Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря РУМЕЛА МИХАЙЛОВА
и прокурора СИЛВИЯН
ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм.
нак. дело
№ 1823/2021 г. по описа
на Административен съд –
Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по
постъпила касационна жалба от А.Б.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, пл. „Раковски“ № 4, вх. Б, ет. 4, ап. 39, против Решение №
26073/14.07.2021г., постановено по НАХД № 820 по описа за 2021 г. на Районен
съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
439а-122/09.07.2020 г. на началника на ІІІ РУ към ОД на МВР - Варна, с което на
касатора А.Б.Г., на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, за нарушение на чл. 64,
ал. 4 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500 (петстотин) лева, като с решението процесното НП е изменено, но само в
частта досежно правната квалификация на нарушението и е постановено наказанието
да се счита наложено за нарушение на чл. 264 ал. 1 от ЗМВР.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност и неправилност на решението, като постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорват се фактите, въз основа
на които въззивната инстанция е постановила решението си. Сочи се, че с
оспореното решение съдът е допуснал грубо нарушение на съдопроизводствените
правила като е преквалифицирал деянието, за което е ангажирана отговорността на
касатора. В заключение се иска решението на ВРС да бъде отменено ведно с
потвърденото с него НП. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява. По електронна поща в съда е постъпила молба от адв. П. Вълчев в
качеството на процесуален представител на касатора А. Б. Г., с която е изразено
становище по хода на делото и по доказателствата. По същество касационната
жалба се поддържа на изложените в нея основания.
Ответникът по касация -
Областна дирекция на МВР – Варна, редовно призован, за него представител не се
явява. Депозирани са писмени бележки от ст.ю.к. К. Л – А , в които е изразено
становище по хода на делото, по доказателствата и по съществото на касационния
спор. Жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че при постановяване на
въззивното решение съдът е изследвал всички относими към спора факти. В
мотивите си решаващият състав на ВРС е обсъдил всички доводи на оспорващия. Не
са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е
приложен материалния закон. Настоява се решението на ВРС да бъде оставено в
сила. Претендира в полза на ответника да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, а алтернативно моли съда в случай, че касационният спор бъде
решен в полза на касатора, да му се присъдят разноски в минимален размер.
Представителят на ВОП
пледира за оставяне в сила решението на ВРС.
Административен съд –
Варна, при преценка допустимостта на жалбата и след като извърши касационна
проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно
основание и правомощията по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред
настоящия съд.
Производството пред ВРС
е образувано по жалба на А.Б.Г. с ЕГН **********, против наказателно
постановление /НП/ №439а-122/09.07.20г. на Началник ІІІ РУ към ОДМВР - Варна, с
което за нарушение на 64 ал.4 от ЗМВР, на осн.чл. 264 ал.1 от ЗМВР на
оспорващия е наложено административно наказание глоба в размер на 500
/петстотин/ лева. Административнонаказателната отговорност на касатора А.Б. Г.
е ангажирана за това, че на 30.04.20 г. при проверка от служители на МВР на КПП
„Тополи“ на главен път Девня – Варна, изискали от оспорващия да представи декларации
съгласно временните правила за ограничаване на движението с оглед обявеното в
страната извънредно положение. Г. нямал в себе си такава и помолил служителите
да му дадат бланка на декларация, която да попълни на място. В момента служителите не разполагали с такива
и дали указания на Г. да обърне колата и да се върне в посока гр. Девня. Той оспорил разпореждането, казал че нямат
право да го спират и св.Петров решил да извърши полицейска проверка по ЗМВР. В
началото Г. отказал да си предаде документите, а когато Петров поискал да
провери багажника на автомобила, Г. му
пречил, заставал пред служителя, опитвал се да го избута, а в един момент и
опитал да напусне с автомобила мястото
на проверката преди тя да е приключила.
Това наложило лицето да бъде задържано и му били поставени белезници, като
заповедта за задържане е от 15.15 часа.
За да постанови
решението си, въззивната инстанция, след извършен анализ на събраните по делото
доказателства, достигнал до извод, че А.Б. Г. е пречил на орган на власт да
извърши проверка като с това е осъществил състава на нарушение по чл.264 ал.1
от ЗМВР. Това обосновало извод, че правилно и законосъобразно е ангажирана
отговорността на оспорващия. Установено е също, че АУАН и НП са издадени в
предвидената от закона форма от компетентни лица и при спазване на сроковете,
установени в ЗАНН. ВРС установил също, че в оспореното НП
административнонаказващият орган неправилно е посочил за нарушени две
разпоредби на ЗМВР – на чл. 64, ал.4 и на чл. 264, ,
ал.1 от с.з., доколкото в тях са предвидени различни хипотези на
административни нарушения, чийто фактически състав е различен. Първото
предвижда неизпълнение на полицейско разпореждане, а втората хипотеза предвижда
да е налице противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си.
Въззивната инстанция е приела, че описаните в АУАН и в НП факти категорично
сочат на осъществен състав на нарушение по смисъла на чл. 264, ал.1 от ЗМВР, а
не за такова на чл. 64, ал.4 от същия закон. Въпреки това съдът е приел, че НП
не следва да бъде отменяно, а само изменено тъй като от описанието на
нарушението и от доказателствата става ясно за извършване на кое от двете
нарушения е ангажирана административнонаказателната отговорност на А. Б. Г..
Мотивиран така, ВРС постановил подложеното на касационен контрол решение, с
което изменил НП № 439а-122/09.07.2020 г. на началника на ІІІ РУ към ОД на МВР
– Варна, в частта досежно правната квалификация на деянието, за извършване на
което е ангажирана отговорността на А. Г., като постановил вместо на основание
чл. 64, ал.4 и на чл. 264, , ал.1 от ЗМВР наказанието да се счита наложено за
нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР. В отделен диспозитив към същото решение
оспорващият А. Б. Г. е осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Настоящия състав на
съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
както и след извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка
за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с
материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.
Въззивният съд е събрал
всички релевантните за решаване на правния спор доказателства. Направените въз
основа на тях изводи, са изложени логично и последователно и съответстват на
приложимия материален закон. Изводите на ВРС – фактически и правни, се споделят
изцяло от настоящата инстанция, поради което на основание чл. 221, ал.2 от АПК
не следва да се излагат повторно и в мотивите към настоящото решение.
Описаните в НП
юридически факти, подкрепени със събраните доказателства, категорично навеждат
на извод за осъществен състав на нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР, както
правилно е приел решаващият делото състав на ВРС.
Във връзка с горното
настоящият тричленен състав намира за неоснователни изложените в касационната
жалба доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
с оглед извършената от съда преквалификация на деянието, за което е ангажирана
отговорността на касатора. В тази връзка съдът съобрази Тълкувателно решение №8
по тълкувателно дело № 1/ 2020 г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ
колегия на ВАС от 16.09.2021 година. В т.1 на цитираното тълкувателно решение е
даден положителен отговор на въпроса дали в производството по реда на раздел
пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена
законова разпоредба. Съгласно чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт ЗСВ/,
тълкувателните решения и тълкувателните постановления на ОСС на ВАС имат
обвързваща настоящия съдебен състав сила, което обуславя извод, че в
разглеждания случай не е допуснато твърдяното нарушение на съдопроизводствените
правила, тъй като въззивният съд разполага с правомощия да даде на описаните в
разглежданото НП факти нова правна квалификация при условие, че става въпрос за
субсидиарно приложение само на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, т.е. за
преквалификация по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение като при това се съобразява и забраната за влошаване
на положението на жалбоподателя. Именно това е сторил ВРС при постановяване на
оспореното решение.
В обобщение подадената
касационна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на
касационния спор следва да се удовлетвори искането на ответника за присъждане
на юриск. възнаграждение за настоящата съдебна инстанции на основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е
от Наредбата за плащането на правната помощ като присъди такова в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, VІІ-ми тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
260731 от 14.07.2021 г. на ВРС, постановено по НАХД № 820/2021 г., по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА А.Б.Г., ЕГН **********,
да заплати в полза на ОД на МВР – Варна сума в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.