Определение по дело №2345/2019 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………………….              19.11.2019г.     гр. Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                   VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 19 ноември                                 2019 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 2345 по описа за 2019 година.

   

     Производството е образувано по предявена искова молба на „Агенция за събиране на вземания”, гр. София,  против Н.К.Н.,***, с  правно основание чл. 422  от ГПК.

     СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. Ответникът, в законоопределения срок не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

    Като взе предвид депозираната искова молба съдът счита, че с оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към молбата документи, тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК и следва да се произнесе по направените искания.  Следва да приложи изисканото ч.гр.д.№ 4937/2018г. по описа на РС-Стара Загора.

Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

     Водим от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3  от ГПК, съдът

                  

 

                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от ищеца  заверени копия на: Договор за потребителски паричен кредит № *********/ 20.05.2015 г. ведно с договорни разпоредби; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителен кредит; Формуляр за кандидатстване за кредит; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД.; Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1  01.03.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.; Пълномощно от управителя на „Изи Асет Мениджмънт” АД, с което е упълномощено „Агенция за събиране на вземания” АД да уведомява длъжници от името на „Изи Асет Мениджмънт” АД; Пълномощно от управителя на „Изи Асет Мениджмънт” АД, с което е преупълномощено „Агенция за събиране на вземания” АД да уведомява длъжници от името на „Файненшъл България” ЕООД за станалата продажба на вземания от 01.07.2017 г.; Уведомително писмо от „Файненшъл България” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания” АД с изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/ ********* от 07.03.2018 г. за извършената цесия от 01.07.2017 г. и Уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания” АД с изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/ ********* от 07.03.2018 г. за извършената цесия от 01.11.2017 г., ведно с известие за доставяне и обратна разписка, удостоверяващи изпращането на уведомителните писма до длъжника; Уведомително писмо от „Файненшъл България” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания” АД с изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/ ********* от 23.04.2019 г. за извършената цесия от 01.07.2017 г. и Уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания” АД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* от 23.04.2019 г. за извършената цесия от 01.11.2017 г., ведно с товарителница и обратна разписка.

ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д.№ 4937/2019г., по описа на РС-Стара Загора.

      НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза, която да се изпълни от вещото лице Пламена Танева Стоянова, което след като се запознае с материалите по делото, да направи справка и проверка навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни преди съдебно заседание писмено заключение, с копие до страните, в което да отговори на поставените от ищеца въпроси в исковата му молба.

 

      ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението, сумата от 120 лв., като ЗАДЪЛЖАВА ищеца да заплати депозита в тридневен срок, от получаване на съобщението, по набирателната сметка на СтРС.

 

 УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на задължението за внасяне на определения депозит за вещо лице, съдът няма да даде ход на експертизата.

 

     СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, чрез пълномощника си,  твърди в исковата си молба, че  на 01.07.2017г. е сключен Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* и „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България" ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/ 20.05.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и Н.К.Н. е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

На 01.03.2018 г. е подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/ 20.05.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и Н.К.Н. ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договора за потребителски кредит съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на „Файненшъл България” ЕООД и съответно от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД по втората цесия с Уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне.

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД била упълномощена, в качеството си на цесионер, по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законният представител на „Изи Асет Мениджмънт” АД. В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/ ********* от 07.03.2018 г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за станалата продажба на вземания на основание Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г. Също така било изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/ ********* от 07.03.2018 г. от страна на „Провидент Файненшъл България” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания” ООД, в качеството на преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт” АД /пълномощник на „Файненшъл България" ЕООД/, за извършената на дата 01.07.2017 г. цесия между „Файненшъл България” ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД. Двете писма били изпратени едновременно до длъжника. Писмото се върнало в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. На 23.04.2019 г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо до ответника, съдържащо Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/ ********* и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН / *********, и двете с дата 23.04.2019 г. Писмото отново се върнало в цялост.

     Моли, съдът да приеме, като доказателства към настоящата искова молба Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/*********, и двете с дата 23.04.2019 г. и да връчи същите на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

Сочи, че в случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, моли, съдът да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201 Зг., ТК.

На 20.05.2015 г. Н.К.Н., в качеството на Кредитополучател, е сключил договор за потребителски паричен кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България” ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит. Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшъл България” ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.

При условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1750,00 лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 345,16 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита била в размер на 2095,16 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 34,92 лв. Първата погасителна вноска била платима на 29.05.2015 г., а последната погасителна вноска била с падеж: 15.07.2016 г.

С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която била в размер на 87,50 лв. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие била платима при подписване на договора, но страните постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за оценка на досие била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 1,46 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.

Кредитодателят се задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома”. Съгласно чл. 25 от договора за кредит, Кредитополучателят се съгласявал, че сумата „Кредит у дома” е допълнителна и по негово желание и се предоставя срещу такса. При тази услуга кредитът се предоставял на Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на Кредитополучателя. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома” и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от Кредитополучателя при подписването на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на кредита за улеснение на Кредитиполучателя. В конкретния случай таксата „Кредит у дома”, която била дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на 411,06 лв. и е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 6,85 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома”, която е в размер на 959,14 лв. е свързана с разходите на Кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 15,99 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома” са посочени като обща сума в буква „Д” на първата страница на договора за кредит, а именно: 1370,20 лв.

Съгласно чл. 26 от договора за кредит, Кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от услугата „Кредит у дома”, която е договорена за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за това до Кредитодателя. В този случай, Кредитополучателят нямало вече да дължи такса за разходи за събиране на погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до датата, договорена от страните за последно плащане по договора за кредит, но ще продължава да дължи непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у дома”, която е дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя.

Така, общата сума, която Кредитополучателят се задължил да върне на Кредитодателя при сключване на договора за кредит била в размер на 3552,86 лв., която включвала: главница в размер на 1750,00 лв., договорна лихва в размер на 345,16 лв., такса за оценка на досие в размер на 87,50 лв., такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 411,06 лв. и такса услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на 959,14 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума била платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 59,21 лева, като в размера на вноската били включени: вноска по кредита в размер на 34,92 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 1,46 лв., вноска по такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 6,85 лв. и вноска по такса услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 15,99 лв.

Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора, посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеето на Кредитополучателя.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 15.07.2016 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.

На Кредитополучателят, от страна на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството на кредитор, било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 19.12.2015 г. до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което е 101,74 лв.

Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена била в размер на 1743,00 лв., с която са погасени, както следва: такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 205,50 лв., такса услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 479,70 лв., такса за оценка на досие: 43,80 лв., договорна лихва: 247,51 лв., главница: 766,49 лв.

Предвид изложеното за „Агенция за събиране на вземания” ЕАД възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н.К.Н., като Кредитополучател по договор за потребителски кредит № *********, сключен на 20.05.2015 г., да заплати: главница: 983,51 лв., договорна лихва: 97,65 лв., такса за оценка на досие: 43,70 лв., такса за услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 205,56 лв., такса услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 479,44 лв. и обезщетение за забава в размер на 101,74 лв. или сума в общ размер на: 1911.60. лева.

Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 4937/2018 г., по описа на PC - Стара Загора е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не се явил в съда да си получи книжата по делото, което от своя страна обуславило правния ни интерес от подаване на настоящата искова молба.

Ищецът моли, след доказване на твърденията в молбата , съдът да  постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на Н.К.Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, че същият му дължи, както следва:

983,51 лева - представляваща главница по договор за кредит;

97,65 лева - представляващи договорна лихва за периода от 18.12.2015 г. до 15.07.2016 г.;

43,70 лева - представляващи такса за оценка на досие за периода от 25.12.2015 г. до 15.07.2016 г.;

205,56 лева - представляващи такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 25.12.2015 г. до 15.07.2016 г.;

479,44 лева - представляващи такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 25.12.2015 г. до 15.07.2016 г.;

     101,74 лева - представляващи обезщетение за забава за периода от 19.12.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда,

      както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Моли да му бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК. и на тези направени в настоящото производство в размер на  350 лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

 

Ответникът Н. Колев Н.  не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

     От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК. Искът е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за  изпълнение по ч.гр.д.№ 4937/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, съществува. Тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от договор за потребителски кредит, в това производство ищецът следва да докаже с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства сключването на договора между страните, предоставяне на сумата по кредита на ответника, както и размера на претендираните суми.Относно твърдението за извършената по реда на чл. 99 от ЗЗД ищецът следва да докаже факта на уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане.  

 

УКАЗВА на страните по делото за възможността им да уредят взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни средства за разрешаване на спорове – медиация, както и чрез постигане на спогодба – съдебна или извънсъдебна, което ще доведе до възможно най- благоприятен изход на спора.

 

      УКАЗВА на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

       ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и насрочва същото за 20.01.2019г. от 10.00ч., за която дата да се призоват страните.

      Препис от определението да се връчи на страните.

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: