Р Е Ш Е Н И
Е
№ 96
гр. Велико
Търново, 03.07.2020 година.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАНКА ДАБКОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
и с
участието |
|
на прокурора |
Донка Мачева |
изслуша докл***аното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по
касационно наказателно-административен характер дело № 10062 по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2020 г. |
||
Производството е по реда на
чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът В.Т.З. ***, чрез
представителя си ***И. от ВТАК е обжалвал като неправилно решение
№598/19.12.2019 г., постановено по АНД №901/2019 г. по описа на
Великотърновският районен съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е
постановено при нарушен закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В това отношение касаторът релевира,
че е налице неправилно приложен закон, тъй като деянието му не може да се
подведе под текста на чл.126, ал.1, предложение първо от ЗАДС. Сочи се в този
контекст, че трайната практика аргументира, че това нарушение има за обект обществените отношения, обезпечаващи воденето
на редовна документация, удостоверяваща плащането, начисляването и
обезпечаването на акциза за акцизната стока. Затова задължени да водят такава
документация са само регистрираните по ЗАДС лица, изчерпателно посочени в
нормата на чл.43 от ЗАДС, в която категория касаторът
не попада. Съответно, касаторът моли за отмяна на
решението и в частта му, с която е потвърдено наказателното постановление в
частта му, с която е разпоредено отнемането в полза
на държавата на предмета на нарушението – 262 литра неденатуриран
етилов алкохол. В открито заседание чрез процесуалния си представител *** И. касаторът поддържа оплакванията си, като иска и присъждане
на разноски.
Ответникът
по касация Териториална дирекция „Дунавска” при Агенция Митници не изразява
становище по касационната жалба.
Прокурорът
дава заключение за частична основателност на касационната жалба.
Административният
съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно
чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е частично основателна.
С решението
на районният съд, което е предмет на касационен контрол, е потвърдено като
законосъобразно наказателно постановление №40 от 09.05.2019 г. на заместник
директора на ТД „Дунавска” при АМ, с което на касатора
на основание чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС е наложена глоба от 5568,02 лв.,като
освен това на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС е разпоредено
отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението – 262 литра неденатуриран етилов алкохол, с действително алкохолно
съдържание по обем 96,6% vol. при 20 целзий.
За да
постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна след оценка на
събраните по делото доказателства, че на 13.11.2018 г. служители на ОДМВР –
Велико Търново, сектор Пътна полиция на улица „Никола Пиколо“ спрели и
извършили проверка на лек автомобил ***с №***, като констатирали наличие на 12
туби, в които се намирала миришеща на спирт течност. Съответно проверяващите са
уведомили Митница Свищов,която изпратила митнически служители. Последните
установили, че за процесната превозвана стока
липсвали документи/акцизни или данъчни/, които да установяват начисляване и
плащане на акциза. Констатираната течност била транспортира до МБ – Горна
Оряховица, където е установен обема и, като била взета проба за определяне на
продукта и качеството му на акцизен или не. Резултатите от проверката били
отразени в протокол за проверка №1610/13.11.2018 г. Взетата проба била
изпратена В ЦМЛ – София за определяне на вида на течността, алкохолното и
съдържание и годността за човешка консумация. Съответно, била изготвена
митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/от 05.02.2019 г., от която се установявало,
че течността е неденатуриран етилов алкохол, с
действително алкохолно съдържание 96,6 % vol. при 20
градуса по целзий. До момента на издаването на АУАН е констатирано, че не били
представени документи удостоверяващи плащането или обезпечаването на акциз.
От правна
страна съдът е приел, че както АУАН, така и обжалваното пред него НП са
формално законосъобразни. Те съдържат съответните реквизити, съставени са при
спазване на административно-наказателните правила, а и НП е издадено от
компетентен по материя, степен и място орган в условията на оправомощаване
чрез заповед №ЗАМ-43/32 -8734 от 07.01.2019 г. По същество съдът приема, че от
обективна страна касаторът реализира посочения от АНО
административно- наказателен състав. В това отношение съдът е изтъкнал, че по
време на проверката от автомобила, в който е намерен неденатурирания
етилов алкохол, е излязъл именно касатора, като е
изготвен съответния протокол за проверка. Съдът не е кредитирал показанията на
свидетелката М.Н./лице, което е било при проверката в процесния
автомобил, в който е констатирана акцизната стока/, като е аргументирал, че
въпреки показанията и, които са в смисъл, че акцизната стока е нейна и тя
притежава документи за тази стока, такива не са били представени на съда по
делото. Извън горното, съдът е посочил, че дадените показания не кореспондират
с показанията на останалите свидетели, изслушани по делото. Предвид извода на
съда досежно законосъобразното прилагане от АНО на
нормата на чл.126, ал.1 от ЗАДС, то законосъобразно е според въззивния съд и постановеното отнемане на акцизната стока
по чл.124, ал.1 от ЗАНН.
Решението е
неправилно в частта му, с която е потвърдено наказателното постановление в
частта му, с която на касатора е наложена глоба от
5568,02 лв., като е правилно в останалата му обжалвана част.
Спорът е по
прилагането на чл.126, ал.1 от ЗАДС в релевантната към моментна на извършването
на нарушението редакция, гласяща, че на лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без
данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза, се налага глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не
по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за
физическите лица. Приложимостта на този състав е обусловена от неприложимостта на
привилегирования състав по чл.126б от ЗАДС.
Видно е от съдържанието на
административно-наказателната преписка, а и от делото, че са неприложими
хипотезите на ал.2 и ал.3 от тази разпоредба извън съмнителната им
конституционна съвместимост с оглед въвеждането на презумпции в административно
– наказателен състав.
Какво показва анализът на тази норма?
На пръв поглед нормата създава впечатление, че субект
на това нарушение е всяко административно-наказателно отговорно лице, когато не
става въпрос за безвиновна отговорност.
Изпълнителното деяние обаче откроява някои особености, които следва да се
маркират както с оглед обективната, така и с оглед субективната страна на
предвиденото нарушение. В нормата не е предвидено деецът да е собственик на
стоката или да я владее. По този начин съвсем съзнателно законодателят е
изключил като субект на нарушението крайните потребители на такива стоки, които
плащат всички косвени данъци по повод на това потребление. Всъщност това е и
абсолютно необходимо с оглед на обстоятелството, че някои акцизни продукти няма
как да се получават придружени с документи, удостоверяващи плащане или
начисляване или обезпечаване на акциз по аргумент от чл.4, т.51 от ЗАДС. Такъв
например би бил случаят, когато чрез резервоар на превозно средство се държи
и/или превозва акцизна стока /енергиен продукт/, за която няма как крайният
потребител /собственика или владелеца/ да разполага с изброените в разпоредбата
документи поради простата причина, че при зареждането с такъв енергиен продукт,
крайният му разпространител издава единствено фискален бон, в който не се
съдържа информация дали и кога акцизът е начислен или платен /арг. от Приложение 1, раздел III към чл. 8, ал. 1,
т. 1, чл. 26, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/. Това налага при установяване на
нарушението изрично да се посочи дали субекта е държател, превозвач, продавач
или оферент и то без да е краен потребител на
стоката, като за тези обстоятелства тежестта на доказване е на административния
орган.
Както се установява от преписката, претендира се, че
касаторът държи акцизна стока, без да я потребява и без да се твърди, че я свои. Видно от състава
е, че обект на държане следва да е акцизна стока по смисъла на чл. 4, т. 1 от ЗАДС.
Само наличието на такава стока не е достатъчно да
обоснове отговорността по чл.
126, ал. 1 от ЗАДС в релевантната му
редакция. От структурата на състава следва, че за тази акцизна стока следва да
се дължи акциз. От една страна това означава, че тази акцизна стока не е
освободена от акцизно задължение по принцип или с оглед определено и предвидено
в закона обстоятелство, и, от друга страна, че поради липсата на задължение за
начисляване на акциз, липсва и задължение за издаване на съответния документ,
установяващ начисляването, респ. плащането или обезпечаването му.
От друга страна, отново от структурата на
разпоредбата и от телеологическото и тълкуване следва, че за акцизната стока е
налице задължение за начисляване и плащане /обезпечаване/ на акциз поради
обстоятелството, че тя на практика е предназначена за крайно потребление, като
не е изпълнено условието да се начисли дължимия акциз до момента на
потреблението и, като - както се изтъкна
- към този момент задължение за начисляване и плащане на акциза не е налице по
отношение на крайния и потребител. Без значение е за съставомерността
на съответното нарушение обстоятелството дали е налице режим на отложеното
плащане на акциза или не, тъй като съставът предполага и липса на електронен
административен документ, необходим за движението на акцизните стоки, поставени
под такъв данъчен режим /чл. 73б от ЗАДС/.
В процесният случай –
видно от материалите по делото – за стока като описаната в МЛЕ не е налице
законово обстоятелство, което да я изключва от акцизно облагане /вж. чл.22,
чл.23, чл.24 и чл.24 а и др./, като от друга страна, липсва какъвто и да е
документ, установяващ дължимо, заплатен или обезпечен акциз.
Всъщност, както се установява от цитирания от съда
протокол за проверка /л.10 от първоинстанционното
дело/, на процесната дата касаторът,
управляващ описания там лек автомобил, чрез него е превозвал 12 туби, пълни с
течност, издаваща мирис на спирт. В протокола е описано изрично, че посочените
12 туби се държат в багажника на посочения автомобил.
Този протокол е подписан от настоящият касатор без възражения /стр.3 от него/. Извън това, в
протокол за вземане на проба №1610 от същата дата е отразено и вземането на
проби – очевидно пред касатора с оглед положения от
него подпис в приложената декларация – за установяване на вида на стоката,
алкохолното и съдържание и годността и за човешка консумация /с оглед денатурирането на алкохол – чл.4, т.14 от ЗАДС.
Впоследствие, преди съставянето на АУАН, е получена МЛЕ №03_14.12.2018 г. досежно взетите и описани в протокола проби, констатиращи
характера и вида на течността като неденатуриран
етилов алкохол с точно определени параметри, който попада в хипотезата на чл.2,
т.1 от закона.Данните от протокола за проверка са потвърдени от показанията на
свидетеля А.П.и свидетеля К.. Всъщност описаната в протокола за проверка, респ.
и в АУАН обстановка се потвърждава и от свидетелката М.П..
Що се касае до обстоятелствата около управлението на
превозното средство и наличието на свидетелката Антонова в него към момента на
проверката, то от разпитана свидетеля Ганчев се установява, че действително при
спирането на МПС за проверка, същото е било управлявано от касатора,
като той е имал спътница в автомобила.
При тези безспорни обстоятелства, установени от въззивния съд, настоящата инстанция намира, че последният
неправилно е приложил закона.
Всъщност, видно от НП е, че се претендира адмиинстративно-наказателния състав на чл.126, ал.1, т.1 ,
предложение първо от ЗАДС, т.ее претендирано
е, че осъщественото от касатора изпълнително деяние е
държане акцизни стоки, за които не са налице доказателства за начисляване, плащане
или обезпечаване на акциза.
Обстоятелствената част както на акта за установяване
на нарушението така и на процесното пред съда
постановление обаче установяват факти, които не сочат на това претендирано изпълнително деяние. Обратно, от
обстоятелствената част на постановлението се установява, че всъщност стоката е
била превозвана от касатора чрез лекия автомобил,
който е бил спрян за проверка от органите на ОДМВР – Велико Търново. След като
съставът на чл.126 от ЗАДС предвижда диференцираност
на изпълнителните деяния държане и превозване, то очевидно е, че реализирането
на едно от тях изключва реализирането на другото. Това е така, тъй като превозвачът може да превозва
стоката за трето лице или чрез превозно средство на трето лице, като не
манифестира държането и.
След като по делото се установява от една страна, че
касаторът не държи, а превозва стоката, то отразеното
административното обвинение, както е възпроизведено в акта и НП, не съответства
на приложения от наказващият орган състав досежно
формата на изпълнителното деяние. Посоченото обосновава извод за несъставомерност на претендираното
нарушение.
Действително, чрез поведението си касаторът е реализирал друго изпълнително деяние, за което
обаче не е налице наказателно постановление. Въпреки това, с аргумент от
разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗАДС решението, в частта му, с което е
потвърдено наказателното постановление в частта му, с която е отнет в полза на
държавата предметът на нарушението -262 литра неденатуриран
етилов алкохол с алкохолно съдържание по обем 96,6% vol при 20 градуса температура, следва да се остави в
сила.
При този изход на спора на касатора
не се дължат разноски за касационното производство, тъй като от една страна
липсва представен списък за направените разноски, а от друга страна доказателства
за направени разноски за процесуално представителство пред касационната
инстанция не са представени.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №598 от 19.12.2019 г., постановено по АНД №901/2019 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново в частта му, с която е потвърдено наказателно
постановление №40/09.05.2019 г. на заместник директора на ТД Дунавска в частта му,
с която на В. К.З. *** за нарушение на чл.126, ал.1, предложение първо, точка1
от ЗАДС е наложена глоба в размер от 5568, 02 лв.
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 598 от 19.12.2019 г., постановено по АНД №901/2019 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.