№ 2907
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100508240 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 15.03.2021 г., гр.д. 23321/19 г., СРС, 159 с-в признава за
установено, че А. Г. М. и Д. Г. М. дължат на „Т.С.” ЕАД поотделно суми от
по 867,99 лв., представляващи стойност на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.
„****“, бл. ****, с абонатен № 008036, за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г. и суми от по 195,30 лв., представляваща законна лихва за забава
за периода от 15.09.2016г. до 03.12.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от 867,99 лв., считано от 14.12.2018 г. /датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК пред СРС, по което е образувано ч. гр. д. №
78707/2018 г. на СРС/ до окончателното й изплащане, отхвърля исковете за
главница за разликата над уважените размери до пълните предявени размери
от по 2 405.86 лв.; обезщетение за забава над уважените размери до пълните
предявени размери от по 272,26 лв.; за суми от по 40.46лв., представляващи
главници за дялово разпределение през периода от м.11.2015 г. до м.04.2018
г.; суми от по 6.79 лв. - лихви върху главниците за дялово разпределение за
1
периода от 30.12.2015 г. до 03.12.2018 г.; ведно със законна лихва върху
главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение – 14.12.2018 г. до окончателното плащане на
дължимото, като осъжда ответниците да заплатят на ищеца суми от по 178,50
лв. - разноски за исково и заповедно производство.
Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва
въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че вземанията не са погасени по
давност, с оглед предвидената в чл.32, ал.1 от Общите условия изискуемост
на вземането най-късно в края на текущия месец, следващ месеца на
задължението, считано от публикуване на покана в интернет страницата на
търговеца. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго,
с което да се уважат исковете.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответниците по тях А. Г. М. и Д. Г. М.. Считат, че не се
установява насрещните страни да са обвързани от облигационно
правоотношение за доставяне на топлинна енергия. Иска се отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
исковете.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежни
страни и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
2
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обстоятелството, че ответниците по исковете А. Г. М. и Д. Г. М. са
потребители на топлинна енергия се установява с притежаваното от тях право
на собственост върху топлоснабдения обект. В тази насока е нот. акт №
94/27.06.1974 г., т. XXII, д. 4294/1974 г., I н-с при СНС, с който Г.К. М. е
признат за собственик по покупка от СГНС на топлоснабдения имот - гр.
София, ж.к. „****“, бл. ****. Според УН № 1441/1994 г. на ТОА „Сердика“,
бившият собственик Г. М., поч. 1992г., оставя за свои наследници син и
дъщеря, каквито са двамата ответници. С подадена до ищцовото дружество
молба-декларация, ответницата Д. М. иска открИ.е на партида на нейно име.
Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение. По силата на законовата разпоредба,
насрещните главни страни по делото са обвързани от облигационно
правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за битови нужди,
както и от Общите условия на ищеца.
Предявяването на заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.” ЕАД води до
прекъсване на 3-годишната погасителна давност спрямо процесните
периодични вземания за главницата относно стойност на предоставена
топлинна енергия и дялово разпределение, с настъпила изискуемост на
основание чл. 111, б. „в“, предл. 3 вр. чл. 116, б. „б“ и чл. 114, ал. 1 ЗЗД, както
и предвид разясненията на ТР от 12.04.2012 г., ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.
33 от Общите условия на ищеца, в сила от 12.03.2014г., клиентите са длъжни
да заплащат месечните суми за ТЕ в 30-дневен срок от публикуването им на
интернет страницата на търговеца. Следва да се има предвид, че поканата
чрез публикуване на задълженията и изтичането на последващия 30-дневен
срок поставят началото на изпадането на длъжника в забава за плащане.
Същевременно, според чл.30, ал.1 от Общите условия на ищеца, купувачите
3
са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По
смисъла на тази клауза, задължението за стойност на топлинна енергия е
дължимо, т.е. изискуемо в 30-дневен срок, считано от периода, за който се
отнася.
В случая, след като заявлението е подадено на 14.12.2018 г., към тази
дата са погасени по давност вземанията за главницата през периода от преди
задължението за м. 11.2015 г. Сумата по фактурата за процесния период е със
срок за плащане 14.09.2016 г., от когато вземането става изискуемо съгласно
чл. 114 ЗЗД и започва да тече нова давност. На основание чл. 119 ЗЗД и чл.
111, б. „в“, предл. 2 ЗЗД погасени по давност са съответните акцесорни
вземания за мораторна лихва върху погасената главница. Исковете за
стойност на главница и мораторна лихва са неоснователни за отхвърлените
размери и периоди.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Предвид неоснователността на въззивните жалби, насрещните страни не
си дължат взаимно разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.03.2021 г., гр.д. 23321/19 г., СРС.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4