№ 2945
гр. С., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110155633 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Д.-О.З.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В.“ № 89Б, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ
срещу „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ ЕАД, ЕИК: ......, със
седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № 5, за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца сумата от 1205,15 лв. – представляваща част от изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ по щета № 44011511909083,
образувана във връзка с ПТП, настъпило на 05.12.2019 г. в гр. П., на бул. „Б.“ № 125 между
лек автомобил „Т. Аурис“ с рег. № ****** и лек автомобил „Ш.О.“ с рег. № РВ 6179 СР,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.10.2022 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 05.12.2019 г. около 14:30 ч. в гр. П., на бул. „Б.“ № 125 е настъпило
ПТП с участието на лек автомобил „Т.А.“ с рег. № ******, управляван от К.Д., и лек
автомобил „Ш.О.“ с рег. № *******, управляван от М. Й., собственост на „Н. Б.“ ЕООД, при
следния механизъм: водачът на лек автомобил „Т.“, нарушавайки правилата за движение по
пътищата, при неправилно извършена маневра „на заден ход“ се удря в паркирания лек
автомобил „Ш.“, в резултат на което на последния са нанесени щети – увреждане на заден
ляв панел (калник), задна лява врата, стикер заден ляв калник и др. Твърди, че към датата на
ПТП лек автомобил „Ш.“ с рег. № ******* е бил застрахован при него по силата на
имуществена застраховка „Каско+“, клауза „Премиум“ и „Чужбина“ по застрахователна
полица № 440119151002950, със срок на действие от 24.01.2019 г. до 23.01.2020 г., в
изпълнение на която е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1845,35 лв. по
сметка на собственика на увреденото МПС – „Н. Б.“ ЕООД, във връзка с щета №
1
44011511909083. Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при когото към
датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски. Твърди, че с писмо изх. № 0-92-
3335/10.04.2022 г. поканил ответника да му заплати сумата от 1870,35 лв. (включваща и 25
лв. – ликвидационни разноски). От посочената сума ответникът изплатил сумата от 665,20
лв. с платежно нареждане от 31.03.2022 г., при което останал неизплатен остатък от 1205,15
лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковата сума, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ ЕАД, с който искът се
оспорва по основание и размер. Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП лек
автомобил „Т.“ с рег. № ******, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при него, и че във връзка с причинените щети е платил
застрахователно обезщетение в размер на 665,20 лв. Оспорва стойността на вредите, както и
наличието на пряка причинно-следствена връзка между ПТП от 05.12.2019 г. и всички
вреди, за които претендира обезщетение ищцовото дружество. Ответникът твърди, че при
извършения ремонт лек автомобил „Ш.“ с рег. № ******* не е възстановен в същия вид и
качество, а е получил подобрения. Оспорва претенцията за лихва и претенцията за
присъждане на ликвидационни разноски като завишена. Моли за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа страна:
С оглед твърденията на страните с приетия без възражения доклад по делото е отделено
като безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, а това се установява и от
приетите писмени доказателства, включително Двустранен констативен протокол за ПТП от
05.12.2019 г., че на 05.12.2019 г. около 14:30 ч. в гр. П., на бул. „Б.“ № 125 е настъпило ПТП
с участието на лек автомобил „Т.А.“ с рег. № ******, управляван от К.Д., и лек автомобил
„Ш.О.“ с рег. № *******, управляван от М. Й., собственост на „Н. Б.“ ЕООД; че към датата
на ПТП лек автомобил „Ш.О.“ с рег. № ******* е бил застрахован при ищеца „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД по силата на имуществена застраховка „Каско+“, клауза „Премиум“ и
„Чужбина“ по застрахователна полица № 440119151002950, със срок на действие от
24.01.2019 г. до 23.01.2020 г., като във връзка с подадено уведомление за щета при ищеца е
заведена щета № 44011511909083, след изготвен опис – заключение по щета и калкулация
по претенция ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1845,35 лв. по
сметка на собственика на увреденото МПС – „Н. Б.“ ЕООД с платежно нареждане за
групово плащане от 04.03.2022 г.; че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача на лек автомобил „Т.А.“ с рег. № ****** е била застрахована при ответника по
силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
2
срок на действие от 25.05.2019 г. до 24.05.2020 г.; че ищецът е предявил регресна претенция
до ответника с писмо изх. № 0-92-3335/10.04.2022 г., по която последният е изплатил на
ищеца сумата от 665,20 лв. във връзка с ПТП от 05.12.2019 г. с платежно нареждане от
31.03.2022 г.
От разпита на свидетеля М. Г. Й. се установява, че на датата на процесното ПТП бил
паркирал МПС „Ш.“ на паркинга пред хипермаркет „Алати“ в гр. П., оставено на аварийни.
Свидетелят слязъл до банкомата, когато чул удар и видял, че друг автомобил е ударил
неговия при маневра назад. С водача на другия автомобил попълнили двустранни
протоколи, в които другият водач признал вината си. По МПС на свидетеля били увредени
заден десен калник и врата.
От приетата по делото, неоспорена от страните, съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ) се установява, че от техническа гледна точка и от приложените по делото
доказателства може да се направи извод, че причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на лек автомобил „Т.“, който е предприел маневра за движение на
заден ход, без да се съобрази с разположението на паркирания зад него лек автомобил „Ш.“.
Всички увреждания по лек автомобил „Ш.О.“, с рег. № *******, отразени в описа на
застрахователя и в протокола за ПТП, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лек
автомобил „Ш.О.“ с рег. № *******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 1933,02 лв., а съгласно приложена фактура № **********/14.01.2022 г. е 2214,42 лв.
Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Ш.О.“ с рег. № *******,
изчислена на база средни пазарни цени на резервните части и труд от доверени сервизи,
различни от официалния за марката сервиз към датата на ПТП е 1871,58 лв. Обичайните
разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в размер на 15 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Съобразно разписаното в чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка,
изплатил застрахователно обезщетение на застрахованото увредено лице, може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредите.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност“ на
причинителя на вредата (делинквент) е свързано с установяване на следните кумулативни
предпоставки: 1) валидно възникнало облигационно отношение между увреденото лице и
застрахователното дружество (ищец) по застраховка „Каско“; 2) валидно възникнало
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя
на вредата и ответното дружество; 3) заплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя по имуществено автомобилно застраховане - „Каско“ и 4) осъществяването
на фактическия състав на института на непозволеното увреждане (чл. 45 ЗЗД) -
противоправно деяние; вина; вреди и причинно - следствена връзка между поведението на
3
дееца и причинените вреди, като вината се предполага до доказване на противното.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК
ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени кумулативни
предпоставки на исковата претенция, а ответникът следва да докаже възраженията си,
включени в отговора по чл. 131 ГПК, в случая възражението си за плащане.
По делото се доказа както от приетите писмени доказателства, така и от показанията на
свидетеля М. Й., които съдът кредитира като логични и непосредствени, че в срока на
действие на валидна имуществена застраховка при ищцовото дружество е настъпило
произшествие, представляващо покрит риск по същата, при което на лек автомобил „Ш.“ с
рег. № ******* са били причинени щети. Установява се, че ПТП е настъпило по вина на
водача на лек автомобил „Т.А.“ с рег. № ******, който при извършване на маневра „на заден
ход“ е ударил паркирания зад него лек автомобил „Ш.О.“ с рег. № *******, както и че
гражданската отговорност на автомобила, управляван от Делчев е била застрахована при
ответника. Механизмът на настъпване на ПТП и вината за същото се установява и от САТЕ,
която съдът кредитира като компетентно изготвена. С плащането на застрахователно
обезщетение на собственика на увредения автомобил ищцовото дружество се е суброгирало
в правата на увредения до размера на заплатеното обезщетение и обичайните разноски за
неговото определяне, поради което искът е доказан по основание.
Неоснователно е възражението на ответника, че не се установява причинната връзка
между всички вреди на автомобила и процесното ПТП. Съдът приема за доказано, че всички
настъпили вреди по лек автомобил „Ш.“ с рег. № ******* са в пряка причинно – следствена
връзка с процесното ПТП, като кредитира заключението на САТЕ, което пълно и
обосновано е отговорило на поставените задачи. Експертното заключение не е оспорено от
страните, поради което съдът го кредитира по реда на чл. 202 ГПК при обосноваване на
правните си изводи, че всички вреди са вследствие на ПТП от 05.12.2019 г. Възражението на
ответното дружество, че при извършения ремонт автомобилът не е бил възстановен в същия
вид и качество, а е получил подобрения, са недоказани. В случай, че ответникът твърди част
от вредите да са настъпили по друг начин, негова е тежестта за установяване на горното, в
какъвто смисъл доказателства не са ангажирани.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респективно на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са изрично определени от
закона – чл. 410, ал. 1 КЗ, който постановява, че застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер
на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в
съответствие с клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в
договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване подлежи действително
настъпилата вреда, като нейната стойност е тази, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество. При пълно или частично
унищожаване на вещта, действителната стойност се определя от пазарната цена, по която
застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде купено.
4
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната
стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
Установи се от заключението на САТЕ, че стойността, необходима за възстановяване на
увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 1933,02 лв. В случая
изплатеното застрахователно обезщетение от 665,20 лв. е в размер, по - малък от стойността
по средни пазарни цени. При съобразяване на извършеното плащане от страна на ответника,
което е безспорно между страните, в размер на сумата от 665,20 лв. по процесната щета,
дължимият остатък възлиза на сумата от 1267,82 лв., към която се следват и ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. С оглед на изложеното и при зачитане на принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК искът за главницата се явява
основателен в пълния предявен размер от 1205,15 лв. Като законна последица от уважаване
на иска за главница, върху същата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 13.10.2022 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 624,36 лв. - разноски по делото (50 лв. - държавна такса, 200 лв. - депозит за
САТЕ, 60 лв. - депозит за свидетел, 314,36 лв. - адвокатско възнаграждение).
Ответникът няма право на разноски по делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ ЕАД, ЕИК:
......, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № 5, да заплати на „Д.-О.З.“ ЕАД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 89Б, по иска с
правно основание чл. 411 КЗ , сумата от 1205,15 лв. – представляваща част от изплатено от
„Д.-О.З.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 89Б,
застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ по щета № 44011511909083,
образувана във връзка с ПТП, настъпило на 05.12.2019 г. в гр. П., на бул. „Б.“ № 125, между
лек автомобил „Т.А.“ с рег. № ****** и лек автомобил „Ш.О.“ с рег. № РВ 6179 СР, при
което са нанесени щети на лек автомобил „Ш.О.“ с рег. № РВ 6179 СР, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.10.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ ЕАД, ЕИК:
......, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № 5, да заплати на „Д.-О.З.“ ЕАД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 89Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 624,36 лв. (шестстотин двадесет и четири лева и
тридесет и шест стотинки) – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5