Присъда по дело №785/2021 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И

към ПРИСЪДА № 16 от 08.11.2021 година
по НОХД № 785/2021 година на Районен съд (РС) – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно (преобразувано от Бързо
такова с постановление от 29.07.2021 година на Районна прокуратура –
Хасково, Териториално отделение – Свиленград) производство (ДП) №
39/2021 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ ТОС-1473/2020
година по описа на Районна прокуратура – Хасково, Ц.Л. – Прокурор при
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград
повдига обвинение на К. М. Д., родена на *********** година в град
Любимец, област Хасково, българка, българска гражданка, живуща в град
Свиленград, ул.„****************” № 17, област Хасково, с основно
образование, неомъжена, ЕГН **********, неосъждана, за това, че в периода
от месец октомври 2020 година до месец август 2021 година, включително, в
град Свиленград, област Хасково, след като е била осъдена по силата на
Съдебна спогодба по гражданско дело (гр.д.) № 1259/2019 година по описа на
РС - Свиленград, одобрена с Определение № 132 от 25.02.2020 година, влязла
в сила на 04.03.2020 година, да издържа свой низходящ – сина си *** Г.,
роден на **** година, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно: 11 броя месечни вноски по 160 лв.,
всичко на обща стойност 1 760 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият К. М. Д. и служебният й
защитник – адвокат Ц.А., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне
на наказание „Пробация” с двете задължителни пробационни мерки за срок
около минималния поради наличие на смекчаващи вината обстоятелства.
В съдебно заседание подсъдимият К. М. Д. заявява, че разбира в
какво е обвинена, признава се за виновна, съжалява за извършеното и
декларира желание за в бъдеще да плаща дължимата издръжа за
ненавършилото си пълнолетие дете А.. Заявява, че е бременна в IХ-я месец и
очаква всеки момент да роди, поради което е в затруднено финансово
положение.
Представителят на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград: Прокурор Ц.Л. поддържа обвинението по отношение
на фактическата обстановка, изложена в ОА. Изразява становище същото да е
безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена
фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както
и установени съставомерни – обективен и субективен признаци на вмененото
1

престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото
извършване и авторството му в лицето на подсъдимия К. М. Д.. Поради това,
Прокурорът пледира за признаването й за виновна и осъждането й, като й
бъде наложено при условията на чл. 54 от НК при наличие на смекчаващи
вината обстоятелства предвиденото в чл. 183, ал. 1 от НК наказание
„Пробация” с двете задължителни пробационни мерки за срок от 8 месеца
всяка от тях.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по
настоящия адрес на детето А. Г. съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната
разпоредба на Закона за закрила на детето (ЗЗДет)), уведомена на основание
чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, не изпраща представител.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на
диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено
съгласие от подсъдимия К. М. Д. и нейния защитник в открито съдебно
заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните
на основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по
посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед
наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от
привлечения подсъдим К. М. Д., като същото и Съдът е уважил, след
изслушването на страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за
провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически състав на
цялостно признание на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да
събират доказателства тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от
НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимия К. М.
Д. се подкрепят от събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че
ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия К. М. Д. индивидуално
самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК -
пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА,
приема за установено от фактическа страна, следното, така както и се
твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 1216
от 15.10.2021 година, издадена от Бюро за съдимост при РС - Свиленград,
подсъдимият К. М. Д. не е осъждана.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, подсъдимият К. М. Д. не
притежава недвижими имоти, моторни превозни средства (МПС), ценни
книжа, дялове в дружества и парични средства по банкова сметка, както и не
работи, има едно ненавършило пълнолетие дете.
Съгласно Характеристична справка, изготвена от Полицейски
2

инспектор В.К. (служител на Участък – Любимец при РУ – Свиленград)
подсъдимият Д. няма регистрирани криминални прояви и нарушения на
обществения ред, не се издирва от органите на МВР и няма наложени забрани
за напускане на страната.
Подсъдимият К. М. Д. заживяла на семейни начала, без сключен
граждански брак, със свидетеля АЛ. АНГ. Г. през 2011 година. Двамата
живеели в къщата на родителите на свидетеля А.Г., която е с
административен адрес: град ****************, област Хасково. От
съвместното им съжителство се ражда сина им *** Г. на дата **** година.
След като свидетелят А.Г. и подсъдимия К.Д. са във фактическо съжителство
около 8 години, отношенията им се влошават и те се разделят през месец
август 2019 година. Подсъдимият Д. напуска дома на родителите на свидетеля
Г. и се прибира при родителите си в град Любимец. Тя не взема със себе си
сина си А., а го оставя при родителите на свидетеля Г.. След раздялата с Д., Г.
подава граждански иск до РС - Свиленград, с който иска Съдът да му
предостави упражняването на родителските права върху сина му, да определи
режим на лични отношения на майката с детето, както и Димова да бъде
осъдена да изплаща месечна издръжка на ненавършилото си пълнолетие дете.
След внасяне на Исковата молба в Съда и образувавнето на гр.д., Д. и
Г. постигат договорка относно упражняването на родителските права над
детето им А., която договорка е обективирана в Съдебна спогодба по гр.д. №
1259/2019 година по описа на РС - Свиленград, одобрена с Определение №
132 от 25.02.2020 година, влязла в сила на 04.03.2020 година, по силата на
която упражняването на родителските права върху малолетния А. са
предоставени на бащата, а майката е осъдена да издържа своя низходящ -
сина си А., като му изплаща месечна издръжка в размер на 160 лв. чрез
неговия баща и законен представител – свидетеля А.Г., считано от 25.11.2019
година до настъпването на законна причина за изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното й изплащане.
След като Д. е осъдена да заплаща месечна издръжка за
малолетното си дете А. до месец септември 2020 година, включително, тя
изпълнявала задължението си. След този период, поради финансови
затруднения, Д. преустановява изплащането на дължимата издръжка. Това
принуждава Г. като баща и законен представител на детето А. да подаде на
02.11.2020 година Жалба до Районна прокуратура - Хасково, Териториално
отделение - Свиленград.
По делото не са установени данни, с оглед събраните
доказателства, в инкриминирания период, както и понастоящем да е
отпаднало основанието за плащане на месечната издръжка на детето А. до
месец август 2021 година, включително. Също така към настоящия момент
липсват данни подсъдимият К.Д. да е изпълнила задължението си за плащане
на дължимите издръжки за периода от месец октомври 2020 година до месец
август 2021 година, включително, или общо 11 месечни вноски от по 160 лв.
3

всяка, като общо дължимата сума за целия период възлиза на 1 760 лв.
Видно от изискания в съдебната фаза на процеса Социален доклад,
изготвен от ДСП – Свиленград става ясно, че в момента бащата, бабата и
дядото по бащина линия отглеждат детето в семейна среда като живеят в
чужбина (Холандия), осигурено е на детето подходящо жилище обзаведено с
необходимите ел.уреди и мебели необходими за едно домакинство,
задоволяват се нуждите и потребностите му, детето е в добро здравословно
състояние, посещава редовно училище в град Хага, Холандия, където се
обучават и други български деца.
Разпитана в хода на ДП подсъдимият К.Д. заявява, че разбира в
какво е обвинна, признава се за виновна, изказва съжаление за стореното от
нея и дава обяснения във връзка с предявеното обвинение като сочи, че
причината да не плаща е затрудненото й материално положение, предвид
липсата на финансови средства и факта, че е бременна, поради което не може
да започне работа.
В съдебната фаза на процеса подсъдимият К.Д. се признава за
виновна, отново изразява съжалението си, че не е плащала издръжката на
детето и декларира желание за в бъдеще нещата да се променят.
Събирането и проверката на доказателствените средства се
извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е
безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените в
съдебно заседание самопризнания от подсъдимия К.Д., подкрепени от
приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от
НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните
доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени
източници, ценени от Съда, включват: Докладна записка, Жалба, Писма от
Държавен съдебен изпълнител при РС – Свиленград, Протокол от съдебно
заседание от дата 25.02.2020 година по гр.д. № 1259/2019 година на РС –
Свиленград, Справка за съдимост, Удостоверение за раждане, Нареждания за
превод, Писма от Териториално поделение - Хасково на НОИ, от Агенция по
заетостта и от ТД на НАП, офис – Хасково, Социален доклад,
Характеристична справка, Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние и др.; приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните доказателства,
обхваща показанията на свидетеля, разпитан в хода на ДП, а именно: АЛ.
АНГ. Г., материализиран в съответния Протокол за разпит на свидетел.
Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в
тях, систематиката им, вътрешната им корелация, подкрепени и от данните,
съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина
на формирането им. Същият излага точно и конкретно, обстоятелствата
относно инкриминираното деяние, което описва изчерпателно. Не е налице
индиция за недостоверност на показанията му. Съдът възприе като
4

достоверни и изчерпателни показанията на посочения свидетел, макар и
същият да се явява пострадал от деянието в качеството му на баща и законен
представител на малолетното дето А., тъй като това a priori не е индиция за
недостоверността на твърденията му. Фактите и обстоятелствата, включени в
предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички
допустими доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с
предварително определена доказателствена сила. Показанията на
пострадалото лице са важен източник на преки доказателства и не могат да
бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от изхода
на делото. Описаната фактическа обстановка относно периода, мястото,
механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са
доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия Д. по чл. 371,
т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и
надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно:
показанията на свидетеля, Справка за съдимост, Протоколно определение №
132/25.02.2020 година по гр.д. № 1259/2019 година на РС – Свиленград,
Удостоверение за раждане и др.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. Частните документи, също не се оспориха по
своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти
в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката
на личността на подсъдимия Д., от тук и релевантни за индивидуализацията
на следващото се наказание.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви и логични, поради което Съдът ги кредитира изцяло.
Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън вече
изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и
Съдът прие, че направеното от страна на подсъдимия К.Д. признание относно
всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от
събраните безпротиворечиви доказателства, като на основание
императивните разпоредби на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това
самопризнание за изграждането на фактически и правни изводи при
постановяване на Присъдата.
Обясненията на подсъдимия К.Д., дадени на ДП, макар и кратки и
схематични, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като
кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени
средства от ДП - кредитирани, поради което липсват основания изложеното
от тях в качеството на подсъдим да се счита обективно невярно.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно периода,
5

местото и изпълнителната форма на деянието и механизъмът на извършване,
както и авторството му.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по дадената правна квалификация на деянието на
подсъдимия К.Д..
При така изяснената фактическа обстановка и установените
факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав
достигна до единствено възможния и несъмнен извод , че с действията си
подсъдимият К. М. Д. е осъществила състава на престъплението чл. 183, ал.
1 от НК.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е такова на просто
извършване и законът не се интересува от нищо друго, освен от факта на
неплащане на издръжката. От обективна страна трябва да е налице безспорно
установеният факт на неплащане на издръжката от подсъдимия за посочения
период, за който е била дължима, и което задължение е ежемесечно и не може
да бъде съзнателно прекъсвано. Всякакви други обстоятелства (включително
липса на доходи при наличие на трудоспособна възраст и на обективни
причини за неизпълнение за задължението) са без значение и са предмет на
други (включително и граждански) производства, които не могат да бъдат
взети предвид от наказателния Съд във връзка с предявено обвинение за
неплащане на издръжка по чл. 183, ал. 1 от НК. От наказателноправна гледна
точка са от значение единствено обстоятелствата, че е налице парично
задължение, което се дължи на равни месечни вноски, и което не е изпълнено
за повече от два месечни периода. Т.е. изпълнителното деяние на посоченото
престъпление се състой в това, че деецът като е осъден да издържа свой
низходящ и съзнава напълно, че не плаща ежемесечните вноски за
издръжката - съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка.
Престъплението по чл. 183 от НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време. От друга страна, съгласно
наказателноправната теория престъплението е формално, което се
осъществява чрез бездействие.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият К. М. Д. е осъществила, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 183, ал. 1
от НК.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните
доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на детето -
низходящ на подсъдимия Д. и осъждането й с влязло сила Определение №
132 от 25.02.2020 година по гр.д. № 1259/2019 година по описа на РС –
6

Свиленград, да заплаща месечна издръжка на същото, в конкретно определен
размер, а именно по 160 лв., считано от 25.11.2019 година, както и
неизпълнението на това й задължение, за повече от две месечни вноски. Така,
в частност, предвид установеният период на нейното бездействие, обхващащ
времето от месец октомври 2020 година до месец август 2021 година,
включително, подсъдимият Д. е неизправен длъжник за общо от 11 месечни
вноски за паричната издръжка на детето А., които е осъдена да плаща, тъй
като упражняването на родителските права и непосредствени грижи за
отглеждането му, са предоставени, респ. поети от другия родител (бащата -
свидетеля А. Г.). До тези основни обективни признаци се свеждат и
предвидените в престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК, елементи, които
безспорно в настоящия казус са налице и са доказани – постановен е Съдебен
акт за присъждане на ежемесечна издръжка, както и неплатени повече от две
вноски от същата. Всички неизплатени месечни издръжки, сборно възлизат на
11 месечни вноски от дължимата издръжка за детето А. и в това си цифрово
изражение, очевидно надхвърлят и то значително предвидения в НК минимум
- две неплатени вноски съгласно фактическия състав на чл. 183, ал. 1 от НК.
Липсват данни за плащане на част или някои от месечните издръжки за
времето на инкриминирания период, като категоричен и безспорен извод за
валидното надлежно погасяване на същите, не може да се формира от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съвкупното им
обсъждане. Поради това, Съдебният състав прие, че е налице бездействие и
неизпълнение на родителското задължение по отношение на детето за
инкриминирания период, визиран в обвинението.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила
промяна в обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна
на подсъдимия Д. да заплаща присъдената издръжка на детето. Същата е в
трудоспособна възраст – вярно, че в момента е бременна, но по принцип няма
пречки да реализира доходи от трудово или друго правоотношение. Липсата
на имущество, като източник на доходи, обстоятелството, че същата е била
безработна в посочения период от време и влошеното финансово състояние,
не я освобождават от задължението като родител да издържа ненавършилото
си пълнолетие дете, с оглед обективния, безусловен характер на това
задължение. Следва да се отбележи и следното: фактът, че макар
подсъдимият Д. да не е работила през инкриминирания период, не е
релавантен за наказателното производство, доколкото при наличието на
обективни пречки, има специален ред, по който следва то да се установи и с
изричен Съдебен акт, което предполага да е инициирала гражданско
производство за прекратяване на присъдената издръжка или нейното
намаляване. Липсват данни, съгласно които препятстващи плащането на
издръжката обстоятелства да са били установявани по предвидения за това
ред (чл. 150 и чл. 151 от СК). Единствено в производството по иск за
издръжка се вземат предвид доходите на родителя, който е задължен да дава
издръжка, както и възможностите му за това, като важи правилото, че
7

размерът на издръжката се определя от нуждите на търсещия, но не повече от
възможностите на дължащия. Съгласно чл. 150 от СК единствено при
изменение на обстоятелствата, при която размерът и основанието за даване на
издръжката е определен, присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена. Ирелеванвантно за съставомерността на деянието е и
обстоятелството за липса на образувано изпълнително производство за
събиране по принудителен ред на дължимите и неплатени месечни издръжки
за детето по осъдително Решение на гражданския Съд. С тези съображения и
Съдът приема, отсъствие на обективни обстоятелства, които да са попречили
на подсъдимия Д. да изпълни задължението си и да плати издръжката на своя
нидходящ – детето А., след като е била осъдена да плаща такава със Съдебен
акт. Доказани са авторството на деянието, времето и мястото на
извършването му – град Свиленград, област Хасково, където се дължат
действията за престиране на носимите парични задължения за издръжка
(престъплението за издръжка по чл. 183 от НК е с място на извършване -
местожителството на кредитора, по време на изпълнение на задължението за
плащане на паричната сума, предназначена за издръжка, съгласно
разпоредбата на чл. 68, б. „а” от ЗЗД).
В резултат на пълното си бездействие, през инкриминирания
период, изразило се в цялостно неплащането на дължимите вноски за
месечните издръжки на детето, считано от месец октомври 2020 година до
месец август 2021 година, включително, за детето А., настъпил е и
престъпният резултат по отношение на кредитора – детето А., като малолетно
действащо чрез своя баща и законен представител – родителят, упражняващ
родителските права. Забавата е за общо 11 месечни вноски, които са еднакви
по размер – 160 лв., а общата сума на неплатените издръжки в резултат на
просто математическо пресмятане, възлиза на стойност общо 1 760 лв.
Неизпълнението на посоченото задължение - периодично, месечно е за срок,
надхвърлящ минимално изискуемия от закона - две месечни вноски, като в
случая непрестираните са 11 вноски.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият
Катя Михайлова Д. е годен субект на престъплението. Създаването на деца
поражда отговорност за отглеждането им, част от която е изплащането на
издръжки при разделянето на родителите.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Налице е умисъл,
като форма на вината. Бездействието на подсъдимия К.Д. и неизпълнението на
задължението й за издръжка е напълно съзнателно. Деянието е извършено с
цялостно изразени волеви и интелектуален моменти на умисъла, при
съзнаване неговия общественоопасен характер, както и последиците –
общественоопасни. Подсъдимият К.Д. е имала знание за дължимостта на
издръжката на своето дете – низходящ, с цел предоставяне на средства за
задоволяване на потребностите за физическото и духовното развитие на
детето, съгласно Съдебния акт за присъждането й, който й е бил известен,
8

знаела е и точния размер на тази издръжка, че се дължи ежемесечно, както и
периода, за който не е внасяла вноските, разбирала е и характера
(неотменимост и периодичност с месечно престиране на суми) на
задължението си. Въпреки това напълно осъзнато е бездействала за прякото
му изпълнение, чрез плащане, поради това от волева страна, безспорно е
предвиждала сигурното и възможно настъпване на престъпния резултат -
вредните последици, обхващащи ежемесечните издръжки, от които е било
лишено детето й и по този начин лишава детето си от необходимите
материални средства, определени по съответния гражданскоправен ред, и тъй
като и последните са били предвиждани от нея – налице е прекият й умисъл
за извършване на престъплението. Обективната невъзможност за изпълнение
на задължението за издръжка, поради липсата на материални възможности за
това, няма за последица липса на субективна страна на деянието. За да бъде
то съставомерно и от субективна страна (както вече бе посочено), достатъчно
е само и единствено деецът да съзнава, че - първо, има установено с влязъл в
сила Съдебен акт парично задължение (изискуемо и ликвидно) да заплаща
издръжка, и второ - че не плаща. Причините за неплащането са без всякакво
правно значение, както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че макар
подсъдимият К.Д. да не притежава в собственост движимо и недвижимо
имущество и да не получава доходи, то няма данни за тежки здравословни
проблеми, които да възпрепятстват по принцип възможността й да полага
труд, при условие, че се касае за млада жена в трудоспособна възраст
(изключая състоянието й към настоящия момент).
По изложените съображения, Съдът призна подсъдимият К. М. Д.
за виновна в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, която
правна квалификация и е възведена с внесения ОА.
Подсъдимият К. М. Д. е родена на *********** година в град
Любимец, област Хасково, с ЕГН **********. Българска гражданка е от
български произход. Живее в град *************, ул.„****************” №
*****, област Хасково. С основно образование е. Не е омъжена. Не е
осъждана. Не работи. Бременна е в деветия месец.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия К. М.
Д., Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия К. М. Д. престъпление в специалния текст на чл.
183, ал. 1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 1 година
или „Пробация”. Наказанието „Лишаване от свобода” няма специален
минимум, което позволява замяна на наказанието „Лишаване от свобода” с
друг вид наказание при условията на чл. 55 от НК. При условията на чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „в” от НК наказанието „Пробация” може да бъде заменено с
9

„Глоба”.
За пълнота следва да се посочи, че по отношение на подсъдимия К.
М. Д. не може да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като не са
възстановени причинените от престъплението имуществени вреди.
Обсъждайки въпроса за следващото се наказание, което да бъде
наложено на подсъдимия К.Д., за престъплението, в извършването на което тя
беше признатя за виновна, при спазване на правилото на чл. 54 от НК,
Съдебният състав взе предвид, от една страна обществената опасност на
деянието, която не е завишена предвид стойността на неплатените издръжки
(сравнено с минималната работна заплата за страната за 2020 година - 610 лв.
и за 2021 година – 650 лв.). Взеха се предвид и причините за извършване на
престъплението - незачитане на установения в страната правов ред, ниското
правосъзнание на подсъдимия Д., ниския оценъчен критерий на поведение,
липсата на доходи и липсата на чувство за отговорност и родителски дълг.
Отчетоха се и смекчаващи отговорността обстоятелства, с която правна
характеристика се съобрази Съдът – младата възраст на дееца, добрите
характеристични данни (приложената по делото Характеристична справка
разкрива положителна оценка за личността й), направеното признание от
подсъдимия Д. (макар последното да играе процесуалната роля като
предпоставка за провеждане на съдебното следствие при условията на глава
ХХVІІ от НПК), изразеното критично отношение към деянието и
декларираното желание за в бъдеще добросъвестно да заплаща дължимите
суми за месечната издръжка на ненавършилото си пълнолетие дете.
Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха. Взе се предвид и фактът,
че подсъдимият Д. се намира в трудоспособна възраст, както и изключително
сложната световна обстановка, свързана с пандемията от Ковид – 19 и
финансовите затруднения, които създава. Съобразно относителната тежест на
тези релевантни за отговорността обстоятелства, Съдът прецени че
индивидуализацията на наказанието следва да се проведе в хипотезата на чл.
54 от НК, като се прие наличие само на смекчаващи обстоятелства.
Смекчаващите обстоятелства в случая обаче не са нито многобройни, нито
пък изключителни, поради което не обосновават основание за смекчаване на
наказателната репресия при условията на чл. 55, ал. 1 от НК, когато и най –
лекото, предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно и
неоправдано тежко, с оглед индивидуалната обществена опасност на
конкретното деяние и дееца.
За престъплението, в което подсъдимият Д. беше призната за
виновна – чл. 183, ал. 1 от НК, в материалната наказателна норма, както вече
бе посочено, предвидени в условия на алтернативност, са две наказания –
„Лишаване от свобода” и „Пробация”. Целта на законодателя с
криминализиране на деянието „неплащане на издръжка” е да мотивира
длъжника да плаща издръжката под страх от наказателна отговорност. Видът
на предвидените наказания за извършеното престъпление и размерът на
наказанието „Лишаване от свобода” до 1 година, сочи че наказанието
10

„Лишаване от свобода” следва да се налага в краен случай, при изключително
висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, каквато
настоящата не е. Измежду посочените алтернативи и мотивиран от
предходните съображения, относно индивидуализацията, респ.
обстоятелствата, релевантни за отговорността, Съдът прецени по-лекото
измежду двете алтернативно предвидени такива, а именно наказанието
„Пробация” (по втората алтернатива на разпоредбата) за по-подходящо в
случая, с оглед целите, предвидени в чл. 36 от НК и личността на дееца.
Наказанието „Пробация”, е по-подходящо в случая и с оглед възможността за
подсъдимия Д. да го изтърпява и да се превъзпитава, като същевременно
реализира доходи от трудова функция (разбира се след майчинството й) и
заплаща дължимата в бъдеще издръжка. Поради това, съобразно изложените
правни аргументи и в рамките на предвидените в чл. 183, ал. 1 от НК санкции,
Съдебният състав определи и наложи на подсъдимия Д. наказание
„Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” с периодичност на явяването 2 пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител”. Съдът счита че
за даване възможност на подсъдимия Д. да изпълнява трудова функция
(разбира се при условие, че си намери работа и след майчинството) и да
изплаща издръжката на ненавършилото си пълнолетие дете ще е достатъчен
срок на определените пробационни мерки в минималния размер, а именно: 6
месеца. За да определи точно този размер на наказанието „Пробация”, Съдът
се съобрази с обстоятелствата, че подсъдимият Д. по време на целия процес,
включително и на фазата на ДП изразява критично отношение към деянието и
декларира желание за в бъдеще добросъвестно да заплаща дължимите суми за
месечната издръжка на ненавършилото си пълнолетие дете.
Целесъобразността подсъдимият Д. да бъде превъзпитавана чрез санкция,
несвързана с Лишаване от свобода в контекста на накърнения обект е
очевидна с оглед изложеното по-горе.
Наказанието „Пробация” следва да се изпълни по настоящия адрес
на подсъдимия Д..
Така индивидуализираното по вид и размер наказание, ще
въздейства в достатъчна степен върху личността на подсъдимия К.Д. като
предизвика положителни промени в съзнанието и я мотивира към правомерно
поведение в бъдеще, без с тази малка по обем принуда да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК. В случая наказанието
би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с
него К.Д. ще бъде предупредена, че подобно поведение не може да бъде
толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде възможност тя
да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши
чувството й за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска
занапред подобно престъпление на законовия ред. От друга страна
определеното при горепосочените съображения наказание на подсъдимия Д.,
11

Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и
прецени за необходимо, достатъчно и справедливо за постигане целите на
наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК и преди всичко с оглед
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Д., както и за постигане на
генералната превенция, а именно: да се поправи и превъзпита Д. към спазване
на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху нея
и да й се отнеме възможността да върши други престъпления, да се
въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Относно разноските:
По делото не се констатираха такива.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)

12

Номер на акта:	16
Дата:	8 ноември 2021 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.)
Съдия:	Добринка Димчева Кирева

Дело:	20215620200785
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 октомври 2021 г.

Присъда по дело №785/2021 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите