Р Е Ш Е Н И Е № 260434
гр.Пловдив, 24.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две
хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева,
като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 586/2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
от „Банка ДСК“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска №19,
чрез главен юрисконсулт Б.Ч. срещу решение № 91/28.01.2021г. на Пловдивски
районен съд, І граждански състав, постановено по гр.дело № 16802/2020г. С
обжалваното решение е отхвърлена молбата на „Банка ДСК“ АД за назначаване на
управител на наследството на починалия длъжник С.П.К..
Решението се обжалва изцяло.
Сочи се че то е неправилно и незаконосъобразно,
защото кредитора независимо от нормата на чл.429 ал.2 от ГПК има право да му се
назначи управител на наследството по чл.59 от ЗН и да се продължи изпълнението
върху това наследството в изпълнителния процес. Иска се отмяна на обжалваното
решение и уважаване на искането отправено до съда.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно
при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
За да постанови решението си РС Пловдив е приел,
че по силата на чл.59 ал.1 от ЗН назначаването на управител на наследство се
допуска при наличието на лице, което има право да наследява, но е с неизвестно
местожителство или макар местожителството му да е известно същото не е поело
управлението на наследството. Която хипотеза в казуса не е налице. Видно от удостоверение
за наследници /л.21/ от делото всички наследници на наследодателя са с известни
адреси в България. Една голяма част от тях не са се отказали от наследството и
спямо тях не е изпълнена процедурата по чл.429 ал.2 от ГПК.
Ето защо в настоящия казус не може да се сподели тезата на жалбоподателя, че е
негово право да се приложи нормата на чл.59 от ЗН и да си изпълнява
принудително вземането спрямо ипотекирания имот, без да се интересува от
въпроса ще приеме ли някой наследството или не. В казуса това най-малкото би
накърнило правата на евентуалните наследници които биха приели наследството да
се конституират като длъжници в изпълнителния процес и да се ползват от правата
им дадени по закон – чл.435 ал.2 от ГПК. Така че назначаването на управител на
наследството в казуса би довело до заобикаляне на закона и лишаване на страни в
процеса от съдебна защита спрямо действията на съдебния изпълнител. Ето защо обжалваното решение на РС Пловдив като
правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 91/28.01.2021г. на Пловдивски районен съд, І граждански състав, постановено
по гр.дело № 16802/2020г.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.