Определение по дело №147/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 179
Дата: 23 януари 2023 г. (в сила от 23 януари 2023 г.)
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20235300500147
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 179
гр. Пловдив, 23.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20235300500147 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №111П, ЕИК
*********, чрез пълномощника му по делото юрк. В.Д., против разпореждане №25904
от 15.11.2022г. на РС- Пловдив, 17-ти гр.с., постановено по ч. гр. д. №20225330116317, с
което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
против С. И. Ш., ЕГН **********. В частната жалба се излагат доводи за неправилност
на разпореждането. Иска се отмяната му и издаване на поисканата заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за сумите, посочени в заявлението.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните
по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
подадено от „Първа инвестиционна банка“ АД, с което е поискано издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против С. И. Ш., ЕГН
**********, за вземания по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна
сметка от 21.11.2018г. Като документ, от който произтича вземането, е представено
извлечение от счетоводните книги на банката, в което е посочено, че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 04.11.2022г. Към заявлението са представени
заверено копие от договора и общите условия към него, покана от банката до
длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост, разписка към нея, видно от
която поканата е била връчена лично на длъжника, както и констативен протокол,
съставен от ЧСИ С.Я., рег. №844, с район на действие- СГС, в който е отразено, че
поканата е била връчена с писмо на служител на работодателя на длъжника, като на
23.09.2022г. е върната в кантората на ЧДИ връчена лично на длъжника. С
обжалваното в настоящото производство разпореждане първоинстанционният съд е
приел, че банката- заявител не е упражнила надлежно правото си да обяви
предсрочната изискуемост на вземанията си по договора, тъй като длъжникът не е бил
надлежно уведомен за обявяването й. Изложил е съображения, че в разписката за
1
връчване на поканата не била посочена датата на връчването, не била изискана
справка за работодателя на длъжника, нямало данни длъжникът да е бил търсен на
адреса си.
Частната жалба срещу така постановеното разпореждане е основателна.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, за да е предсрочно изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков
кредит, правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на
длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент
са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
Законът не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения
между страните по договорните правоотношения, като в съдебната практика се приема,
че при липса на конкретна уговорка в договора за това редовно връчен на длъжника е
документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис по
правилата на ГПК, включително от нотариус или частен съдебен изпълнител. В случая
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение банката се позовава на извършено
връчване на уведомлението за обявяването на предсрочната изискуемост чрез частен
съдебен изпълнител. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ това е допустим
начин на връчване на съобщения във връзка с гражданскоправни отношения, за който
съгласно чл.43 от ЗЧСИ се прилагат разпоредбите на чл.37-58 от ГПК. Към
заявлението като доказателство за уведомяването на длъжника е представена само
поканата и разписка за връчването й, видно от която същата е била връчена лично на
длъжника. В разписката не е посочена дата на връчване, нито имената на връчителя. От
представения констативен протокол, съставен от частния съдебен изпълнител, се
установява, че поканата е била връчена на 08.09.2022г. чрез работодателя на длъжника,
като е получена от М.П.И.- „служител ЧР“, а на 23.09.2022г. е върната връчена
лично на длъжника в кантората на съдебния изпълнител. Според настоящия състав на
съда при така представените по делото доказателства не би могло да се приеме, че
волеизявлението на банката за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита не е
било надлежно връчено на длъжника. Видно от разписката, длъжникът с изписването
на трите имена и подписа си е удостоверил личното й получаване, като от
представения констативен протокол се установява, че това е станало най- късно на
23.09.2022г., поради което се налага изводът, че към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение- 11.11.2022г. предсрочната изискуемост е
настъпила. При положение, че поканата е достигнала до длъжника, ирелевантни за
редовното й връчване са изложените от първоинстанционния съд съображения, че
длъжникът не бил търсен на адреса си и че не била приложена справка за
работодателя му.
От изложеното дотук е видно, че банката е уведомила надлежно длъжника за
обявяването на предсрочната изискуемост на вземанията си по договора за кредит,
поради което обжалваното разпореждане, с което е прието обратното, следва да бъде
отменено, а делото- върнато на първоинстанционния съд за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист съобразно подаденото заявление. При издаване на
заповедта за изпълнение първоинстанционният съд следва да включи в нея и
направените от заявителя разноски по настоящото производство.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №25904 от 15.11.2022г. на РС- Пловдив, 17-ти гр.с.,
постановено по ч. гр. д. №20225330116317, с което е отхвърлено заявлението на „Първа
инвестиционна банка“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против С. И. Ш.,
ЕГН **********.
ВРЪЩА делото на РС- Пловдив за издаване на заповед за изпълнение и
2
изпълнителен лист съобразно подаденото заявление.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3