Решение по дело №385/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Н. Г. Б., подадена чрез процесуален представител адвокат Р. А., срещу Решение № 9/12.02.2024 г. по АНД № 328/2023 г. на Районен съд-Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 36-0000714/18.10.2022 г. на и.д. директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Пловдив. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, по които се претендира отмяната му, като се постанови ново, с което да се отмени наказателното постановление, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът – и.д. директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Пловдив не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на Н. Г. Б. срещу Наказателно постановление № 36-0000714/18.10.2022 г. на и.д. директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Пловдив, с което на посочено правно основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) му е наложена глоба в размер на 2 000 лв. От фактическа страна е прието за установено, че на 29.09.2022 г., около 14.00 часа, в гр. Велинград, околовръстен път, на паркинга на парк „Клептуза“, водачът управлява товарен автомобил МАН 10.150, рег.№ [рег. номер] от категория N2, като извършва обществен превоз на товари – бял бор от местност „Хумата“, землище Кръстава до гр. Велинград, видно от превозен билет от 29.09.2022 г., без за моторното превозно средство да има издадено удостоверение за обществен превоз на товари на територията на Република България или заверено копие към лиценз на Общността. За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение № 324849/29.09.2022 г.

За изясняване на фактите по делото, районният съд е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал показанията на актосъставителя и на свидетелите. За да потвърди наказателното постановление е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила в административнонаказателното производство. Посочил е, че в АУАН и в НП точно, ясно и недвусмислено са описани фактите, очертаващи обективната съставомерност на вмененото административно нарушение. Приел е за безспорно, че на процесната дата Б. е извършвал превоз за чужда сметка, което квалифицира превоза като „обществен“, съответно правилно е санкциониран от органа на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр.

Постановеното решение е правилно.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд-Велинград е установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания акт. В решението си инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 АПК съдът препраща към тях. В рамките на материалната и административнонаказателна правна уредба, по отношение на доводите на жалбоподателя, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните доказателства по делото, включително гласните показания. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени подробни и обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2 000 лв. при първо нарушение.

Според § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр „Обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.

В рамките на тази материално и административнонаказателно правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в първоинстанционното производство, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички представени по делото доказателства.

Въз основа на правилно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и административнонаказателния и на процесуалния закони.

Относно поддържаните в касационната жалба доводи е необходимо да се посочи, че от данните по делото е видно, че процесният превоз на товари, предприет на 29.09.2022 г., явно е извършван за сметка на Н. Г. видно от превозен билет от 29.09.2022 г. Според уговорката в чл. 1, ал. 1 от договор от 29.09.2022 г., сключен между „Велитранс В“ ЕООД и Н. П. Г. наемодателят предоставя на наемателя за временно и безвъзмездно ползване товарен автомобил МАН 10.150, рег.№ РА4712К, като в ал. 3 е записано, че превозното средство ще се използва от наемателя в съответствие с предназначението му за превозване на товари – други разрешени от закона дейности. Оттук следва, че правилно районният съд е приел, че е бил осъществен превоз на товари, които не са предназначени за водача, с което е осъществен обществен превоз. Същите са за сметка на Н. Г., а не за сметка на водача Н. Б..

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че за да се приеме, че е налице „обществен превоз“ е следвало органът да докаже, че е налице заплащане. От цитираните по-горе разпоредби е видно, че дефиницията за „обществен превоз“ включва в себе си освен превозът да е извършен срещу заплащане и икономическа облага, но и да е извършен за чужда сметка. В случая, въпреки че за ползването на товарния автомобил дружеството или неговият управител Н. Б. не е получило заплащане, то превозът е извършен в полза на купувача/собственика на дървата (бял бор) – Н. Г., т.е. извършен е за чужда сметка. Въпреки, че товарният автомобил по договор е нает без водач и за него не се е дължало заплащане, то към момента на извършване на проверката е установено, че същият е управляван от Н. Б., който е осъществявал превоз на товари за чужда сметка – собственика на дървата.

Иначе казано, осъществяването на процесното противоправно деяние от страна на водача Б. е несъмнено установено, а съобразно указанието на чл. 93, ал. 1,т. 1 ЗАвтПр, именно водача на моторното превозно средство е административнонаказателно отговорното лице при извършване на нарушение от категорията на процесното такова.

Настоящият състав споделя изложените от районния съд мотиви, относно липсата на основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл. 28 ЗАНН, предвид обстоятелството, че в случая с нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид. След като нарушението е доказано по несъмнен начин, както и участието на нарушителя в него, то съвсем законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател и е наложил санкция в предвидения от закона размер на нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, районният съд е постановил правилно решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Такива не са поискани от ответника, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав

 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9/12.02.2024 г. по АНД № 328/2023 г. на Районен съд-Велинград.

Решението е окончателно.