Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1332
08.04.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански
състав, в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 16090 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР във вр. с чл. 3, ал. 2, предл. 2
ЗУТОССР.
Образувано
е по искова молба, подадена от Б.А.Д. с ЕГН ********** за установяване на
трудов стаж по съдебен ред, а именно на трудовия му стаж за периода
01.02.1974г. - 31.12.1976г. и за периода 16.08.1977г. – 02.11.1994г., в които
периоди е работил в „Минерал сувенир” АД, гр. Пловдив, като ***.
Твърди,
че документите от значение за стажа му са унищожени при пожар в архива на
предприятието на „Минерал сувенир” АД, гр. Пловдив, както и че ТП на НОИ му е
отказало отпускането на пенсия, поради липса на доказателства за трудов стаж.
Моли предявеният иск да бъде уважен и
претендира разноски.
В
срок е постъпил отговор от ТП на НОИ Пловдив, с който се взема становище за
недопустимост, респ. за неоснователност на исковата молба.
Съдът, след като се
запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта:
Абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска по чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТOССР, с оглед установяване на
правния интерес на ищеца, е липсата на писмени доказателства, годни да
установят стажа в производството по отпускане на пенсия. Ето защо,
допустимостта на иска по чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТOССР е обусловена от наличие на
удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация, или от
териториално поделение на НОИ, че книжата, ведомостите и пр., отнасящи се до
претендирания трудов стаж, са загубени или унищожени, или че в архива на НОИ
липсват писмени данни за трудовия стаж. Когато осигурителят е прекратил
дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но
ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ,
издадена на основание чл. 5, ал.12 КСО, се представя удостоверение от
съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват
писмени данни за претендирания стаж (арг.
от чл. 5, ал.2
ЗУТОССР).
От служебно
извършената от съда справка в ТР се установява обстоятелството, че „МС Арт“ АД
с Булстат ********* е заличен от ТР.
Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР,
когато работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник искът се
предявява само срещу съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт.
Ищецът е представил по делото издадено на основание чл. 5, ал.10 КСО, удостоверение № на НOИ,
ТП Пловдив, в качеството му на орган, който приема,
съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с
прекратена дейност без правоприемник, че разплащателните ведомости и други трудовоправни документи на осигурителя, не са
приети в Архивохранилището на ТП на НОИ – гр. Пловдив. Представеното
удостоверение има характер на документ по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, което обуславя
и допустимостта на производството.
По същество:
Съдът намира, че не се установи по безспорен начин, че
ищецът е полагал труд на длъжността *** в дружество „„Минерал
сувенир” АД, гр. Пловдив ” за процесните
периоди, поради следното:
Представен е писмен документ – удостоверение с изх. № *
от 07.11.2002г., което няма характер на начало на писмено доказателство по чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, тъй като макар и
издаден от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, не е бил
издаден по време на полагане на стажа, поради което и недопустимо са били
събрани гласни доказателства /за начало на писмено доказателство - решение №
401/22.02.2016 г. по гр. д. № 228/2015 г. на IV г. о. на ВКС/. Ето защо не следва
да се обсъдят и събраните по делото свидетелски показания.
По разноските:
При
този изход на спора и съгласно ТР № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2015 г., ОСГК, разноски са дължими
на ответника, като следва да му се присъди юрк. възнаграждение в размер на 100
лева.
Ето
защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.А.Д.
с ЕГН ********** иск за признаване за установено на основание чл. 1, ал. 1, т.
3 ЗУТОССР във вр. с чл. 3, ал. 2, предл. 2 ЗУТОССР по отношение на ТП на НОИ –
гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов“ № 7, че Б.А.Д. с ЕГН **********,
е работил през периода 01.02.1974г. - 31.12.1976г. и за периода 16.08.1977г. –
02.11.1994г., на длъжността "*** " при пълен осем часов работен ден
в „Минерал сувенир” АД, гр. Пловдив,
заличено в ТР, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Б.А.Д. с ЕГН **********
да заплати на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Любен
Каравелов“ № 7 разноски от 100 лева юрк.
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред ПОС.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.