РЕШЕНИЕ
№ 271
гр.Бургас, 19.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
10 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдията докладчик а.д. № 2697 по описа на съда за 2019г. и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Жалбоподател е Н.Г.Н. ЕГН: ********** с адрес *** 45. Жалбоподателят
участва в производството лично и с пълномощник – адвокат М.К. ***.
Ответник по жалбата е началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Сливен. Ответникът участва в производството лично.
Предмет на оспорване е заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0804-000780/02.10.2019г. на АО. В
обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че с подробно
описани наказателни постановления, които са влезли в сила, на Н., в качеството
му на правоспособен водач на МПС, са отнети всички контролни точки, при което
същият се явява неправоспособен, но не е изпълнил задължението си по чл.157,
ал.4 от ЗДП да върне свидетелството си за управление в съответната служба на
МВР.
В жалбата се твърди, че срокът на валидност на
притежаваното от Н. свидетелство за управление изтекъл на 10.11.2018г. След
като подал заявление за преиздаване, била извършена проверка, при която не били
установени обстоятелства, препятстващи издаване на свидетелството. Въпреки
това, впоследствие била издадена оспорваната заповед. Твърди се още, че
посочените в заповедта НП са с дати, които предхождат издаването на
свидетелството за управление с изтекъл срок на валидност. Според жалбоподателя през
2008г. му били възстановени всички контролни точки и от тогава не били издавани
НП, с които са му отнемани контролни точки. Предвид това се оспорва основният
извод на ответника, че към момента на издаването на заповедта са били отнети
всички контролни точки на жалбоподателя. Иска се съдът да отмени като
незаконосъобразна оспорената заповед. Иска се присъждане на разноски. Сочат се
доказателства.
Органът, издал оспорения акт, е представил заверено копие
от административната преписка. Представил е и две писмени становища, с които
поддържа неоснователност на жалбата и иска отхвърлянето и. Представя доказателства.
Правното основание на оспорването е чл.172, ал.5 от ЗДП.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, поради което е допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представен е препис от заповедта, предмет на оспорване –
заповед за налагане на принудителна административна мярка № 19-0804-000780/02.10.2019
г. на АО. Със заповедта е разпоредено изземване на СУМПС на жалбоподателя Н.,
на основание чл.171, т.4 от ЗДП. От фактическа страна в заповедта е прието за
установено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила НП,
както следва :
- НП № 7531/20.11.2003г. на Сектор Пътна полиция Сливен,
влязло в сила на 05.12.2013г. – отнети 10 контролни точки;
- НП № 402/02.02.2004г. на Сектор Пътна полиция Сливен,
влязло в сила на 03.03.2004г. – отнети 8 контролни точки;
- НП № 9584/14.12.2004г. на Сектор Пътна полиция Сливен, влязло
в сила на 11.01.2005г. – отнети 12 контролни точки;
- НП № 7610/12.10.2005г. на РУ Сливен, влязло в сила на 09.12.2005г.
– отнети 9 контролни точки.
Към административната преписка, съответно и по делото, са
представени преписи от посочените наказателни постановления, в които срещу
подпис за наказаното лице е посочена дата на връчвано на съответното
постановление.
При
така установените факти съдът прие следните правни изводи:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените
му пълномощия със Заповед № 343з-86/20.01.2017 г., издадена от директор на ОД
МВР Сливен. При издаване на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена
форма и са изложени мотиви. При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Не са налице основания за
оспорване по чл.146 т.1, 2 и 3 от АПК.
Съдът намира жалбата за основателна, тъй като е налице основание за
оспорване по чл.146 т.4 от АПК – неправилно е приложен материалният закон.
В
разпоредбата на чл.171 т.4 от ЗДП е предвидено, че се изземва свидетелството за
управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДП, а именно след като
са му били отнети всички контролни точки и е загубил придобитата
правоспособност, не е върнал свидетелството си за управление в съответната
служба на МВР. Съгласно цитираната разпоредба задължението за връщане на
свидетелството за управление на МПС възниква когато са отнети всички контролни
точки на водача. Затова с оглед правилното приложение на материалния закон, в
тежест на ответната страна е да докаже отнемането на точките, съответно липсата
на възстановяването им към момента на издаването на оспорената принудителна
административна мярка по чл.171 т.4 от ЗДП.
Наказателните
постановления, цитирани от АО в процесната заповед са издавани в периода 2003 –
2005г. и общия брой на отнетите с тях контролни точки е 39. В този период е
действала Наредба № I-139 от 16.09.2002
г. за определяне
на първоначалния максимален размер на контролните
точки на
водач на моторно превозно средство и
нарушенията, за които се отнемат
(отменена 15.02.2008 г.). Съгласно чл.2 от
Наредбата, първоначалният максимален размер
на контролните
точки за
отчет на извършваните нарушения на правилата за
движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39, а според
чл.4, отнемането на контролни точки се
извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Анализът на
посочените правни норми сочи, че предпоставките за налагане на процесната ПАМ
възникват тогава, когато е налице група от няколко влезли в сила наказателни
постановления, по които общият брой отнети контролни точки е по-голям или равен
на броя точки, които водачът първоначално получава. В конкретния случай АО се е
позовал на четири влезли в сила наказателни постановления с общ брой на
отнетите точки 39, т.е. констатацията на АО, че са били отнети всички контролни
точки на жалбоподателя, е правилна към датата на влизане в сила на последното наказателно
постановление – 09.12.2005г.
В периода
след тази дата и преди издаването на оспорената заповед са настъпили нови
факти, значими по случая.
По делото
са приложени преписи от два протокола за проведени теоретичен (27.10.2008г.) и
практически (29.10.2008г.) изпити за придобиване на правоспособност за
управление на МПС от категория „В“. В тези протоколи срещу името на
жалбоподателя е вписана забележка – „чл.157“. Съгласно чл.157 ал.5 от ЗДП (в
редакцията и към посочените дати – ДВ, бр.51/2007г.) Лице, което е загубило
правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след
като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде
допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава
правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато
свидетелството. Данните по протоколите установяват пред съда, че жалбоподателят
се е явил на регламентирания от закона изпит, след което е възстановил
правоспособността си, съответно и максималния брой контролни точки. Така към
момента на издаването на процесната заповед не е било налице задължение на Н.
да върне своето СУМПС, съответно не са били налице и материалните предпоставки
за законосъобразно постановяване на оспорената принудителна административна
мярка по чл.171 т.4 от ЗДП.
Жалбата е основателна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорената
заповед следва да се отмени.
По повод направеното искане и на основание чл.143 от АПК ответната
страна следва да заплати на оспорващата разноските по делото, съобразно
представените доказателства – 10 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатски
хонорар.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Г.Н. ЕГН:********** с адрес *** 45, заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 19-0804-000780/02.10.2019г. на началник група към ОДМВР
Сливен, сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА ОДМВР Сливен, да заплати на Н.Г.Н. 310 лв. разноски по
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :