№ 70
гр. Варна, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело №
20213100900726 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.XXXII от ГПК /Търговски спорове/.
Производството е образувано по предявен от ТИСЕНКРУП МАТИРИАЛС
БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, София, представлявано от управителя Г.Н., чрез
упълномощения адв.Т. от САК срещу ЕТ ДИЯНА –Ц.К., ЕИК *********, Варна, чрез което
Ц.К.К. осъществява дейност на едноличен търговец, иск за осъждане на ответника да
заплати общо сумата 28 118.85 лева, - главница по сключена неформална търговска
продажба на стоки, по заявка на ответника ЕТ, за която са издадени фактури, както следва:
фактура от 09.07.2020г. за сумата от 23 090.76 лева с падеж на 08.08.2020г., по която е
налице частично плащане и незаплатен остатък от 8 964.69 лева; фактура от 06.10.2020г. за
сумата от 19 154.16 лева с падеж на плащане 05.11.2020г. Твърди се, че и по двете фактури
не е налице плащане в срок, поради което се дължат и обезщетения за забавено изпълнение,
както следва: по първата фактура мораторна лихва за периода 09.08.2020г. до 31.12.2020г., в
размер на 930.04 лева, изчислени върху пълния размер на вземането, а за остатъка от
8 964.69 лева законна лихва от 01.01.2021г. до 30.06.2021г., в размер на 450.72 лева; по
втората фактура – обезщетение за забавено изпълнение в размер на 1 260.98 лева, за периода
от 06.11.2020г. до 30.06.2021г. Претендира се и законната лихва за забавено изпълнение от
предявяване на исковете до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърдят съществените за предявените осъдителни искове
обстоятелства. Всички твърдения са подплатени с приложени писмени доказателства и
доказателствени искания. С определение №5665/27.09.2021г. първоинстанционният РС –
Варна е прекратил производството като преценил, че исковете са родово подсъдни на ВОС,
тъй като се касае за едно правно основание на вземанията – договор за неформална
търговска продажба, на основание чл.118, ал.2 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните е налице договорна връзка по
неформален договор за търговска продажба на стоки съгласно чл.318 ТЗ, по силата на който
Тисенкруп Матириалс България ООД като продавач се задължава да продаде на ЕТ, като
1
купувач, стоки от търговската си номенклатура по заявка на купувача. Твърдят се направени
от ЕТ заявки, въз основа на които ищецът е доставил на насрещната страна заявени стоки
според заявеното и в указания срок, по които не са направени възражения от ответника.
Твърдят се съставени за доставките фактури, предадени на ответника, за които са налице и
потвърждения за получаване на стоката; издадани са кантарни и вносни бележки. За
извършените доставки ищецът е издал фактури: ф.15179/09.07.2020г. на стойност от
23 090.76 лева с падеж на 08.08.2020г.; ф.23524/06.10.2020г. за сумата от 19 154.16 лева с
падеж, посочен в същата на 05.11.2020г. Твърди се, че по първата фактура е налице
частично плащане от трето лице на сума в размер на 14 126.07 лева, платени на 31.12.20г.
като остават дължими останалите 8 964.69 лева. По втората фактура не е извършено
плащане, поради което се претендира и обезщетение за забавено плащане върху двете
главници /остатъчната по първата фактура и главницата по втората фактура/, считано от
посочения падеж до 30.06.21г. /предявяване на иска/. Твърди се, че във всяка от фактурите е
налице подробно описание на стоките, предмет на сделката като същите са получени от
ответника без възражения, но и без извършено плащане.
Твърди се, че трето лице А.Д.ХОЛД ООД е заплатило задължения на ЕТ въз основа
на договор за цесия от 05.10.2020г. като едновременно с това е погасило и свои собствени
задължения към ищеца. Твърди се, че поради извършеното плащане е налице признание на
задължението от страна на ответника. Общият размер на задълженията възлиза на 30 760.59
лева, от които 28 118.85 лева съставляват главницата по двете фактури, а сумата от 2 641.74
лева представлява обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва. С
исковата молба се претендират и направените от ищеца разноски за производството,
вкл.разноските, сторени в обезпечителното производство по ЧГД №20211110132212 на СРС,
30 състав, с което е допуснат запор на банкови сметки на ответника в посочените банки в
страната до посочения общ размер на задълженията по исковете.
В срока за отговор на исковата молба, преписи от която са връчени на ответника
ДИЯНА –Ц.К. ЕТ, чрез представляващия Ц.К., чрез счетоводител Д.Г., не е постъпил
отговор на исковата молба съгласно чл.367 ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв.Р.М., поддържа исковете и
не възразява срещу изготвения от съда доклад на спора.
Ответникът ЕТ, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище
по исковете.
Съдът, въз основа твърденията на страните, събраните доказателства, ценени в
съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна
страна: По делото са представени фактура от 09.07.2020г., издадена от ищцовото дружество
с получател ЕТ Диана- Ц.К., която съдържа всички съществени реквизити съгласно ЗСч, със
задължение в размер на 23 090.76 лева с ДДС за закупени подробно описани като
количество, ед.цена и спецификация стоки. Фактурата носи подписи и на двете страни. Към
фактурата са представени заверени копия от експедиционна бележка, складова и износна
бележки и транспортен документ за експедиция на стоките, кантарна бележка /на л.13 и сл.
по делото/ както и потвърждение за получаване на стоката.
Представена е фактура от 06.10.2020г. за закупени допълнително стоки от ЕТ, на
стойност от 19 154.16 лева с ДДС, в която също е налице индивидуализация за вида,
характеристиката, ед.цена и количеството на закупените стоки. Фактурата е двустранно
подписана от двете страни. Към нея ищецът е представил и износна/складова бележка,
кантарна бележка, потвърждение за получаване на стоката.
По делото е представено преводно нареждане по фактури от 08.07.20г. и от
05.10.20г., с което А.Д.Холд ООД е наредило плащане на Тисенкруп Матириалс България
ООД в размер на 42 248.34 лева – плащането е от 31.12.2020г. Представено е уведомително
писмо от ЕТ Диана –Ц.К. до А.Д.Холд ООД от 05.10.2020г., с което третото лице
/извършило плащането/ е уведомено, че въз основа на договор за цесия от 05.10.2020г.
вземането на ЕТ Диана е прехвърлено на А.-Д.Холд ООД по фактура №116/05.10.2020г. за
2
сумата от 19 156.590 лева със срок на плащане 30.11.2020г. на Тисен круп Матириалс като
нов кредитор.
По делото е са представени доказателства за допуснато обезпечение на бъдещ иск
между настоящите страни, чрез запор на банкови сметки на ответника по ЧГД №32212/21г.
на СРС, 30 състав, от 09.06.2021г.
От изслушаната по делото счетоводна експертиза /на л.31/, която съдът кредитира
изцяло, се установява, че същата е изготвена от вещото лице Т. след справки в
счетоводствата и на двете страни. Вещото лице сочи, че за периода 2019-2020г. между
страрите са осчетоводени и други фактури, извън процесните. Установява, че двете
процесни фактури са осчетоводени по дебита на сметката, аналитична партида ЕТ Диана с
цялата стойност по фактурите; кредитирана е сметка 702 Приходи от продажба на стоки с
данъчната основа по тях; кредитирана е сметка 453/2 Начислен ДДС по продажби със
стойността на ДДС по тях на датите им на издаване и със същите стойности при спазване
изискванията на ЗСч. При ответника процесните фактури са осчетоводени по дебит на
сметка 302 Материали и 304 Стоки с данъчната им основа по фактурите; дебит сметка 453/1
Начислен ДДС по продажби и по кредит на сметка 401 Доставчици с общата стойност по
фактурите, отново при съобразяване разпоредбите на ЗСч. И двете страни са осчетоводили
съобразно счетоводното законодателство процесните фактури като ответникът освен това ги
е отразил надлежно и в дневниците за покупките и СД по ЗДДС, в регистрите, съобразно
посоченото в таблица на л.32 по делото. Съобразно посоченото, ответникът е ползвал
правото на данъчен кредит по процесните фактури в общ размер от 7040.82 лева в
данъчните периоди на издаването им. Въз основа на приложеното уведомително писмо до
трето лице /за извършената цесия/, на 31.12.2020г. третото лице А.Д.Холд е заплатило на
ищеца сумата от 42 248.34 лева, от която в счетоводството на ищеца са погасени част от
задълженията по други фактури, а по процесните фактури е погасена като платена сумата до
14 126.07 лева. След това плащане остава задължение в размер, посочен в табл. На л.33, а
именно по първата фактура – 8 964.69 лева и по втората фактура от м.10.2020г. – 19 154.16
лева, като общото вземане се равнява на 28 118.85 лева. Съобразно поставената в т.4 от ССЕ
задача, вещото лице е посочило размер на дължимата мораторна лихва за посочените
периоди и съобразно извършеното частично плащане по една от фактурите, в общ размер от
2 637.82 лева.
Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните изводи по
същество на спора: Предявени са обективно съединени искове за заплащане стойността на
извършени от ищеца в полза на ответника ЕТ доставки на стоки, за които са издадени две
фактури като освен главниците се претендират и мораторни лихви в размер на законната
лихва, ситано от падежите по всяка от фактурите до предявяване на иска при отчитане и на
платената частично главница.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв.Минева е направила искане за
постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.238 ГПК. При преценка на искането
съдът намира същото за основателно, тъй като констатира, че са налице предвидените в
чл.238, ал.1 ГПК предпоставки – ответникът не е депозирал отговор на исковата молба
/въпреки предоставената отделно и пред ВОС възможност/, не се е явил в първо съдебно
заседание и не е поискал гледане на делото в негово отсъствие като същевременно е
надлежно уведомен на 01.11.2021г. /л.7 по настоящото дело/ за последиците от това
процесуално поведение с основание за постановяване на неприсъствено решение по искане
на ищеца.
С оглед на изложеното и като съобрази предпоставките по чл.238 и чл.239 ГПК,
вероятната основателност на исковете, следваща еднопосочно от събраните доказателства,
съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение за основателно. Горното
обуславя липсата на изложени мотиви по същество на спора.
Поради основателността на исковете, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
сторените от него разноски както в исковото производство, така и в обезпечителното
производство, на основание чл.78 ГПК и т.5 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС в размер
3
общо на 5110.42 лева. Съдът констатира, че са спазени изискванията за представяне на
списък на сторените разноски както и доказателства за реалното им извършване съобр. цит.
ТР на ВКС. Останалите претендирани в списъка на л.36 разноски в размер на 279.45 лева не
представляват съдебни разноски и не следва да бъдат присъждани на страната. Воден от
горното, съдът на основание чл.238 ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ ДИЯНА –Ц.К., ЕИК *********, Варна, представляван от Ц.К.К., да
заплати на ТИСЕНКРУП МАТИРИАЛС БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, София,
представлявано от управителя Г.Н., общо сумата 28 118.85 лева, представляваща главница
по сключени неформални търговски продажби на стоки, по заявка на ответника, за които са
издадени две фактури, двустранно подписани - фактура от 09.07.2020г. за сумата от
23 090.76 лева, с падеж на 08.08.2020г., по която е налице частично плащане, с незаплатен
остатък от 8 964.69 лева; фактура от 06.10.2020г., за сумата от 19 154.16 лева с падеж на
плащане 05.11.2020г. както и мораторни лихви в общ размер от 2 641.74 лева, формирани от
следните: 923.63 лева върху главница от 23090.76 лева, за периода от 09.08.20 – 30.12.20г.,
453.21 лева, изчислени върху остатъчната главница 8964.69 лева, за периода от 31.12.20г. до
30.06.21г. и сумата 1260.98 лева, изчислена върху главницата по втората фактура от
19154.16 лева, за периода от 06.11.2020г. до 30.06.21г., ведно със законната лихва върху
общата главница от 28 118.85 лева, считано от предявяване на иска на 02.07.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.79 и чл.86 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ.
ОСЪЖДА ЕТ ДИЯНА –Ц.К., ЕИК *********, Варна, представляван от Ц.К.К., да
заплати на ТИСЕНКРУП МАТИРИАЛС БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, София,
представлявано от управителя Г.Н., общо сумата 5110.42 лева, представляващи сторените
от ищеца разноски в производството, вкл. тези по обезпечителното производство, на
основание чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4