Решение по дело №16090/2018 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1332

08.04.2019 г., гр. Пловдив

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,  І граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

            Районен съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА

при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №  16090 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР във вр. с чл. 3, ал. 2, предл. 2 ЗУТОССР.

Образувано е по искова молба, подадена от Б.А.Д. с ЕГН ********** за установяване на трудов стаж по съдебен ред, а именно на трудовия му стаж за периода 01.02.1974г. - 31.12.1976г. и за периода 16.08.1977г. – 02.11.1994г., в които периоди е работил в „Минерал сувенир” АД, гр. Пловдив, като ***.

Твърди, че документите от значение за стажа му са унищожени при пожар в архива на предприятието на „Минерал сувенир” АД, гр. Пловдив, както и че ТП на НОИ му е отказало отпускането на пенсия, поради липса на доказателства за трудов стаж.

 Моли предявеният иск да бъде уважен и претендира разноски.

В срок е постъпил отговор от ТП на НОИ Пловдив, с който се взема становище за недопустимост, респ. за неоснователност на исковата молба.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТOССР, с оглед установяване на правния интерес на ищеца, е липсата на писмени доказателства, годни да установят стажа в производството по отпускане на пенсия. Ето защо, допустимостта на иска по чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТOССР е обусловена от наличие на удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация, или от териториално поделение на НОИ, че книжата, ведомостите и пр., отнасящи се до претендирания трудов стаж, са загубени или унищожени, или че в архива на НОИ липсват писмени данни за трудовия стаж. Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал.12 КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж (арг. от чл. 5, ал.2 ЗУТОССР).

От служебно извършената от съда справка в ТР се установява обстоятелството, че „МС Арт“ АД с Булстат ********* е заличен от ТР.

Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР, когато работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник искът се предявява само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Ищецът е представил по делото издадено на основание чл. 5, ал.10 КСО, удостоверение №  на НOИ, ТП Пловдив, в качеството му на орган, който приема, съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена дейност без правоприемник, че разплащателните ведомости и други трудовоправни документи на осигурителя, не са приети в Архивохранилището на ТП на НОИ – гр. Пловдив. Представеното удостоверение има характер на документ по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, което обуславя и допустимостта на производството.

По същество:

Съдът намира, че не се установи по безспорен начин, че ищецът е полагал труд на длъжността *** в дружество „„Минерал сувенир” АД, гр. Пловдив ” за процесните периоди, поради следното:

Представен е писмен документ – удостоверение с изх. № * от 07.11.2002г., което няма характер на начало на писмено доказателство по чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, тъй като макар и издаден от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, не е бил издаден по време на полагане на стажа, поради което и недопустимо са били събрани гласни доказателства /за начало на писмено доказателство - решение № 401/22.02.2016 г. по гр. д. № 228/2015 г. на IV г. о. на ВКС/. Ето защо не следва да се обсъдят и събраните по делото свидетелски показания.

По разноските:

При този изход на спора и съгласно ТР № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015 г., ОСГК, разноски са дължими на ответника, като следва да му се присъди юрк. възнаграждение в размер на 100 лева.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.А.Д. с ЕГН ********** иск за признаване за установено на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР във вр. с чл. 3, ал. 2, предл. 2 ЗУТОССР по отношение на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов“ № 7, че Б.А.Д. с ЕГН **********, е работил през периода 01.02.1974г. - 31.12.1976г. и за периода 16.08.1977г. – 02.11.1994г., на длъжността "*** " при пълен осем часов работен ден в  „Минерал сувенир” АД, гр. Пловдив, заличено в ТР, като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА Б.А.Д. с ЕГН ********** да заплати на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов“ № 7 разноски от 100 лева  юрк. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред ПОС.

 

                                                                        Районен съдия:/п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала: Ц.Т.