Р Е Ш Е Н И Е
№ 122/21.07.2017г.
гр.Варна
Варненският
апелативен съд, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети юли,
две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ПЕТЯ ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Д.Джамбазова в.гр.д.№ 301 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на А.С. В.
и на Ж.Г.Д., двамата от гр.Несебър срещу решение № 425/21.03.2017 г. по гр.д.№
2889/14 г. на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени исковете по чл.45 и
чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.53 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени срещу В.Х.Р., В.Н.Р.
и „Първа инвестиционна банка“ АД за солидарното им осъждане за заплащане на
сумата от 200000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от смъртта
на дъщеря им Г. А. В. на 2.01.2008 г. в гр.Варна, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 10.12.2014 г., до окончателното й изплащане и сумата от 157398.70 лева – обезщетение за
забава за периода от 02.01.2008 г. до 10.12.2014 г. поради погасяването им по
давност. Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на
страната на първите двама ответници: П.Г.Т., Ж.И.Н. и К.С.В..
Оплакванията са за
неправилност на решението поради нарушение на материалния и на процесуалния
закон, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на
спора, с което предявените искове бъдат уважени. Сочените в жалбата нарушения
са за неприлагане на наказателното дело, въпреки направеното от пълномощника на
ищците искане; неправилно определяне на началния срок на погасителната давност по
отношение на първите двама ответници - от 06.08.2009 г., вместо от 16.12.2009
г. и свързания с това незаконосъобразен извод за погасяване на исковете по
давност; неправилен извод за началния момент на погасителната давност спрямо
възложителя на работата „ПИБ” АД - 02.01.2008 г., вместо влизането на
осъдителната присъда в сила. Сочи се и неправилно приложение на материалния
закон относно спирането и прекъсването на погасителната давност с предявяването
на граждански искове в наказателното производство.
Постъпили са писмени
отговори от пълномощниците на В.Х.Р., на представляващия „Първа инвестиционна
банка“ АД, гр.София и на третото лице-помагач П.Г.Т. с изразени становища за
правилност на обжалваното решение.
В съдебно заседание
въззивниците, чрез пълномощника им, поддържат въззивната жалба.
Въззиваемите и
третите лица-помагачи изразяват становища за неоснователност на жалбата и
поддържат подадените писмени отговори - позовават се на изтекла погасителна давност на
главната и на акцесорната претенции.
Ответникът „Първа инвестиционна банка” АД, гр. София навежда довод и за
евентуална недопустимост на решението поради наличието на сила на пресъдено
нещо, възникнала с постановяване на решение по гр.д.№ 2888/14 г. на Окръжен съд
– Варна, с което исковете по отношение на дружеството са отхвърлени.
След извършената служебна проверка на обжалваното решение, Варненският апелативен съд приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. С оглед наведените във въззивната
жалба оплаквания, намира следното:
Предмет на
производството пред Окръжен съд - Варна са били обективно и субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, вр. с.
чл. 53 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от
А.С. В. и Ж.Г.Д., двамата от гр.Несебър срещу В.Х.Р., В.Н.Р. и „Първа
инвестиционна банка” АД, гр. София за солидарното им осъждане за заплащане на сумата
от 200 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от предявяване на иска, до окончателното изплащане на
главницата и сумата от 157398.70 лева - обезщетение за забава от датата на
предявяване на иска, до окончателното изплащане.
Твърденията са, че ищците са претърпели болки и
страдания в резултат от смъртта на дъщеря им Г.А.В. на 02.01.2008 г. в гр.
Варна, настъпила в резултат от срутване на стоманобетонна козирка на сградата,
находяща се на бул. „Осми Приморски полк” № 80-82. Ответницата Р. е била главен
проектант по част „Архитектурна” на технически инвестиционен проект за промяна
на предназначението и преустройство на част от магазин в банков офис на „Първа
инвестиционна банка” АД, ответникът Р. - проектант към ТД ЗЗД „Акант”, изготвящ техническата
документация, а „Първа инвестиционна банка” АД, гр. София - възложител по
договор от 10.10.2006 г. за изготвяне на техническа документация и по договор
от 27.03.2007 г. за извършване на СМР. Твърденията са, че влязлата в сила
присъда, с която Р. са признати за виновни за причиняване смъртта на Г.А.В.
поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност, е основание за ангажиране на отговорността им по
предявените искове, а възлагането на описаните дейности от „Първа инвестиционна
банка“ АД – София – за възникването на отговорността на дружеството.
Оспорвайки изцяло предявените искове, ответниците В.Х.Р. и В.Н.Р. са се
позовавали на изтекла погасителна давност на главната и на акцесорната претенции,
като евентуално са оспорили исковете по размер.
Ответникът „Първа инвестиционна банка” АД, гр. София е оспорил исковете
като неоснователни; позовал се е на изтекла погасителна давност, евентуално – на недопустимост на решението
поради наличието на сила на пресъдено нещо с постановеното по гр.д.№ 2888/14 г.
на Окръжен съд – Варна отхвърлително решение.
Третите лица – помагачи П.Г.Т., К.С.В. и Ж.И.Н. са оспорили исковете
като неоснователни, с позоваване на изтекла погасителна давност.
Страните по делото не спорят
относно приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
която се доказва и от приложеното като доказателство в последното съдебно
заседание НОХД № 1249/2010 г. на ВОС, а именно:
Смъртта на 22-годишната
Г. А.В. е настъпила на 2.01.2008 г. в резултат от срутване на стоманобетонна
козирка на едноетажна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Осми Приморски
полк” № 80-82 с банкови офиси на „Райфайзенбанк” и „ПИБ” – клон Варна, а ищците
са нейни родители.
С влязла в сила на 14.10.2014 г. присъда
№ 2/05.12.2013г. по ВНОХД № 104/2013 г. на ВАпС, за виновни по чл. 123, ал.1 от НК са признати
третите лица – помагачи в настоящия процес П.Г.Т., К.С.В. и Ж.И.Н.. С влязла в
сила на 08.06.2015 г. присъда № 1/23.01.2015 г. по ВНОХД № 332/2014 г. на ВАпС са признати за виновни по чл. 123, ал.1 от НК ответниците по
настоящото дело В.Х.Р. и В.Н.Р..
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това, дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Наличието на осъдителна
присъда по отношение на първите двама ответници за причиняване на смъртта на
детето на ищците, както и причинната връзка между противоправното им поведение
и вредоносния резултат, обосновават правилен извод за наличието на основанията
по чл.45 от ЗЗД и за ангажирането на солидарната им отговорност като
деликвенти.
Налице са и предпоставките по чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на „ПИБ” АД по чл. 49
от ЗЗД - в качеството му на възложител на работата на деликвентите. Видно е от
присъдата по наказателното дело, че ответниците Р. са осъдени като участници в процеса на
възложеното от „ПИБ” АД с договор от 10.10.2006 г. изготвяне на пълна
техническа документация за обект „Преустройство на помещение“, намиращо се в
гр.Варна, бул. „Осми приморски полк” № 80-82, за експлоатацията му като банков
офис. Неизпълнението на служебните им задължения, довело до тяхното осъждане за
смъртта на Г. В. е във връзка с възложеното от банката изготвяне на
необходимата техническа документация за осъществяване на преустройството. Като
възложител на работата на деликвентите, ответникът „ПИБ” АД следва да отговаря
солидарно с тях за причинените на ищците вреди от смъртта на дъщеря им. В този
смисъл, неоснователно е възражението на пълномощника на представляващия
дружеството за недопустимост на постановеното по отношение на него решение.
Безспорен по
делото е фактът на претърпени от ищците неимуществени вреди. По делото са
събрани гласни доказателства – показанията на свид. С.П.С.
– В. и
Т.Г.Д., както и заключение на назначена
комплексна СППЕ. По несъмнен
начин е установено, че загубата на
единственото им дете в съвсем млада възраст, е засегнало по болезнен
начин тяхната емоционалната сфера. Семейството е живяло задружно и сплотено, Г. е била отглеждана с обич и в разбирателство
и е била смисъла и радостта на живота им. Ищците са преживели шок от внезапната загуба, животът им
се променил необратимо; празнотата в него не би могла да бъде запълнена и
занапред. Съдът намира, че размерът на претендираното обзщетение напълно
отговаря на интензитета на понасените от ищците болки и страдания, на обстоятелството,
че и в бъдеще те ще продължават да ги търпят и отговаря на принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Възраженията относно размера на претендираното обезщетение
са неоснователни.
Своевременното
заявяване на възражението за погасяване на исковите претенции по давност,
обуславят извод за неговата допустимост.
Разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД определя
петгодишен период за погасяване на всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок, като съобразно чл.114 от ЗЗД тя започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо. При вземане, възникнало на
основание деликт, в ЗЗД са уредени две хипотези относно този начален момент:
извършването на деликта – в случаите, когато извършителят е известен и откриването на дееца – в
случаите, когато при извършването му деецът е неизвестен.
В настоящия случай деянието осъществява едновременно състав на
престъпление и признаците на деликт, откриването на дееца е моментът на
привличане на извършителите в качеството им на обвиняеми, тъй като от този
момент те са станали известни. Видно е от материалите по наказателното дело, че
ответниците по делото са били привлечени като обвиняеми за престъпление по чл.
123, ал.1 НК на 24.07.2009 г. - /л.124-127 за В.Х.Р. и л.132 – 135 г. за В.Н.Р. от ДП 2/08, том 5, папка 1/. С протоколите за предявяване на
разследването по ДП №2/2008 г. на ОД - МВР на 06.08.2009 г. - /л.1 - 3 от ДП
2/08, том 5, папка 2/, всеки от ищците е узнал имената на обвинените лица,
включително и на двамата ответници. На тази дата са станали известни
деликвентите – настоящи ответници, поради което от този момент по отношение на
тях е започнала да тече погасителната давност. Предвид факта, че обвинението е
обхващало неизпълнение на задължения на
ответниците по възложената им работа и по делото е имало данни за възложителя на работата – „ПИБ“ АД,
това е моментът, от който ищците са били в известност и относно дружеството,
отговарящо гаранционно –обезпечително спрямо деликвентите.
С оглед разпоредбата на чл. 114, ал.3 от ЗЗД, неоснователни са твърденията на процесуалния представител на ищците, че
давността започва да тече от внасянето на обвинителния акт в съда или от
повторното предявяване на разследването на 16.12.2009 г. Гражданската
отговорност за вредите от деликта не е обвързана с наказателното производство, поради
което за предявяването на гражданския иск не е необходимо деецът да бъде осъден
с влязла в сила присъда. При предявяването на разследването на 06.08.2009 г.
ответниците са станали известни на пострадалите и е станало възможно предявяването
на гражданските искове за вредите от деликта. Извършеното повторно предявяване
на разследването на пострадалите на 16.12.2009 г. с привличане на още едно
лице, освен вече привлечените 17 лица, не съставлява действие по откриване на
дееца по смисъла на чл. 114, ал.3 от ЗЗД и не поставя ново начало на давностния
срок.
По твърденията за спиране и прекъсване
на давността:
Воденото наказателно производство срещу
деликвентите няма за последица спиране на давността. Наказателният процес не е
относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за
спиране на погасителната давност, когато същата е започнала да тече /р. № 1016/22.12.2009
г. на ВКС по гр.д. № 293/2009 г., III г.о., р.№ 610/30.09.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 888/2009 г., IV г.о./. Съобразно
с чл.114, ал.3 от ЗЗД, не е необходим специален ред за установяване на авторството на деянието. Дори то да е
престъпление, давността за гражданската отговорност тече от момента на
извършването му, респ. - от откриването на дееца, а не от влизане в сила на
присъдата.
Давността не е
спряна или прекъсната с предявяване на граждански искове в наказателното
производство. С протокол от с.з. № 52/21.10.2010 г. по НОХД № 1294/2010 г.
Варненският окръжен съд е приел за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявените от ищците граждански искове за неимуществени вреди в
резултат от престъплението по чл.123 от НК. Тъй като в същото производство е
било одобрено постигнато с един от подсъдимите споразумение, е последвало
частичното му прекратяване и отвеждане на съдебния състав от разглеждане на делото. Новият
съдебен състав е започнал съдебното производство отначало по отношение на
останалите подсъдими и е извършил отново всички извършени до този момент процесуални
действия. С определение от същата дата – 21.10.2010 г. са оставени без уважение
исканията на пълномощника на ищците са конституирането им като граждански ищци
и за приемане за съвместно разглеждане на гражданските им искове срещу
подсъдимите за обезщетяване на вредите от престъплението. Неприемането на
гражданските искове за разглеждане в наказателното производство е станало известно на ищците и на техния пълномощник на същата дата - много преди изтичане
на петгодишната давност. Предвид липсата на извършени процесуални действия по гражданските
искове до постановяване на първата присъда от 17.01.2012 г. на ВОС, неоснователни
са доводите за прекъсване на давността поради липса на изрична отмяна на определението относно приемането на
исковете от отвелия се състав на наказателния съд.
С
предявяването, но неприемането на гражданските искове за разглеждане в
наказателното производство, давността не се счита за прекъсната /р. № 143/ 11.05.2012 г. по гр.дело № 1424/2011г. III
г.о. по чл.290 от ГПК/. Давността не е и спряна съгласно чл. 115 б.”ж” от ЗЗД /р.№
610/30.09.2010 г. по гр. д. № 888/2009 г., IV г. о./.
В този смисъл, неоснователни са оплакванията
на въззивниците за неправилно приложение на материалния закон в частта му за
началния момент, за спирането и прекъсването на погасителната давност.
С оглед установеният начален момент, от
който тече погасителната давност – 06.08.2009 г., петгодишният давностен срок е
изтекъл на 06.08.2014 г. Исковата молба, по която е образувано настоящото дело,
е подадена в съда на 10.12.2014 г., т.е. след изтичане на този срок, поради
което исковете по чл. 45 от ЗЗД и чл. 49
от ЗЗД, като погасени по давност, следва да бъдат отхвърлени. Изводите на
първоинстанционния съд в тази насока са правилни и законосъобразни.
Поради неоснователност на главните
искове, неоснователни са и исковете за заплащане на обезщетение за вредите от
забавата по чл. 86 от ЗЗД и те също следва да бъдат отхвърлени.
Обжалваното решение няма визираните във
въззивната жалба пороци и следва да бъде потвърдено. Доказателства за направени
пред настоящата инстанция разноски не са представени и такива не се присъждат.
По изложените съображения, Варненският
апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 425/21.03.2017 г. по гр.д.№ 2889/14 г. на Окръжен съд – Варна.
Решението е постановено
при участието на трети лица – помагачи на страната на В.Х.Р. и на В.Н.Р., а именно:
П.Г.Т., Ж.И.Н. и К.С.В.,***.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.