жалбата горестоящият орган – Директорът на ТП на НОИ-Ямбол, се
произнесъл с Решение
№ 2153-28-117 от 29.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, а по същество – за неоснователна, по съображения, че
в конкретния случай за лицето не е възникнало осигуряване, тъй като не е
започнало да упражнява трудова дейност. Прието е за безспорно установено, че
между ЕТ „И.-50 - И.М.“ и жалбоподателката е сключен
трудов договор. Позовавайки се на Протокол № П-02002819120263-073-001 от
25.03.2020 г. и на депозираното от собственика на едноличния търговец Заявление
с вх. № 4005-28-31/27.03.2019 г. решаващият орган извел извод, че предметът на
трудовия договор не е изпълнен - лицето реално не е осъществило трудова дейност
по силата на посоченото правоотношение. Въз основа на това приел, че след като
реално не е осъществена трудова дейност, не е възникнало осигурително
правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, т.е. жалбоподателката не попада в кръга на осигурените лица по
смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не е налице
една от предпоставките по чл. 54а от КСО за възникване на правото на парично
обезщетение за безработица.
При горната фактическа установеност съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, против акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, същата се преценя като основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд-Ямбол е Решение № 2153-28-117 от
29.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол. С оспорения акт е оставена без
уважение жалбата с вх. № 1012-28-253/02.12.2021г. и допълнението към нея с вх.
№ 1012-28-253#3/10.12.2021г. на оспорващата против Разпореждане №
282-00-370-12 от 11.11.2021 г. на длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ-Ямбол – със същото, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане №
282-00-370-1/16.12.2016г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО от 07.12.2016г.
до 06.11.2017г. в размер на 12.64 лева дневно.
В съответствие
с чл. 168, вр. чл. 142 от АПК съдът следва да извърши
проверка относно законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с
посочените от оспорващата, като е необходимо да са налице в тяхната съвкупност
всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден
от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да съответства с целта на закона.
Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ, гр.
Ямбол е постановено от надлежен орган в кръга на неговата компетентност по чл.
117 от КСО, поради което същото е законосъобразно с оглед разписаното в чл.
146, т. 1 от АПК. Актът е произнесен в установената писмена форма с посочване
на фактическите и правни основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Не може да бъде
споделен доводът на жалбоподателката, че процесният акт е постановен при неизяснена фактическа
обстановка – доказателствата по делото сочат, че в хода на производството са
предприети съответните процесуални действия по установяване на относимите към казуса факти и обстоятелства, подробно
изложени и в разпореждането, и в оспореното решение, въз основа на които са
изведени и съответните правни изводи, че Ч. не попада в кръга на осигурените
лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не е
налице една от предпоставките по чл. 54а от КСО за възникване на правото на
парично обезщетение за безработица поради липса на реално осъществявана от
лицето трудова дейност по съответното правоотношение. Доколко тези изводи
обосновават приложението на съответната правна норма, въз основа на която е произнесен
актът, е въпрос на материалната му законосъобразност. С оглед на това съдът
счита, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
обуславящи отмяната на спорния акт на това основание.
ЯАС в настоящия си състав намира обаче, че процесното решение и потвърденото с него разпореждане са
постановени в противоречие с относимите материалноправни норми. Съображенията за този извод са
следните:
По силата на чл. 54а, ал.1 от КСО право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните
18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като
безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга
държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност,
за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по
законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1
от КТ.
Както се посочи по-горе, за да отхвърли жалбата като
неоснователна, решаващият орган приел, че в конкретния случай за лицето не е
възникнало осигуряване, тъй като не е започнало да упражнява трудова дейност.
Изводът е обоснован с позоваване на Протокол № П-02002819120263-073-001 от
25.03.2020 г. и на депозираното от собственика на едноличния търговец Заявление
с вх. № 4005-28-31/27.03.2019 г., въз основа на които органът заключил, че
предметът на сключения между ЕТ „И.-50 - И.М.“ и жалбоподателката
Ч. трудов договор не е изпълнен - лицето реално не е осъществило трудова
дейност по силата на посоченото правоотношение. Въз основа на това приел, че
след като реално не е осъществена трудова дейност, не е възникнало осигурително
правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, т.е. жалбоподателката не попада в кръга на осигурените лица по
смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не е налице
една от предпоставките по чл. 54а от КСО за възникване на правото на парично
обезщетение за безработица.
С оглед конкретиката на
правния спор, съдът следва да извърши преценка осъществявана ли е реално
трудова дейност по конкретното правоотношение, от което произтича правото на
парично обезщетение за безработица.
Легално определение на понятието „осигурено лице“ се
съдържа в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, където е предвидено, че „осигурено
лице“ е физическо лице, извършващо трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването ѝ.
Съгласно трайната практика на ВАС на РБ, обективирана в Решение № 211 от 08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г., Решение № 292 от 11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г. и др., наличието на трудово
правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и
произтичащите от него права на обезщетение. От съдържанието на цитираното по-горе
определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да
отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност,
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Идентичност между
трудовото/служебното и осигурителното правоотношение не съществува. Наличието
на трудово или служебно правоотношение в повечето случаи води до възникване и
на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата
разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е
лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има валидно
възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз
основа на това правоотношение. От своя страна нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО
регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.
Според чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, като
разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във всички относими към спорните
периоди редакции задължава осигурителите и работодателите периодично да
представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход,
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен
фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване,
вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в
осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Направеният от административния орган извод, че
оспорващата реално не е осъществявала трудова дейност в изпълнение на сключения
трудов договор се опровергава от събраните писмени доказателства. Според
данните по делото, а и между страните не е спорно това обстоятелство, считано
от 28.11.2016 г. между ЕТ „И.-50 – И.М.“ и оспорващата Ч. е възникнало по
силата на сключен между страните трудов договор трудово правоотношение,
прекратено по съответния ред на 07.12.2016 г. Надлежно е оформена и трудовата
книжка на Ч. с вписване на съответните данни в нея – същата съобразно
действащата нормативна уредба съставлява официален удостоверителен документ за
факти и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника/служителя, и
като такъв по отношение на отразените в нея факти тя има доказателствено
значение по смисъла на чл. 179 от ГПК, като с оглед липсата на проведено от
ответната страна производство по реда на чл. 193 и следващите от ГПК съдът следва
да се съобрази с обвързващата доказателствена сила на
този документ. Не е спорно също и че след прекратяване на правоотношението от
оспорващата е подадено заявление за отпускане на ПОБ, което е уважено и такова
е отпуснато в съответния размер и за определения период, както и че същото е
изплащано. Между страните не се спори и че със Заявление вх. № 4005-28-31 И.М.
е отправила искане до компетентните органи за издаване на задължителни
предписания за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за всички
наети във фирмата лица за времето от 01.01.2017 г. до
момента на подаване на заявлението, като в последващо
даденото от нея в писмен вид Обяснение вх. № 4005-28-31#1 от 29.03.2019 г.
същата декларирала в качеството си на управител на едноличния търговец, че не
са постъпвали на работа и не са получавали трудови възнаграждения назначените
през 2017 г. и 2018 г. във фирмата лица. Въз основа на подаденото заявление и
обяснението са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461 от 09.04.2019
г., неразделна част от които е приложен към тях списък с данни за назначените в
ЕТ лица за периода 2017 г. 2018 г., като е разпоредено
осигурителят ЕТ „И. - 50 - И.М.“ да заличи подадените за тези лица данни по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО. Видно от Списък към Задължителни предписания №
ЗД-1-28-00549461 от 09.04.2019 г. името на оспорващата К.С.Ч. не фигурира,
което е логично, тъй като правоотношението е възникнало и е прекратено преди
декларираните от собственика на осигурителя ЕТ „И.-50 - И.М.“ обстоятелства, че
наетите във фирмата лица не са осъществявали трудова дейност по сключените с
тях трудови договори, още повече, че декларираните обстоятелства касаят съвсем
различен период, а именно 2017 г. - 2018 г. В подкрепа на този извод е и
наличният по делото Протокол ПО-02002820000249-073-001 от 05.02.2020 г., където
изрично е посочено, че в хода на проверката е извършена съпоставка и анализ на
заличените Декларации обр. 1 в Персоналния регистър
на основание издадените Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019
г. на ТП на НОИ-Ямбол и на броя на декларираните Уведомления по чл. 62, ал. 5
от КТ за сключени трудови договори за периода 2017 г. и 2018 г. в
информационния масив на НАП, вследствие на което е извършено служебно
заличаване на всички декларирани сключени трудови договори с наетите в
посочения период (2017 г. – 2018 г.) от търговеца лица в информационния масив
на НАП съобразно представените от работодателя ЕТ „И.-50 - И.М.“ Уведомления по
чл. 62, ал. 5 от КТ и придружаващия задължителните предписания списък, в който,
както се посочи по-горе, оспорващата не фигурира. Безспорно установеното е обстоятелство,
че оспорващата не фигурира в списъка към задължителните предписания като лице,
чиито данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО следва да бъдат заличени. Данните по
отношение на Ч. във връзка с възникването и прекратяването на трудовото ѝ
правоотношение, са надлежно вписани в представената и приобщена по делото
трудова книжка на лицето. От ответната страна е представено и приобщено към доказателствения материал по делото Актуално състояние на
всички трудови договори за К.С.Ч. – видно от този документ е, че спорният
трудов договор не е заличен. При това положение не може да се приеме за обоснован
изводът на решаващия орган за липса в конкретния случай на фактическо полагане
на труд по сключения на 28.11.2016 г., между К.Ч. и ЕТ „И.-50 - И.М.“ трудов
договор, (впоследствие прекратен). Този извод не се променя независимо от
позоваването в оспорения акт на установените с Протокол №
П-02002819120263-073-001 от 25.03.2020 г. факти и обстоятелства. В този смисъл
представеното писмо вх. № 665 от
15.03.2022г., в което се сочи че на 13.02.2020г. е заличен трудовия договор, остава
изолирано и некореспондиращо с останалия доказателствен
материал по делото. В тази връзка следва да се имат предвид всички писмени
доказателства, налични към момента на издаване на оспорения акт - всички
описани констатации, извършени действия и дадени обяснения сочат, че не са
постъпвали на работа и не са получавали възнаграждение от И. Д.М. в качеството
ѝ на управител на ЕТ „И.-50 - И.М.“, гр. * лицата, назначени през 2017 г.
и 2018 г., какъвто настоящият казус не е, тъй като се касае за различен период
– времето от 28.11.2016 г. (сключването на трудовия договор) до прекратяването
му на 07.12.2016 г. В този смисъл са и Заявление вх. № 4005-28-31 от 27.03.2019
г., и Обяснение вх. № 4005-28-31#1/29.03.2019 г., в което изрично е посочено,
че лицата, назначени през 2017 г. и 2018 г. не са постъпвали на работа и не са
получавали възнаграждение. Следователно, всички събрани по делото доказателства
недвусмислено сочат, че не са налице данни за неупражняване на трудова дейност
от оспорващата при ЕТ „И.-50 - И.М.“ и за невъзникнало основание за осигуряване
при този осигурител, както погрешно е приел решаващият орган в своя потвърдителен акт. Напротив, доказателствата по делото
категорично опровергават изложените в спорния акт фактически констатации, въз
основа на които са изведени съответните правни изводи. Това е достатъчно
основание да се приеме, че в случая К.Ч. реално е осъществявала трудова
дейност, съответно е възникнало осигурителното правоотношение с произтичащите
от него права на обезщетение и в този смисъл следва да се приеме, че жалбоподателката попада в кръга на осигурените лица по
смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, респ. - са налице
предпоставките по чл. 54а от КСО за възникване на правото на парично
обезщетение за безработица. Като е приел обратното, решаващият орган е
постановил несъответен на материалния закон акт, който следва да бъде отменен
като незаконосъобразен.
За прецизност следва да се посочи, че по адм. дело № 17/2022г. на ЯАС е постановено решение № 47 от
15.03.2022г., с което е отменено Решение № 2153-28-118 от 29.12.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ, гр. Ямбол и потвърденото с него Разпореждане № 282-00-370-13 от 11.11.2021 г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с което, на
основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 10 от КСО, на К.С.Ч.
е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Съдебното решение е окончателно и е влязло в сила на 15.03.2022г.
и се ползва със сила на присъдено нещо за установените в него обстоятелства.
С оглед изложеното до тук съдът намира,
че оспореното решение на Директора на НОИ–Ямбол и потвърденото с него
разпореждане са незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени.
При този изход на спора, с
оглед своевременно заявената претенция за разноски и представените в тази
насока доказателства, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на
оспорващата следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 310 лева, от
който 10 лева – за внесена държавна такса, и 300 лева – за платено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Я А С, трети
административен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-28-117 от 29.12.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол и потвърденото с него Разпореждане №
282-00-370-12 от 11.11.2021 г. на длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ-Ямбол, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 282-00-370-1/16.12.2016г.
за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО от 07.12.2016г. до 06.11.2017г. в размер
на 12.64 лева дневно.
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО
ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, ГР. ЯМБОЛ да заплати
на К.С.Ч. ***, със съдебен адрес:***, кантора *, адвокат И.Г. ***, сумата от 310 (триста и десет) лева, съставляваща
разноски по делото.
По аргумент от чл. 119, вр. чл. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО решението е окончателно.
СЪДИЯ: /п/ не се чете