Решение по дело №12217/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 807
Дата: 7 март 2022 г.
Съдия: Станислав Бориславов Седефчев
Дело: 20211110212217
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 807
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕПИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110212217 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е



гр. София, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на осми декември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ

при секретар Е.И като разгледа докладваното от съдията НАХД № 12217 по описа
за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ВЛ. ИЛК. П. срещу електронен фиш, серия К, № 3321508 от
2020 г., издаден от МВР-СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100 лева.
Жалбоподателят твърди, че при издаване на ЕФ са допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон, поради което се иска отмяната му.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, но е
1
представила писмени съображения, с които моли процесният ЕФ да бъде потвърден.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.01.2020 г. в 10:15 ч. в гр. София по бул. „П.Яворов“, срещу плувен център
"Мария Луиза", с посока на движение от телевизионата кула към посолството на Република
Румъния преминал лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250Д“, рег. № СВ 5123 КН, като
скоростта му на движение била 76 км/ч, при разрешена такава от 50 км/ч за този участък.
Автомобилът бил собственост на "фирма като ползването му било предоставено на
адвокатско дружество "П. и П.а", представлявано от жалбоподателя В.П..

Движението и скоростта на лекия автомобил били установени и заснети с техническо
средство за видеоконтрол Sitraffic Lynx Ers № 400, представляващо одобрен тип
стационарна автоматизирана система. Системата за видеоконтрол била вписана под № 4823
в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на 06.10.2009 г. със
срок на валидност на одобрението до 06.10.2019 г. Към датата на извършване на
нарушението стационарната видеорадарна система е преминала последваща периодична
техническа проверка на 08.08.2019 г., като срокът на валидност на проверката е
едногодишен.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш, предмет на проверка в
настоящото производство, с който е наложена глоба в размер на 100 лева на жалбоподателя
за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Фактическата обстановка бе установена въз основа на съдържащите се в приобщената
по делото административнонаказателна преписка доказателствени материали, а именно:
електронен фиш, свален на хартиен носител; кадър от средство за контрол на скоростта;
справка за регистрацията на превозното средство; копие на заповед от 2016 г. на министъра
на вътрешните работи, относно утвърждаване на образец на електронен фиш; удостоверение
за одобрен тип средство за измерване; протокол от последваща проверка на система и
протокол за използване на АТСС, които съдът кредитира като непротиворечиви в своята
цялост, като поради липса на противоречия и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК
не се налага по-детайлното им обсъждане.
Съгласно чл. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Наредбата) стационарните и мобилните АТСС заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с
данни за установените нарушения на правилата за движение. В разпоредбата на чл. 189, ал.
15 от ЗДВП е установено, че снимките, изготвени с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.
Такава снимка е приложена към преписката, и въз основа на нея се установява, че заснетият
автомобил е именно този, посочен в ел. фиш.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП предоставя на органите по контрол на
спазване правилата за движение по пътищата правото при установяване на нарушения да
използват технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час
2
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, като съгласно
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител може да се издаде
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш (ЕФ) е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства и
системи. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП,
но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Относно формата на електронния
фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП
реквизити.
В настоящия случай ЕФ е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на
изискванията на закона и съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи
образец. В него се съдържат изискуемите данни за териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
В обобщение - електронният фиш е издаден при спазване на разпоредбите на ЗДвП и на
Наредбата.
По делото са ангажирани доказателства, че нарушението е установено с АТСС, което
представлява одобрен тип средство за измерване по смисъла на ДР на ЗДвП и Наредбата и е
преминало изискуемите проверки за годност. Следва да се посочи, че срокът на валидност
на удостоверението за одобрен тип средство за измерване е изтекъл на 06.10.2019 г., а
нарушението е било заснето на 12.01.2020 г., но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен
тип, като от протокол № 42-С-ИСИС от проверка на стационарна видео-радарна система "
Sitraffic Lynx Ers № 400" от 08.08.2019 г., се установява, че същата съответства на одобрения
тип, като срокът на валидност на проверката е едногодишен, съгласно Заповед № А-
333/29.05.2014 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, издадена на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят
от обективна и субективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С въпросната разпоредба е въведена забрана за водачите на пътни превозни средства
да превишават изрично посочените стойности, съобразно категорията на съответното МПС.
Максимално позволената в рамките на населено място скорост е 50 км/ч. В чл. 182, ал. 1, т.
3ЗДвП (към датата на извършване на нарушението) е предвидено, че за превишаване от 21
до 30 км/ч. нарушителят се наказва с глоба в размер на 100 лева. Съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
На съда не са нужни специални познания, за да приеме, че мястото на извършване на
нарушението, описано в ЕФ, попада в дефиницията на § 6, т. 49 от ДР на ЗДвП за населено
място, като бул. „Пейо Яворов“ е в рамките на гр. София.
Измерената скорост на движение на автомобила е 79 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч, поради което при издаване на електронния фиш е
съобразен т. нар. толеранс и скоростта е намалена на 76 км. /ч.
Във връзка с възражението на жалбоподателя, че наказвашият орган не е посочил
точно на какво основание е определил жалбоподателя като деец на твърдяното нарушение,
следва да се посочи, че съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП когато нарушението е извършено при
3
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото
по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
От справката от ОПП-СДВР за регистрация на процесното МПС се установява, че
като собственик на автомобила е вписан "фирма, а като ползвател – адвокатско дружество
"П. и П.а". При систематичното тълкуване на чл. 188, ал.2, вр. с ал. 1 от ЗДвП следва да се
направи извод, че доколкото изрично е вписано при регистрацията на процесния автомобил,
че ползването му е предоставено на адвокатско дружество "П. и П.а" ЕООД, именно
законният представител на дружеството-ползвател следва да носи отговорност за така
извършеното административно нарушение. В този смисъл е Решение № 1899 от 22.03.2018
г. по адм. дело № 885/2018 г. по описа на АССГ, II-ри касационен състав. Жалбоподателят
не оспорва, че е процесното МПС е предоставено за ползване на адвокатско дружество "П. и
П.а", като именно той е негов законен представител, обстоятелство, което се установява и от
служебно извършена справка.
Действително адвокатското дружество се представлява от две лица, но доколкото и
всеки от тях се явява представляващи дружеството, не съществува законова пречка
жалбоподателят да бъде санкциониран. Липсата на изрична регламентация за хипотезата, в
която ЮЛ има повече от един представител не означава, че в тези случай не следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност на представляващите дружеството.
Незаконосъобразно би било и ако и на двамата представители бъде наложено отделно
наказание за едно и също нарушение, какъвто не е настоящият случай. Ако ЕФ бъде издаден
на името на единия от тях, както вече бе посочено, той има възможност да посочи лицето
което е управлявало автомобила и да не понесе административнонаказателната отговорност
за това нарушение.
Това правило е развито и в разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, съгласно която ЕФ
връчва на лицето по чл. 188 от ЗДвП като в 14-дневен срок от получаването му той може да
възрази и предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението. Правото на жалбоподателя му е надлежно
указано в електронния фиш, като по делото липсват твърдения и доказателства, както той да
го е упражнил своевременно, така и друго лице да е управлявало процесното МПС. По тези
съображения настоящата инстанция намира, че административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя е ангажирана правилно и съобразно изискванията на чл. 188 от ЗДвП.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй
като нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта, но е искал да управлява
МПС с избраната от него скорост, надхвърляща ограничението, като е съзнавал е, че
застрашава обществените отношения, свързани с безопасността на пътя.

Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран в
закона размер /100 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали
същото.

За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение
на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на същото като маловажен случай. Деянието не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, тъй като е
извършено в населено място, а скоростта надхвърля с 26 км/ч разрешените за населено
място 50 км/ч., поради което обществените отношения, свързани с безопасността на
движение по пътищата са засегнати в степен, която оправдава прилагането на
административна санкция.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че ЕФ е
законосъобразен, и като такъв следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:


ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, № 3321508 от 2020 г., издаден от МВР-
СДВР, с който на ВЛ. ИЛК. П. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14
дневен срок от съобщаването за изготвянето му.


СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5