Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 19.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното
заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №7748 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът Г.Т. твърди, че на 26.01.2016 г.
в гр. София е стъпил в несигнализирана и необезопасена шахта на тротоара.
Твърди, че вина за настъпване на събитието има ответникът С.О., която е длъжна
да полага грижи да поддържането на общинските пътища, т.е. ответникът е бил
длъжен да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на тротоара.
Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с увреждане
на здравето – счупване на лъчевата кост на лявата ръка. Счита, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 25 500,00 лв., поради което
претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 26.01.2016 г. до окончателното плащане. Поддържа, че от деликта е
претърпял и имуществени вреди, изразяващи в заплатена потребителска такса в размер на сумата от 2,90 лв., поради което
претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 26.01.2016 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
Ответникът С.О.в срока за отговор по
чл.131 ГПК оспорва предявените искове. Твърди, че не е пасивно легитимиран да
отговаря по предявените искове, тъй като процесната шахта е собственост на
трето лице. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на негови
служители, наличието на причинно-следствена връзка между процесното събитие и
сочените от ищеца вреди, както и размера на сочените неимуществени вреди.
Релевира и възражение за съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на предявения иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на служители на ответника, на които последният е възложил работа,
изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на шахта на тротоара е
претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащането.
От представения по делото лист за
преглед на пациент в приемен кабинет №2913, се установява, че на 26.01.2016 г.
на ищецът е поставена диагноза „Счупване на горния край на лъчевата кост“.
Представени са болнични листове за
временна неработоспособност №№Е20153719599 и Е20154033088, от които се
установява, че ищецът е бил в отпуск през периода 28.01.2016 г. - 01.03.2016
г., поради счупване на горния край на лъчевата кост.
Представена е и фактура
№*********/26.01.2016 г. и фискален бон към нея за сумата от 2,90 лв. - за
заплатена потребителска такса.
От показанията на свид. С.Н.се установява,
че в края на мес.01.2016 г. ищецът е претърпял инцидент в гр. София, кв. „Гео
Милев“, ул. „Румен Войвода“, като вечерта се е спънал в изпъкнала над нивото на
тротоара шахта, при което е паднал и си е счупил лакътя на лявата ръка.
Свидетелят сочи още, че след инцидента заедно с ищеца са отишли в УМБАЛСМ „Н.
И. Пирогов“ ЕАД, където е установено счупването, сложена е шина на ръката, като
след инцидента ищецът около 1 мес. не е бил на работа, ръката го е боляла, не е
могъл да изпълнява елементарни битови дейности, имал е нужда от помощ. Шината е
свалена след 1 мес., но ръката била с оток, още го е боляла, правил е
рехабилитация, бил е стресиран при излизане навън, а към настоящия момент при
лошо време ръката го боли
От приетото по делото заключение на СМЕ
се установява, че при процесния инцидент ищецът е получил счупване на горния
край на лявата лъчева кост, което е в причинно-следствена връзка с процесното
събитие, като обичайният процес на възстановяване при този вид травматична
увреда е около 1,5 мес., а при ищеца е продължил 34 дни. Вещото лице сочи още,
че ищецът е претърпял болки с по-голям интензитет 7-8 дни непосредствено след
инцидента, болки с умерен интензитет за 9-10 дни, също така и след сваляне на
леката имобилизация и започване раздвижване на крайника, след което интензитетът
на болките е намалявал до около 2-3 мес., а понастоящем може да изпитва болки
при по-голямо и по-продължително натоварване. От заключението се установява
още, че на ищеца е проведено консервативно лечение – поставена му е шина, която
е сменена с гипс за 20-25 дни, а след сваляне на гипса е проведено раздвижване
на крайника, което лечение е правилно, а направените от ищеца разходи по
описаната по-горе фактура за заплатена потребителска такса са във връзка с
получените при процесното събитие увреждания.
По делото е представен констативен
протокол №КП-01/03.07.2018 г. за извършена проверка на ревизионни шахти,
находящи се на прилежащ тротоар пред жилищна сграда в гр. София, кв. „Редута“,
ул. „Румен Войвода“.
От показанията на свид. Димитър Бозяков
се установява, че при извършената проверка на процесната шахта по описания
по-горе констативен протокол е установено, че капакът и е надигнат с около 4
см., като в тази шахта са монтирани електрозахранващи кабели за жилищни сгради.
Други
относими доказателства не са ангажирани.
Основен
принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за своите деяния. В чл.49 ЗЗД е предвидено изключение от това общо правило, като е предвидено, че този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от негово противоправно действие при или по повод изпълнението и. За възникване на отговорност по чл.49 ЗЗД е
необходимо да бъдат установени следните предпоставки: вреди, причинени на
пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил
някаква работа, да са причинени от противоправно действие при или по повод
изпълнението на работата, възложена от ответника и причинителят на вредата да
има вина за причиняването и.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на които са: деяние
/действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинна
връзка и вината, съединени от правна норма в едно единство. Деянието трябва да
е противоправно и виновно, вината се предполага до доказване на противното, а
основният елемент на непозволеното увреждане е вредата и тя се схваща като
промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото, телесната
цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Причинната връзка
е обединяващият елемент на всички останали елементи, за да е налице фактическия
състав на непозволеното увреждане, като вината не се предполага, а следва да се
докаже от увредения.
Съдът намира за неоснователни са и
възраженията на ответника, че не е пасивно легитимиран да отговаря по
предявените искове.
По делото не се спори, а и се установи,
че процесното събитие е станало в границите на населено място - гр. София. Според ЗУТ тротоарите в населените места са част от уличната регулация и са
публична общинска собственост. Легалната дефиниция на „тротоар“ е дадена в пар.6 т.6
ЗДвП,
разпоредбата на която предвижда, че тротоар е изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за
движение и предназначена само за движение на пешеходци. Тротоарите са част от пътното платно по смисъла на пар.6 т.7 ЗДвП, според която пътното платно е общата широчина на
банкетите, тротоарите, платното за движение и
островите на платното за движение. Съгласно пар.6 т.1
ЗДвП, път е
всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци.
Разпоредбата на чл.31 ЗП предвижда, че изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. С
тази законовата разпоредба на общината като юридическо лице е вменено
задължението да поддържа общинската пътна мрежа, разглеждана като съоръжена от
посочените елементи в състояние, отговарящо на изискванията на движението,
което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на настилката,
която създава опасност за пешеходците.
С правилата на чл.78 – чл.82 ЗУТ са въведени изисквания към устройственото планиране на транспортната
техническа инфраструктура и на елементите и - улици и тротоари. Тя
трябва да осигурява най-добри условия за удобен, безопасен и икономичен
транспорт на пътници и товари, а също за провеждане на пешеходно движение чрез
изграждане на тротоари, пешеходни алеи, пасажи, улици и зони. На основание чл.64 ал.3 ЗУТ общината е задължена да изгражда, поддържа и ремонтира за своя сметка
поземления участък, в който е настъпил инцидента - като част от уличната
инфраструктура. Независимо,
че шахтата може да бъде за ел. инсталация, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл.64 ал.3 ЗУТ, общината следва да се
грижи за пътната инфраструктура. Следователно, общината следва да отговаря за
вреди от неизправности на пътното платно, причинени на участниците в
движението.
Отговорността на Община София следва да
се ангажира на плоскостта на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като, в качеството
си на юридическо лице по смисъла на ЗМСМА, дейностите по поддръжка и ремонт на
поверените и пътища, се осъществява от нейни служители или други лица,
натоварени за изпълнението им, които в конкретната хипотеза са бездействали и
поведението им е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото процесното
събитие.
Ирелевантно за отговорността на
ответника по чл.49 ЗЗД е възражението му, че процесната злополука, при която е
пострадал ищецът представлява трудова злополука по смисъла на КСО.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно и недоказано и възражението на ответника
за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на
чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Обективният характер на съпричиняването е
признат изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер
на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С
цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В рамките на производството по
настоящето дело ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не
ангажира никакви доказателства за установяване, на обстоятелството, че ищецът е
допринесъл за настъпване на процесното събитие.
По иска за обезщетение за
неимуществени вреди:
В тежест на ищеца е да
докаже, че в причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени вреди,
свързани с болки и страдания.
С оглед на така събраните и описано
по-горе доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението
се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа
обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката,
период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при определяне
размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че травмата на ищеца е била
без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е била
значителна за кратък период от време, че на ищеца е проведено само
консервативно лечение, периодът на възстановяване е със сравнително кратка
продължителност и се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия,
който е имал нужда от чужда помощ. Съдът отчита и обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП ищецът е бил на 32 години, т.е. в млада възраст, а
прогнозата е напълно благоприятна – ищецът е напълно възстановен, и отчита, че
липсват данни за остатъчни негативни явления.
С оглед на изложеното по-горе съдът
счита, че справедливото обезщетение за претърпените травматични увреждания е в
размер на сумата от 13 000,00 лв. и искът следва да бъде уважен до този размер
и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
По иска за обезщетение за
имуществени вреди:
В тежест на ищеца е да установи, че в
причинна връзка с деликта е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в
претендираните от него разходи за лечение и възстановяване, представляващи
заплатени потребителска такса и медицински транспорт и консумативи.
От представените и описани по-горе
фактура и фискален бон към нея, както и от приетото по делото заключение на
СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че извършените от ищеца
разходи са в причинна връзка с процесния инцидент.
Поради изложеното, съдът намира, че в
причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение - потребителска такса, които вреди са в
размер на сумата от 2,90 лв.
Поради изложеното по-горе, съдът счита, че предявеният иск се
явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен за пълния
предявен размер.
С оглед изхода от делото и
направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на сумата от 101,98
лв., представляваща депозит за вещо лице и сумата от 597,58 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА, а на
основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата
от 570,00 лв., представляваща държавна такса.
При този изход на делото и с оглед на
изрично направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК
следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от исковете в размер на
сумата от 49,01 лв., представляваща депозит за вещо лице и сумата от 147,03
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
С.О.,
адрес: гр. София, ул. „********да заплати на Г.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – чрез адв. А.Г., на
основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сумата от 13 000,00 лв., ведно със
законната лихва, считано от
26.01.2016 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за
претърпените от реализирано на 26.01.2016 г. в гр. София произшествие –
попадане в несигнализирана и необезопасена изпъкнала шахта на тротоара на ул.
„Румен Войвода“, неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 25 500,00 лв., сумата от 2,90 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2016 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на
26.01.2016 г. в гр. София произшествие – попадане в несигнализирана и
необезопасен изпъкнала шахта на тротоара на ул. „Румен Войвода“, имуществени
вреди – заплатена потребителска такса, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 101,98
лв., представляваща разноски по делото, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да
заплати по сметка на СГС сумата от 570,00 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА
С.О., адрес:
гр. София, ул. „********да заплати на адв. А.Г., адрес: ***, на
основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от 597,58 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Г.Т., ЕГН
**********, съдебен адрес: *** – чрез адв. А.Г.,***, на основание чл.78
ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 196,04 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: