Р Е Ш Е Н И Е
№ 2084/18.11.2019г.
гр.в., 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд - тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа
докладваното от председателя АНД № 3162 по
описа за 2019 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа
на жалба предявена от М.А.Я. против НП № 443543-F490114/20.06.2019 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП -в., с което му е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 200/двеста/ лева,
на основание чл. 264 от ЗКПО за нарушение на чл. 92,
ал.2, вр. с ал. 1 от ЗКПО.
В жалбата си въззивникът не оспорва посочената в АУАН и възприета в НП
фактическа обстановка, но оспорва законосъобразността на издаденото НП като
навежда доводи за наличие на предпоставки за квалифициране на случая като
маловажен такъв. Излага се и становище, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят
, редовно призован не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител –
юрисконсулт Александрова, който оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено
наказателното постановление като законосъобразно и правилно.
В хода на съдебното производство е
разпитан в качеството на свидетел актосътавителя – С.В..
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 31.05.2019 г. е извършена проверка от св. В. на длъжност „инспектор по
приходите“ в ТД на НАП –в. 2016 г. св. М. – служител на НАП-в. е извършила
проверка , в хода на която същата установила , че „М.-К.“ООД
е данъчно задължено лице, за което е следвало управителя М.А.Я. в качеството си
на представляващ да подаде декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2018 г. в
определения от закона срок, в ТД на НАП-в.
по данъчна регистрация на дружеството – ТД на НАП – гр. в.. Установено е, че
декларацията е подадена на 03.06.2019 г.
При така установените факти, св. М.
съставила на дружеството АУАН за нарушение на чл. 92, ал.2, вр.
ал.1 от ЗКПО, въз основа на който е издадено обжалваното НП.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по АНП, които преценени
в тяхната съвкупност са логически свързани
и последователни, поради което съдът ги
кредитира. Фактическата
обстановка не се оспорва и от жалбоподателката.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 443543-F490114/20.06.2019 г.е издадено от компетентен орган- Директорът на ТД на НАП – гр. в., за което, видно от приобщеното към
материалите
по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. ,
същият е надлежно упълномощен от Изпълнителния директор на НАП.
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава и
са посочени нарушените
материално правни норми.
Съдът като разгледа жалбата по
същество, установи от правна страна следното:
Правилно административно-наказващият орган е приложил материалния закон,
след като е констатирал нарушението по чл. 92, ал.2, вр.
с ал. 1 от ЗКПО и на основание чл.264, във вр. с чл.
261 ал.1 от ЗКПО е ангажирал отговорността на жалбоподателя. По делото безспорно
се установи, че същият има качеството управител и представляващ на „М. К.“ООД и
в това си качество чрез бездействието си е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 264, ал.1 от ЗКПО като не е изпълнил
предписанието на разпоредбата на чл. 261 ал.1 от ЗКПО.
Не са налице и предпоставките на чл.
28 от ЗАНН с оглед малозначителност на нарушението.
Разпоредбата на чл. 264, във вр. с чл. 261 от ЗКПО
визира отделни хипотези на изпълнителното деяние, една от които е нарушаване на
законоустановения срок за подаване на дължимата
декларация, без законът да се интересува от настъпването на конкретен вредоносен
резултат. В тази връзка се касае за формално нарушение, осъществяването на
което само по себе си засяга в определена степен нормалното осъществяване на
изпълнителната дейност в съответното държавно учреждение,
с оглед на което и като взе предвид, че просрочването не касае незначителен
период от време, съдът счита, че нарушаването на законовите предписания няма малозначителен характер.
Като взе предвид, че
административното наказание е наложено в минималния, предвиден в закона размер,
съдът счете че наложеното наказание не е несправедливо такова. Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
443543-F490114/20.06.2019 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на
НАП -в., с което на М.А.Я. му е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 200/двеста/ лева, на основание чл.
264 от ЗКПО за нарушение на чл. 92, ал.2, вр. с ал. 1
от ЗКПО.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - в..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: