Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
30.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на четиринадесети януари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на
секретаря МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
19146/2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „Б.К.Б.” АД, *** против М.Х.М., ЕГН**********,***
в условията на обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно осн. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ и
чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 10000 лв., претендирана като предсрочно изискуема главница по Договор
за потребителски кредит № 047512.01 от 21.12.2016 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 01.09.2017г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК,
сумата от 516, 41 лв., претендирана като предсрочно
изискуема договорна лихва за периода от 10.01.2017г. до 31.08.2017г. /вкл./,
сумата от 63,67 лв., претендирана като обезщетение за
забава, съизмерима със законната лихва за времето от 10.01.2017г. до
31.08.2017г. /вкл./ и сумата от 100 лева, представляваща разноски по
изпълнението, а именно нотариални такси и куриерски услуги, за които суми е
издадена заповед № 7254/04.09.2017г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. №
13096/2017г. по описа на Районен съд – Варна.
В исковата молба
ищецът „Б.К.Б.” АД твърди, че страните по делото са обвързани от Договор за
потребителски кредит № 047512.01 от 21.12.2016 г., по силата на който е поел
задължение да предостави на М.М. сумата от 10000 лв.
срещу задължение на кредитополучателя да върне заетата сума на 84 равни месечни
анюитетни вноски, всяка в размер на 155,89 лв.,
включваща главница и възнаградителна лихва с падеж 10
– то число на месеца в срок до 10.12.2023г.
Поддържа се, че
банката е изпълнила поетите с договора задължения, заверявайки сметката на
кредитополучателя със сумата от 10000 лв.
Ответникът не е
погасил нито една от месечните анюитетни вноски,
което е дало основание на кредитната институция да обяви вземанията за
предсрочно изискуеми, на осн. чл. 11.1 от Раздел XI
от Общите условия на БАКБ за предоставяне на потребителски кредити на физически
лица с нарочно изявление, достигнало до М.М. на
23.08.2017г.
Правният интерес
от предявяване на исковете по реда на чл. 422 ГПК се обосновава с надлежното
връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр.
чл. 4.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът М., чрез назнечения му особен
представител депозира в съда писмен отговор, с който оспорва исковите претенции
като допустими, но неоснователни. Оспорва се твърдението за реално усвояване на
кредита от ответника.
В проведеното о.с.з., страните чрез процесуални
представители поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено следното от фактическа страна и правна страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. 13096/2017г. по описа на ВРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от „Б.К.Б.” АД срещу ответника за процесните суми. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за незабавно изпълнение №7254/04.09.2017г. Предвид обстоятелството, че Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на ищцовото дружество е дадено указание с Разпореждане от Районен съд - гр. Варна, постановено по частно гражданско дело № 13096/2017 г., ГО, 33 състав, че могат в 1-месечен срок да предявят иск за установяване на вземанията си. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземанията си.
Исковете
по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в преклузивния срок след издаване на заповед №7254/04.09.2017г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по
ч.гр.д. №13096/2017г.
на Районен съд – Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В хода на съдебното производство бяха представени и приложени следните писмени доказателства: Извлечение от счетоводната книга на „БАКБ" АД, издадено на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и чл. 417, т. 2; Договор за потребителски кредит № 047512.01 от 21.12.2016 г., Общи условия на БАКБ за предоставяне на потребителски кредити и копие на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; нотариална покана; Заповед за изпълнение № 7254 на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 04.09.2017 г., постановена по ч.гр.д. № 13096/2017 г., по описа на Районен съд - гр. Варна и Изпълнителен лист № 9663, издаден на 21.09.2017 г. въз основа на тази заповед, платежно нареждане от 08.08.2017 г., сметка/фактура № ********** от 28.07.2017 г.
Ангажираните
писмени доказателства установяват по безспорен начин, че на 21.12.2016г. е сключен Договор за
потребителски кредит № 047512.01 от 21.12.2016г., по силата на който „Б.К.Б.”
АД е поела задължение
да предостави на М.Х.М. сумата от 10000 лв. по разплащателна сметка, а
потребителят да върне заетата сума, ведно с възнаградителна
лихва на 84 (осемдесет и четири) месечни анюитетни
вноски, всяка в размер от 155,89 лева, дължими на 10-то число на всеки месец,
съгласно приложения към Договора приет и подписан от страните погасителен план,
като последната вноска е изравнителна и е в размер от 155,12 лева и е дължима
на 10.12.2023 г.
От заключението по изготвената и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, безспорно
се установява, че сумата от 10000 лв. е усвоена еднократно по разплащателна
сметка, открита в „Б.К.Б.”
АД. Установява се, че единственото погасяване от страна
на ответника е за сумата от 2,56 лева – договорна лихва. Вещото лице приема, че
непогасените задължения към
01.09.2017 г. са в общ размер на 10548,14 лв. в това число главница в размер на
10000,00 лв., договорна/възнаградителна лихва в
размер на 485,58 лв. и лихва за забава от 62,56 лв.
Изявлението на банката, инкорпорирано в нотариална
покана, рег. № 3931, том 2, № 50 на нотариус Камен Костадинов за обявяване
вземанията за предсрочно изискуеми, е връчено редовно при усл.на
чл.47 ГПК на постоянния адрес на ответника.
Безспорно е, че след обявяване вземанията за
предсрочно изискуеми, длъжникът М. не е върнал на банката остатъка от усвоената
главница, възнаградителната лихва и обезщетението за
забава, съизмеримо със законната лихва.
Съдът, като съобрази ангажираните писмени
доказателства, сочещи валидно възникнало правоотношение по договор за кредит за
кредит, приема, че предявените искове по реда на чл. 422 ГПК са доказани по
основание и следва да бъдат уважени в установените от вещото лице размери.
В полза на ищецът „Б.К.Б.” АД следва да бъдат присъдени сторените
по делото съдебно – деловодни разноски в общ размер на 2642,47 лв., от които
262,81 лв. в производството по ч.гр.д. № 13096/2017г. на ВРС и 2386,80 лв. в
настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че М.Х.М., ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ на „Б.К.Б.”
АД, *** сумата от 10000 лв./десет хиляди лева/, представляваща
предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 047512.01 от
21.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 417 ГПК – 01.09.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК, сумата от 485,58
лв./четиристотин осемдесет и пет лева и 58 стотинки/, претендирана
като предсрочно изискуема договорна лихва за периода от 10.01.2017г. до
31.08.2017г. /вкл./, сумата от 62,56
лв./шестдесет и два лева и 56 стотинки/, претендирана
като обезщетение за забава, съизмерима със законната лихва за времето от
10.01.2017г. до 31.08.2017г. /вкл./ и сумата от 100 лева/сто лева/, представляваща разноски по изпълнението, а
именно нотариални такси и куриерски услуги, за които суми е издадена заповед №
7254/04.09.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 13096/2017г. по описа на
Районен съд – Варна, по предявени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 430, ал. 2 ГПК и чл.86 ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за предявените размери както следва: сумата от 30,83 лв., претендирана като предсрочно изискуема договорна лихва за
периода от 10.01.2017г. до 31.08.2017г. /вкл./, сумата от 1,11 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмерима със
законната лихва за времето от 10.01.2017г. до 31.08.2017г. /вкл./.
ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН**********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „Б.К.Б.” АД, *** сумата от 2642,47 лв./ две
хиляди шестстотин четиридесет и два лева и 47 стотинки/, представляваща сторени
по съдебно-деловодни разноски, от които 262,81 лв. в производството по ч.гр.д.
№ 13096/2017г. на ВРС и 2386,80 лв. в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: