Решение по дело №6/2015 на Районен съд - Ямбол

                                        Р Е Ш Е Н И Е №201

 

                                  гр. Ямбол, 31.03.2015 г.

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

 

с участието на секретаря В. Д. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 6/ 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е искова молба от К.Г.С. *** срещу Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на насерението" при Министерство на вътрешните работи, гр. София, в която ищецът твърди, че между страните съществува служебно правоотношение, по което ищецът изпълнява като държавен служител длъжността „***” в РС „ПБЗН”-гр.Я. към Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението” – гр.Я. и работи на 24 часови дежурства, като работното му време се изчислява сумирано на тримесечен период. Със заповеди на ръководството е разпоредено непрекъснато 24-часово дежурство на база 24-часови смени с време за почивка и храна-2 ч. Тези почивки не могат да се ползват реално предвид естеството на работата, която не може да се прекъсва. Същото се отнася и за периода на сдаване на дежурството от 8,00 ч. до 8,30 ч. –поддържа се постоянна оперативна готовност. Поради това ищецът счита, че е положил извънреден труд труд до 50 часа на тримесечие, за който му се дължи възнаграждение в увеличен размер, тъй като в отработеното време следва да се включват и часовете за почивки, съгласно инструкция № Із-343/2009 г. на МВР и инструкция Із-2453 от 04.12.2012 г., съгласно която в отработеното време се включва и времето за сдаване на дежурството. Ответникът е заплатил частично извънредния труд. Ищецът е положил също нощен труд-от 22,00 ч. до 6,00 ч., за който се дължи допълнително възнаграждение. Дължи му се и левовата равностойност на непредоставени безплатна храна и тонизиращи напитки. Твърди се, че ответникът дължи на ищеца сумата от 600 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 2.30 часа извънреден труд на денонощно дежурство (2 ч. време за физиологични почивки и хранене и 0,30 ч. за сдаване на дежурство) за периода 30.12.2011 г. – 30.12.2014 г. със законната лихва; мораторна лихва за забава в размер 100 лв. за същия период; сумата 1200 лв., представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода 30.12.2011 г. – 30.12.2014  г. със законната лихва; мораторна лихва -обезщетение за забава в размер на 100 лв. за същия период; сумата 300 лв. представляваща стойността на непредоставена и незаплатена безплатна храна и тонизиращи напитки за периода 30.12.2011 г. – 30.12.2014 г. със законната лихва; мораторна лихва за забава в размер 50 лв. за същия период. Въз основа на горното иска да бъде осъден ответникът да му заплати сумите, ведно със законната лихва и направените по делото разноски.

В хода на делото исковете се поддържат. Предприето е и изменение на размера им, като се претендират суми: за положен от ищеца извънреден труд за тригодишния исков период 30.12.2011 г. – 30.12.2014 г. -в увеличен размер на 1178,25 лв., а искът за мораторна лихва - в размер на 143.90 лв.; искът за положен от ищеца нощен труд -в   размер на 344 лв., искът за мораторна лихва - 57.63 лв.; искът за заплащане на незаплатени безплатна  храна и тонизиращи напитки общо - в размер на 584,60 лв., искът за мораторна лихва - в размер на 84.54 лв.

            В отговора си ответникът оспорва исковете като неоснователни. Признава съществуването на служебното правоотношение и полагането на 24-часови дежурства на смени, както и тримесечното сумирано отчитане на работното време, които факти не се нуждаят от доказване. Твърди, че е включвал времето за физиологични почивки и хранене в отработеното време и то е заплатено, а за времето за сдаване на дежурство твърди, че до 10.10.2014 г. ищецът не е оставал след 8,00 ч. на следващия ден нито има такова задължение да остава за сдаване на дежурството, а за периода след 10.10.2014 г., когато е имал такова задължение, положеният труд в рамките на половиния час за сдаване на дежурството е заплатен. По отношение на претенцията за нощен труд до влизане в сила на новия ЗМВР счита, че ЗДС е неприложим, тъй като е налице специален закон-ЗМВР отм. (чл.202), който изчерпателно изброява допълнителните възнаграждения, които се заплащат на служителите на МВР. До 01.10.2012 г. на ищеца не се е дължала безплатна храна и ободряващи напитки, тъй като не е попадал в кръга на лицата, визирани от заповед на министъра, уреждаща тези въпроси. Получавал е пари за храна на друго основание. Трудовото законодателство е неприложимо към служебното правоотношение на ищеца, а освен това при неизпълнение на такова задължение не се поражда парично притезание за равностойността на непредоставената храна.  По силата на наредба от 21.08.2012 г. са му заплащани суми ваучери за храна. Заплащани са и суми за напитки на стойност по 0,60 лв. за една нощ.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че между тях е съществувало служебно правоотношение за длъжността “***” в РС „ПБЗН”-гр.Я. към Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението” – гр.Я.” през процесния период, както и че ищецът е полагал труд на 24-часови дежурства при сумарно тримесечно отчитане на работното време.

Ищецът е представил писмо от 18.06.2010 г. на ВНД Директор на Д”КИАД” до четири национални синдиката, между които и този на ***ите „***”, с което им се предоставя копие на писмо от 07.06.2010 г. на ДПУБ, ДЧР за унифициране на подхода при прилагане на разпоредбите на Инструкция № Із-343/05.03.2009 г. В писмото се сочи, че когато характерът на извършваната дейност или изпълнение на служебните задължения не позволява прекъсване на работния процес се осигурява време за хранене (чл. 8 ал.2 от Инструкцията), независимо от броя на служителите, които едновременно осъществяват съответната дейност. Тъй като в тези случаи служителите не преустановяват извършваната дейност и са длъжни да изпълняват служебните си задължения, времето за хранене се включва в работното време и се отчита за отработено време. Видно от самата Инструкция № Із-343/05.03.2009 г. за реда за разпределяне на работното време на държавните служители на МВР, отчитането му и компенсирането на работата извън установеното време, в нея се съдържа цитираното в писмото правило на чл. 8 ал.2. Съгласно чл. 15 ал.2,  времето за хранене по чл.8 ал.2 и физиологичните почивки се включват в отработеното време, а според ал.3 фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и компенсира като извънреден труд.

Ответникът е представил Заповед рег.№ 437/19.04.2011 г. на директора на ГДПБЗН при МВР за организацията и разпределението на работното време  на служителите от дирекцията, като за държавните служители, извършващи дейности, чието осъществяване изисква непрекъснатост на работния процес, 24-часовата смяна започва в 08.00 ч. и завършва в 08,00 ч. на следващия ден. Изрично е записано, че времето за хранене и физиологичните почивки по време на посменна работа се считат за работно време съгласно чл. 15 ал.2 от инструкцията. По делото е представена и Заповед рег.№ з-71/24.01.2012 г. на директора на ГДПБЗН при МВР за организацията и разпределението на работното време  на служителите от ОУПБЗН-Я., в която е посочено, че служители, извършващи дейности, чието осъществяване изисква непрекъснатост на работния процес (работа на смени) са включените в заповедите за определяне на състава на дежурните екипи и смени, издадени от началника на ОУПБЗН-Я.. Определени са видовете физиологични почивки, време за хранене и продължителността им (време за хранене от 12:00 ч. до 13:00 ч. и от 21:00 ч. до 22:00 ч. и физиологични почивки на всеки кръгъл час по 15 мин.) Отразено е, че същите се включват в отработеното време. Представена е и  аналогична Заповед рег.№з-84/22.01.2013 г. на същия директор. Издадена е и Заповед рег.№ РД-101-118/10.10.2014 г. на директора, съгласно която 24-часовата смяна започва в 08.30 ч. и завършва в 08,30 ч. на следващия ден; определени са други часове на почивките за хранене. Съгласно Разписание за разпределение на работното време за поддържане на непрекъснато денонощно дежурство от състава на дежурните смени в РСПБЗН, приложение №1 към заповедта, времето за приемане  и сдаване на дежурството е от 08,30 до 9,00 ч.

От показанията на свидетеля Д., с който ищецът е работил заедно в състава на различни дежурни смени (съгласно представените заповеди за определяне на състава им на началника на ОУПБЗН за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г.) се установява, че при носене на дежурство от 24 часа ***ите нямат право да напускат района на пожарната служба, и през двата часа, определени за почивка, носят дежурство. Нямат право да свалят бойната си униформа. Екипът им трябва да напусне сградата на службата при подаване на сигнал за пожар, вкл. и през времето, определено за почивка. През времето за сдаване на дежурството, чиято продължителност е половин час и което следва изтичането на дежурството на сдаващата смяна, същата докладва как е протекла смяната и предава съоръжения и техника на новата смяна, която ги проверява и ако не се установят нередности, сдаващата смяна се освобождава. В подкрепа на показанията на свидетеля са представените от ответника извлечения от дневници за сдаване и приемане на дежурство в РСПБЗН-Я. за периода 2011-2014 г..

        Във връзка с претенцията на ищеца за изплащане на равностойността на безплатна храна и ободряващи напитки, ответникът е представил Заповед от 20.10.2011 г. на началника на ОУПБЗН-Я. относно определяне на служители, имащи право на тонизиращи напитки и Заповед на директора на ГДПБЗН от 04.10.2013 г. за осигуряване на безплатна храна за служителите от ОУПБЗН-Я., работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето и на ободряващи напитки за служителите, които работят на смени. Представена е и Заповед  от 25.11.2014 г. за определяне на служителите от РДПБЗН-Я., полагащи труд през нощта от 22:00 до 06:00 ч., имащи право на ободряващи напитки, издадена от директора на РДПБЗН-Я.. В горецитираните заповеди сред поименно посочените служители е записано и името на ищеца.. Представен е Протокол от заседание на КУТ при ОУПБЗН-Я. от 09.01.2013 г., на което  е взето решение на всички служители, работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето, и на работещите при 12 и 24 –часови смени, съгласно Наредба рег.№ Із-1681/21.08.2012 г. да бъдат включени в заповедта на директора на ГД при МВР за получаване на безплатна храна и ободряващи напитки. Стойността на храната и напитките е определена с представената Заповед № I з-1259/22.08.2006 г. на министъра на вътрешните работи, въз основа на която се издават поименните заповеди, в т.6 за напитките- по 0,60 лв. на служител за една нощ при полагане на нощен труд. Представени са последващи заповеди за изменение на тази заповед.

          От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че на база Протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени за периода м.12.2011 г.-м.12.2014 г. и График за дежурство на дежурните смени в РС”ПБЗН”-Я. за периода от 12.2013 г. до 12.2014 г. и Справка от автоматизираната информационна система, извънредният труд на ищеца (изчислен по отчетен период на триместър) е 587,92 часа. Възнаграждение се дължи за 454,51 ч. на стойност 2566,93 лв., изчислено въз основа на основното трудово възнаграждение на ищеца за процесния период, при 50%-тово му увеличение. Положеният от ищеца извънреден труд е при отчитане за работно време на 24 часа и 30 мин. на смяна за процесния период. На всяко тримесечие на ищеца е изплащано възнаграждение за извънреден труд, чийто общ размер е за 247 часа за целия период и възлиза общо на 1388,68 лв., като след приспадането му остава дължима сума в размер на 1178,25 лв.. Мораторната лихва върху неплатеното възнаграждение за извънреден труд е 143,90 лв. Вещото лице е изчислило размера на положения нощен труд въз основа на протоколите и графика за дежурство на дежурните смени, като е установило, че за 207 смени са положени 1656 ч. нощен труд, за което се дължи възнаграждение в размер на 414 лв., от което е заплатена част- 70 лв. за 280 часа и остава неплатен остатък от 344 лв.. Мораторната лихва върху сумата е 57,63 лв. Вещото лице е изчислило и размера на сумите, представляващи парична равностойност на безплатната храна и ободряващи напитки на база броя на денонощните дежурства на ищеца, съобразно заповедите на министъра на вътрешните работи за определяне размера на същите, определящи стойността на безплатната храна на 2,40 лв. на ден на служител и на тонизиращите напитки в размер на 0,60 лв. на служител за една нощ. Стойността на безплатната храна за 207 денонощни дежурства за периода е общо 1490,40 лв. На ищеца са изплатени суми за безплатна храна в размер на 1010,40 лв. Неизплатеният остатък е 480 лв. Размерът на мораторната лихва е 74,77 лв. Стойността на полагащите се тонизиращи напитки за 207 денонощни дежурства е общо 124,20 лв. През периода 01.2012 г.-04.2012 г. и 10.2013 г.-12.2013  г. на служителите, работещи на 24-часови смени са се предоставяли кафе, чай, захар и сметана, по ведомости. Неизплатения размер на полагащите се тонизиращи напитки е 104,60 лв. Мораторната лихва върху сумата е 9,77 лв..

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 211 ал.5 т.2 и чл. 204 ал.3 от ЗМВР(отм.), и чл. 67 ал.3 т.4 от ЗДСл (редакция с посл. изм. ДВ. бр.43 от 29 април 2008г.)- за претенцията за нощен труд до 01.07.2012 г., а за претенцията след тази дата до 01.07.2014 г.-чл. 67 ал.7 т.1 от ЗДС, съответно от 01.07.2014 г. правното основание на претенциите, обхващащи периода от влизането в сила на новия ЗМВР до предявяване на исковете, е чл. 187 ал.5, чл. 181 и чл. 179 ал.1 пр.2 от ЗМВР (Обн. ДВ. бр.53 от 27 юни 2014 г.).

Съгласно чл. 211 ал.1 от ЗМВР (отм., действал по време на пораждане на процесните субективни притезателни права), нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал.3 урежда изчисляването на работното време на държавните служители - в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал. 3. Ал.6 разпорежда, че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Ищецът се позовава в исковата молба на посочената в ал.7 инструкция на министъра на вътрешните работи, определяща реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време. В нея е уредено правилото  на чл. 8, ал. 2, относно включването на времето за физиологични почивки и хранене в отработеното време, което е залегнало и в представените по делото заповеди за организиране и разпределение на работното време. Съгласно задължителната практика на ВКС, постановена в Тълкувателно решение № 8 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 8/2013 г., ОСГК на ВКС, при непрекъсваем производствен процес (смени, дежурства) нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. Разграничителният критерий за включване на почивките в работното време е, дали по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя. Ако работникът или служителят има такова задължение, както е в случая, цялото дежурство, включително и неактивната част /време за спане, храна и физиологични нужди/, се счита за работно време. Същото се отнася и за времето за сдаване на дежурство, което е време на разположение, видно от представените от самия ответник разписание и дневници за сдаване на дежурството, поради което влиза в отработеното време. При работна смяна от 24 часа през процесния период ищецът е полагал още половин час труд и за него се дължи възнаграждение.

 Освен това изпълняването на дежурството от ищеца по време на часовете за почивка с оглед характера на дейността, която изпълнява и пребиваването на работното място половин час допълнително като сдаваща смяна, се установява и от показанията на свидетеля относно протичането на 24-часовата смяна и времето за сдаване на дежурството. Съдът кредитира показанията на свидетеля, за който липсват данни да е заинтересован от изхода на спора. Но дори и да беше заинтересован, чл. 172 от ГПК предвижда, че заинтересоваността сама по себе си не е пречка за кредитиране на показанията, а същите следва да се преценят с оглед на всички обстоятелства по делото. В случая гласните доказателства са в съответствие с писмените доказателства, вкл. указанията по приложението на Инструкция рег. № Із-343/05.03.2009 г., съдържащи се в писмото от 07.06.2010 г. на Директор на ДПУБ. В същата насока са и разпоредбите на Наредба № Із-491/17.03.2010 год., както и отменената Наредба № Із-2101/27.11.2006 г., в които е посочено, че пожарогасителната и аварийно спасителна дейност се осъществява от дежурни екипи на смени, които поддържат постоянна оперативна готовност и работят на непрекъснат сменен режим.

Легално определение на понятието „извънреден труд” се съдържа в чл.143 от КТ: това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд е забранен. Това съдържание на понятието следва да важи и за служебните правоотношения.

От заключението на вещото лице се установява, както продължителността на извънредния труд, размера на дължимото за него възнаграждение и факта, че само част от него е заплатена от ответника. Заключението е обективно, обосновано и съдът го кредитира. Поради това искът следва да бъде уважен за сумата, посочена в заключението на експерта като неплатена. Следва да се уважи искането за присъждане на законната лихва върху неплатената сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

От основателността на главния иск следва основателност на иска по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавата в посочения от вещото лице размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от ЗМВР (отм.) на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. В разпоредбата на чл. 204, ал. 3 е предвидено, че на служители, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето се осигурява безплатна храна, а на служители, работещи на смени се осигуряват ободряващи напитки. Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 5 се определят ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи (съгласно ал.6). Наредба № I з-1681/21.08.2012 г. на МВР, в сила от 01.10.2012 г., е приета на основание новата ал.7 на чл.204 (ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.), съгласно която условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по ал. 1 - 5 се определят с акт на министъра на вътрешните работи. Наредбата според нейния чл.1 касае условията и редът за осигуряване на безплатна храна за служителите на МВР, работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето. Т.е. в нея се съдържа определение на това понятие (работа при специфични условия и рискове…), обхващащо изброените в чл.2 хипотези, между които е и т. 12, предвиждаща осигуряване на безплатна храна на служители на МВР, които работят на 12 и 24-часови смени при сумарно изчисляване на работното време. Фактът, че едва през 2012 г. законодателят е предприел по-детайлна уредба на специфичните условия на работа и рисковете, при които в по-рано приетите правила на чл. 204 ал. 3 е уредил правото на безплатна храна, не означава, че не следва да се влага това съдържание на понятието, залегнало в тази ал.3. Безспорно ищецът отговаря на тези изисквания -работи на 24-часова смени при сумарно изчисляване на работното време, като това основание за възникване на субективното му право е било налице още преди приемане на наредбата за предшестващия я процесен период, през който е действала законовата разпоредба на чл. 204. Субективното му право се основава на тази именно законова разпоредба, съществувала през целия процесен период. Поради това ирелевантен факт е приемането на Наредбата едва през 2012 г. и не може да се счита, че едва от този момент ищецът има право на безплатна храна. Съгласно представените от ответника заповеди за определяне на служителите, имащи право на безплатна предпазна храна  и ободряващи напитки по чл.204, ал.3 от ЗМВР, ищецът е включен в списъците на служителите, имащи право на тонизиращи напитки и безплатна храна, през процесния период от 2011 г.. Ответникът е признал правото за получаването им, започвайки да изплаща на служителите ваучери за безплатна храна от м.октомври 2012 г., също и предоставяйки ободряващи напитки.

В новия ЗМВР, чл. 181 ал.1, е уредено, че на служителите на МВР се изплащат ежемесечно порционни пари, а в ал.3- че за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на държавните служители, се осигурява безплатна храна, като на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се осигуряват ободряващи напитки. Също, както в отменения закон, е прието и в новия- в ал.4, че размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 3 се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.

В заключението си вещото лице е изчислило дължимата на ищеца равностойност на безплатна храна и тонизиращи напитки, въз основа на действащите за съответните периоди заповеди. Това е размерът, за който искът е основателен и следва да се уважи, тъй като не  е налице заплащане в пълен размер на сумите за храна и предоставяне или заплащане на ободряващи напитки за целия процесен период. Освен това в отговора  на исковата молба искът се оспорва от ответника поради погасяване на вземанията чрез плащане, което е своеобразно признание за възникване на вземанията. Тяхното погасяване е факт, за който ответникът носи доказателствената тежест съобразно чл. 154 ал.1 от ГПК, за който обаче не е проведено пълно доказване.

От основателността на главния иск следва основателност на иска по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавата в посочения от вещото лице размер.

Съгласно чл. 169, ал. 2 ЗМВР отм., статутът на държавните служители в МВР се урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 202, ал. 1 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за: т. 1 изпълнение на специфични служебни задължения, т. 2 резултати в служебна дейност, т. 3 извнъреден труд, т. 4 научна степен и т. 5 специфични условия на труд. В ал. 5 на чл. 202 е придвидено, че извън допълнителните възнагражденията по ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерски съвет. Следователно законодателят не е изброил лимитативно случаите, при които на държавните служители се дължи допълнително възнаграждение, именно с оглед предвидената възможност това да бъде уредено от друг закон. При липса на изрична уредба в специалния ЗМВР и правилника за приложението му, регламентиращи отношенията по повод полаган от служителите в МВР нощен труд, съдът намира, че приложение следва да намери общият закон, уреждащ статута на държавните служители, а именно Законът за държавния служител- в чл. 67, ал. 3, т. 4 (в редакцията ДВ, бр. 43/29.04.2008 г., приложима за претенцията за нощен труд до 01.07.2012 г.), съответно в чл. 67 ал.7 т.1 (приложима за останалата част от процесния период до влизане в сила на новия ЗМВР) предвижда допълнително възнаграждение за работа през нощта.

Съгласно чл. 179 ал.1 от ЗМВР (действащ, приложим за претенцията от влизането му в сила до 30.12.2014 г.), на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. С приемането на разпоредбата е отстранена празнотата, съществувала в специалния закон относно полагания нощен труд от служителите на МВР. Законодателят изрично е заявил, че и за тях следва да се прилага правилото, важащо за всички държавни служители, тъй като приемането на обратното е необосновано и накърняващо правната сфера на тази част от служителите. Тълкуването на предходната правна уредба в техен ущърб води до нарушаване на равенството им пред закона с останалите държавни служители. В Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, по т.23, е прието принципното положение, че ЗДС се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители.

Предвид изложеното съдът намира, че доколкото в рамките на 24-часовите дежурства ищецът е положил нощен труд, последният подлежи на компенсиране. В този смисъл е трайната практика на съдилищата в България. Искът следва да се уважи съобразно заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, както и искът за лихвата за забава.

Искането за присъждане на направените от ищеца разноски следва да се уважи.

При този изход от делото, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати държавна такса за всеки от исковете -по 50 лв. и платените съдебни разноски за вещо лице.

     Ето защо ЯРС

                                                    Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.София към МВР, гр.София, ул.”Пиротска” № 171А, да заплати на К.Г.С. ***, ЕГН **********, сумата от 1178,25 лв. за извънреден труд през периода от 30.12.2011 г. – 30.12.2014 г. и мораторна лихва върху нея в размер на 143.90 лв., сумата от 344 лв. за нощен труд през периода 30.12.2011 г. – 30.12.2014  г. и мораторна лихва върху нея в размер на 57.63 лв.; сумата от 584,60 лв. за незаплатена и непредоставена безплатна храна и тонизиращи напитки за периода 30.12.2011 г. – 30.12.2014 г. и мораторна лихва върху нея в размер на 84.54 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 06.01.2015 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 900 лв..

ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.София към МВР, гр.София, ул.”Пиротска” № 171А да заплати държавна такса в размер на 300 лв. и съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лв. по сметката на ЯРС.

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от датата на връчването му, пред ЯОС.

 

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: