РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 840/28.11.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесетата година
в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдията докладчик
Петров адм. дело №374 по описа на съда
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За
характера на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІ от Административно процесуалния
кодекс, във връзка с Част VІІ от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража.
2. Образувано е по искова молба на Ц.Д.П., ЕГН **********,***, да бъде
осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София да му заплати сумата от 30000,00лв., представляваща
обезщетение за претърпени в периода 15.04.2015г. до 11.01.2016г. неимуществени
вреди, изразяващи се в обида, огорчение, битови неудобства, чувство на
малоценност, принуда да търпи неща противни на волята му, причинени от
действията на администрацията на ареста в Областна дирекция на МВР, Пазарджик и
на Затвора Пазарджик имащи за резултат поставянето на П. в неблагоприятни
условия при задържането му под стража в периода 15.04.2015г. до 10.06.2015г. и
при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в периода 10.06.2015г. до
11.01.2016г.
3. Ищеца твърди да е бил задържан под стража на 15.04.2015г., като до
10.06.2015г., пребивавал в ареста на Областна дирекция на МВР, Пазарджик.
Въпросното помещение се намирало под земята, без прозорец, без достъп до
естествена светлина и чист въздух. В килията с площ от 5,00м² са били двама човека, като в същата липсвали тоалетна и топла вода.
П. твърди да е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора
Пазарджик, в периода 10.06.2015г. до 11.01.2016г., като през цялото време е
обитавал килия 209. Сочи, че помещението е било пренаселено, като на човек се
падало по-малко от 3,00м² площ, не е била
осигурена топла вода, килиите били мръсни, с недобре измазани стени покрити с
мухъл. Пода е бил покрит със стар и скъсан балатум. Имало е гризачи и
инсектициди. Храната е била с лошо качество и в малко количество, приготвяна от
затворници, а не от професионални готвачи.
Наложеното наказание е следвало да бъде изтърпяно в условията на общ режим,
а реално е изтърпяно в условията на строг режим.
П. твърди, че поради лошите условия е повишил стойностите на кръвно
налягане и е имал припадъци. Необходимите лекарства били доставяни от негови
близки, доколкото такива в затвора не е имало.
В резултат на условията при които е бил поставен, П. твърди да са му
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, чувство за
малоценност, като е бил принуден да търпи неща противни на волята му.
Моли исковите претенции да бъдат уважени, така както са заявени, като се
присъдят сторените разноски по производството, включително адвокатско
възнаграждение за упълномощения процесуален представител при условията на чл.
38 от Закона за адвокатурата.
4. Ответната
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с посочен съдебен адрес ***,
Областна служба „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния представител
юрк. Ч. в депозиран писмен отговор е на становище, че исковите претенции на П.
са недоказани фактически и неоснователни. Сочи се, че ищеца е търпял своята
присъда при условия, не по различни от условията при които са поставени
останалите затворници, като всички те в изпълнение на съответно наложена санкция
са лишени от свобода, но не и от други права и интереси в местата за лишаване
от свобода. Според ответника, не може да се приеме, че престоят в условията на
затвора биха провокирали, твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Иска се
претенцията за парично обезщетение на П. да бъде отхвърлена.
5.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик
дава заключение, че част от твърденията на ищеца не са недоказани от фактическа страна,
респективно исковете са частично основателни по отношение на претендирания
размер.
II. За
фактите :
6. Според представена справка от Началник Затвора
Пазарджик, Ц.П. е задържан в ареста в гр. Пазарджик на 15.04.2015г. по
досъдебно производство № 310 – ЗМ99/2015г. по описа на Районно управление Панагюрище,
с Постановление на Окръжна прокуратура Пазарджик, като е приведен в Затвора гр.
Пазарджик на 10.06.2015г.
За периода
15.04.2015г. до 10.06.2015г., П. е обитавал както следва :
|
период на
настаняване |
спално
помещение |
площ |
настанени
лица |
|
15.04.2015 |
№ 15 |
8,00м² |
2 |
|
16.04.
2015 – 19.04.2015 |
№ 15 |
8,00м² |
1 |
|
20.04.2015
|
№12 |
8,00м² |
2 |
|
21.04.2015 |
№12 |
8,00м² |
1 |
|
22.04.2015
– 27.05.2015 |
№12 |
8,00м² |
2 |
|
28.05.2015
– 31.05.2015 |
№12 |
8,00м² |
1 |
|
01.06.2015
– 10.06.2015 |
№12 |
8,00м² |
2 |
Всички килии
в ареста са били оборудвани с единични легла и дървени етажерки. Размерът на
всяко легло е 70/190см. и площ от 1,33м². Във всяко килия е имало по една
дървена етажерка за лични вещи с размери 100/30/100см. или 0,30м², разположени вертикално до стената.
Килиите в
следствения арест в гр. Пазарджик не са разполагали със собствен санитарен
възел и течаща вода. В килиите в които е пребивавал П., не е имало прозорци.
Ареста е имал общ санитарен възел с два броя тоалетни, два броя мивки с
постоянно течаща топла и студена вода, като задържаните са имали достъп до тях
през цялото денонощие. В банята е имало душ към проточен бойлер. Вентилацията е
осъществяване посредством всмукателна и нагнетателна аспирация. За борба с
инсектициди и гризачи е бил сключен договор с търговско дружество.
Плесен и
мухъл не е имало в килиите, не е капела вода от таваните.
Сочи се, че
по време на престоя си в ареста, П. не е правил оплаквания и възражения относно
битовите условия.
Храната е
била доставяня от Затвора Пазарджик.
От
06.02.2017г., ареста е преместен на територията на Затвора Пазарджик
7. В хода на
съдебното производство, по искане на Съда се представи справка рег. № 248/15 от 09.04.2019г.,
изготвена от Началник Затвора Пазарджик, в която е посочено, че Ц.Д.П. бил
задържан на 15.04.2015г., като с определение от 17.04.2015г., по ч.н.дело № 155
по описа на Окръжен съд Пазарджик, спрямо него е наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Постъпил е в Затвора Пазарджик на 10.06.2015г., като до
16.06.2015г. е пребивавал в приемно отделение, в 203-то спално помещение, което
е с площ от 27,87м², собствен санитарен възел и капацитет за 8 човека.
След
преминаването пред разпределителна комисия на 16.06.2015г., П. е настанен във
ІІ Отделение, 209-то спално помещение, което е с площ от 20,86м², собствен санитарен възел и течаща
вода. Капацитета на помещението е за 6 човека.
За всеки
лишен от свобода има персонално легло с размери 70/190см. и площ от 1,33м². Леглата са разположени
перпендикулярно на външните стени и са предимно едно над друго. В редки
изключения има по едно легло (т.е. такова, което не е на два етажа). Има
случаи, при които леглата са разположени, успоредно на вътрешните стени.
Шкафчетата в помещенията са с размери 45/40см. или 0,18м², като на двама лишени от свобода се
полага едно шкафче. В някои случаи, лишените от свобода ползват самостоятелно
шкафче. Почти във всяка килия има една маса и един до четири стола.
Констатираните повреди в спалните помещения се отстраняват своевременно. Освен
тоалетните помещения в килиите, във всяко отделение се намира и общ санитарен
възел, който е със свободен достъп.
Хигиената и
почистването на помещенията за живеене, общите такива и коридорите в които са
настанени лишените от свобода е ангажимент на самите лишени от свобода, което
се извършва по график. Дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията се
извършва по утвърден график от специализирано за тази дейност търговско
дружество. Всеки месец, администрацията на затвора предоставя на лишените от
свобода – прах, почистващи препарати за санитария и уреди и сапун.
В процесния
период от време, П. е изпълнявал функциите на отговорник на спалното помещение.
Включително в това си качество, той не
заявявал оплаквания относно битовите условия в килиите.
Относно
данните за пребиваването на лишения от свобода по отделения и спални помещения е посочено следното :
|
период на настаняване |
отделение |
спално
помещение |
площ без
санит. възел |
наличие на
санит. възел |
капацитет
настанени |
брой
настанени |
|
10.06.-16.06.2015 |
приемна |
203 |
27,87 м² |
да |
8 |
8 |
|
16.06.-30.06.2015 |
02
отделение |
209 |
20,86 м² |
да |
6 |
6 |
|
01.07.-31.07.2015 |
02
отделение |
209 |
20,86 м² |
да |
6 |
6 |
|
01.08.-31.08.2015 |
02
отделение |
209 |
20,86 м² |
да |
6 |
6 |
|
01.09.-30.09.2015 |
02
отделение |
209 |
20,86 м² |
да |
6 |
6 |
|
01.10.-31.10.2015 |
02
отделение |
209 |
20,86 м² |
да |
6 |
5 |
|
01.11.-30.11.2015 |
02
отделение |
209 |
20,86 м² |
да |
6 |
5 |
|
01.12.-31.12.2015 |
02
отделение |
209 |
20,86 м² |
да |
6 |
4 |
|
01.01.-07.01.2016 |
02
отделение |
209 |
20,86 м² |
да |
6 |
3 |
В периода от
07.01.2016г. до 11.01.2016г., П. е бил настанен в стационара на Медицински
център към затвора.
8. Според
Медицинска справка от 16.04.2015г. на задържания под стража П.(л.31), към момента същият не е имал оплаквания, като съобщава за високо кръвно
налягане. Той е на видима възраст отговаряща на действителността и в добро общо
състояние. Приложена е Бланка за вторични медицински прегледи, в която са
отрези съответни здравословни оплаквания на П..
Приложен е
фиш за спешна медицинска помощ от 29.10.2015г.
9. По
делото, от страна на ответника се представиха Протоколи за извършена
дезинфекция, дератизация и дезинсекция в Затвора Пазарджик от 26.01.2016г.,
09.02.2016г., 17.11.2015г., 01.12.2015г, 15.09.2015г.01.10.2015г.,
19.08.2015г., 11.08.2015г., 07.07.2015г., 09.06.2015г.
10. В
съдебно заседание на 10.05.2019г. е разпитан свидетеля С.Б.Д., в момента изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в ЗООТ „Кремиковци“, филиал на затвора София.
Свидетеля
сочи, че е бил в ареста, намиращ се в подземието на Областна дирекция на МВР,
Пазарджик от 03.04.2015 г. в подземието на ОД на МВР Пазарджик. Там били заедно
с ищеца, като в отделни периоди били в една и съща килия, в други периоди в
различни килии.
Д. твърди,
че ареста се намира в подземие, което предполага, че килиите са под земното
ниво и те не са виждали слънчева светлина. Килиите били тесни и мръсни, вътре
без вода и тоалетна. При пристигането си П. бил настанен в по-голяма килия
около 10 кв.м., но там били 4-5 човека.
Впоследствие
били в една двойна килия с П. в която имало място колкото да станеш от леглото.
Приблизително 2,40 м на дължина и толкова на ширина.
В
помещението имало хлебарки, плъхове и било много мръсно. В тези килии имало
наслоена мръсотия от незапомнени времена. На практика тези килии нямало как да
бъдат изчистени и затова ареста е бил закрит по-късно.
Свидетеля не
си спомня дали са идвали да пръскат за хлебарки, но си спомня, че в затвора от време на време са пръскали.
Д. сочи, че
килиите в ареста били постоянно заключени. Достъп до тоалетната се осигурявал с
благоволението на надзирателите. За баня имало някакъв режим, но за тоалетните
не е имало режим.
В затвора
Пазарджик били в една килия с П., която била малка с 4 двойни вишки, с
обособена част преградена със стеничка за тоалетна. Условията били подобни на
ареста откъм настилка и неизмазано и от към мръсотия. Единствената разлика
била, че имало някакви прозорци. Разходката в ареста била в една от подземните
стаи в ареста, която била без прозорци и въздух
Свидетеля
твърди, че в Затвора плъховете са страшно много, а хлебарките толкова били
толкова много, че вече не им правело впечатление.
В затвора
имало график за посещение на баня, а относно заключването на килиите всеки
затвор си има установени правила за това нещо. Обикновено когато в даден отряд
има график, килиите се отключвали сутрин, после можело да бъдат заключени по
различни причини, като окончателно се заключвали вечер към 20.00 часа. В
отрядите имало възможност за движение на хората по общите коридори през деня.
Не непрекъснато, но имало такава възможност.
Д. си
спомня, че П. ходел при доктора, искал и някакви външни изследвания да прави.
11. В
съдебно заседание на 31.10.2019г. е прието без заявени резерви от страните,
заключение по назначена съдебно медицинска експертиза, изготвена от д-р Д.Д..
След
преценка на данните по делото и наличната медицинска документация, са формирани
следните експертни изводи : Към момента на настаняване в ареста в гр.
Пазарджик, П. страда от „артериална хипертония І степен“. Не е налице влошаване
на това заболяване по време на престоя в ареста, видно от измерените при
амбулаторните прегледи стойности на кръвното налягане. П. страда от „артериална
хипертония І степен“ преди задържането му в ареста, поради което не е налице
причинна връзка, между здравословното му състояние и условията на задържане. В
медицинската документация е отразено проведеното лечение. То е било адекватно,
според записите в приложената медицинска документация.
III. За
правото :
12. Според
чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Според чл.
12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо
лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка,
като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са
териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Според чл.
16, ал. 1 от ЗИНЗС, областните служби „Изпълнение на наказанията“ обединяват,
ръководят и контролират дейността на пробационните служби и арестите.
Според чл.
16а, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, началникът на областна служба „Изпълнение на
наказанията“ планира, анализира и оценява дейностите по изпълнение на
наказанието пробация, пробационните мерки и мярката за неотклонение задържане
под стража в териториалната служба и предприема мерки за подобряване и
усъвършенстване на работата, съответно според чл. 16, ал. 3 от ЗИНЗС,
началниците на пробационните служби и арестите изпълняват функциите, възложени
им с този закон или със заповед на министъра на правосъдието или на главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Каза се,
главната искова претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на ареста в
ОДМВР, Пазарджик и на затвора Пазарджик, към Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание
лишаване от свобода, обемаща разбира се и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица
и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус
е административна по своето естество.
При това
положение, възведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за допуснати нарушения по
смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при задържането на П. под стража в периода
15.04.2015г. до 10.06.2015г. и при изтърпяване на наказание лишаване от свобода
в периода 10.06.2015г. до 11.01.2016г., определя като
пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената
главна искова претенция, именно Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, София.
13. Според
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съответно, според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл.
43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл. 43,
ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4,00м².
Според чл.
43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с
правилника за прилагане на закона.
Според чл.
20, ал. 2 от Правилника за приложение на ЗИНЗС, в спалните помещения се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради, а според чл. 20, ал. 3 от
ППЗИНЗС, На лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Съответно в
чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС е указано, че спалните помещения се обзавеждат с
отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета
за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се
осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване.
14.
Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните
правни норми, налага да се приеме, че помещенията в които е обитавал П. при
задържането му под стража и при изтърпяване на наложеното му наказание, са били
обзаведени с отделни легла, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за
лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела.
По отношение
на твърденията, че в помещенията има плъхове и инсекти, по делото се посочиха
конкретни данни за извършвани дезинфекция, дератизация и дезинсекция, които не
бяха оспорени от страна на ищеца и съответно доказателства за противното не се
представиха.
От
доказателствата по делото обаче, не се установява в помещенията в които П. е
обитавал при задържането му под стража
за периода 15.04.2015г. до 10.06.2015г. да е имало санитарен възел и течаща
вода. В килии № 12 и № 15 не е имало прозорци. Въпреки
твърденията в представената по делото справка(л. 28), не се
представиха доказателства, че във въпросните помещения е извършвана
дезинфекция, дератизация и дезинсекция
15. На
следващо място, от данните по делото не е възможно да се направи еднозначен и
несъмнен извод, че заболяването или заболяванията на ищеца П. са настъпили в
резултат на виновно поведение и неизпълнение на задължения осъществено от
администрацията на областна служба „Изпълнение на наказанията“, Пазарджик и
администрацията на Затвора Пазарджик. Обратно, приобщената по делото медицинска
документация, съдържа данни, че във всеки съответен случай на възникнали
проблеми със здравето на П. са били предприемани съответните прегледи,
изследване и лечение. В тази насока е и заключението на назначеното по делото
вещо лице д-р Д..
16. Както се
посочи, според чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 м².
От
представените по делото справки обаче, се констатира, че през исковия период от
10.06.2015г. до 30.09.2015г., тоест за период от три
месеца и двадесет дни, П. е обитавал съответно помещение в което за всеки от лишените
от свобода не е била осигурена площ от минимум
4,00 м².
17.
Описаните данни и констатации са достатъчни за да се приеме, че в процесния
период от време (с изключение на времето от 01.10.2015г. до 07.01.2016г.),
администрацията е поставила задържания под стража и изтърпяващия наказание П. в неблагоприятно
положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. При това положение, правилото на
чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищеца е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния.
Съобразно
правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретния размер на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да бъде определено по справедливост.
В конкретния
казус следва да се съобрази, че ищеца е обитавал помещения, условията в които
не са били съответни на минимално установените изисквания в един не малък
период от време – около пет месец и петнадесет дни.
Макар и в
случая, да не е възможно да се направи извод, че развитото от ищеца заболяване
е в пряка резултат от действия или бездействия на администрацията на затвора,
все пак необходимо е да се съобрази, че въпреки заболяването си, П. отново е
бил поставен в условия да обитава помещения в Затвора Пазарджик, които са с
площ по-малка от минимално установената в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС и в помещения
в ареста в ОДМВР, Пазарджик, с хигиенни и битови условия, несъответстващи на изискванията
на чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1 от ППЗИНС.
Ето защо и с
оглед характера на деянието извършено от служителите на ответника, естеството и
степента на претърпените негативни психически състояние от
ищеца, както и времето на престой на същия в тези условия, Съдът счита, че
справедливото обезщетение е в размер на 550,00 лева, за целия период. В този
размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част същият следва да се
отхвърли.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2019г., до
окончателното изплащане на сумата.
IV. За
разноските :
18. По делото е
представено адвокатско пълномощно, в което е посочено, че процесуалното
представителство е по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, според който,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка ; материално
затруднени лица ; роднини, близки или на друг юрист.
В хода на настоящото
съдебното производство не се заяви е не се позитивно установи, кой да е от
фактите възведени в цитираните хипотези
по чл. 38, ал. 1 от ЗА. Не се твърди и не се установява, Янков да има право на
издръжка, да е материално затруднено лице или пък да е роднина или близък на
адв. С. или на друг юрист.
Сиреч, искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение в този смисъл е неоснователно.
На ищеца обаче, следва да
се присъди сумата от 10,00лв.,
представляваща заплатена държавна такса за производството.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието,
гр. София да заплати на Ц.Д.П., ЕГН **********,*** обезщетение в размер на
550,00лв. (петстотин и петдесет лв.) за претърпени неимуществени вреди за
периода от 15.04.2015г. до 30.09.2015г. включително, както и
обезщетение за забавено плащане в размер на законно установената лихва върху
тази сума, считано от 02.04.2019г., до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Ц.Д.П., ЕГН **********,*** да бъде осъдена Главна дирекция
„Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му
заплати сумата – за разликата от 550,00лв. до пълния заявен размер от 30
000,00лв., за претърпени
неимуществени вреди за периода от 15.04.2015г. до 11.01.2016г., както и
обезщетение за забавено плащане в размер на законно установената лихва върху
тази сума, считано от 02.04.2019г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да
заплати на Ц.Д.П., ЕГН **********,***, сумата от 10,00лв.(десет лв.) извършени
от последния разноски по производството.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет
дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Решение №
380/01.07.2020 г. на Административен съд Пазарджик ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 840/28.11.2019 г., постановено по АД №
374/2019 г. на Административен съд – Пазарджик, едночленен състав, с което
искът на Ц.Д.П. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е уважен частично до
размер 550 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 15.04.2015 г. до
30.09.2015 г. вкл., както и обезщетение за забавено плащане в размер на
законоустановената лихва върху тази сума, считано от 02.04.2019 г. до
окончателното й изплащане, като в останалата му част, над уважения размер от
550 лв., до претендирания размер от 30 000 лв.,
искът е отхвърлен.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО.
Административен
съдия :/п/