№ 558
гр. Варна, 12.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20213100900616 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от “Елмон Пропъртис“ ЕАД
/в несъстоятелност/, с ЕИК *********, представлявано от изп.директор П.С.П., действащо
чрез адв.С.Н., със съдебен адрес: гр.В., ул.”******, против “Аурига България“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“***********, представлявано от
управителя Н.В.Ж., действащо чрез адв.Л.М. Б., със съдебен адрес: гр.В., ул.”********, с
която е предявен иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ, за установяване на
несъществуването на оспорено от несъстоятелния длъжник и прието вземане в размер на
498951.79лв., посочено под №1 от Списък на приетите вземания по чл.686 от ТЗ по т.д.
№1915/2019г. на ОС В., който е обявен на 11.03.2021г. в ТРРЮЛНЦ по партидата на
ищцовото дружество и одобрен с Определение №260827/10.08.2021г., представляващо
непогасено задължение по фактура №********** от 03.06.2019г. и съставляващо
възнаграждение по сключен между страните Договор за поръчка ЕЛ-АУ-
01/2018г./06.11.2018г., както и вземане в размер на 81779.20лв., представляващо лихва за
забава върху главницата от 498951.79лв. по фактура №1/03.06.2019г. за периода от
10.06.2019г. до 19.01.2021г., което с Определение №260827/10.08.2021г. съдът по
несъстоятелността, е включил по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ в списъка с приети вземания.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на
ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с
които иска се оспорва като неоснователен. Тук е мястото да се посочи, че доводите на
ищцовото дружество за пропускане на срока за отговор на исковата молба, са
неоснователни, доколкото съдът не е констатирал редовност на връчването на
първоначалното съобщение, респективно е разпоредил ново такова на друг известен адрес
на пълномощник на страната, след получаване на което, своевременно е постъпил отговор.
1
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
поддържат доводите за недействителност на процесният договор за поръчка.
Синдика на несъстоятеният длъжник е депозирал писмено становище, с което по
съществто излага доводи за неоснователност на иска.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като са налице
положителните предпоставки визирани в чл.694, ал.1 от ТЗ.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК
съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по
търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Ищецът не е направил доказателствени искания.
Искането на ответното дружество за изискване на доказателства от съдът по
несъстоятелността, се явява без предмет и следва да се остави без уважение, тъй като с
разпореждане от 01.09.2021г. съдът по настоящото дело е изискал служебно преписи от
книжата по т.д.№1915/2019г. на ОС Варна, с които са предявени оспорените в настоящото
производство вземания на ответникът “Аурига България“ ЕООД.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание
чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от “Елмон Пропъртис“ ЕАД /в несъстоятелност/, против
“Аурига България“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ, за
установяване на несъществуването на оспорено от несъстоятелния длъжник и прието
вземане в размер на 498951.79лв., посочено под №1 от Списък на приетите вземания по
чл.686 от ТЗ по т.д.№1915/2019г. на ОС Варна, който е обявен на 11.03.2021г. в ТРРЮЛНЦ
по партидата на ищцовото дружество и одобрен с Определение №260827/10.08.2021г.,
представляващо непогасено задължение по фактура №********** от 03.06.2019г. и
съставляващо възнаграждение по сключен между страните Договор за поръчка ЕЛ-АУ-
01/2018г./06.11.2018г., както и вземане в размер на 81779.20лв., представляващо лихва за
забава върху главницата от 498951.79лв. за периода от 10.06.2019г. до 19.01.2021г., което
2
вземане с Определение №260827/10.08.2021г. съдът по несъстоятелността, е включил по
реда на чл.692, ал.4 от ТЗ в списъка с приети вземания
В исковата молба се твърди, че с Решение №260012/18.01.2021г. по т.д.№1915/2019г.
по отношение на ищцовото дружество е открито производство по несъстоятелност. Твърди
се, че на 11.03.2021г. в ТРРЮЛНЦ по партидата на ищцовото дружество е обявен списък на
приети вземания по чл.689 от ТЗ, в който под №1 е включено вземане на ответното
дружество в размер на 498951.79лв., представляващо неплатена сума по фактура
№********** от 03.06.2019г. издадена във връзка с Договор за поръчка ЕЛ-АУ-
01/2018г./06.11.2018г. Сочи се, че срещу така приетото вземане ищцовото дружество, е
депозирало възражение по реда на чл.690, ал.1 от ТЗ, като с Определение от 02.07.2021г. по
т.д.№1915/2019г. на ОС Варна, то е оставено без уважение. Сочи се, че с Определение
№260827/10.08.2021г., обявено в на 12.08.2021г. в ТРРЮЛНЦ, съдът по несъстоятелността е
одобрил списъка с приети вземания, като по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ е включил и вземане
на ответното дружество в размер на 81779.20лв., представляващо лихва за забава върху
сумата от 498951.79лв. за периода от 10.06.2019г. до 19.01.2021г. Оспорва се
съществуването на процесното вземане по фактура №1/03.06.2019г., като се поддържа, че
липсва търговска сделка с произтичащото от нея парично задължение на стойност, посочена
в списъка с приети вземания. Твърди се, че за въпросната фактура, договор за поръчка от
06.11.2018г. и протокол за приемане на работата по последния, ищцовото дружество е
узнало едва с получаването на книжата по т.д.№1915/2019г. на ОС Варна. Твърди се още, че
ищцовото дружество никога не е възлагало на ответното дружество извършването на
действия по мандатни правоотношения, както и че не са извършвани каквито и да е правни
и фактически действия от второто дружество във връзка с придобиването на описани в
договора за поръчка имоти. Сочи се, че поземлен имот с площ от 17074кв.м. в гр.В.,
кв.“****** с №060084, е придобит от ищцовото дружество с Постановление за възлагане от
21.03.2019г. на пом.частен съдебен изпълнител Миглена Желязкова на ЧСИ Захари Д. по
изп.дело №1277/2015г. за удовлетворяване на вземанията на взискателя ”Елмон Пропъртис”
ЕАД, като в хода на изпълнителното производство дружеството е било представлявано от
адв.З.Ж. въз основа на подписано адвокатско пълномощно. На следващо място се сочи, че
през 2018г. М.К. се е свързал със С.Г. и Ж.Ж., в качеството им на собственици на ”Елмон
Груп” ООД с идеята за съвместни бизнес проекти, като им предложил да изкупят собствен
на “Сано България“ АД /в което първият е акционер/ имот, находящ се в гр.В., кв.“******, с
площ от 17074кв.м., който имот многократно е изнасян на публична продан от ЧСИ. Твърди
се, че предложението на К., е впоследствие върху имота да се изгради съвместно комплекс
от еднофамилни къщи, като инвеститори да бъдат К. чрез контролирани от него дружества и
“Елмон Груп“ ООД. Въпросният проект заинтригувал собствениците на “Елмон Груп“ ООД,
които в края на 2018г. регистрирали ищцовото дружество. На 28.12.2018г.
новорегистрираното дружество е сключило договор за цесия, по силата на който е
придобило вземания на “Алианц Банк България“ АД по договор за банков кредит, който
обезпечен с ипотека върху собственият на “Сано България“ АД поземления имот от 17 дка в
3
гр.В., кв.“******. Ищцовото дружество встъпило в правата на взискателя по образуваното
от “Алианц Банк България“ АД изп.дело №1277/2015г. на ЧСИ Захари Д., съответно
участвало и спечелило публичен търг, като с Постановление на ЧСИ от 21.03.2019г.
въпросният имот му е възложен в собственост. По настояване на М.К. и в духа на бъдещото
съвместно бизнес партньорство, за член на Съвета на директорите на ищцовото дружество и
за негов изпълнителен директор, е избрана Ц.Ц.Б.. С Договор от 05.02.2019г. “Елмон груп“
ООД /дружество майка на ищцовото дружество/, е възложило на “Агора 66“ ООД
геодезически дейности по заснемане-тахиметрия, проект за делба на имота на парцели и
изработване на ПУП. Резултата от възлагането е предаден на възложителят с Приемо-
предавателен протокол от 08.07.2019г. Твърди се, че в следващите няколко месеца са водени
преговори, по повод на които М.К. изготвя редица проекти за споразумения, меморандуми и
договори за прехвърляне на акциите на “Елмон Пропъртис“ ЕАД. В следствие от тези
действия, на С.Г. и Ж.Ж. им станало ясно, че единствената цел на К. е да придобие акциите
на “Елмон Пропъртис“ ЕАД заедно с имота от 17 дка, без да заплаща насрещна цена за това.
След узнаване на действителните намерения на К., на 10.07.2019г. Ц.Ц.Б., е освободена от
длъжността изпълнителен директор и член на Съвета на директорите в ищцовото
дружество, за което с уведомително писмо от 17.07.2019г. по електронна поща, са
уведомени М.К. и Ц.Б.. Последната е поканена в 3-дневен срок да върне всички документи и
печата ищцовото дружество, но до настоящия момент това не е сторено. Твърди се, че след
подаден на 17.09.2019г. сигнал в прокуратурата срещу К., С.Г. е станал обект на заплахи с
цел изнудване от страна на първия. По време на проведена среща през м.ноември 2019г., в
присъствието на Ж.Ж., К. отправя заплахи към С.Г., че ако не му прехвърли собствеността
върху имота от 17 дка в кв.В. на цена, която първия определи, то той ще обяви
притежаваните от Г. и Ж. дружества в несъстоятелност. Известява им още, че ищцовото
дружество дължи на ответното такова сумата от 394610 евро за предоставени консултантски
услуги, каквито никога не са възлагани и респ. получавани от дружеството “Елмон
Пропъртис“ ЕАД или “Елмон груп“ ООД. Поддържа се, че от управителния орган на
дружеството, не са взимани решения за сключване на подобни договори, още повече на
такава стойност, както изисква устава. Сочи се, че справка в Търговски регистър
установила, че към 2018г. и 2019г. действителният собственик на ответното дружество,
според представената декларация от управителя по чл.63, ал.4 от ЗМИП, е М.К.. Поддържа
се, че по повод узнатия през м.декември 2019г. договор за поръчка, сключен от бившия
изпълнителен директор на ответното дружество-Ц.Б., на 23.12.2019г., чрез ЧСИ на
ответното дружество е връчено уведомление, с което оспорена действителността на
сделката, като е обективирано и изявление по смисъла на чл.301 от ТЗ, че не се
потвърждават действията на Ц.Б., които са без представителна власт.
На следващо място се оспорват процесните договор за поръчка от 06.11.2018г.,
фактура №1/03.06.2019г. и протокол за приемане на работа, като антидатирани и създадени
след освобождаването на изпълнителния директор на дружеството Ц.Б. на 09.07.2019г., като
се поддържа, че въпросните документи не обвързват ищцовото дружество. Твърди се, че
антидатирането на процесиите документи, се установява от множество обстоятелства,
4
първото от които е, че веднага след узнаването за документите през м.декември 2019г.,
ищцовото дружество, се е противопоставило на сключването им по смисъла на чл.301 от ТЗ.
Освен това като първични документи договорът за поръчка и издадената въз основа на него
фактура, подлежат на счетоводно отразяване в определен срок, като това не е станало през
2018г. или 2019г., въпреки че по това време счетоводител на ищцовото дружество е Ц.Б..
Неосчетоводяването на процесната фактура до м.декември 2019г. в ищцовото дружество
означава, че същата не е доведена до знанието на дружеството, като не е налице приемане
на същата с конклудентни действия, каквито биха се явили счетоводното отразяване.
Липсва покана от ответното дружество за плащане на процесната фактура, като пет месеца
след издаването се инициира производство по несъстоятелност, без да е налице спиране на
плащанията от ищцовото дружество, което евентуално би било повод за завеждане на
подобно производство. Твърди се, че в противовес със стопанска и житейска логика, след
сключването на договора за поръчка през м.ноември 2018г., вместо да упълномощи
ответното дружество като изпълнител по договора, през м.януари 2019г. Ц.Б., в качеството
на изпълнителен директор на ищцовото дружество, е упълномощила адвокат З.Ж., който
заедно със законните представляващи на дружествто, реално са осъществили всички
фактически и правни действия по придобиване на правото на собственост върху процесният
имот. Твърди се, че липсват обективни данни за съществуването на вземането по договора за
поръчка, както в ищцовото, така и в ответното дружество. Липсват и данни, че бившият
изпълнителен директор Б., е уведомила ищцовото дружество за сключена сделка с подобни
параметри, предвид оспорването на ищцовата страна, че е знаела за подобна сделка.
Поддържа се, че от оповестения в търговският регистър ГФО на ответното дружество, се
установява, че за 2019г. същото е осчетоводило разходи в размер на 0 лева, т.е. липсват
осчетоводени каквито и да е съпоставими разходи към прихода по процесната фактура /ако
тя е била осчетоводена/ в размер на 498951.79лв., което обстоятелство е в пълно
противоречие с всякакви счетоводни принципи залегнали в ЗСч. Твърди се, че отчитането на
прихода по оспорената фактура в счетоводството на ищцовото дружество, без насрещно
съпоставими разходи е в пълно противоречие с нормалната логика на икономическия процес
и категорично влияе върху неговата достоверност, доколкото според ЗСч и счетоводните
стандарти, важи принципа, че на всеки приход трябва да има съпоставим разход и
обратното. Сочи се, че ответното дружество не се е регистрирало по ДДС и не е подало
справки декларации в определения за това срок, въпреки че към този момент счетоводител
на същото е Ц.Б., която е подписала оспорените процесии документи. Поддържа се, че
посочените обстоятелства опровергават достоверността на датата на представените по
делото първични документи, подлежащи на отразяване в определен срок по силата на
закона на счетоводно. Сочи се, че нередовно водените книги не могат да служат като
доказателство в полза на лицата, задължени да ги водят, но според съдебната практиката,
следва да бъде отчетено значението им срещу тях. В тази връзка следва да се има предвид,
че задължението за осчетоводяване и регистриране на ответното дружество по ДДС,
свързано с оспорения договор за поръчка, не е изпълнено именно по времето, когато едно и
също физическо лице-Ц.Б., е водила счетоводството на ответното дружество и
5
същевременно е била изпълнителен директор на ищцовото дружество. В този смисъл
липсата на счетоводно отразяване на оспорената сделка на стойност почти половин милион
лева, при отчитане на конкретните обстоятелства около сключването на договора и
направените от ищцовата страна възраженията и аргументите, има достатъчно
доказателствено значение за формиране на извода, че оспорените процесии документи не са
съставени, респективно сключени на посочените в тях дати и докато Цв.Б. е била
изпълнителен директор на ищцовото дружество.
Следващият довод в подкрепа на становището, че процесиите документи са
антидатирани, е свързан с непредаването на счетоводната документация на ищцовото
дружество от Ц.Б., след освобождаването като изпълнителен директор, както и
свързаността с действителния собственик на ответното дружество към 2018г. и 2019г.
Сочи се, че Б. освен участник в борда на директорите на контролираните от М.К. дружества,
се явява и съставител на ГФО за същите, в това число и на ответното дружество, което
поражда основателно съмнение за абсолютна симулативност на сделката, с която се цели
признаване от страна на ищцовото дружество на несъществуващо задължение и
валидирането му. Поддържа се, че след прекратяването на представителната власт, Ц.Б. е
сключила една очевидно увреждаща за ищцовото дружество сделка, от която облаги би
могло да черпи единствено ответното дружество за целите на едно бъдещо производство за
несъстоятелност срещу първото дружество. Поддържа се, че свързаността на Б. с М.К.,
който е действителният собственик на ответното дружество, в периода 2015-2019г. се
установява от множество обстоятелства. Първото от тях е, че към настоящия момент
едноличен собственик на капитала на ответното дружество, е съпругата на М.К.-С. К.а,
която наред с това считано от 14.05.2019г. заедно с Ц.Б., е включена в съвета на директорите
на “Алфа 1 Секюритис“ ЕАД, с ЕИК **********. Следващото е, че считано от 29.11.2016г.
до настоящия момент Б. е постоянен член на съвета на директорите на “Сано Ай Ти
Сълюшънс“ ЕАД с ЕИК *********, заедно с други двама членове на семейство К.и-Ирен и
М.К.и. Освен това считано от 08.12.2010г. до настоящия момент Ц.Б., е постоянен член на
съвета на директорите на “Сано Асет Сървисис“ АД, с ЕИК *********, заедно с Б. К., както
и с М.К., който е заличен на 03.06.2014г. Наред с това Ц.Б. е счетоводител и съставител на
ГФО на ответното дружество. Поддържа се, че изложеното обуславя извод, че между Ц.Б. и
семейство К.и съществуват дългогодишни близки и непрекъснати отношения. Поддържа се
още, че горните обстоятелства в комбинация с факта, че ответното дружество не е
извършвало реални действия по изпълнение на договора в периода от 06.11.2018г. до
03.05.2019г., са индиция, че същият е създаден за да генерира тежести за ищцовото
дружество, респективно след обявяването му в несъстоятелност, контролираното от М.К.
дружество да придобие собствеността процесният имот. Твърди се, че индиция за умишлено
създаване на документи за целите на производство по несъстоятелност, съдържа в
заключението на повторната ССч.Е по т.д.№1915/2019г. на ВОС, според което дори и след
освобождаването като изпълнителен директор Б. е продължила от името на ищцовото
дружество да подава пред ТД на НАП данъчни декларации с невярно съдържание с
единствената цел да бъдат формирани несъществуващи задължения на дружеството за
6
заплати и осигуровки, сключвайки два фиктивни трудови договора с лица, които никога не
са полагали труд в дружеството. Сочи се, че решението от 09.07.2019г. на едноличния
собственик на ищцовото дружество, с което е прекратено мандатнотото правоотношение с
изпълнителния директор и член на борда на директорите Ц.Б., е породило незабавно
действие във вътрешните отношения в дружеството, но независимо от това, на 17.07.2019г.,
26.08.2019г., 25.09.2019г., 25.10.2019г. същата е подавала в НАП Декларации обр.1 и обр.6 с
неверни данни, с цел да бъдат формирани публични задължения в тежест на ищцовото
дружество. Ето защо се поддържа тезата, че процесиите вземания са възникнали след
освобождаването на Ц.Б. като изпълнителен директор на ищцовото дружество.
На последно място се поддържа становище, че процесиите вземания не съществуват,
тъй като се основават на нищожна сделка по смисъла на чл.26 от ЗЗД при евентуалното
наличие на едно от следните основания, а именно: поради липса на основание /кауза/ на
договора; защото договорът е абсолютно симулативна сделка между свързани лица; поради
липса на съгласие или поради накърняване на добрите нрави. По отношение на липсата на
основание се сочи, че към 06.11.2010г. правните и фактически действия по придобиване на
процесния имота от ищцовото дружество са възложени и осъществявани от упълномощен за
това адвокат. Освен това на страните изначално е било добре известно, че ищцовото
дружество ще участва в публична продан на имота като конституиран взискател в
изпълнително производство с цел той да му бъде възложен срещу част от ипотечно вземане
придобито с договор за цесия. В този смисъл е било ясно, че няма нужда ответното
дружество да извършва правни и фактически действия по придобиване на имота, тъй като
всички действия са осъществени от законно представляващите или от упълномощени от
ищцовото дружество адвокати. Респективно е липсвала каквато и да е причина ищцовото
дружество да сключи въпросният договор за поръчка, още повече с визираното в него
възнаграждение, при положение, че цената на придобиване на имота на публичния търг е
152000лв. Относно симулативността на договора за поръчка се излага, че същият съставлява
сделка между свързани лица с цел постигане на желани правни последици, а именно
генериране на вземане на ответното дружество към ищцовото такова. Твърди се, че
посредством документи с невярно съдържание и недостоверни дати на издаване,
собственикът на ответното дружество към 2019г.-М.К., се опитва да си върне обратно
собствеността върху процесният имота, който е закупен на публична продан от друго негово
дружество-“Сано България“ АД. Твърди се още, че освен съдържащите се в оспорените като
антидатирани договор за поръчка, протокол за приемане на работа и фактура, изявления на
свързани лица, липсват обективни данни за съществуването на задължения към датите
посочени в документите, съответно че същите са изготвени преди освобождаването на Ц.Б.
като изпълнителния директор на ищцовото дружество. Поддържа се, че описаната
свързаността на лицата по договора за поръчка, обосновава извода за злоупотреба с права по
смисъла на чл.289 от ТЗ. Досежно липсата на предмет на договора за поръчка, която
обуславя нищожността му, се сочи, че в настоящия случай липсва каквато и да е
определеност в предмета на сделката, като не са конкретизирани и индивидуализирани
7
действията, които изпълнителят следва да извърши. Касателно недействителността на
договора, поради липса на съгласие, се сочи, че такова не е постигнато между страните по
отношение на обема и вида на работа, която да бъде възложена на изпълнителя, а основната
характеристика на договора за поръчка е извършването на определени действия. Твърди се,
че липсата на постигната договореност относно конкретни действия, които изпълнителят
следва да извърши и определяне на работата, която той следва да престира, обуславя
нищожност на договора по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. По отношение на
нищожността на договора, поради накърняване на добрите нрави, се поддържа, че същият
нарушава принципите на справедливостта и добросъвестността в гражданските и
търговските отношения между страните, поради несправедливо облагодетелстване на
ответното дружество за сметка на ищцовото дружество. Твърди се, че е налице явна
нееквивалентност между услугата, която ответното дружество се е задължило да предостави
/и реално не е извършило/ и претендираната и посочена в Протокол за приемане на работа
от дата 03.06.2019г. цена в размер на 255110 евро или 498951.79лв. Твърди се, че при
преценка на еквивалентността на конкретните престации следва да се съобрази целта, която
се преследва с договора, а именно правно и фактическо съдействие във връзка с
придобиването на процесният поземлен имот, представляващ залесена територия. Ето защо
се поддържа, че възнаграждението на изпълнителя следва да се съизмерва, както с приетото
в търговската практика възнаграждение за такъв вид действия, което се определя в процент
от цената на сделката, така и с пазарната стойност на имота, предмет на придобиване.
Поддържа се още, че следва да бъде отчетено и обстоятелството, че имотът е придобит от
ищцовото дружество за сумата от 152000лв., а вземането на ответника по фактура
№1/03.06.2019г. е в размер на 498951.79лв. В този смисъл възнаграждението, което
изпълнителят претендира надвишава многократно придобивната стойност на имота и
възлиза на над 500 % от неговата цена. Посоченото води до накърняване интересите на
ищцовото дружество и нарушаване принципа на справедливостта, който в гражданските и
търговските взаимоотношения изисква да се защитава всеки признат от закона интерес.
Твърди се, че възнаграждението на изпълнителя надвишава многократно и приетото в
търговската практика възнаграждение за такъв вид услуги с над 1000 %, като
съществуващата явна несправедливост на престациите, е в противоречие с добрите нрави и
води до нищожност на сделката по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД.
С депозирания отговор на исковата молба се излага становище за
неоснователност на иска, като се поддържа, че от ищцовата страна се твърдят неверни
обстоятелства, че дружеството-длъжник никога не било възлагало извършването на
действия по процесният договор за поръчка, както и че дружеството е разбрало за същите
едва след подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Поддържа се, че в хода на т.д.№1915/2019г. на ОС В. безспорно са установени
обстоятелствата, че се касае за търговска сделка, каквато е договорът за поръчка. Също така,
че възнаграждението по процесният договорът за поръчка е в размер на 498951.79лв., за
което ответното дружество е издало фактура №**********/03.06.2019г., която е получена от
представляващият ищцовото дружество на 03.06.2019г., като сумата не е платена и към
8
настоящия момент. Според представеният в т.д.№1915/2019г. двустранно подписан
протокол от 03.06.2019г. за приемане на извършени дейности по договора за поръчка,
страните са приели, че изпълнителят е изпълнил изцяло и в срок задълженията си по
договора за поръчка. От заключението на СТПЕ, назначена по т.д.№1915/2019г., като и от
поясненията на вещите лица в о.с.з. на 29.09.2020г., се установява, че подписите в трите
процесни документа са изпълнени от С.Г. и С.Д.. Съгласно представеният по т.д.
№1915/2019г. Протокол от заседание на СД ищцовото дружество от 05.11.2018г., подписан
от Ст.Г. и Цв.Б., както и от Допълнение №1 към меморандум от 12.07.2018г., на проведено
на 05.11.2018г. заседание на СД на “Елмонт Пропъртис“ ЕАД, е взето решение да се
реализира инвестиционен проект за изграждане на еднофамилни къщи в землището на гр.В.,
м.“В.“, като за целта ищцовото дружество следва да придобие два недвижими имота,
възлагайки на ответното дружество да направи всичко за инвестиционни проучвания,
преговори и фактически и правни действия по придобиване на имотите. Въпросното
решение включва и такова за сключване на договор с ответното дружество относно
реализиране на описаното намерение за придобиване на имотите при обща цена на
пробиване от 330110 евро. С решението по т.2 от протокола изпълнителният директор на
ищцовото дружество, е упълномощен да предприеме действия за сключване на договори по
негова преценка във връзка с изпълнение на решението, както и да упълномощава трети
лица да представлява дружеството. В производството по т.д.№1915/2021г., “Елмон
Пропъртис“ ЕАД е оспорило автентичността на документа като неподписан от Ст.Г., като
това оспорване е неуспешно проведено с оглед заключението на СПЕ и приемането на
документа за автентичен от съдът по несъстоятелността. Поддържа се, че тъй като към
датите на съставяне на процесните договор, протокол за приемане изпълнението на
поръчката и фактура, задължилата ищцовото дружество Цв.Б. е била изпълнителен директор
и волеизявяващ орган на същото, то действията валидно обвързват дружеството.
Изложеното прави несъстоятелни възраженията на ищцовото дружество относно извършено
противопоставяне по реда на чл.301 от ТЗ на сделката, тъй като в случая не се касае за
действия без представителна власт. С оглед гореизложеното се поддържа, че исковата
претенция за установяване на недължимост на възнаграждението по договора за поръчка, се
явява неоснователна и недоказана, поради което се моли за оставянето без уважение. По
отношение на недължимостта на сумата от 81779.20лв., представляваща лихва за забава
върху дължимата сума от 498951.79лв. по фактура №1/03.06.201г. за периода от
10.06.2019г.-19.01.2021г., се поддържа, че предвид акцесорният характер на вземането и
липсата на оспорване от насрещната страна за неправилно изчисляване, то същата се явява
се явява дължима, респективно претенцията на ищцовото дружество неоснователна.
С подадената от ищеца допълнителна искова молба, се поддържа искането за
установяване на недействителността на процесният договор за поръчка, на основание вече
изложените съображения.
В становището на синдика на ищцовото дружество, се излага, че отговора на
исковата молба е съобразен със събраните доказателства по т.д.№1915/2019г. на ОС Варна,
9
където са представени документи, установяващи сключване на договор за поръчка, протокол
за извършени дейности, както и издадена фактура от №1/03.06.2019г., което не е платена,
като заключението на назначена експертиза, е установило, че подписите на процесиите
документи са положени от Ст.Г. и Ст.Д..
Предявената претенция намира правното си основание в чл.694, ал.1 от ТЗ.
На основание чл.155 ГПК, съдът ОБЯВЯВА на страните за служебно известни и
ненуждаещи се от доказване фактите, основани на вписванията и обявяванията, налични по
партидата на ищцовото дружество в ТРРЮЛНЦ при АВ, както и актовете по
несъстоятелност на ищцовото дружество по т.д.№1915/2021г. на ОС Варна.
Съгласно изложеното от страните, съдът намира, че не са налице права и факти,
които се признават, нито обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
С оглед общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните следва да установи твърдените от нея факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, а именно ищецът следва да установи възраженията си за
недействителност на процесният договор за поръчка, това число за сумулативност на
сделката и за явната нееквивалентност между насрещните престации, както и доводите си за
антидатиране на процесните документи и злоупотреба с права от страна на бившият
изпълнителен директор на ищцовото дружество. Ответникът следва да установи наличието
на облигационна връзка между страните основана на договор за поръчка, че е изправна
страна по договора и настъпване на изискуемостта на задължението на ищеца, както и
размера на вземанията си.
Указва на ищеца, че не сочи никакви доказателства в подкрепа на твърденията си и
по конкретно: за процеса на придобиване на процесният имот от ищцовото дружество; за
липса на счетоводно отразяване на процесния договор за поръчка; за свързаността на
бившия изпълнителен директор на ищцовото дружество с действителния собственик на
ответното дружество и членовете на неговото семейство; за злоупотреба с права на бившия
изпълнителен директор на ищцовото дружество, в това число за подадени декларации с
невярно съдържание пред ТД на НАП и за нееквивалентност между предоставената услугата
по процесният договор за поръчка и уговореното възнаграждение за изпълнителя.
Указва на ответника сочи доказателства в подкрепа на твърденията си.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. писмените доказателства изискани служебно от
съдът от т.д.№1915/2019г. на ОС Варна.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника за изискване на документи от т.д.
№1915/2019г. на ОС Варна.
НАСРОЧВА производството по т.д.№616/2021г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 19.05.2022г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
10
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11