Р Е
Ш Е Н
И Е №148
гр.Кюстендил, 05.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми март,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Мирослав Начев
Членове:
Веселина Джонева
мл.с.Симона Навущанова
при
секретаря: Вергиния Бараклийска,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№465/2018г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Здр.В. ***, в качеството му на
особен представител на С.Б.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, против
решение №514 от 12.11.2018г. на Районен съд (РС) – Дупница, постановено по
гр.д.№807/2018г. по описа на същия съд.
С
обжалваното решение РС-Дупница е признал за установено по отношение на
ответника по иска С.Б.П., ЕГН **********, с адрес по искова молба: гр.Д. ул.„*****“,
№**, че същият дължи на ищеца „ЧЕЗ Електро България“ АД, със седалище и адрес
на управление: гр.София, п.к.1784, район Младост, бул.„Цариградско шосе“ №159,
бл.„БенчМарк Бизнес център“, ЕИК ******, следните суми: 977.94 лева,
представляваща главница по незаплатена фактура №**********/30.11.2016г. за
електрическа енергия за периода от 01.09.2016г. до 29.11.2016г., за обект с клиентски
№300139122542, на адрес: гр.Д., ул.«*****» №**, издадена на основание чл.83
ал.1 т.6 от ЗЕ и ПИКЕЕ, във връзка с извършена от служителите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на 29.11.2016г. проверка, при
която е съставен констативен
протокол №3016252/29.11.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
ч.гр.д.№2597/2017г. по описа на
ДРС–12.12.2017г., до изплащане на вземането, както и 94.82 лева, представляваща
начислено обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
за периода от 13.12.2016г. до 01.12.2017г. Със същото решение ДРС е осъдил С.Б.П.,
с ЕГН ********** и посочен адрес да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, с
посочени ЕИК, седалище и адрес на управление, както следва: сумата от 775.00
лева - разноски по водене на делото, както и 83.00 лева - разноски по
ч.гр.д.№2597/2017г. по описа на
РС-Дупница.
Постановеното
съдебно решение се обжалва изцяло, като се претендира отмяната му и
постановяване на друго, с което предявеният срещу П. иск да бъде отхвърлен.
Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционният акт е неправилен. Сочи
се, че от мотивите на решението не ставало ясно как са формирани правните
изводи на съда, който не е съобразил, че ищецът е следвало да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на договорни отношения между
него и ответника, в какъвто смисъл своевременно е било направено възражение в
отговора на исковата молба. Обръща се внимание, че по делото от страна на ищеца
не са били ангажирани доказателства, установяващи, че искът е предявен срещу
надлежен ответник, поради липсата на представено заявление за присъединяване
към ел.мрежа от страна на П. или на друг документ, от който да е видно, че е
била открита лична партида на името на ответника. Същевременно се сочи, че по
делото не били представени от ищеца и доказателства на чие име са били издавани
фактури за имота за предходен период и кой ги е заплащал, което е било значимо,
с оглед направено от ответника възражение, че същият не е собственик на имота и
не се намира в облигационни отношения с ищеца, по силата на които да дължи
заплащане на консумирана ел.енергия. В тази връзка се аргументира разбиране, че
посочването на С.П. като собственик на имота в оспорения в тази му част
констативен протокол не доказва принадлежността на правото на собственост, нито
сочи на основанието за откриване на партида на името на лицето. Възразява се
срещу кредитирането на заключението на вещото лице Н.Ш. по въпроса относно
откриването на партидата, тъй като същият не изисква използването на специални
знания. Всички посочени обстоятелства, според жалбоподателя, неправилно не са
били обсъдени от първостепенния съд.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата „Чез Електро България” АД е подал отговор, чрез пълномощника си ю.к.Л.Митова,
в който изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Според дружеството, ДРС е
извършил правилна преценка на събраните доказателства, приемайки за установен
факта, че по делото е доказано по категоричен начин, че ответникът, като
потребител на електрическа енергия, е използвал количества, които не са били
надлежно отчетени, поради неточност в измерването, предизвикана от осъществена
манипулация върху средството за търговско измерване. Според въззиваемия,
атакуваното решение не страда от пороците, визирани в жалбата и в частност –
ДРС правилно бил достигнал до извода за наличие на договорно правоотношение
между страните за продажба на ел.енергия за адрес: гр.Д., ул.„*****“ №**, с
регистриран клиентски номер на името на С.П.. Изтъква се, че от извършените по
делото процесуални действия, изразяващи се в опити за връчване на преписи от
исковата молба на ответника се е установило, че призовкарят е констатирал, че
по данни на съседи лицето е продало къщата, от което следвал извод, че лицето е
познато на този адрес. Аргументира се разбиране за възникване на договорното
правоотношение с факта на придобиване на собствеността върху електроснабдения
имот, без необходимост от сключване на договор в писмена форма. Излагат се
доводи за възникване в конкретния случай на договорно правоотношение между
страните при публично известни общи условия, обвързващи всички абонати на
енергийния снабдител, по силата на чл.13 ал.5 от които потребителят има
задължение да уведоми продавача за настъпила промяна, свързана със
собствеността върху електроснабдения имот в 30-дневен срок в писмена форма.
Сочи се, че в конкретния случай следва да се приеме, че договорът не е бил
прекратен до края на процесния период, като дружеството е продължило да доставя
ел.енергия в имота срещу задължението на потребителя за нейното заплащане, като
се счита, че в случай, че друго лице е ползвало доставената ел.енергия, това
обстоятелство е непротивопоставимо на доставчика, макар да създава основание
ответникът да може да претендира връщане на платеното от него от неоснователно обогатилото
се лице. Изразява се становище, че решението на ДРС е правилно и по отношение
на застъпеното разбиране за осъществяване на правната възможност, предвидена в
чл.48 ал.1 т.1 б.„б от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР във вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, обн. в ДВ
бр.98 от 12.11.2013г., приложими към процесния период. Изтъква се, че по
отношение съществуването на правото на енергийните дружества да извършват
корекции на сметки, на основание горните правила, има съдебна практика,
постановена по чл.290 от ГПК, както и, че крайният снабдител на ел.енергия не
дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на
електромера, като при самото доказване на този обективен факт, става приложим
предвиденият едностранен корекционен механизъм. Дружеството претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото приема, че
въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка.
Съдебният
състав, след преценка на събраните по делото доказателства /във въззивното
производство нови доказателства не са събрани/, в контекста на оспорванията и
възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:
РС-Дупница е
бил сезиран с иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 ал.1
т.2 от ГПК.
Установено е
по делото, че след проверка в отчетно-счетоводната документация на ищеца „Чез
Електро България“ АД, вещото лице Н.Ш. е констатирало наличието на открита
партида на името на С.Б.П. с ЕГН **********, с адрес ***, ИТН ********.
Ответникът С.П. е търсен в производството по делото на този адрес, като
призовката е била върната в цялост с отбелязване, че по данни на живущите на
адреса лицето е продало къщата и живее в гр.София. Според извършена справка за
адресна регистрация на ответника, същият е с постоянен и настоящ адрес в
гр.София от 2003г.
Доколкото
във въззивната жалба не се правят оплаквания във връзка с правилността на
фактическите изводи на ДнРС относно извършената на 29.11.2016г. проверка на
средството за търговско измерване (СТИ) на адреса в гр.Д., ул.„*****“ №**,
констатациите при тази проверка, обективирани в съставения констативен протокол
№3016252/29.11.2016г., относно осъществено неправомерно въздействие върху СТИ и
извършената корекция на сметката на абоната, въззивният съд възприема за
правилна тази фактическа обстановка, поради което не намира за необходимо да я
преповтаря в настоящото решение. Пред въззивната инстанция е спорен единствено
въпросът относно това дали между страните през процесния период е съществувало
договорно правоотношение по продажба на електрическа енергия за битови нужди,
със съдържание по ОУ. Правнорелевантните за дължимата преценка обстоятелства са
изложени по-горе.
В
обжалваното решение РС-Дупница е приел, че от
представените като доказателства по делото документи и от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че С.Б.П. е регистриран при
„ЧЕЗ Електро България” АД като битов клиент за ел. енергия с клиентски
№300139122542, с място на потребление: гр.Д., ул.„*****“ №**, обект: къща.
Намерил е, че Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „ЧЕЗ Електро България" АД са били публикувани в един централен и един
местен всекидневник, т.е. влезли са в сила, също и Общите условия на договорите
за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение
България" АД, поради което ответникът, като потребител на електрическа
енергия от присъединен към мрежата обект, е бил страна по договор при общи
условия за използване на електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД и за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“
АД, за което не е било необходимо изрично изявление от страна на потребителя за
приемане. Съдът е констатирал, че по делото не са били ангажирани доказателства
ответникът да е поискал изменение на посочените договори в срока по чл.98а ал.5
от ЗЕ, което да е било отразено в допълнително споразумение, като е заключил,
че съгласно чл.4 ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, потребител на електрическа енергия
за битови нужди е собственикът на съответния имот /респ. – лице с учредено
право на ползване/.
ДнРС
детайлно е анализирал законовите предпоставки, въз основа на които дружеството
основава вземането си и е заключил, че доказателствата по делото налагат извод, че в
конкретния случай корекционната процедура по чл.47 и чл.48 от Правилата за измерване на количествата
електрическа енергия е била приложена точно и исковата сума е дължима.
Преценявайки
установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от
правна страна следното:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 изр.1 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на
решението:
Според
чл.269 изр.2 от ГПК, при преценката относно правилността на решението,
въззивният съд е обвързан от посоченото в жалбата.
Както се
посочи по-горе, жалбоподателят счита решението за неправилно, поради
необоснованост на извода на съда, че между страните е съществувало договорно
правоотношение по продажба на електрическа енергия.
Настоящата
инстанция счита оплакванията във въззивната жалба за основателни. Несъмнено е,
че по силата на чл. 154 ал.1 от ГПК, дружеството – ищец носи тежестта да
докаже, че към съответния период от време, за който е извършена корекцията на
сметката на абоната, между страните е съществувало договорно правоотношение.
Последното следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване,
т.е. по начин, създаващ у съда сигурно убеждение във верността на твърдението на
ищеца.
Съгласно
действалата до 17.07.2012г. легална дефиниция, съдържаща се в § 1 т.42 от ДР на
Закона за енергетиката (ЗЕ), потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
енергия за домакинството си. След измененията на ЗЕ с ДВ бр.54/2012г., в сила
от 17.07.2012г., битов клиент по смисъла на §1 т.2а от ДР на ЗЕ е клиент, който
купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно § 1 т. 41б от ДР
на ЗЕ в сила от 17.07.2012г., изм. с ДВ бр.35/2015г., потребител на
енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/ ползвател на
преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия.
Същевременно,
според чл.4 ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Чез Електро България“ АД, потребител на електрическа енергия за
битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си.
Представените
доказателства, изходящи от дружеството, не са годни за надлежно установяване на
обстоятелството, че ответникът е бил носител на право на собственост върху
процесния електроснабден имот или че е имал качеството на ползвател на валидно
правно основание на същия. Всъщност, единственото доказателство в тази посока е
констатацията на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, в
посока, че в дружеството има открита партида, със съответен номер, на името на С.Б.П.
за адрес ***. Фактът, че при ищеца има открита партида на името на ответника не
означава непременно, че са се осъществили предпоставките, по силата на които
същият да придобие качеството на потребител на ел.енергия. Същевременно се
касае за въпрос, който е извън компетентността на вещото лице, още повече, че
констатираният факт се основава на данни, предоставени от самото дружество.
Доколкото по
делото не се установява наличието на правнорелевантна връзка на ответника със
собствеността и ползването на процесния имот в исковия период, не може да се приеме,
че същият има качеството на битов клиент по смисъла на § 2а от ДР на ЗЕ,
респ. на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 41б от ДР на ЗЕ,
а оттук и че същият е страна по договор за продажба на електрическа енергия при
Общи условия с дружеството.
Фактът, че
от данните, подадени от призовкаря при опита за връчване на съобщение на адреса
на електроснабдения имот, се установявало, според пълномощника на въззиваемия,
че лицето не е непознато на този адрес, не покрива изискванията за провеждане
на пълно доказване на твърдението на страната. Безпредметно е да се обсъжда по
какъв начин влияе върху съществуващото правоотношение продажбата на
електроснабдения имот, при положение, че в случая въобще не се установява да
съществува такова правоотношение, нито в течение на същото да е била извършена
продажба.
Предвид
изложеното, въззивният съд счита, че решението на ДнРС е неправилно и следва да
се отмени, а предявените искове – да се отхвърлят.
На ищеца не
се следват разноски за заповедното и за исковото производство.
Ответникът
не е направил разноски.
Воден от горното, Окръжен
съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение №514 от 12.11.2018г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д.№807/2018г. по описа на същия съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „ЧЕЗ Електро
България“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1784, район
Младост, бул.„Цариградско шосе“ №159, бл.„БенчМарк Бизнес център“, ЕИК ******,
срещу С.Б.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,
вр. чл.415 ал.1 от ГПК, във вр. чл.19 ал.1 и 2, чл.35 от Общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, във вр. с
чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на дружеството сумата от 977.94 лева, представляваща
главница по незаплатена фактура №**********/30.11.2016г. за период от
01.09.2016г. до 29.11.2016г., за обект с клиентски №*******, за адрес гр Д.,
ул.„*****“ №**, издадена на основание чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и ПИКЕЕ, във връзка
с извършена проверка от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на
29.11.2016г. за потребяваната ел. енергия в обект, ползван от ответника на
адрес гp.Д., ул.„*****“ №**, при която е
съставен Констативен протокол №3016252/29.11.2016г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, до изплащане на
вземането, както и сумата от 94.82 лева, представляваща законната лихва за
забава за периода от 13.12.2016г. до 01.12.2017г.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.