Решение по дело №700/2022 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл. 185 - 196 от АПК.

Образувано е по протест вх. № 4157/ 25.11.2022 г., подаден от заместник - районен прокурор при Районна прокуратура гр. Добрич, Стефка Георгиева, срещу Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община гр. Добрич, приета с Решение на Общински съвет – гр. Добрич № 10-7 от проведено на 31.07.2012 г. заседание, впоследствие изменяна и допълвана, последно с Решение № 33-4 от 26.04.2022 г., само по отношение на чл. 16, ал. 8, в частта „…които не са основно жилище за някой от собствениците или ползвателите, при учредено вещно право на ползване …..“.

С протеста се настоява, че разпоредбата в посочената част е недействителна, тъй като органът на местно самоуправление не е компетентен да определи условията, при които не се дължи такса битови отпадъци, а такъв единствено е законодателният орган, въвел изричните разпоредби на чл. 8, ал. 5 и ал. 6 и чл. 71 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ). Посочено е, че с подзаконовия нормативен акт се въвежда допълнително условие за неначисляване на такса за събиране и транспортиране на отпадъци, което не е предвидено в нормативния акт от по-висока степен, ЗМДТ, а именно жилището да не е основно за задълженото лице. Подобно изискване не се съдържа в нормата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, според която условието е имотът да не е застроен или да не се използва през цялата година, като това обстоятелство следва да е заявено от задълженото лице по предвиден в Наредбата ред.

Иска се да бъде отменена като незаконосъобразна частта от разпоредбата.

В съдебно заседание, протестиращият е редовно призован, явява се заместник - районен прокурор при Районна прокуратура гр. Добрич, Стефка Георгиева, която поддържа протеста по изложените в него основания и иска да бъдат присъдени сторените от Районна прокуратура – Добрич разноски.

Ответникът – Общински съвет – Добрич, редовно призован, се представлява от адвокат К.П. (пълномощно на л. 221), който оспорва протеста. Навежда доводи за извършена преди това проверка на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община гр. Добрич (Наредбата), която е била предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Добрич по АД № 299/ 2014 г. и по АД № 149/ 2017 г. Не споделя твърденията в протеста за допълнително въведено условие за неначисляване на такса за събиране и транспортиране на отпадъци, което не е предвидено в закон, а именно жилището да е основно. Според ответника разпоредбата на чл. 16, ал. 8 от Наредбата не съдържа текст, по който определени лица да се освобождават от заплащането на такси. Напротив, съгласно тази норма, за имотите, които няма да се ползват през цялата година и за тях има подадени декларации по чл. 16, ал. 1 – ал. 6 от Наредбата, които имоти не са основно жилище за някой от собствениците или ползвателите при учредено право на ползване, се начислява такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. Според протеста именно тези лица се освобождават от начисляване на такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Позовава се на хронологията в измененията на разпоредбата на чл. 16 от Наредбата, тъй като в нея са били уредени хипотезите за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци (ТБО), както и условията, при които може да настъпи това. Разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата регламентират подаването на декларация, че имотът няма да се ползва за съответната година от 31.12 на предходната година и в двумесечен срок от придобиването му за имоти, придобити през текущата година. С приемането на Наредбата през 2012 г. е имало и ал. 3 на чл. 16 (отменена от АдмС – Добрич с Решение № 223/ 29.05.2017 г. по АД № 149/ 2017 г.), според която декларации по чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата не можело да подават собственици и ползватели, за които имотът е бил деклариран като основно жилище. По този начин е било преодоляно ограничението спрямо лицата, за които жилището е основно, да могат да подават декларации за освобождаване и ползване на облекчения по чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за основателност на протеста. Излага становище, че с протестираната разпоредба Общински съвет – град Добрич въвежда ново условие дали лицата да се освобождават, съответно да не се освобождават от заплащане на такса, което не е делегирано от нормативен акт с по-висок ранг. Иска да бъде уважен протестът, като се позовава на богатата съдебна практика.

В изпълнение на задължението по чл. 188 от АПК, съдът е съобщил оспорването по реда на чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от АПК чрез обявление, обнародвано в ДВ бр. 99/ 13.12.2022г., като копие от обявлението е поставил на определеното за това място в съда и го е публикувал в Интернет страницата на Върховния административен съд. По делото няма присъединили се или встъпили лица съгласно чл. 189, ал. 2 от АПК.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, както и след проверка по реда на чл. 168, във връзка с чл. 196 от АПК, съобразяване нормата на чл. 192а АПК, приема за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, като подаден срещу разпоредба от нормативен административен акт, която самостоятелно подлежи на съдебен контрол на основание чл. 185, ал. 2 от АПК. Наредбата, предмет на оспорване, по дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА, както и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, представлява подзаконов нормативен акт. Съобразно разпоредбите на чл. 185, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт подлежи на безсрочно оспорване пред съда, като предвид нормата на чл. 186, ал. 2 от АПК това може да се осъществи с протест на прокурора.

Предмет на оспорване в настоящото производство е конкретна разпоредба от подзаконовия нормативен акт, действащ на територията на Община гр. Добрич, която разпоредба (както и целият нормативен акт) е с многократно правно действие и относима към неопределен и неограничен брой адресати, поради което същата има нормативен характер.

Разгледан по същество, след преценка на доказателствения материал по делото, валидността и законосъобразността на оспорения акт, както и предвид основанията по чл. 146, във връзка с чл. 196 от АПК, протестът срещу съответната част от нормата на чл. 16, ал. 8 от Наредбата е основателен по следните съображения:

Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община гр. Добрич, прието

Приложеният екземпляр от нормативния акт е в актуалната редакция.

С т. 2 от Решение на Общински съвет – гр. Добрич № 10-7 от 31.07.2012 г. (л. 10) се приема Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община град Добрич (л. 11-47).

Представена е Докладна записка (без регистрационен номер и дата), с която Кметът на община гр. Добрич внася проект на нормативен акт – нова Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община гр. Добрич (л. 48), а самият проект е на л. 51 – 68. Съображенията на вносителя са породени от Заповед на Областния управител за връщане на приетата с Решение № 9-1 от 26.06.2012 г. друга Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община гр. Добрич.

Видно от Протокол № 10 от заседание на Общински съвет – гр. Добрич (л. 69 - 102), в т. 7 от приетия Дневен ред се разглежда приемането на нова Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община град Добрич. Проектът на Наредба е приет в съответствие с предложения проект, без промени по време на заседанието (л. 42 - 43). При проведеното гласуване (л. 90) от присъствалите 35 общински съветници, 24 са гласували „ЗА“ проекта на наредба, 7 са били „ПРОТИВ“ и 4 са се „ВЪЗДЪРЖАЛИ“ от общия брой 41 общински съветници. В този смисъл очевидно нормата на чл. 16, ал. 1 – ал. 11 от Наредбата е със съдържание, идентично с това на проекта на Наредба (л. 52), а именно:

„чл. 16. (1) Лицата по чл. 13, които няма да ползват имотите през цялата година, подават декларация по образец в срок до 31 декември на предходната година.

(2) За придобити имоти през годината, които няма да се използват до края на годината се подава декларация по образец в 2-месечен срок от придобиването им.

(3) Декларации по чл. 16, ал. 1 и ал. 2 не могат да подават собственици или ползватели с учредено право на ползване, за някой от които имотът е деклариран като основно жилище.

...

(8) За имотите, които няма да се използват през цялата година и има подадени декларации, отговарящи на условията на ал. 1 до ал. 6, които не са основно жилище за някой от собствениците или ползвателите, при учредено вещно право на ползване, се начислява такса за „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване”.

(9) При промяна на някое от обстоятелствата, което има значение при определянето размера на таксата за битови отпадъци, задължените лица уведомяват писмено органите по приходите в общината в 7- дневен срок от възникването им.

Проектът на Наредба е бил обсъден в постоянните комисии на Общински съвет – гр. Добрич, видно от протоколи на л. 106 - 112, което е част от процедурата по издаване на актове от колективния орган на местно самоуправление. Съгласно § 5 от ПЗР на Наредбата, същата се издава на основание чл. 9 от ЗМДТ и чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

Разпоредбата на чл. 16, ал. 8 от Наредбата е била допълнена с Решение № 16-4 от заседание на Общински съвет – гр. Добрич, проведено на 18.12.2020 г. (л. 115) и тя е добила следното съдържание:

(8) За имотите, които няма да се използват през цялата година и има подадени декларации, отговарящи на условията на ал. 1 до ал. 6, които не са основно жилище за някой от собствениците или ползвателите, при учредено вещно право на ползване, се начислява такса за „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване” и такса за „обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения“. 

Докладната записка от Кмета на Община гр. Добрич, с която се предлага посоченото изменение (л. 141 - 144) – без входящ номер и дата – се обосновава с необходимостта от обезпечаване разходите по предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Предлага се чрез промяна на чл. 16, ал. 8 от Наредбата на лицата, подали декларации за това, че няма да използват имотите през годината, да се начислява освен дотогава събираната такса за „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване” и друга такса – за „обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения“.

При разглеждане на т. 4 от Дневния ред на заседанието на 18.12.2020 г. (л. 162) се предлага да се добави към преизчисляване на такса битови отпадъци и заплащане на услугата за „обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения“. Предложението е подложено на гласуване (л. 165) и е прието в без промени с 29 гласа „ЗА“, 1 „ПРОТИВ“ и 8 „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ от общия брой 41 общински съветници“.

В действащата редакция текстът на разпоредбата на чл. 16, ал. 8 е следният:

„(8) За имотите, които няма да се използват през цялата година и има подадени декларации, отговарящи на условията на ал. 1 до ал. 6, които не са основно жилище за някой от собствениците или ползвателите, при учредено вещно право на ползване, се начислява такса за „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване” и такса за „обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения“. 

Видно от документите към административната преписка, процедурата по приемане на Наредбата през 2012 г. и изменението ѝ през 2020 г. е изпълнена, като на сайта на Община гр. Добрич са публикувани (л. 113 - 114 и л. 203 - 205) съответните проекти на нормативни актове при спазване на срока по чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове (ЗНА), нормативните актове са приети с необходимото мнозинство от общинските съветници, а мотивите на проектите са със съдържанието съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗНА.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени доказателства и не се оспорват от страните.

Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА общинският съвет, в изпълнение на своите правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 1 - 25 от ЗМСМА, може да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. В този смисъл, Наредбата е приета от компетентен орган – Общински съвет – град Добрич.

Нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗНА регламентира, че наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 8 от същия закон всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 3 от АПК. Като компетентни да издават нормативни (подзаконови) административни актове разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от АПК сочи изрично овластените от Конституцията или закон органи, в какъвто смисъл е и по - общата разпоредба на чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които да урежда, съобразно нормативни актове от по - висока степен, обществени отношения с местно значение.

Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, общинският съвет определя размера на местните такси, което според чл. 9 от ЗМДТ, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 от АПК е под формата на нормативен административен акт. В този смисъл общинският свет е компетентен да приема подзаконови актове от местно значение, с които да определи местните такси и цени на услуги, какъвто акт е Наредбата, част от която се оспорва с процесния протест. Нормотворческите правомощия на общинския съвет могат да се проявят по отношение обществените отношения с местно значение, които обаче не са уредени с нормативни актове от по-висока степен.

Според нормата на чл. 71 от ЗМДТ (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2017 г. (*), изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) не се събира такса за:

1. услугата по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ (събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране) и дейността по третиране на битовите отпадъци - част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ (третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци - за услугата по чл. 62, т. 2 от ЗМДТ), за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината;

2. услугата по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ (събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране) и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2 (третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци - за услугата по чл. 62, т. 2 от ЗМДТ), когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота;

3. услугата по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ (събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране), когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.

В случая се протестира разпоредбата от подзаконовия нормативен акт поради противоречие с нормата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, а именно несъбирането на такса за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране и за дейността по третиране на битовите отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени със съответната общинска наредба, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.

От текста на цитираната законова разпоредба се установява, че законодателят не обвързва освобождаването от събирането на таксата с други условия, освен тези, имотът да не е застроен или съответно имотът да не се ползва през цялата година и да е подадена декларация до съответната дата на предходната година в общината по местонахождението на имота.

Изводът е, че оспорената част от разпоредбата на чл. 16, ал. 8 от Наредбата, която предвижда за имотите, „ ….които не са основно жилище за някой от собствениците или ползвателите, при учредено вещно право на ползване…“, въведена в Наредбата, поставя допълнително изискване, с което незаконосъобразно се стесняват предпоставките, предвидени в закона, както и неоснователно, незаконосъобразно се ограничават правата на лицата да бъдат освободени от таксите за услуги по чл. 62, т. 1 и чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ, когато е налице хипотезата на неползване на имота през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ за Община гр. Добрич, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.

В тази връзка се налага изводът, че частта „ ….които не са основно жилище за някой от собствениците или ползвателите, при учредено вещно право на ползване…“ от разпоредбата на чл. 16, ал. 8 от Наредбата противоречи на разпоредба от нормативен акт от по - висока степен, а именно чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, поради което настоящият тричленен състав на съда намира частта от разпоредбата за незаконосъобразна поради противоречие с материалноправни разпоредби от по – висок ранг и тази част следва да бъде отменена.

По повод възражението на ответника за осъществен съдебен контрол спрямо Наредбата предвид постановените решения по АД № 299/ 2014 г. и по АД № 149/ 2017 г. по описа на Административен съд – Добрич, предмет на всяко от делата са други разпоредби от същата Наредба, поради което възражението е неоснователно. Съдът няма право да отменя разпоредби от административен акт, след като не е бил сезиран с такова искане, респ. не е бил сезиран с искане за проверка на акта изцяло. Следва да се отбележи, че макар с предходно съдебно решение да е била отменена част от разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от Наредбата тогава, съдържаща ограничителното условие относно „основно жилище“, то в ал. 8 на чл. 16 от Наредбата това условие съществува и правилно е подаден протест срещу него, тъй като противоречи на закона.

С оглед изложеното протестът като основателен следва да бъде уважен.

Предвид изхода на спора и на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдена Община гр. Добрич като юридическо лице, да възстанови на Районна прокуратура – Добрич направените съдебни разноски в размер на 20.00 лв. (двадесет лева), представляващи заплатена такса за обнародване на оспорването в „Държавен вестник“.

Мотивиран така и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд – Добрич, троен състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по протест на Районна прокуратура – Добрич разпоредбата на чл. 16, ал. 8 в частта „…които не са основно жилище за някой от собствениците или ползвателите, при учредено вещно право на ползване …..“ от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община гр. Добрич, приета с Решение на Общински съвет – гр. Добрич № 10-7 от проведено на 31.07.2012 г. заседание, впоследствие изменяна и допълвана, последно с Решение № 33-4 от 26.04.2022 г.

ОСЪЖДА Община град Добрич да заплати на Районна прокуратура - Добрич направените по делото разноски в размер на 20.00 лв. (двадесет лева).

Решението може да се обжалва чрез Административен съд – Добрич пред Върховния Административен съд с касационна жалба/протест в четиринадесетдневен срок, считано от съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.

На основание чл. 194 от АПК, ако няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, съдебното решение да се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: