№ 4551
гр. Варна, 23.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502900 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. №44032/12.11.2021г., подадена
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, срещу
разпореждане №7057/03.11.2021г., постановено по ЧГД №14908/2021г. на 9 състав на
Районен съд –Варна, с което е отхвърлено заявление от жалбоподателя за издаване заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу длъжника Д. Г. АЛ., ЕГН
**********, с адрес гр.Варна, за сумата 1591,97 лева, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, представляваща
неплатени суми по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключени
между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Д. Г. АЛ., за които е открит
Акаунт № ********** за ползвани и неплатени мобилни услуги, като вземането е
обективирано във фактури от 15.06.2019г., 15.07.2019г., 15.08.2019г. и 15.09.2019г., и
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“, ЕИК ********* по силата на
Приложение 1 от 23.09.2020г. към договор за цесия от 15.10.2018г.
Твърди се в жалбата, че неправилно първоинстанционният съд е приел
заявлението за нередовно. Сочи се, че заявлението съдържа съществените юридически
факти, от които произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията
му. Посочва се, че производството е едностранно, като не е необходимо за конкретизиране
на вземането да бъдат посочвани всички обстоятелства от значение за основателността на
вземането. По изложените съображения жалбоподателят моли съда да постанови
определение, с което да отмени разпореждането и постанови издаването на заповед за
1
изпълнение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и същата е редовна, тъй
като изхожда от легитимирано лице, чрез пълномощник с надлежна представителна власт.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Подадено е заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Д. Г. АЛ., сумата 1591,97 лева,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане
на задължението, представляваща неплатени суми по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, сключени между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и Д. Г. АЛ., за които е открит Акаунт № ********** за ползвани и неплатени мобилни
услуги, като вземането е обективирано във фактури от 15.06.2019г., 15.07.2019г.,
15.08.2019г. и 15.09.2019г., и прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“,
ЕИК ********* по силата на Приложение 1 от 23.09.2020г. към договор за цесия от
15.10.2018г.
С разпореждане №20155/15.10.2021г. заявлението е оставено без движение, като
са дадени указания до кредитора да уточни как е формирано задължението за главница по
посочените в заявлението фактури, като индивидуализира поотделно различните видове
вземания за месечни абонаментни такси и мобилни услуги, лизингови вноски, неустойка и
други с посочване на размер, основание и период.
По делото са постъпили две уточняващи молби, в които заявителят е посочил, че
тази обща цена включва месечни такси за мобилни услуги, мобилен интернет, мобилни
разговори по 4 бр. договори, като видно от цитираните фактури, са претендирани
едномесечни задължения за различни периоди през 2019г.
При така установените факти, съдът съобразява следното:
Заявлението по чл.410, ал.2 от ГПК следва да отговаря на законовите изисквания
за редовност по смисъла на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. След като
заявлението не отговаря на изискванията за редовност, съдът се произнася с разпореждане
за отхвърлянето му, след като даде възможност за отстраняване на нередовностите.
Съгласно чл.127, ал.1, т. 4 от ГПК заявлението следва да съдържа изложение на
обстоятелствата, на които се основава искането. В случая подаденото заявление е
нередовно, тъй като в него не са индивидуализирани вземанията, произтичащи от 6
бр.договора, по четири фактури – същите не са уточнени като основание и размер, макар да
е посочен период на задължението. Не е уточнено, както в заявлението, така и уточняващите
молби каква част от общата сума се дължи по всеки от посочените договори за всяка една от
мобилните услуги, интернет и съответно какъв е размера на търсената вноска и от какво е
съставена. Не е посочено от заявителя в изброените фактури, по кои от четирите договора се
отнасят задълженията.
2
Горната индивидуализация е необходима, тъй като всеки от процесните договори
е самостоятелен правопораждащ факт за ползване на независима от другите договори услуга
/или услуги/, която има своя индивидуална цена, падеж и е зависима от конкретното
потребление. Издадените фактури не представляват основание на вземането, поради което
не е достатъчно посочването им в заявлението. Правилно заповедният съд е отчел, че този
начин на заявяване на претенцията на кредитора е пречка длъжникът да прецени
необходимостта от защита срещу заповедта, да упражни съответните възражения. Правилно
съдът е отчел и обстоятелството, че чрез посочването на обща сума се осуетява проверката
на съда за наличие на неравноправни и нищожни клаузи.
Въз основа на горното, настоящият състав споделя извода на заповедния съд за
липса на редовно заявление, по което дължи произнасяне с издаване на заповед по чл.410
ГПК, поради което първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №7057/03.11.2021г., постановено по ЧГД
№20213110114908 по описа за 2021г. на ВРС, 9 състав, на основание чл.413, ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3