Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

16.12.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

16.11

Година

2022

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

128

по описа за

2022

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от адв.Н.Д., действащ в качеството си на пълномощник на В.Р.Г. от ***,  против Решение № 40/22.06.2022 г., постановено по АНД № 79/2022 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № BG 26022022/3000-146 от 31.03.2022 г., издадено от началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“, Териториална дирекция Митница Пловдив, с което на В.Р.Г. от ***, на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата 40 литра дестилатен етилов алкохол, неденатуиран.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Излага съображения, че данни за нарушение на процесуалните правила, които ограничавали правото на защита на касатора се съдържали в представените писмени доказателства от страна на наказващият орган. Видно от писмо с per. № 32-420129/23.12.2021 г. на ТД „Митница Пловдив“ при Агенция Митници, В.Г. бил поканен да се яви лично на 12.01.2022 г. между 08 и 10 часа в ТД „Митница Пловдив“ за снемане на обяснения и вземане на проби от задържаната стока. Независимо от това, вземането на пробите било извършено на посочената дата. В тази връзка, от Протокол за вземане на проби - акцизен контрол per. № 1/13.01.2022 г. се установявало, че датата на вземане на пробата е 13.01.2022 г. Жалбоподателят не бил поканен да присъства на вземането на пробите на 13.01.2022 г. и въобще не бил уведомен, че следва да се яви на тази дата в ТД „Митница Пловдив“. Предвид това счита, че са нарушени редът и правилата за взимане на представителни проби, регламентирани в Наредба № 3/18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки, респ. нарушение на чл. 6, ал. 1 от посочената наредба.

На следващо място, оспорва изцяло мотивите на съдебното решение, с които било прието, че пробата от процесните бутилки била „сборна такава“. В тази връзка сочи показанията на свидетеля А. А., който в хода на съдебното следствие пред районния съд заявил, че пробата е сборна, защото така се взимала, но това не било отразено в протокола. Счита, че протоколът за вземане на проби не отразявал коректно и правилно извършените действия от страна на свидетеля А., който бил актосъставител и изготвил протокола. С тези действия била опорочена процедурата и редът за вземане на проби. Пропуските в хода на установяване на нарушението не можело да се санират впоследствие със свидетелски показания и уточнения дадени по време на съдебното производство. В случая протоколът бил с опорочено съдържание, което било основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

Релевира доводи, че касаторът не се явявал субект на нарушението по чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. По този въпрос била налице противоречива съдебна практика на административните съдилища в страната и е образувано т. д. № 2/2022 г. за приемане на съвместно тълкувателно постановление от ОС на НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Р Решение № 40/22.06.2022 г., постановено по АНД № 79/2022 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № BG 26022022/3000-146 от 31.03.2022 г., издадено от началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“, Териториална дирекция Митница Пловдив. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява. От адв. Н.Д. е постъпила писмена молба, в която поддържа жалбата.

Ответникът по касация – Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“, Териториална дирекция Митница Пловдив, редовно призован не се явява и не се представлява. От юрисконсулт В. Н. е постъпило писмено становище, в което са изложени доводи за необоснованост на депозираната жалба. Излага подробни съображения относно законосъобразността и обосноваността на процесното НП. Счита решението на районния съд за законосъобразно и съответстващо на събраните доказателства, поради което моли касационния съд да го остави в сила.  

 Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон и съдпроизводствените правила, както и неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № BG 26022022/3000-146 от 31.03.2022 г., издадено от началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“, Териториална дирекция Митница Пловдив, с което на В.Р.Г. от ***, на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата 40 литра дестилатен етилов алкохол, неденатуиран.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. налице е констатираното от АНО държане от страна на В.Р.Г. на акцизни стоки – общо 40 литра дестилатен етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем 80%/установено алкохолно съдържание при 20°С- 49,72 %vol., без данъчен документ по Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, а именно на 10.11.2021 г. в управляван от него лек автомобил, марка „***“, модел ***, с ДКН ***, на път ***- ***-и км. по посока на движение от *** за ***, на разклона за ***, държал акцизна стока-общо 40 литра дестилатен етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем 80%/установено алкохолно съдържание при 20°С- 49,72 %vol., без данъчен документ по Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, с което е осъществил състава на чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС.

Съставът на първоинстанционния съд е приел, че жалбоподателят е установил фактическа власт върху посочените акцизни стоки, които подлежат на облагане с акциз, без да притежава за това документ, подробно изброен в закона. Счел е, че в хода на административнонаказателното производство не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Районният съд е изложил доводи относно въведените от жалбоподателя твърдения за нарушения на Наредба № 3/2006 г., които е приел за неоснователни. Посочил е че в случая е наложено наказание в минималния предвиден от закона размер, както и че правилно и законосъобразно са отнети акцизните стоки, в съответствие с нормата на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС.

Съдът е посочил, че в конкретния случай е неприложима нормата на чл. 126б от ЗАДС и липсата на предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на В.Р.Г. са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че нарушението е безспорно установено и е потвърдил НП, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 10.11.2021 г. в управляван от него лек автомобил, марка „***“, модел ***, с ДКН ***, на път ***- ***-и км. по посока на движение от *** за ***, на разклона за ***, жалбоподателят е държал акцизна стока-общо 40 литра дестилатен етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем 80%/установено алкохолно съдържание при 20°С- 49,72 %vol., без данъчен документ по Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

Като е приел за установени тези обстоятелства и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите А. Г., А. М. и К. Й., като нелогични, противоречиви и некореспондиращи със съдържанието на приетите по делото писмени доказателства.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Отделно от горното и по отношение на доводите, въведени в касационната жалба, съдът намира за необходимо да посочи:

Действието „държане” по смисъла на действащото законодателство в РБългария, в това число и съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, предполага осъществяването на фактическа власт върху определена вещ/и/, като за целите на административно наказателния процес е без значение, дали съответното лице „свои” държаната вещ.

В конкретния случай, видно от протокол за доброволно предаване, носещ дата 10.11.2021 г., неоспорен от жалбоподателката и процесуалния й представител в производството пред районния съд, на посочената дата В.Г.  е предал доброволно на служител на РУ – Кирково , както следва: 2 бр. туби от минерална вода, всяка с вместимост от 10 литра, пълни с жълта течност с мирис на ракия и 4 бр. туби от минерална вода, всяка с вместимост от 5 литра, пълни с жълта течност с мирис на ракия. За предадените вещи е отразил собственоръчно, че откритата при проверката и предадена доброволно течност е домашна ракия, закупена за лична употреба. Така съставеният протокол е частен документ и съдържа извън съдебно признание от жалбоподателя относно вида на предадените вещи, източника им и обстоятелството, че той осъществява фактическа власт върху вещите.

Във връзка с горното е и съдържанието на процесния АУАН, в който липсват отразени възражения от В.Р., поради което и с оглед показанията на А. М. и К. Й., настоящият състав намира, че В.Р.Г. се явява субект на нарушението по смисъла на чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, който гласи: „На лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за физическите лица;

В процесния случай не са налице основанията за приложението на чл. 126б от ЗАДС, предвид размера на акциза на иззетата стока, който видно от материалите по административната преписка е в размер на 218.77 лв.

Настоящият състав не приема доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството пред контролните органи, свързани с датата и начина на вземане на пробата, както и съдържанието на релевантния протокол. В тази връзка касационният съд намира за необходимо да посочи, че така релевираните възражения в касационната жалба са били заявени и пред районния съд, който е дал обоснован и законосъобразен отговор на същите. Независимо от това отново следва да се посочи, че В.Р.Г. е бил поканен надлежно да се яви на 12.01.2022 г. в ТД „Митница Пловдив“ за снемане на обяснение и вземане на проби от задържаната течност, с изпратено на постоянния му адрес Писмо с рег. № 32-420129/23.12.2021 г, връчено му лично жалбоподателя на 30.12.2021 г. По делото е безспорно, че Р. не се е явил на указаната дата и място, като надлежно е бил предупреден, че при неявяването му, пробата ще бъде взета в негово отсъствие по реда на чл. 6, ал. 5 от Наредба № 3/18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ на целите на контрола върху акцизните стоки. В конкретния случай, видно от Протокол за вземане на проба-акцизен контрол № 1/13.01.2022 г. от предадената доброволно от жалбоподател течност са взети проби за лабораторен анализ, в отсъствие на В.Р.Г. По силата на чл. 6, ал. 5 от Наредба № 3/18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ на целите на контрола върху акцизните стоки, митническите органи могат да вземат проби в отсъствие на проверяваното лице, когато не е открито на адреса, посочен при извършване на проверка по реда на чл. 102, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, или не се е явило в указания срок, или е напуснало страната, или е посочило адрес само в чужбина. В конкретния случай именно поради отсъствието на лицето, респ. неявяването му в указания срок, процесната проба е била взета в негово отсъствие. Ал. 6 на чл. 6 от Наредбата предвижда, че вземането на проби при условията и по реда, определен в ал. 3, 4 и 5, има същата валидност, както ако вземането на пробите е било извършено в присъствието на проверяваното лице или негов представител. На основание чл. 6, ал. 7 от Наредбата, съгласно която лицето или негов представител има право да получи крайна проба съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 в случаите на ал. 5 след подадено писмено заявление до митническите органи, за което предаване се  изготвя приемно-предавателен протокол, жалбоподателят е би могъл да поиска крайна проба, от което същият не се е възползвал.

В този смисъл изцяло неоснователни и формално въведени са доводите, че вземането на пробата в отсъствието на касатора е съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото му на защита.

Ирелевантно за това е фактът, че пробата е била взета на 13.01.2022 г., а жалбоподателят е бил поканен да се яви в учреждението на 12.01.2022 г. На последната дата същият не се е явил за вземане на пробата, поради което вземането й на следващия ден не води до процесуално нарушение, обосноваващо извод за нарушение на правото му на защита. Ноторен е принципът, че никой не може да черпи права от бездействието си, респ. от неупражняването на съответното право. Би било съществено нарушение на административнопроизводствените правила, ако в случая пробата бе взета на дата, предхождаща тази, на която е бил поканен касаторът да се яви за вземането й, което в конкретния случай не е налице.

Според касационния съд, необосновани са и въведените в жалбата твърдения за нарушения на установените правила за вземане на „сборна“ проба и съдържание на протокола за вземане на проба. Както правилно е посочил районният съд, наличните доказателства обосновават извода, че пробата от течността в иззетите от жалбоподателя 6 бр. туби, е сборна такава по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 3/2006 г., съгласно която норма понятието "сборна проба" - проба, получена чрез обединяването в общ съд на части от партидата или от обема стока и която има физични или химични характеристики, идентични на средните характеристики на целия обем или партида. Процесният Протокол № 1/13.01.2022 г. е с необходимото съдържание по образец съгласно приложение № 1 към чл. 12, ал. 1 от  Наредба № 3/18.04.2006 г. като изрично е отразено, че пробата е взета от всички политиленови бутилки с обща вместимост 40 л.

Предвид гореизложеното настоящият състав намира за неоснователни и неподкрепени от фактическа и правна страна доводите на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на императивни разпоредби на Наредба № 3/18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ на целите на контрола върху акцизните стоки.

В настоящия случай АУАН и НП са издадени от компетентни по материя и степен органи, съобразно чл. 128, ал. 2 и ал. 3 от ЗАДС, при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В тази връзка лицето издало процесното постановление е надлежно упълномощено със Заповед № ЗАМ-1084/32-246797 от 02.08.2018 г. на директора на Агенция „Митници, като в НП ясно и недвусмислено са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Момчилград, като законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден В.Р.Г. от ***, да заплати на Агенция „Митници“ гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40/22.06.2022 г., постановено по АНД № 79/2022 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

ОСЪЖДА В.Р.Г. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Агенция „Митници“ гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                   

                                                                                       2.