Р Е Ш Е Н И Е    № 173

Гр.Сливница, 25.04.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Районен съд град Сливница, ІV състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември, през две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 189 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът М.М.С.,****, с ЕГН **********, чрез адв. К.Г. от САК, е предявил против „*****“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление с. Г., ферма „*****“, № *, представлявано от Б.И.Г., иск за заплащане на сумата от 10000 лева (главница), ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба – 31.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва в размер на 1196.83 лева за периода от 27.01.2016г. до 31.03.2017г.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е участвал и подписал споразумение за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ за землището на село Г., за стопанската 2015 – 2016г. Преди него ответното дружество било определило декарите, които ще ползва. На  ищеца се полагали около 1330 дка., но по споразумение му били предоставени 771.945 дка. Разликата от около 400 дка., които следвало да ползва той, по силата на споразумение били дадени на „*****“ ЕАД.

Във връзка със споразумението била издадена заповед на Директора на ОДЗ София област, като за да не бъде променяна заповедта страните по делото били извикани в ОСЗ – Сливница, където сключили споразумение, по силата на което за разликата от около 400 дка. ползвани от „*****“ ЕАД, вместо от ищеца, ответникът следвало да му заплати арендни вноски в размер на по 25 лева на декар.

Уговорката по споразумението била ответникът да заплати договорените арендни вноски до 26.01.2016г., което той не сторил и от 27.01.2016г изпаднал в забава. От този момент и до датата на завеждане на исковата молба ответникът дължал и лихва в размер на 1196.83 лева.

След сключването на споразумението, ищецът заплатил съответната такса за разпределените му имоти по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ – за 126.026 дка.

Ответното дружество било поканено да заплати претендираната сума с нотариална покана връчена на 08.11.2016г., но не последвало плащане.

Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати дължимите суми, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

 Към исковата молба са представени заверени копия от доказателства, подробно описани в нея. Прави доказателствени искания.

В предоставения срок по чл. 131 от ГПК, след получаването на исковата молба и приложенията ответникът е представил писмен отговор с който оспорва предявения иск. Твърди, че представеното споразумение е нищожно на основания подробно изложени в отговора – противоречие на закона, липса на основание и липса на форма.

Оспорва представеното заверено копие на споразумение, като твърди, че същото по взаимно съгласие на страните е било отменено, като ответното дружество не е депозирало същото пред ОСЗ Сливница. Оспорва също твърдението на ищеца, че последния притежавал земи годни да бъдат включени в споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2015-2016г.

Прави анализ на доказателствата и доказателствени искания.  

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалният си представител адв. Е. от САК, поддържа иска така както е предявен и не ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на тезата изложена в исковата молба за основателността на исковата си претенция.

Ответникът се представлява от адв. Л.Л.от САК, който оспорва исковата претенция, ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си за неговата неоснователност. Представя писмена защита в срока за произнасяне в която развива подробни съображения обосноваващи неоснователността на иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

От събраните в хода на производството доказателства се установява, че действително ищецът и ответникът са участвали през селскостопанската 2015г.-2016г. наред с множество други лица в разпределението на масивите в землището на село Г., между земеделските производители по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ. По делото е представен регистъра по чл. 74 от ППЗСПЗЗ, както и Заповед № РД-12-С-408/06.10.2015г. на Комисията по чл. 37в от ЗСПЗЗ назначена със Заповед № РД-12-307/05.08.2015г. на Директора на ОД „З“ – Софийска област. Приложено е и споразумение за ползване на земеделските земи по чл. 37в ал. 2 от ЗСПЗЗ за съответната стопанска година и населено място.

Към исковата молба е представено изготвено в ръкописен текст споразумение с поставен печат на ОСЗ - Сливница с № АР-16-33/26.10.2015г. подписано между ищеца и представител на ответника, от което се установява, че страните са се споразумели за разликата от около 400 дка. която превишава квотната площ от М.С. – в случая на минус. Същата е разпределена в полза на „*****“ ЕАД, да бъдат заплатени за тях арендни вноски в размер на 25 лева на декар. Договорено е, че няма да се коригира заповедта за доброволно споразумение за 2015г.

Други относими към предмета на спора доказателства по делото неса представени.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбите на чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, в тежест на ищеца беше да установи при условията на пълно и главно доказване релевантните за настоящия правен спор обстоятелства, а именно: наличието на валидна облигационна връзка между страните по делото в обема твърдян от ищеца, липса на изпълнение на договорно задължение от страна на ответника и размера на твърдяното обезщетение с оглед претенцията за липса на изпълнение.

Настоящият съдебен състав приема, че от събраните във фазата на производството доказателства, не се установиха позитивните за уважаването на иска законово изискуеми предпоставки.

Установи се по делото, че страните са подписали процесното споразумение, но същото не би могло да бъде тълкувано като такова по смисъла на чл. 37в от ЗСПЗЗ.

Следва да се отбележи, че производството по цитирания законов текст представлява процедура за създаване на масиви за ползване, по споразумение между собствениците и/или ползвателите, което се ръководи от комисия за всяко отделно землище, назначена със заповед на директора на съответната областна дирекция „Земеделие”. Това производство по своя характер е административно. Основната задача на създадената комисия е постигане на споразумение между ползвателите, като последните следва да бъдат уведомени за започването на производството, както и за окончателното решение в което се възпроизвежда постигнатото споразумение. Всички те следва да бъдат уведомени  за започването и провеждането му по реда на чл. 63 ал.1 АПК, като неуведомяването на заинтересованите лица и неучастието им в производството е съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правата им и представлява основание за отмяна на издадения административен акт. Ето защо представеното споразумение на което основава исковата си претенция ищецът, в никакъв случай не може да се приеме за законосъобразно такова свързано с проведената административна процедура по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Това е така, най – малкото защото в него не са участвали всички заявили желание за участие в процедурата, като всички допълнителни изменения в споразумението също следва да са съгласувани с участниците в нея и да са материализирани в съответната Заповед.

С оглед изложеното, не може да се приеме, че така представеното споразумение може да се характеризира, като част от административното производство по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ.

Дори, описаното споразумение да урежда частни отношения между страните свързани с участието им в процедурата по разпределение на масивите в землището на село Г. за стопанската 2015г. – 2016г., то ищеца в настоящото производство не доказа изпълнение на условията предполагащи заплащане на договорените арендни вноски. На първо място, липсва основание да се приеме, че подписаното между страните споразумение има характеристиките на аренден договор. Не се установиха и точния размер, както и индивидуализацията на предоставените в полза на ответника земеделски земи, даващи основание за претендиране на дължими арендни вноски.

В този смисъл, съдът приема, че ищецът не доказа в настоящото производство релевантните за настоящия правен спор факти и обстоятелства даващи му основание да претендира заплащането на описаните в исковата молба суми, което предполага, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Всичко изложено по – горе, дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че така предявеният основен иск е изцяло неоснователен и подлежащ на отхвърляне. Предвид резултата по предявения основен иск, на отхвърляне подлежи и аксесорния иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в хода на производството разноски в размер на 900 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК.

С оглед на горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.С.,****, с ЕГН **********, против „*****“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление с. Г., ферма „*****“, № *, представлявано от Б.И.Г., иск за заплащане на сумата от 10000 лева (главница), ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба – 31.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва в размер на 1196.83 лева за периода от 27.01.2016г. до 31.03.2017г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, М.М.С.,****, с ЕГН **********, да заплати на „*****“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление с. Г., ферма „*****“, № *, представлявано от Б.И.Г., направените в хода на производството разноски в размер на 900 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от получаване на съобщение за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: