№ 43
гр. Ямбол, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20212330101989 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“С.А. Париж, клон България, с която се претендира да бъде прието
за установено по отношение на ответника С. М. Д., че дължи на ищцовото дружество
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че между страните е бил сключен договор за
потребителски заем от 03.06.2016 год., по силата на който ищецът предоставил на
ответника сумата от 3000,00 лв., закупуване на застраховка за сумата от 604,80 лв. и
такса ангажимент в размер на 105,00 лв. Кредитът следвало да бъде погасен на 36
месечни вноски, всяка в размер на 150, 64 лв., съгласно погасителен план.
Договореният лихвен процент бил в размер на 32,69 %, като ГПР бил в размер на 41,78
%, като общата стойност на плащанията възлизали на 5 243, 04 лв. Плащането било
преустановено на 20.11.2017 год., като към тази дата били погасени 16 месечни вноски.
На основание чл.5 от договора вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен
размер,ако кредитополучателя просрочи две или повече месечни вноски,считано от
падежната дата на втората пропусната вноска, като кредита бил обявен за предсрочно
изискуем, като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, вземането било станало ликвидно
изискуемо в целия му размер на основание изтекъл погасителен план. С оглед на това,
че от страна на длъжника не били извършени погашения на дълга, от страна на
кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за сумите 1783,52 лв. главница и 2.49 лв. мораторна лихва
за забава. След подаване на заявлението по чл.410 ГПК било постъпило плащане от
страна на длъжника в размер на 100, 00 лв., с която била погасена мораторната лихва
за забава и част от главницата, като сумата която оставало да се дължи била в размер
на 1686,01 лв. за главница. Претендира се уважаване на претенциите, както и
присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.
1
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника.
В съдебно , ищецът не изпраща представител. С писмена молба заявява, че
поддържа иска.
Ответникът, редовно призован се явява лично.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № ***
год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. Т.к. последният е възразил, че не
дължи сумите за които била издадена заповедта за изпълнение и в едномесечния срок
от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е договор за потребителски паричен кредит *** – *** от 03.06.2016
г., сключен между ищеца и ответника , по силата на който на последния е отпуснат
кредит в общ размер на 3 000,00 лв., сключена застраховка по пакет „Защита на
плащанията“ в размер на 604, 80 лв. и такса ангажимент от 105,00 лв. Уговорено е
изплащането да стане на 36 броя погасителни месечни вноски всяка от по 150,64 лв.
или общо плащания на стойност 5 423,04 лв., както и размерът на лихвата-32,69 % и
годишен процент на разходите в размер на 41,78 %. Представен е и погасителен план
инкорпориран в договора.
По искане на ищеца по делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ,
вещото лице по която след запознаване с материалите по делото и направените справка
и и изчисления е посочило, че уговорената по кредита сума в размер на 3000,00 лв. е
усвоена, като по сметка на ответника на 03.06.2016 г. били преведени сумата от
2 895,00 лв., като била удържана сумата от 105, 00 лв. за такса ангажимент. Към датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 25.03.2021 г., непогасените задължения по
процесния договор били в размер на 1 786, 01 лв., от които за главница 1783, 52 лв. в
която е включена и сумата от 34, 00 лв. застраховка, възнаградителна лихва 0,00 лв. и
мораторна лихва остатък 2, 49 лв. След подаване на заявлението по чл.410 ГПК, преди
подаване на исковата молба на 27.04.2021 г. било постъпило едно плащане в размер на
100, 00 лв.,с което били погасени мораторна лихва в размер на 2, 49 лв. и главница в
размер на 97,51 лв. След подаването на исковата молба на 25.06.2021 г. били
постъпили четири вноски в размер на общо 400,00 лв., с което била погасена част от
длъжимата главница. Общия размер на извършените плащания от С.М.Д. по договор
*** – *** от 03.06.2016 г., за периода 22.07.2016 г.-24.09.2021 г. бил в размер на 4 613,
04 лв., с които били погасени главница в размер на 1748, 39 лв., възнаградителна лихва
в размер на 1818,24 лв., застрахователна премия в размер на 368,80 лв., такса за
събиране на вземането в размер на 24,00 лв. и мораторна лихва в размер на 653,61 лв.
Към датата на изготвяне на заключението-07.11.2021 г. размерът на задължението по
договор за кредит *** – *** от 03.06.2016 г., било общо 1286,01 лв. –главница, в която
влизало и 34,40 лв. застраховка.
При изслушване на в.лице в проведеното о.с.з. на 19.11.2021 г., същото е
уточнило, че на 29.10.2021 г. била погасена вноска в размер на 100, 00 лв. от ответника,
като с нея се погасявало част от непогасената главница, като същата оставала в размер
на 1186, 01 лв., като застраховката се смятала към главницата.
Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана като пълна,
компетентно изготвена и неоспорена от страните.
2
В проведеното о.с.з. на 14.01.2022 г. от страна на ответника беше представено и
прието платежно нареждане от 22.12.2021 г. от което се установява, че същата е
платила по сключения между страните договор сумата от 100, 00 лв. за погасяване на
заема.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК, вр. чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника възражение.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените
предпоставки за недължимост на сумата.
Страните не спорят, а и се установява безспорно от събраните по делото
доказателства, че са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за
потребителски кредит. Безспорно е още, че сумата , предмет на договора е реално
предадена по начина уговорен в същия,включително е закупена застраховка в посочен
в договора размер по избрани от ответника застрахователни рискове.
В настоящия случай ищеца не се е позовал на предсрочна изискуемост на
кредита,като се е позовал на краен падеж. От представените писмени доказателства, се
установява,че крайния падеж на договора е изтекъл на 20.06.2019 г.,като заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено в съда на 25.03.2021
г.,като към този момент всички вноски са с настъпил падеж и неплатените са дължими
от ответника.
Настоящия съдебен състав счита, че процесният договор отговоря на
изискванията на ЗПК за действителност, съобразно изискванията на чл. 22 ЗПК.
Посочен е общият размер на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, лихвеният
процент на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК определен на годишна основа
съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като тези факти са признати и
не са оспорени от ответника.
В случая е налице и погасителен план. Той е посочен в договора, с точни дати за
погасяване и с фиксирана точна сума. За да е действителен договорът, за който няма
променяща се лихва, а тя е договорена точно, не е необходимо погасителният план да
съдържа разбивка на това вноската каква части от лихвата и главницата погасява. В
решение на Съда на ЕС по дело С-42/15 е прието, че чл. 10, пар. 2, букви "з" и "и" от
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че срочният договор за кредит,
предвиждащ погасяването на главницата, чрез последователни вноски, не трябва да се
уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във
връзка с чл. 22, пар. 1 от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда
такова изискване н националната си правна уредба. Законът за потребителския кредит
е транспонирал Директива 2008/48- пар. 2 от ДР на ЗПК, поради което съдът следва да
3
съобрази практиката на Съда на ЕС по тази директива. Това означава, че не е
необходимо погасителният план да съдържа такава разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи. Що
се отнася до погасителните вноски, чл.11, т.11 от ЗПК предвижда, че договорът за
кредит следва да съдържа на разбираем език условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. В конкретния договор за кредит
се съдържа на ясен и разбираем език размерът на месечната погасителната вноска-
150,64 лв.; броя на вноските – 36; периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски; що се отнася до последователността на разпределение на
вноските между неизплатени суми, тя се изисква когато лихвения процент не е
фиксиран, докато в договора той е фиксиран - 32,69 % годишен лихвен процент.
Следователно, след като всички вноски по процесния договор са падежирали,
ответникът дължи връщане на заетата сума. В настоящия случай ищеца претендира
главница в размер на 1686,01 лв., като следва да се вземат предвид всички плащания
настъпили след образуването на ч.гр. дело по чл.410 ГПК, както и тези в хода на
процеса, като претенцията на ищеца за неплатената главница следва да бъде уважен за
сумата от 1086,01 лв., като над този размер, до предявения размер за сумата от 1686,01
лв. ,следва да бъде отхвърлен като неоснователен и поради извършените плащания от
страна на ответника.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 85,72 лв.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата
инстанция в размер на 330, 00 лв.- заплатена държавна такса, депозит за вещо лице,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.Д., ЕГН **********, че
дължи на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А.,Франция,рег.№ ***,чрез
“БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А”,клон България с ЕИК: ***, сумата от
1086,01 лв. – главница, представляваща задължение по договор за потребителски
паричен кредит *** – *** от 03.06.2016 г. , ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.03.2021 г. до
изплащане на вземането, като иска за главница за разликата над 1086, 01 лв. до пълния
предявен размер от 1686, 01 лв., като неоснователен поради извършено плащане след
подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в хода на процеса – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.М.Д., ЕГН ********** да заплати на “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А.,Франция,рег.№ ***,чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А”,клон България с ЕИК: *** сумата от 85,72 лв. – разноски в
4
заповедното производство, както и сумата 330, 00 лв. – разноски за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5