Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260222 30.09.2020 г
гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд V-ти наказателен състав
На двадесет и трети септември
през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
МАЯ СТЕФАНОВА
Секретаря: Милица Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
Стефанова НАХД № 1407 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „ОКС-ПИ“ ЕООД
с ЕИК ********* със седалище в гр.Несебър и адрес на управление ул.“Иван Вазов“ №9, представлявано от Г. И* С*
с ЕГН ********** против наказателно постановление №468580-F492191 от 07.10.2019г., издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.42, ал.1,
т.2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 изречение второ вр.
ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Търговецът-жалбоподател, редовно
призован не се явява в съдебно заседание. Не се представлява. С жалбата се
моли за отмяна на НП, алтернативно за обявяване на нарушението за
маловажен случай. Изложени са съображения, свързани с описанието на нарушението
и приложението на чл.28 от ЗАНН.
Процесуалният
представител ТД на НАП - Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди
наказателното постановление. Излага доводи.
Моли да му бъде присъдено ЮК възнаграждение.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 09.06.2019г, в
13,25 часа, свидетелят Х.К. в качеството му на инспектор по приходите в ТД на
НАП-Бургас съвместно с Г.П.Ш. -също инспектор, извършили проверка на търговски
обект безстационарен обект за продажба на сладолед относно спазването на
данъчното законодателство, находящ се в гр.Бургас, кв.Сарафово, Летище Бургас,
терминал „Заминаващи“, стопанисван от „ОКС-ПИ“
ЕООД с ЕИК ****. По време на проверката се установило, че дружеството не е
изпълнило задълженията си да съхранява в търговския обект паспорта, договора и
свидетелството за регистрация на монтираното и въведено в експлоатация за
обекта фискално устройство модел „DATECS“ с ИН на ФУ DT658069 и ИН на ФП №02658069. Правната квалификация на
нарушението в акта е по чл.118 ал.4 вр чл.42 ал.1 т.2 от НаредбаН-18/2006 на МФ
досежно паспорта на ФУ.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени писмени възражения по
акта.
Като е взел предвид акта и останалите писмени доказателства административнонаказващият
орган е издал атакуваното наказателно постановление №468580-F492191
от 07.10.2019г. В него при идентична фактическа обстановка както в акта, е направена
правна квалификация по чл.42 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/2006 г и на основание
чл.185 ал.2 изр.второ вр. ал.1 от ЗДДС на търговеца-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Горната фактическа
обстановка се доказа от събраните в хода на съдебното производство писмени и
гласни доказателства.
От
правна страна съдът приема за установено следното:
Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени от надлежни органи в кръга на правомощията им и в сроковете на чл.34 ЗАНН. От формална страна са спазени изискуемите от чл.42 и чл.57 от ЗАНН
реквизити и по двата акта. Установеното нарушение за лисата на съхранение в
обекта на търговеца на свидетелството за регистрация е отразено в нормата на
чл. 42 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/2006г на МФ издадена на основание чл.118 ал.4 от ЗДДС. Правилно е избрана нарушената материална норма. Правилно и
законосъобразно е избрана и санкционната норма на чл.185 ал.2 изречение второ
вр. ал.1 от ЗДДС–нарушението не води до неотразяване на приходи, каквито данни
не са изложени в административното производство, а препращането към ал.1 от
чл.185 ЗДДС има отношение само относно размера на санкцията, която е избрана в
минималния размер.
Въпросът за вината не се обсъжда, тъй като
нарушителят е юридическо лице и отговорността му е безвиновна.
Проверяваният обект, представлява търговски обект по смисъла
на § 1, т.41 от ДРЗДДС, според която търговски обект е всяко
място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на
открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или
услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и
за други цели (например: офис, жилище или други подобни/, да е част от
притежаван недвижим имот) например: гараж, мазе, стая или други подобни/или да
е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби,
като в случая става въпрос за безстационарен обект–павилион.
Съдът приема обаче, че извършеното нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН-такъв, при който административното нарушение с оглед или
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи отговорността обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид. Касае се за субсидиарно приложение на НК само в
посочените в чл.11 от ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл.93
т.9 от НК следва да бъде приложена в административното производство по analogia legis –чл.46 ал.2 от Закона за нормативните актове, с оглед
наличието на празнота в ЗАНН (ТР №1/12.12.2007 г по т.н.д. 1/2007 г на ОСНК на
ВКС). Това е така, тъй като с оглед на доктриналната класификация на
правонарушенията в зависимост от изискването за настъпване на определени
общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното
нарушение на чл.42 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г следва да се отнесе към
така наречените „нарушения на просто извършване“ (формални престъпления).
Същото се явява довършено със самия факт на осъществяване на изпълнителното
деяние –несъхраняване на паспорта на фискалното устройство, без да е необходимо
настъпването на определен противоправен резултат, различен от обективиране на
самото изпълнително деяние. По този начин е въздигнато в нарушение самото
застрашаване на обществените отношения, свързани с осъществяване на проверката
за дейността на дружеството-жалбоподател, без да са налице настъпване на
имуществени или неимуществени вредни последици. Приложението на чл.28 от ЗАНН
(а това се отнася и за чл.9 ал.2 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН) обаче не е изключено
и при формалните административни нарушения, тъй като няма нормативно
ограничение за това. Именно за това преценката дали е налице маловажен случай
или не, следва да бъде направена с оглед не само наличието или липсата на
вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило
обществените отношения, предмет на регулиране от съответния нормативен акт.
Нормата на чл.28 от ЗАНН създава правомощие (право, но не задължение) за
наказващите органи да отличават съществените от маловажните случаи на нарушение
като не санкционират всеки случай на административно нарушение, които
застрашават (както в случая) или увреждат установения ред на държавно управление
с интензитет, типичен за обикновените случаи на административни нарушения. Чрез
предложението на чл.28 от ЗАНН на нарушителя бива посочено, че е извършил
нарушение (макар и маловажно) и че ако повторно извърши такова ще бъде
санкциониран. Така се постига съразмерност между извършеното и наказанието за
стореното (чл.27 ал.2 и 3 ЗАНН), която изисква да не бъде наложено наказание в
случай, че и най-лекото такова ще се окаже несъразмерно тежко спрямо
извършеното.
Отнесени към конкретния случай горните принципни положения
относно приложението на чл.28 от ЗАНН водят до извод, че извършеното от
дружеството-жалбоподател деяние не представлява маловажен случай и това е така,
тъй като самият обект е малък –това е павилион за сладолед, в който няма много
място за документи, но видно от съставения протокол по време на
проверката, освен паспорта на ФУ, не е
било представено и свидетелството му за регистрация за ФУ и договора. При това характерът на самото нарушение е
такъв, че не може да доведе до неотразяване на приходи, тъй като липсата на
процесния удостоверителен документ, какъвто е процесният паспорт, не касае
отчитането на извършените в търговския обект продажби. Непредставянето на
паспорта на фискалното устройство практически е попречило на контролния орган–НАП
да осъществи своевременно контролните си правомощия, тъй като както посочи
свидетелят К. –служител на НАП, при извършване на проверката в електронната
система на НАП не се е съдържала информация, че наличното в търговския обект
фискално устройство е регистрирано и за него е издадено свидетелство за
регистрация. Следователно за НАП не е съществувала достъпна информация, че
наличното в търговския обект фискално устройство, чрез което се регистрират
продажбите в проверявания обект дали е регистрирано по съответния ред, тъй като
в него не се е съхранявало свидетелството за регистрация и паспорта му. По
делото са налични данни жалбоподателят да е извършил и други административни
нарушения касаещи приложението на Наредба Н-18/2006 г на МФ. При проверката е
установено, че документите в търговския обект липсват дневните отчети за 02 и
04.06.2019г със запис и нулиране на фискалната памет. Всичко това налага извод,
че извършеното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от същия вид, а
налагането на санкция, която макар и определена в минимален размер -500 лева,
формално нарушение и при наличие на НАП да осъществи контролните си правомощия,
не се явява значително по своя характер и не води до несъразмерност на
санкцията с преследваната от закона цел.
По
изложените съображения съдът приема, че обжалваното НП е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. С
оглед изложеното и направеното искане от представителя на административнонаказващия
орган, дружеството дължи на основание чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размера на 80 лева, което да
заплати в полза на НАП.
Така мотивиран, на
основание чл. 63, ал.1,
предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен
състав
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №468580-F492191 от 07.10.2019г., издадено
от началник отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което на „ОКС-ПИ“
ЕООД с ЕИК ***** със седалище в гр.Несебър и адрес на управление ул.“Иван Вазов“ №*, представлявано от Г. И*С*
с ЕГН ********** за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл.118,
ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 ЗАНН вр.
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ „ОКС-ПИ“ ЕООД с ЕИК *** със седалище в гр.Несебър и адрес на
управление ул.“Иван Вазов“ №*,
представлявано от Г. И* С*да заплати в
полза на НАП възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи
на обжалване по касационен ред пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Д.