ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 821
гр. Перник, 14.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело №
20241700100455 по описа за 2024 година
Производството се движи по реда на чл. 130 във връзка с чл. 299 от ГПК.
Исковото дело е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* срещу П. Н. П., ЕГН ********** от ****.
Твърди се в нея, че по договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски *****. банката
предоставила на Н. П. Т., баща на ответника, сумата от 36000 лв. За задълженията по
договора, солидарно с кредитополучателя се е задължила да отговаря С. Л. С.. Договорът
бил изменян неколкократно с допълнителни споразумения от 24.09.2010 г., от 19.11.2010 г.
Поддържа се, че с договор за встъпване в дълг от 13.09.2011 г., сключен между страните,
ответницата се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя, че с допълнително
споразумение към договора за кредит от 29.11.2011 г. ответницата е поела изцяло всички
задължения, произтичащи от договора за кредит, като е освободен от отговорност за тях
първоначалния солидарен длъжник – С. Л. С.. Със същото споразумение е констатирано, че
кредитополучателят – Н. П. Т. е починал и единствен негов наследник по закон е
ответницата. На следващо място се поддържа, че с допълнително споразумение от
26.13.2016 г. страните са предоговорили условията по кредита, като са констатирани текущи
задължения и просрочия, преоформена е сумата на съществуващите просрочия, чрез
натрупване към усвоена и усвоената главница.
Искането към съда е да осъди ответницата, в качеството и на единствен наследник по
закон на Н. П. Т. да заплати на ищеца на договорно основание сумата от 41929.71 лв. –
просрочена и изискуема главница, 5082.28 лв – дължима възнаградителна лихва за периода
от 10.03.2022 г. до 22.07.2024 г., 625.13 лв. – дължима мораторна лихва за периода от
10.03.2022 г. до 22.07.2024 г. и 99.39 лв. – такси по кредита, начислени за периода от
10.11.2023 г. до 22.07.2024 г. Евентуално – ако този иск бъде отхвърлен - то да се осъди
ответника да заплати на банката същите суми , но като дадени без основание по смисъла на
чл. 55 от Закона за задълженията и договорите.
1
Ответника П. е оспорила исковете като недопустими и като неоснователни.
Искът да се осъди П. Н. П., ЕГН **********, да заплати на банката – ищец процесните
суми на договорното основание по чл. 79, 86 и 240 от Закона за задълженията и договорите
е недопустим.
С решение по гражданско дело № 326 по описа на Окръжен съд гр. Перник за 2020г, е
отхвърлен иск между същите страни и в същото им процесуално качество ( банката – ищец,
П. – ответник ) , да бъде осъдена последната да заплати на ищеца сумите, дължими по
договора***. на Т. с банката, както следва: 46789.79 лв. – дължима главница за периода от
12.09.2017 г. до 15.05.2019 г.; 2475.17 лв. – дължима възнаградителна лихва за периода от
12.1.2017 г. до 10.08.2018 г.; 5831.71 лв. – дължима мораторна лихва за периода от 12.01.2017
г. до 15.05.2019 г.; 116.58 лв. – дължими такси по договора за периода от 29.11.2017 г. до
15.05.2019 г.; 43.95 лв. – дължими суми за застраховки за периода от 08.06.2018 г. до
15.05.2019 г. и сумата от 36.00 лв. – разноски по кредита за периода от 10.05.2019 г. до
15.05.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем – 12.07.2018 г. до окончателно изплащане на сумите.
Поддържало се е в исковата молба, че П. отговоря за този дълг както като наследник, така и
като лице , което е встъпило в дълга по смисъла на чл. 101 от ЗЗД със споразумение от дата
13.09.2011г., че вземанията на банката по договора са били обявени за изцяло предсрочно
изискуеми на 12.07.2018г., че са предоговорени с четири допълнителни споразумения и че за
тях ответника отговаря в пълен размер.
Решаващия съд не е отрекъл пасивната легитимация на ответната страна като наследник
на Т., нито извършеното встъпване в дълг или предоговарянето. Договора за банков кредит
обаче не е бил наличен по делото, и съдът е преценил, че съществуването му е недоказано,
в който смисъл са и решаващите му мотиви. Изложено е, че встъпването в дълг предполага
съществуването на такъв, и след като е отречено съществуването на главния дълг, то и
ответника не носи отговорност нито за същия, нито за акцесорните вземания, предмет на
исковете за реално изпълнение или обезщетение за забавата в плащането. Исковете на
банката са отхвърлени с решението под № 260024/31.05.2021г.
Постъпилата против това решение въззивна жалба е върната от Апелативен съд гр.
София като просрочена , и това определение на съда е стабилизирано, след като е било
потвърдено от състав на ВКС по частното дело 2691 по опис на този съд за 2022г.. Затова
решението на ОС Перник по гр. дело № 326 по опис за 2020г. е в сила, считано от
07.11.2023г. и се ползва със сила на пресъдено нещо.
На следващо място , по гражданско дело № 744 по описа на ОС Перник , банката отново
предявила срещу П. Н. П., ЕГН **********, искове за реално изпълнение на задължения ,
произтичащи от договор ****.; искано било този път тя да бъде осъдена да заплати следните
суми : 41929.71 лв. – просрочена и изискуема главница, 3656.31 лв – дължима
възнаградителна лихва за периода от 10.03.2022 г. до 14.11.2023 г., 339.28 лв. – дължима
мораторна лихва за периода от 10.03.2022 г. до 14.11.2024 г. и 99.39 лв. – такси по кредита,
начислени за периода от 10.11.2023 г. до 14.11.2023 г., ведно със законната лихва върху
2
главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Първоинстанционния съд приел , че е сезиран със спор , вече решение със сила
на пресъдено нещо и прекратил производството по иска за реалното изпълнение на иска за
главницата от 41929.71 лв. В останалата част , делото било прекратено поради оттегляне на
исковете. И двете определения за прекратяване по това дело са стабилизирани, като с
определение № 595/05.03.2024г. Апелативен съд гр. София приема , че не може да се
преразглежда отречения със сила на пресъдено нещо договор.
С оглед казаното , настоящия състав констатира частична идентичност между предмета и
страните по първоинстанционни граждански дела №№ 326/2020г., 744/2023г, и 455/ 2024г.,
и трите по опис на ОС Перник, и доколкото спора за дължимостта на сумите по договор №
****. е вече решен , повторните искове за разглеждането му са недопустими. В тази връзка, е
без значение това , че крайните дати на част от претендираните вземания са след
постановяването на решението по дело 326/20, тъй като там спора е бил решен в цялост и
пълнота, обхващайки всички възникнали до момента на устните състезания вземания на
банката по договора ( като основание за иск ). Без да бъде искана по реда на чл. 303 от ГПК
отмяната на решението по първото във времеви план дело , това под номер 326/20, силата
на пресъдено нещо съставлява процесуална пречка за започване и/ или развитие на
производство по иска за реално изпълнение на договорно задължение и обезщетението за
забава в това плащане. При наличие на обсъдени от първоинстанционния съд твърдения за
цялостна предсрочна изискуемост на вземаните на банката и приет за доказан факта на
настъпването й , последващото предявяване пред съд на същите по основание вземания е
недопустимо независимо от начина , по който ищецът ги е описал в исковата си молба;
недопустимо е и последващо твърдение за различна дата на предсрочната изискуемост.
Ще рече, исковете за изпълнение на задължения по договор № ****. са недопустими и
делото подлежи на прекратяване в тази си част. То следва да продължи в частта , с която се
иска осъждане на същия ответник да заплати на същия ищец същите суми , но вече като
дадени без основание по смисъла на чл. 55 от ЗЗД.
По разноските съдът ще се произнесе с последващия окончателен за инстанцията съдебен
акт , доколкото при съединените евентуално искове в защита на един интерес е релевантен за
присъждане на такива изхода на спора по всички искания на страните .
Водим от гореизложеното и на основание чл. 299 ал. 2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по гр. дело № 455 по описа на ОС Перник за 2024г., в
частта относно предяваните с правно основание чл. 79, 86, 240 от ЗЗД искове да се осъди П.
Н. П., ЕГН ********** от ****. да заплати н а „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
следните суми по договор № ****, и договор за встъпване в дълга по него от 13.09.2011г. :
сумата от 41929.71 лв. – просрочена и изискуема главница, 5082.28 лв – дължима
3
възнаградителна лихва за периода от 10.03.2022 г. до 22.07.2024 г., 625.13 лв. – дължима
мораторна лихва за периода от 10.03.2022 г. до 22.07.2024 г. и 99.39 лв. – такси по кредита,
начислени за периода от 10.11.2023 г. до 22.07.2024 г.
Определението се обжалва пред състав на Апелативен съд гр. София , в срок от една
седмица от датата на връчването му на страните, с преписи на основание чл. 7 ал. 2 от ГПК.
След стабилизирането му делото да се докладва за продължаване на процесуалните
действия на съда.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4