Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1429 29
октомври 2020
година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ІІІ - ти състав, в открито заседание на четиринадесети октомври, две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Чавдар Димитров
Секретар
И.
Ламбова
като разгледа административно дело номер 1733 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с
чл.145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба на Рент а кар Краун ООД със седалище и адрес на управление гр. Свети
Влас, ул. Морска №4, против Заповед №20-0304-000361 от 17.08.2020г. на А.Г.А. –
полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, за прилагане на принудителна
административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а б.“а“ от Закона за движението по
пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за
срок от шест месеца.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, не изпраща процесуален представител. В жалбата твърди, че
заповедта е незаконосъобразна и несправедлива по отношение на адресата, който е
предоставил МПС-то в качеството си на рентакар компания на трети правоспособен
водач. Представя доказателства в тази насока, а именно договор за наем на МПС
на английски език, както и копие от свидетелство за управление на МПС на името
на Milena Kowarzyk, сочено като издадено от
компетентните власти на Република Полша.
Ответникът по
жалбата – полицейски инспектор в РУ Несебър при ОД на МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява и не
изразява становище по жалбата, представя копие на пълната административна
преписка, както и служебно изискани от съдебния състав писмени доказателства за
обстоятелството, че управляващият процесното МПС е бил неправоспособен водач
към момента на проверката.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, предвид депозирането й на 18.08.2020г.,
след като адресатът е бил уведомен за нея на 17.08.2020г. Подадена е от лице,
което е законен представител на адресата на административния акт, който адресат
има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, съдържа
необходимите форма и реквизити, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на
оспорване в настоящото производство е заповед
№20-0304-000361 от 17.08.2020г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Бургас, с която,
на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и чл.171, т.2а от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ на дружеството Rент
а кар Краун ООД с ЕИК ******** е приложена принудителна административна мярка -
прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от шест
месеца.
Заповедта е
мотивирана от фактическа страна с обстоятелството, че на непосочена дата по
главен път 1-9 Е87 около 203 км. до к-с Камелот, посока гр. Бургас - гр. Варна
, лек автомобил Хонда с рег.№ А ****ММ, собственост на дружеството бил управляван
от лицето Kamil Purzycki роден на ***г., който към
момента на проверката бил неправоспособен водач. В заповедта административният
орган не се позовава на съставен за установеното нарушение АУАН. Представен
като доказателство по делото е съставен на водача АУАН №387860/15.08.2020г., в
който било посочено, че процесното противоправно управление било извършено на 15.08.2020г.
около 09,20 часа. При посочените констатции била издадена процесната заповед.
При такаустановените факти се налагат следните правни изводи:
На първо място, заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-0304-000361 от 17.08.2020г. на полицейски
инспектор в РУ Несебър при ОД на МВР
Бургас, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172,
ал.1 ЗДвП и представената по делото заповед № 251з-209 от 18.01.2017 година на
директора на ОД МВР - Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от
МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, където в т.1.7 изрично са
посочени полицейските инспектори от сектори и групи „Охранителна полиция“,
какъвто е издателят на процесния административния акт, видно от представено
удостоверение за заемана длъжност №251000-16207/02.09.2020г. /л.20 от делото/;.
На второ място,
заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа
необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/, с
изключение на посочване на момента на допускане, съответно установяване на
нарушението, извършено от страна на дружеството жалбоподател, респ. този на
констатиране на нарушението от страна на органите за контрол на движението по
пътищата. В тази връзка съдът отчита обстоятелството, че от една страна
заповедта е мотивирана касателно всички останали обстоятелства и факти,
наложили нейното постановяване. Доколкото обаче същата не препраща изрично към
съдържанието на съставения против водача АУАН, а последният е различен от адресата
на оспорената ЗПАМ и не са представени доказателства, че същият е бил връчен на
дружеството жалбоподател за сведение и запознаване, не може да се приеме, че
дефектът по непосочване датата или моментът на допускане или констатиране на
нарушението е бил ясен за дружеството, за да се защитава последното ефективно
против всички съществени обстоятелства, изложени в нея, каквото обстоятелство безспорно
се явява моментът на допуснатото нарушение. Както съдът спомена и по-горе,
административният орган дори не се позовава на този АУАН в оспорената заповвед,
за да бъде прието, че част от фактическите обстоятелства, свързани с процесното
нарушение се съдържат в отделен документ. Липсата на това съществено
обстоятелство прави заповедта немотивирана, а липсата на доказателства за
запознаване на законния представител на жалбоподателя със съставения против
водача АУАН прави неприложима практиката, според която мотивите могат да
съществуват в друг документ, съставен от друг или същия орган, преди издаване
на оспорения административен акт, в съответствие с ТР №16/1975 г. Описаните в
акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за
административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на обжалваната заповед, поради което те следва да са
идентични и пълни.
За пълнота на изложението съдебният
състав отчита обстоятелството, че съгласно посоченото в заповедта правно
основание чл.171, т.2а ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на
собственик, който управлява моторно
превозно средство:
а) без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година“.
Следователно при тази законова
регламентация, необходимата материалноправна предпоставка, в конкретния случай,
за прилагане на мярката е управление на собствено на жалбоподателя МПС от различно
от собственика лице, към момент, в който то е неправоспособно, като законът не
държи сметка за това кой е предал МПС-то на водача, стига последният да е в
законно владение на същото. Нарушението на водача следва да бъде констатирано
със съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно
нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила в административното
производство за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В
качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а
опровергаването й предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на
жалбоподателя. В настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал годни доказателства,
които да опровергаят констатациите на административния орган, отразени в АУАН
№387860/15.08.2020г., тъй като не е представил писмените доказателства на чужд
език с превод, въпреки указанията на съдебния състав и последните не са били
приети и кредитирани в настоящото производство. Въпреки това, непозоваването от
страна на органа на същия АУАН в оспорената заповед, възпрепятства съдебният
състав да установи с категоричност дали двата документа визират една и съща
фактическа обстановка.
Отново единствено за пълнота
съдебният състав излага съображения и относно законосъобразността и
обосноваността на наложената мярка. В тази връзка следва да се отбележи, че в
нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ, който
е с продължителност от 6/шест/ месеца до една година. Административният орган
следва да определи срок на приложената ПАМ в рамките на този предвиден в
закона. В конкретния случай е приложена ПАМ за срок от шест месеца. Същият не
надхвърля рамките на минимума посочен в ЗДвП.
Съгласно изискването на закона
продължителността следва да бъде обоснована, като се държи сметка за
специфичните за случая факти и обстоятелства. На още по-силно основание това
процесуално задължение е валидно за хипотези като настоящата, в които срокът се
определя от органа при условията на оперативна самостоятелност и промяната на
неговата продължителност е извън компетенциите на съдебния състав.
В конкретния случай обаче се касае за
действие на органа по постановяване на ПАМ при условията на обвързана
компетентност, като органът е определил продължителността на същата на
допустимия минимум. Т.е. налице от една страна е задължение на органа за
налагане на ПАМ, вменено му в конкретната хипотеза от закона, а от друга страна
мярката е определена на възможния минимум. В този случай не може да се твърди,
че липсата на мотиви за определената продължителност на ПАМ уврежда правото на
защита на жалбоподателя, доколкото пред административния орган не съществува
възможност за прилагане на ПАМ спрямо нарушителя по един по-благоприятен начин.
В този смисъл, макар допуснатия пропуск да представлява нарушение на
процесуалния закон -чл.59, ал.1 АПК изискващ пълно мотивиране на постановения
акт, включително на продължителността на наложената санкция, която определя в
най-голяма степен интензитета на засягане на правната сфера на жалбоподателя,
то в конкретната хипотеза този пропуск не представлява съществено процесуално
нарушение, явяващо се основание за отмяна на оспорената заповед.
Като е определил продължителността на
наложената ПАМ на предвидения в закона минимум, съдът намира така
индивидуализираната мярка за съответна
на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно
същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или
повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна
(компенсаторна).
Въпреки всичко изложено, като взема
предвид обстоятелството, че ответният орган не е конкретизирал момента на
извършване на нарушението явяващо се основание за издаване на оспорената ЗПАМ,
органът не е индивидуализирал в достатъчна степен същото, с което е ограничил
правото на защита на жалбоподателя, а липсата на тази съществена част от
мотивите на оспорената заповед е недопустимо да бъде компенсирана във фазата по
оспорване на заповедта, чрез представяне на допълнителни писмени доказателства.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че така издадената заповед, с която е приложена
принудителната административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от шестмесеца“ като издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон, поради немотивираност, е незаконосъобразна, а
жалбата на Рент а кар Краун ООД е основателна и следва да се уважи.
В допълнение
следва да бъде отчетено, че посочените от жалбоподателя основания да атакува
посочения адм. акт, развити подробно в неговата жалба, не следва да бъдат
коментирани, поради липсата на годни доказателствени средства, които да бъдат
приети в производството по настоящото дело.
По тези съображения и на основание
чл.171, ал.2 АПК, Административен съд-Бургас, ІІІ-ти състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед
№20-0304-000361 от 17.08.2020г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Бургас за
прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б.“а“ от
Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство/ППС/ за срок от шест месеца, приложена спрямо Рент а кар
Краун ООД със седалище и адрес на управление гр. Свети Влас, ул. Морска №4, в
качеството му на собственик на МПС Хонда Джаз с рег. №А ****ММ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 ЗДвП.
СЪДИЯ: