Р Е Ш Е Н И Е
№ /04.04. 2018 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
19.03. 2018 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР:
ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
Като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
Търг.д.
№ 106 по описа за 2017 година,
за
да се произнесе съобрази:
Предявен е пряк иск за обезщетяване на
неимуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата
К.М.Р. твърди в исковата молба, че на 21.12.2016 г., около 23:15 ч. на АМ-1,
км.226+300, като пътник в моторно превозно средство с рег.№ *** марка „М.",
управлявано от С.О.К. ЕГН ********** претърпял пътно-транспортно произшествие,
при което са му нанесени телесни увреждания.
Сочи, че горното е установено с
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-15000/22.12.16 г. на
сектор ПП при ОДМВР-С.З.. Констатирано е, че МПС с рег.№ *** марка „М.",
управлявано от С.О.К. ЕГН **********, катастрофира самостоятелно в посочения
пътен участък, вследствие на което, като пътник ищецът получава множество
телесни увреждания.
Съгласно Епикриза ИЗ 25105 на У. ,П. д.р С.
К."АД - С.З. ищецът е получил фрактура на дясна ключица и дясна лопатка,
серийни фрактури на десни ребра /Ш-УП/, фрактура на процеси спинози Тh5-Тh8. Поставена е
окончателна диагноза - контузио пулмонис билатералис, емфизема субкутанеа,
фрактура косте Ш-УП декстра, с придружаващи заболявания фракура процесус
спинози Тh5-Тh8, фрактура клавикуле декстра, фрактура скапуле
декстра, контузио капитис ет корпорис.
Ищецът твърди, че отговорността на
посочения ответник ЗД "Б.И.", гр.С., ЕИК ***, произтича от сключения
договор за застраховка "Гражданска отговорност" по полица № ВG/02/116002772825,
със срок на покритието 27.10.201г. - 26.10.2017г.
Посочва, че в резултат на престъплението
претърпял болка и страдание, конкретно изразяващи се в гореописаните телесни
повреди. Лекувал се в болнично заведение, където е бил обездвижен с ортеза за
ключица, а впоследствие му е назначено домашно лечение, продължило повече от
четири месеца след изписването му от болница. Раздвижването му след операцията
било изключително трудно и болезнено.
Заявява, че травмите, причинена му
вследствие на пътнотранспортното произшествие и до днес не отшумяват и счита,
че ще носи последствията от тях до края на живота си.
Твърди, че травмите решително повлияли на
цялостното качество на живота му. Сочи, че често, на местата на счупванията,
получава нарастващи болки, неповлияващи се от лекарства, особено при рязка
промяна на атмосферните условия. При усилия, породени от вдигане на тежки
предмети получава болка в ребрата, както и в ключицата. След такова усилие
болката в ключицата остава, като тъпа, продължителна, постепенно затихваща.
Посочва, че понастоящем е на 25 години,
като в най-трудоспособната си възраст е необходимо да работи, за да издържам
семейството си, за да помагам на родителите си. Заявява, че дясната му ръка е
водеща, а същата е станала несигурна при прецизни дейности и физически натоварвания.
Твърди, че травматичните увреждания,
предмет на настоящата претенция са му причинени при ПТП при покрит риск по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, като в резултат
на ПТП-то, ищецът е претърпял болка и страдание, съставляващи неимуществени
вреди, които счита, че следва да бъдат обезщетени.
От деня на непозволеното увреждане
21.12.2016г. до окончателното изплащане на сумите претендира законната лихва
върху присъдените от съда обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
Моли съда да осъди ЗД "Б.И."
АД, гр. С. ***, ЕИК ***, да му заплати обезщетение за причинените му с деянието
неимуществени вреди, вследствие на претърпяното на 21.12.2016 г. ПТП,
изразяващи се в болка и страдание в резултат на нанесените му телесни повреди -
сума в размер на 55 000 /петдесет и пет хиляди/ лева, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от момента на увреждането, а именно: от 21.12.2016 г.
до окончателното изплащане на сумата.Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
ЗД ,,Б.И.‘‘ АД гр. С. оспорва иска изцяло по основание и размер. Твърди, че не
е доказан деликт.Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на
пострадалия, който пътува без поставен предпазен колан, като е допринесъл за
настъпване на телесните травми.Оспорва иска по размер като завишен. Според ответника, ищецът категорично е бил
без обезопасителен колан.
Предвид изложеното счита, че сума над 20
000 лева, ако искът се приеме за основателен и без съпричиняване е завишена.
Твърди, че по делото не са представени убедителни доказателства за
наличие на валидно застрахователно правоотношение, по застраховка ГО, по
силата, на което ответното дружество да е пасивно легитимирана страна в процеса.
Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 22.12.2016г. се установява, че ищецът е посочен като пострадал при ПТП,
настъпило на 21.12.2016 г. на ППС с рег. № ***, марка ,,М.‘‘ 212D Спринтер,
собственост на Л.Л.Л.с ЕГН **********, управляван от С.О.К. с ЕГН **********.
От
Епикриза ИЗ 25105 на У. „П.Д.С.К."АД -С.З. се установява, че ищецът е
получил следните увреждания - фрактура на дясна ключица и дясна лопатка,
серийни фрактури на десни ребра /III-V1I/, фрактура на процеси спинози Th5-Th8.
Поставена е окончателна диагноза - контузио пулмонис билагералис, емфизема
субкутанеа, фрактура косте III-VII декстра, с придружаващи заболявания фракура
процесус спинози Th5-Th8, фрактура клавикуле декстра, фрактура скапуле декстра,
контузио капитис ет корпорис.
От заключението на назначената по
делото комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза се установява,
че във връзка с ПТП
на 22.12.2016 г. К.М.Р. на 25 г. е получил: Контузия на белите дробове.
Подкожен емфизем. Счупване на III-V1I ребра вдясно. Счупване на бодилестите
израстъци на V-VIII гръдни прешлени. Счупване на дясната ключица. Счупване на
дясната лопатка. Контузия на главата и тялото. Подкожният
емфизем и контузията на белите дробове са причинили разстройство на здравето, временно
опасно за живота по смисъла на чл.129 НК. Счупването
на пет ребра вдясно (III-VII) и счупването на бодилестите израстъци на V-VIII
гръдни прешлени е причинило трайно затрудняване на движението на снагата за
повече от 30 дни по смисъла на чл.129 НК. Счупването
на дясната ключица и дясната лопатка е причинило трайно затрудняване на
движението на десния горен крайник за повече от 30 дни по смисъла на чл.129 НК. Контузията на главата и тялото са причинили
разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК. Наличието на спомен за
моментите след ПТП е признак, че пострадалият Р. не се е намирал в състояние на
пълна загуба на съзнание. Р. е бил под активно
наблюдение и консервативно лечение с медикаменти, посочени по-горе. По указание
на ортопед-травматолог е била поставена ортеза за ключица за 3-4 седмици. Няма
данни за проведени задължителните контролни прегледи.
Вещото лице посочва, че причинените увреждания,
са свързани с изпитване на болка, която в острия период на травмата, през първия
месец, е била по-интензивна. Впоследствие е стихвала. Възможно е към настоящия
момент, а и в бъдеще Р. да изпитва болки и поне дискомфорт при промяна на
климата.
Подкожният емфизем и контузията на
белите дробове се възстановяват за около 1 -2 месеца. Счупването на пет ребра
вдясно (III-VII) и счупването на бодилестите израстъци на V-VIII гръдни
прешлени се възстановява за около 2 месеца. Счупването на дясната ключица и
дясната лопатка обичайно се възстановяват за около 2-3 месеца. От представената
рентгенография се установи, че ключицата не е зараснала. Причината за това е
неизвестна. Незарасналата счупена ключица ще затруднява движението до момента
на зарастване. Това може да се постигне с операция. Контузията на главата и
тялото се възстановяват за не повече от 2-3 седмици
След дехоспитализацията Р. е бил
нетрудоспособен за време, посочено по-горе - 3 месеца. Ограничените движения на
дясната му ръка вследствие незарастването на счупената ключица са предпоставка
за ограниченото й използване за физически труд, като качеството на живот все
още е влошено, заради незарасналото счупване на дясната ключица.
Относно механизма на ПТП от
заключението се установява, че
автомобилът се е движел в дясната лента запад-изток. В момента, в който
се пука дясна задна гума той губи стабилност. При задействани спирачки задно
дясно колело е без действащ спирачен ефект - то се пързаля, автомобилът
получава въртящ момент, обратен на часовата стрелка, тръгва към мантинелата по
средата на платното. Водачът не успява да овладее автомобила, следва удар с
предна лява част. Вследствие на това, че задната част на автомобила е по-тежка
(в случая от товара), въртящият момент се увеличава и автомобилът застава
успоредно на средната мантинела, впоследствие се качва върху нея и тръгва със
задната си част в посока изток. Опорните елементи на мантинелата откачат
страничната врата. Впоследствие автомобилът се качва върху двете мантинели и
така спира. При завъртането задната врата се отваря от товара и така остава.
Вещото лице посочва, че техническите
причини за настъпването на ПТП са дефектирането на задната дясна гума, която се
пука по време на движението, различният размер на сменената предна дясна гума и
недопустимото претоварване на автомобила, особено в задната му част.
Процесното МПС не е претърпяло удар с
друго МПС, а катастрофирало самостоятелно. Преобръщането на автомобила върху
пътното платно и деформацията му от съприкосновението с мантинелата са причина
за разместването на пътуващите вътре в купето, което е предпоставка за възникване
на травматични увреждания от удари с или върху детайли от вътрешността му.
Автомобилът е бил снабден фабрично с
предпазни колани на предните и задните седалки. Средният ред седалки е без
предпазни колани. Коланът на дясната задна седалка е срязан.
Вещото лице уточнява, че уврежданията,
които би получил ищеца с поставен предпазен колан със сигурност биха били
по-малки.
От характера на последните се
установява, че ищецът е бил без поставен предпазен колан. Счупването на дясната
ключица и на V-VIII ребра вдясно, както и контузията на главата на Р. биха се
получили с или без поставен колан. Счупването на дясната лопатка и счупването
на бодилестите израстъци на V-VIII гръдни прешлени могат да се получат, ако той
е без поставен предпазен колан. При поставен колан те са защитени от директно
въздействие благодарение на облегалката на седалката. Ако е използвал предпазен
колан уврежданията биха били по-малобройни, без да е възможно да се отгатне
какви.
От показанията на свидетеля А.А.Р. се
установява, че състоянието на ищеца след дехоспитализирането му е било тежко.
Придвижването му е било затруднено и е била необходима помощ, за да слезе от
автомобила, с който е откаран до дома си. Свидетелят твърди, че почти всеки ден
е помагал в грижите за пострадалия, тъй като ,,Дясната му страна не държеше
почти. Имаше превръзка като тиранти. Беше му увиснала едната страна‘‘. Сочи, че
ищецът е изпитвал ежедневно силни болки, които продължили 3-4 месеца, като през
това време не е можел да полага грижи за съпругата си, детето си и майка си,
тъй като отговарял за издръжката на семейството след смъртта на баща му.
От показанията на свидетеля Славчо
Иванов Джамбазов се установява, че ищецът е изпитвал силни болки при
транспортирането от болницата до дома му, за което се наложило да бъде
коригирана седалката, на която пътувал. Посочва, че до м. април – май ищецът е
носил ортеза, защото трудно се придвижвал, поради което не е можел да помага в
домакинството и се е нуждаел от чужда помощ, дори за ставане, тъй като изпитвал
силни болки в дясната ръка. Посещавал е солниците в гр. Бургас за облекчаване
на болките.
От показанията на свидетеля С.О.К. се
установява, че същият е управлявал ППС при настъпилото на 21.12.2016 г. ПТП.
Твърди, че ищецът е стоял на седалката зад шофьора, от другата страна и е бил с
предпазен колан. При преразпит на свидетеля, от показанията му се установява,
че ищецът е пътувал на крайна задна седалка вдясно.
От обясненията на ищеца, дадени по реда на
чл. 176 от ГПК се установява, че автомобилът е три реда седалки, като същият е
стоял на най – задната седалка, вдясно. Посочва, че не е бил с обезопасителен
колан.
При така установеното от фактическа
страна, могат да се направят следните правни изводи:
Съгласно чл. 429, ал. 1, т.
1 КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" ( чл. 432, ал. 1 от КЗ).
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ,
урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск
за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил
договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните групи материални предпоставки
(юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е
причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования,
2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател, 3) отправяне към застрахователя на писмена застрахователна
претенция от увредения, ведно с предоставяне на пълни и точни данни за
банковата сметка на увреденото лице, по която да се извършат плащанията от
страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура и 4)
застрахователят да не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или
увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение /арг. от чл. 496 КЗ
във вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ/.
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се
установява, че ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна
претенция, видно от писмо изх. № 1552/07.03.2017 г. на ЗД ,,Б.И.‘‘ АД гр. С..
Между страните не се
спори относно факта на настъпило на ПТП на 21.12 2016 г. с ППС с рег. № ***,
марка ,,М.‘‘ 212D Спринтер, собственост на Л.Л.Л.с ЕГН **********, управляван
от С.О.К. с ЕГН **********, при което ищецът е пострадал и е претърпял
неимуществени вреди изразяващи се в телесни увреждания, болки и страдания.
Вината на водача на автомобила също не се оспорва, а същата се и презюмира на
основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Не е спорно наличието
към момента на посоченото ПТП на договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на МПС с рег. № ***, марка ,,М.‘‘ 212D Спринтер при
ответника, съгласно полица № BG/02/116002772825, валидна до 26.10.2017 г.
Механизмът на
процесното ПТП се установява от заключението на назначената по делото
комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, както и от събраните
гласни доказателства qот обясненията на
ищеца, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, а именно:
На 21.12.2017 г. около 23,25 часа на
път АМ- I, км.226+300, МПС с рег. № ***, марка ,,М.‘‘ 212D Спринтер,
собственост на Л.Л.Л.с ЕГН **********, управляван от С.О.К. с ЕГН ********** пука
дясна задна гума и губи стабилност. При задействани спирачки задно дясно колело
е без действащ спирачен ефект - то се пързаля, автомобилът получава въртящ
момент, обратен на часовата стрелка, тръгва към мантинелата по средата на
платното. Водачът не успява да овладее автомобила, следва удар с предна лява
част. Вследствие на това, че задната част на автомобила е по-тежка (в случая от
товара), въртящият момент се увеличава и автомобилът застава успоредно на средната мантинела,
впоследствие се качва върху нея и тръгва със задната си част в посока изток.
Опорните елементи на мантинелата откачат страничната врата. Впоследствие
автомобилът се качва върху двете мантинели и така спира. При завъртането
задната врата се отваря от товара и така остава. По време на ПТП ищецът е пътувал
на задната седалка, вдясно без обезопасителен колан.
Спорни между страните са въпросите за размера
на справедливото обезщетение дължимо за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, както и за евентуално съпричиняване на вредите от пострадалия.
Съгласно чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/23.12.1968
г., справедливостта, като критерий за определяне размера на
обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени
адекватно и в тяхната съвкупност, при това в мотивирано изложение за преценката
на приноса им спрямо увреждането, а не единствено с изброяването им, като
релевантни за определяне на справедливо обезщетение.
След съвкупна преценка на приетите по делото
писмени доказателства, комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза
и свидетелски показания и като изходи от обстоятелствата, при които са
причинени уврежданията /ПТП/, от техния вид, характер и времетраене, съдът
приема за доказани обстоятелствата, че ищецът като пострадал от описаното в
исковата молба пътно-транспортно произшествие е понесъл телесни увреждания, психически
травми, болки и страдания съответстващи по сила, продължителност и интензитет
на причиненото му увреждане, изразяващо се във подкожен емфизем и контузията на
белите дробове, които се възстановяват за около 1 -2 месеца; счупване на пет
ребра вдясно (III-VII) и счупване на бодилестите израстъци на V-VIII гръдни
прешлени, които се възстановяват за около 2 месеца; счупването на дясната ключица и дясната
лопатка е причинило трайно затрудняване на движението на десния горен крайник,
които се възстановяват за около 2-3 месеца; контузия на главата и тялото, които
се възстановяват за не повече от 2-3 седмици. Пострадалият не се е намирал в
състояние на пълна загуба на съзнание. Въпреки проведеното лечение ключицата не
е зараснала, като не е установена причината. Това затруднява движението до
момента на зарастване и може да се постигне подобрение с операция. Ищецът се е
нуждаел от помощ при придвижване на ставане за период от около 4-5 месеца и е
бил нетрудоспособен за време, посочено по-горе - 3 месеца.
Същевременно следва да се отчитат и фактори,
които не са свързани с процесното ПТП. В
случая от съществено значение са възрастта на пострадалия – 25 г.
работоспособен мъж, който е в невъзможност да помага в издръжката на
семейството, тъй като ограничените движения на дясната му ръка вследствие
незарастването на счупената ключица са предпоставка за ограниченото й
използване за физически труд.
Съобразявайки приетите за установени
обстоятелства, изброени по-горе и относими към приложение критерия за
справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД,
настоящият състав намира, че за адекватен паричен еквивалент на претърпените от
ищеца неимуществени вреди, които се намират в пряка причинно-следствена връзка
с претърпяното ПТП, следва да бъде приет размер на обезщетението от 40 000
(двадесет хиляди) лева.
По отношение своевременно релевираното от
застрахователя възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл. 51, ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното
движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от
последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение,
но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК
– напр. решение № 206/12.03.2010 г. по т.д.№ 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС № 17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл. 280,
ал.1, т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд
е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат. Съпричиняване по смисъла на посочената правна норма е налице, когато
с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги конкретен,
независимо дали поведението на пострадалия е било противоправно, в частност - в
нарушение на Закона за
движение по пътищата, и виновно.
От приетото по делото заключение на комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза ищецът е бил без поставен
предпазен колан. Ако е използвал предпазен колан уврежданията биха били
по-малобройни, без да е възможно да се отгатне какви. Автомобилът е бил снабден
фабрично с предпазни колани на предните и задните седалки. Средният ред седалки
е без предпазни колани. Коланът на дясната задна седалка е срязан.
При преценката на степента на съпричиняване
следва да се вземе предвид конкретния принос на всяка от страните – участници в
произшествието (Решение № 117 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3540/2013 г., I
т. о., ТК). Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Отговорността на водача на моторно превозно
средство за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, от
тази на пътниците, пешеходците или велосипедистите, например, и това произтича
от качеството на моторното превозно средство като източник на повишена
опасност, който може да нанесе много по-тежки вреди, отколкото споменатите
участници в движението (така Решение № 97 от 6.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
745/2008 г., II т. о.). Съдът намира, че макар и ищецът да не е спазил разпоредбите на ЗДвП, като е пътувал
без поставен обезопасителен колан, неговият принос за настъпването на конкретно
установените по делото вреди е по-малък от приноса на водача, поради което
определя съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на 30 %
(тридесет на сто).
Предвид приетия размер на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, предявеният иск за обезщетение
за неимуществени вреди ще се уважи в размер на 28 000 лева.
Върху обезщетението от 28 000 лева,
следва да се присъди и законната лихва от деня на увреждането - от 21.12.2016 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ответникът следва
да заплати на ищеца разноски в размер на 1530 лева, съразмерно уважената
част от иска.
Съдът намира възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неоснователно, тъй като с оглед фактическата и правна сложност на делото, заплатеното адвокатско възнаграждение
в размер на 2 500 лева не се явява прекомерно.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер на 2
037 лева,
съразмерно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ответникът следва да заплати
в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 1 120 лв.,
представляваща дължима държавна такса по делото, съразмерно с уважената част от
иска.
Водим от изложеното, Окръжен съд - гр. С.З.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., *** да заплати на К.М.Р. с
ЕГН ********** *** сумата от 28 000 лева /двадесет и осем хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които вреди се намират в пряка,
причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на 21.12.2016 г. около 23,25 часа на път АМ- I, км.226+300, ведно със законната лихва
върху главницата от 21.12.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.М.Р. с ЕГН ********** *** против ЗД "Б.И."
АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., *** иск с правно
основание по чл. 432 от КЗ за сумата над 28 000 лева до претендираните
55 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които вреди се намират в
пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на 21.12.2016 г. около 23,25 часа на път АМ- I, км.226+300, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр. С., *** да заплати на К.М.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 1530 лева /хиляда петстотин
и тридесет лева/, представляваща разноски
по делото съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА К.М.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗД "Б.И."
АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., *** сумата от 2037лева,/две хиляди тридесет и седем лева/,
представляваща разноски по делото съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр. С., *** да заплати в полза на Държавата по Бюджета на
съдебната власт сумата от 1 120 лева, представляваща дължима
държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.П. в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: