Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 26.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9850 по описа на съда за 2017 г.,
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на В.М.В. срещу ЗК „Л.И.“
АД за заплащане на сумата от 50 000 лева застрахователно обезщетение за
опожарен недвижим имот в с. Усойка, ул. „Свобода“ № 5, ведно със законната
лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане,
както и 3 145.17 лева мораторна лихва за периода 20.12.2016 г. –
02.08.2017 г., 9 000 лева застрахователно обезщетение от опожарено движимо
имущество, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба
до окончателното изплащане, както и 566.13 лева мораторна лихва за периода
20.12.2016 г. – 02.08.2017 г.
Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че на
26.06.2015 г. сключил с ответника договор за застраховка „Домашно имущество“,
според който ЗК „Л.И.“ АД приел да застрахова жилищна сграда в с. Усойка, ул. „********за
сумата от 50 000 лева и движимо имущество за 9 000 лева.
На 23.02.2016 г. застрахованото при ЗК „Л.И.“ АД
имущество било запалено от неизвестен извършител, при което цялата сграда била
опожарена, ведно с движимото имущество в нея. На 26.02.2016 г. ищецът отправил
до застрахователя искане за оценка на щети по застраховка. След извършен оглед
и съставен констативен протокол ответникът отказал изплащане на обезщетение,
тъй като имуществото било застраховано за риск „Пожар“, клауза А, изключваща
злоумишлени действия на трети лица, какъвто риск се съдържал в клауза С1.
Същата обаче не била включена в застрахователния договор и поради това била
неотносима към домашното имущество.
Не отговаряло на истината и възражението на ответника, че
недвижимото имущество не представлявало постоянно обитаемо основно жилище. Имотът
бил годен за живеене и постоянно обитаван.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД е подал отговор, в който оспорва
исковете по основание и размер. Възразява, че по силата на т. 35.2.6. от
приложимите Общи условия (ОУ) пожар от злоумишлени действия на трети лица представлява
изрично изключен риск.
Оспорва и че е настъпило цялостно погиване на имота,
както и че сградата е постоянно обитаемо основно жилище.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
На 26.06.2015
г. е сключен договор за застраховка „Домашно имущество“, с което ЗК „Л.И.“ АД
приел да застрахова жилищна сграда в с. Усойка“, ул. „********за сумата от
50 000 лева и движимо имущество за застрахователна сума от 9 000
лева. В застрахователна полица № 98061510006153 са изрично посочени покритите
рискове: клаузи А, Б1, В1, В2, В3, В4 и Р за жилищни сгради и А, Б1, В1, В3, В4
и Р - за движимо имущество.
Срокът
на застрахователното покритие е от 27.06.2015 г. до 26.06.2016 г.
Към
исковата молба са приложени ОУ за застраховка „Домашно имущество“, приети от УС
на ЗК „Л.И.“ АД с протокол от 26.04.2005 г., допълнени и изменени с протоколи
от 14.10.2008 г., 10.06.2010 г., 03.02.2012 г. и от 06.02.2015 г.
Към
допълнителната искова молба ищецът е приложил ОУ в редакцията им до 06.02.2015
г.
На
24.02.2016 г. В.М.В. е отправил до застрахователното дружество искане за оценка
на щети по застраховка „Домашно имущество“, поради настъпило на 23.02.2016 г.
застрахователно събитие „палеж“ на сградата на адрес с. Усойка, ул. „********и
за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 59 000 лева.
В експертно
пожаро-техническо заключение на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Дупница са изследвани причините за възникване на пожара, от
който е изгоряла покривната конструкция на къщата в с. Усойка, ул. „********Експертът
е заключил по категоричен начин, че причината за пожара не е нито в нарушаване
правилата за пожарна безопасност, нито в късо съединение, а умишлен палеж. Тази
версия се потвърждавала и от още две обстоятелства: влошени отношения на В.В. с
двама души от селото и запис от охранителните камери, на който се виждал
маскиран мъж в задната част на къщата – мястото, където било огнището на пожара
и където липсвала стабилно изградена ограда, свързано с улеснен достъп на
евентуалния подпалвач.
С
постановление от 27.06.2016 г. прокурор при РП – гр. Дупница е постановил спиране
на образуваното досъдебно производство, водено срещу неизвестен извършител за
запалено по непредпазливост имущество на В.М.В. ***.
По
образуваната при ЗК „Л.И.“ АД щета № 0001-9806-А-16-7160 ответното
застрахователно дружество е изготвило отговор, че умишленото запалване на
имущество на В. от неизвестен извършител не представлява покрит риск по
застрахователната полица.
Впоследствие
ответникът е отказал писмено да изплати застрахователната сума и поради
обстоятелството, че обект на застрахователна защита са постоянно обитаеми
основни жилища, какъвто процесният имот не представлявал.
По
делото е приета съдебно-техническа експертиза, която е остойностила вредите по
имуществото на ищеца от опожаряване на негово движимо и недвижимо имущество в
с. Усойка.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединение искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
За да възникне
правото по чл. 405, ал. 1 от КЗ следва се докаже наличието на следните
кумулативно дадени предпоставки: валидно застрахователно правоотношение между
страните по договор за имуществено застраховане за обект, по отношение на който
е настъпило застрахователно събитие в срока на действие на договора и
изпълнение на задълженията на застрахования, произтичащи от закона и договора
за уведомяване на застрахователя и предоставяне на необходимите документи и
съдействие.
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на горепосочените
елементи от фактическия състав на чл. 405, ал. 1 от КЗ.
Не се
спори, че на 23.02.2016 г. в с. Усойка, на ул. „********е било опожарено домашно
имущество – сграда и находящите се в нея движими вещи, собственост на В.М.В..
Основният
спор по делото е дали процесното събитие – пожар представлява покрит риск.
Съгласно
чл. 344, ал. 1 от КЗ застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна
полица или друг писмен акт. Общите условия, когато има такива, са неразделна
част от договора.
Първоначално
с исковата молба ищецът е представил ОУ, в редакция съобразно изменението им от
06.02.2015 г. В раздел VIII, т. 35 е характеризиран рискът „пожар“ (клауза А):
огън, който образува огън, жарава или тлеене, стопяване или пушене; възниква на
определено огнище или го напуска и се разпространява със собствена сила. Събитието
следвало да се удостовери с документ от РСПБ (районна служба „Пожарна
безопасност“), в който задължително да е посочена причината за възникването на
пожара.
Според
т. 35.2.6 от ОУ застрахователят не покрива вреди вследствие на пожар от
злоумишлени действия на трети лица.
Тази
клауза не фигурира в съдържанието на общите условия до редакцията им през
февруари 2015 г. Ищецът твърди, че именно те са му били представени от
застрахователя при сключване на полицата на 26.06.2015 г., поради което
клаузата на т. 35.2.6 била неприложима.
В
тази връзка спорният в настоящото производство въпрос е дали пожарът вследствие
злоумишлени действия на трети лица представлява покрит риск.
Действащите
към 26.06.2015 г. ОУ са тези, които ищецът първоначално е представил с исковата
молба. В застрахователната полица В. се е подписал, че те са му връчени.
Следователно, негово е било задължението, при полагане на дължимата грижа, да
се запознае с клаузите от ОУ и да провери кои са покритите и кои - изключените
рискове от предоставеното от ЗК „Л.И.“ АД застрахователно покритие.
При
съпоставка на съдържанието на двата варианта на ОУ се установява, че клауза „Р“
(разходи) в първия от тях липсва. При сключване на застрахователния договор на
26.06.2015 г. клауза „Р“ е включена не само в ОУ, изменени с решение на УС на
ЗК „Л.И.“ АД на 06.02.2015 г., но и в самата застрахователна полица. Това
означава, че сключването е било при действие на ОУ, в които тя фигурира, като
същевременно е включена като покрит риск по договора от 26.06.2015 г.
При
условие, че се сподели довода за ищеца, че ответникът му е предоставил ОУ до
измененията през 2012 г., необяснимо остава как е положил подпис, че е запознат
с ОУ, в които не фигурира клауза „Р“, за която е платил застрахователна премия.
Относно
характера на покрития риск „пожар“ и причината за възникването му в конкретния
случай, съдът съобразява съдържанието на експертното пожаро-техническо заключение,
според което причината за пожара на 23.02.2016 г. е умишлен палеж. Този
удостоверителен документ е с обвързващо страните по застрахователния договор
действие, тъй като е посочен изрично в т. 35, изр. 2 от ОУ, в редакцията им и
от 03.02.2012 г., и от 06.02.2015 г. В този смисъл постановлението на прокурор
при РП – гр. Дупница, според което е спряно наказателно производство за палеж
по непредпазливост е ирелевантно и посочената в него форма на вина не само, че
не обвързва настоящия съдебен състав, но и не съответства на заключението на РС
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Дупница.
По
така изложените съображения съдът намира, че в случая се касае за пожар от
злоумишлено действие на трето лице, което представлява изключен риск по приложимите
към 26.06.2015 г. общи условия на ЗК „Л.И.“ АД.
При
така формираните от съда изводи, исковете за сумите от 50 000 лева и
9 000 лева следва да бъдат отхвърлени, както и акцесорните претенции за
заплащане на мораторни лихви върху тях за периода от 20.12.2016 г. до
окончателното им изплащане.
При
този изход на спора, ищецът дължи да заплати сторените от ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.М.В.,
ЕГН ********** срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК********искове с правно основание чл. 405,
ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователни обезщетения в размер на 50 000 лева
за опожарен на 23.02.2016 г. недвижим имот в с. Усойка, ул. „********и на сумата
от 9 000 лева за опожарено движимо имущество в същия имот, както и за
мораторни лихви върху главниците за периода 20.12.2016 г. – 02.08.2017 г. в
размер съответно на 3 145.17 лева и 566.13 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК,
В.М.В., ЕГН **********
срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, с адрес гр. Дупница“, ул. „********да заплати
на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 450 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: