Определение по адм. дело №180/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 9 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/ и чл. 21, ал. 1, т. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.

Образувано е по жалба, вх. № СДА-01-1256/20.05.2025 г., подадена от ЕТ „Р. – К. Ф.“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представляван от К. Г. Ф., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, чрез адв. Ж.. Предмет на оспорване е чл. 19б от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Дряново, приет с решение № 396 по протокол № 26 от 30.04.2025 г. на Общински съвет Дряново. Жалбоподателят развива подробни доводи за незаконосъобразност, по които отправя искане към съда за отмяна на подзаконовата нормативна разпоредба като незаконосъобразна.

По делото е депозирана молба по реда на чл. 189, ал. 2 АПК, вх. № СДА-01-1283/22.05.2025 г., подадена от ЕТ „С-В. О.“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от В. С. О., и ЕТ „.-Л. А.“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 11, представлявано от Л. Р. А., с която заявяват искане за присъединяване към оспорването по адм. дело № 180 от 2025 г. по описа на АС Габрово, поддържат доводите и съображенията на жалбоподателя ЕТ „Р. – К. Ф.“, както и искането по същество за отмяна на обжалваната нормативна разпоредба.

Страните по делото са конституирани с разпореждане № 814/18.06.2025 г. като по указания на съда и след о.с.з. на 10.09.2025 г. жалбоподателите са представили доказателства за наличие на правен интерес от оспорването на чл. 19б от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Дряново /Наредбата/, поради което оспорването се явява допустимо. За оспорването на процесната разпоредба на подзаконовия нормативен акт и образуваното дело е съобщено чрез обявление в „Държавен вестник“, бр. 51 от 2025 г.

Съгласно чл. 19б от Наредбата /в сила от 07.05.2025 г./ „За използване на общински площи за търговска дейност в района на паркинг пред Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“, публична общинска собственост, част от общинска пътна мрежа – GAB1115 /І-5/ Дряново - кв. Цинга - Дряновски манастир, утвърден с решение №236/13.04.2007 г. на Министерски съвет на Република България за утвърждаване списък на общинските пътища (попадащ в поземлен имот с идентификатор 23947.272.454 по КККР на [населено място]), се определя месечна такса в размер на 30,00 лв. на кв. м., която се събира от лицата. Таксата се дължи за реално заетата площ, върху която са поставени обекти - трайно и нетрайно прикрепени и съоръжения, като същата се определя от служители на общинска администрация – Дряново, чрез съставяне на констативен протокол.“

В открито съдебно заседание на 15.10.2025 г. оспорващите страни ЕТ „С.-В. О.“ и ЕТ „Л.-Л. А.“ са отправили искане за допускане на експертиза и назначаване на вещо лице за оценка на размера на таксата, уреден в оспорената разпоредба със следните въпроси:

1. Какви са реалните разходи на община Дряново, свързани с предоставянето на услугата „ползване на общинска площ за търговска дейност“ в района на паркинга при Дряновски манастир?

2. Надвишава ли таксата реалната себестойност на услугата и явява ли се непропорционално висока спрямо действителните разходи на общината по предоставянето на услугата?

3. Каква е себестойността на тази услуга за единица площ и време – кв. метър на месец?

4. Има ли данни, че община Дряново предоставя реални услуги на ползвателите на площта като почистване, охрана, осветление, инфраструктура и др.?

Жалбоподателят ЕТ „Р. – К. Ф.“ изразява становище, че искането за изслушване на заключение на вещо лице по тези въпроси е относимо.

Ответникът, Общински съвет Дряново чрез упълномощения адв, П., изразява становище за неоснователност на така формулираните искания на жалбоподателите, обосновавайки разграничение на цена на услуга и на такса предвид относимата и приложима нормативна уредба.

Настоящият състав на Административен съд Габрово, за да се произнесе по отправеното доказателствено искане, съобрази следното:

Съгласно §4 от ПЗР на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Дряново /преди изм. на номерацията на параграфите с решение № 403/29.05.2025 г. на Общинския съвет Дряново, сега §6 от ПЗР на Наредбата/ Наредбата е издадена на основание чл. 9 ЗМДТ, поради което правомощието на Общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА следва да е съобразено с разпоредбите на чл. 6 – чл. 9в и сл. ЗМДТ.

С оспорената разпоредба Общинският съвет Дряново, на осн. чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА, е определил месечна такса в размер 30 лв. за ползване на кв. м. площ, публична общинска собственост, за осъществяването на търговска дейност на конкретно посочено място на територията на община Дряново.

Съгласно данните по делото в проведеното административно производство за изменение и допълнение на подзаконовия нормативен акт, публикуваният за обществено обсъждане проект и внесен като предложение от кмета на община Дряново пред Общинския съвет е процесната такса да бъде определена в размер 50 лв.

Съгласно представената по делото на 23.09.2025 г. от ответника Финансова обосновка, вътр. № 60-00-15/10.04.2025 г. на органа, при извършен финансов анализ по технологична карта на предложената такса въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по чл. 7, ал. 1 ЗМДТ и приложена от органа Методика за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а ЗОАРАКСД, калкулираният разход от органа е 68.50 лв. за кв. м. площ за месец. На основание чл. 8, ал. 3 и 4 ЗМДТ вносителят е предложил размера на таксата за търговска дейност да бъде 50 лв. за кв. м. площ месечно.

Доколкото приложените от административния орган нормативни основания и правен ред за приемане на таксата и определяне на размера на тази такса е въпрос от юридическо естество и по същество на спора, същите не следва да бъдат поставяни като задача на вещо лице, от каквото има нужда по делото единствено по отношение на определянето на размера на таксата, предвид посочените факти за различен размер на таксата при изчисленията в представената административна преписка, предложеният за обществено обсъждане проект и конкретно приетият от органа размер на такса за търговска дейност за кв. м. площ месечно.

Според настоящия съдебен състав молбата на жалбоподателите за изслушване на вещо лице е основателна и следва да бъде уважена, по делото следва да бъде допусната съдебна финансово-икономическа експертиза и изслушване на заключение на вещо лице с поставени въпроси към него предвид предмета на оспорената разпоредба на подзаконовия нормативен акт, материалите по административната преписка, представени по делото, както и съответно направени от него справки и проверки, където е необходимо.

При изготвянето на заключението вещото лице следва да отговори на поставените в настоящия акт въпроси съобразно изискванията на чл. 6 – чл. 9в и сл. ЗМДТ и конкретно:

• според чл. 7 ЗМДТ местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.
• съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗМДТ общинският съвет определя размера на таксите при спазване на принцип за възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;
• съгласно чл. 115а ЗМДТ размерът на таксата за всяка административна услуга трябва да съответства на разходите на общината за предоставяне на съответната услуга, включително необходимите материално-технически разходи и всички административни разходи за изпълнение на задълженията на длъжностните лица с оглед на тяхната квалификация и разходвано работно време, като административните разходи не могат да надвишават 20 на сто от размера на таксата.
• в §1, т. 15 ДР на ЗМДТ е обяснен изразът „пълните разходи“ - същите включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет.

Наред с горното, според съда за допускането на експертиза касателно размера на таксата, и предвид областта на специалните знания на вещото лице, не се дължи изследване на въпроса относно услуга от общината, свързана с предоставянето за ползване на площи, публична общинска собственост, тъй като същото ще бъде извън предмета на делото с оглед реда, по който имотите следва да се управляват и разпореждат, поради което поставените от жалбоподателите въпроси се явяват частично неотносими и същите не следва да бъдат поставяни като задача на вещото лице по конкретно зададената от тях формулировка.

С оглед изложеното, Административен съд – Габрово, тричленен състав, на осн. чл. 171 АПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА съдебна финансово-икономическа експертиза от едно вещо лице, което след като се запознае с материалите по делото, вкл. Финансовата обосновка на органа, и предмета на оспорената разпоредба чл. 19б от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Дряново, направи справки и проверки, където е необходимо, и съобрази посочената в мотивите на съда нормативна уредба, да състави пълно, ясно и обосновано заключение, съответстващо на периода на приемане на оспорената разпоредба, като отговори на следните въпроси:

1. Да се калкулират необходимите материално-технически разходи, административни разходи и пълните разходи на Община Дряново за събиране на месечна такса на кв. м. за използване на общински площи, върху които е поставен обект за търговска дейност в района на паркинга пред Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“, публична общинска собственост, част от общинска пътна мрежа GAB1115 /І-5/ Дряново - кв. Цинга - Дряновски манастир.
2. Въз основа на направената калкулация за необходимите материално-технически разходи, административни разходи и пълните разходи на община Дряново по въпрос 1. да се определи размера на месечната такса на кв. м. за използване на общински площи, върху които е поставен обект за търговска дейност в района на паркинга пред Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“, публична общинска собственост, част от общинска пътна мрежа GAB1115 /І-5/ Дряново - кв. Цинга - Дряновски манастир.
3. Да се определи размера на месечната такса на кв. м. за използване на общински площи, върху които е поставен обект за търговска дейност в района на паркинга пред Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“, публична общинска собственост, част от общинска пътна мрежа GAB1115 /І-5/ Дряново - кв. Цинга - Дряновски манастир, при направени разходи от Община Дряново за почистване, охрана, осветление, инфраструктура и др., в случай че същите разходи не попадат в калкулираните разходи по въпрос 1. и определеният размер на таксата по въпрос 2. от поставените понастоящем въпроси.

При изготвяне на заключението вещото лице може да състави разчет в табличен вид на използваните и анализирани показатели за разходите, или по друг прегледен ред по собствена преценка, както и метода на анализа, калкулирането и пр. съобразно извършената работа по изпълнение на задачите.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С. А. – висше образование, специалност „Счетоводна отчетност”.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер 600 /шестстотин/ лева, вносим от жалбоподателите ЕТ „С.-В. О.“ и ЕТ „Л.-Л. А.“ – всеки от тях по 300 /триста/ лева, по сметка на Административен съд Габрово в тридневен срок от получаване на съобщението с приложен препис на определението.

След внасяне на определяния депозит на вещото лице да бъде изпратен препис на определението и призовка, като бъде уведомено за получаването на делото, както и че при желание от негова страна, ще му бъде предоставен достъп до електронния образ на делото за ползване на материалите по него.

Съгласно чл. 199 ГПК вр. 144 АПК вещото лице е длъжно да представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание.

Назначеното вещо лице да бъде вписано в списъка на лицата за призоваване и да бъде призовано за следващото открито съдебното заседание на 20.11.2025 г., 11:00 ч.

Определението да се съобщи на страните по реда на чл. 138 АПК.

Определението не подлежи на обжалване.