№ 18338
гр. София, 29.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110142009 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. №
79556/11.03.2024 г., подадена по пощата на 08.03.2024 г. от ответника ЕОС
Матрикс ЕООД, чрез юрк. Колипатков, с която се иска съдът да измени
постановеното по делото решение от 27.02.2024 г. в частта за разноските, с
искане разноските на ищеца да останат за негова сметка, тъй като ответното
дружество е признало иска и не е станало причина за завеждане на делото.
Ответната страна по молбата И. О. Л., чрез адв. К., взема становище за
неоснователност на молбата, тъй като присъдените разноски са дължими от
ответника, с оглед изхода на делото. Оспорва да са налице предпоставките на
чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира следното.
Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лице с
правен интерес, но неоснователна. В тази насока съдът намира, че липсата на
списък по чл. 80 от ГПК не е процесуална пречка за разглеждане на молбата,
тъй като ответникът атакува разноските на другата страна, а не своите
разноски.
С решение от 27.02.2024 г., постановено по реда на чл. 237 от ГПК, съдът е
уважил предявените искове и е признал за установено по отношение на
ответника ЕОС Матрикс ЕООД, че ищеца И. О. Л. не дължи суми от общо 3
696.39 лв., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението на
13.05.2011 г. да изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №20491/2011 г. на СРС, 36 с-в и изпълнителен лист, по
който е образувано изп.д. № 3727/2011 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински,
peг. № 838 на КЧСИ, поради погасяване на правото на принудително
събиране на вземането по давност. По отношение на разноските по делото
съдът е намерил, че с оглед изхода на делото искането на ищеца по реда на
чл. 78, ал. 1 от ГПК е основателно за сума в размер на 669.64 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна
помощ от 29.08.2023 г. В тази насока съдът е намерил за основателно
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца в размер на 769.70 лв., тъй като делото не представлява фактическа
и правна сложност, поради което възнаграждението следва да бъде намалено
до минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
1
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно до размера
от 669.64 лв.
На следващо място съдът е намерил, че не са налице кумулативните
предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, в какъвто смисъл е искането на
ответника, тъй като независимо, че ответникът е признал иска, съдът намира,
че с поведението си е дал повод за завеждане на иска. Това е така, защото
видно от изп.д. № 3727/2011 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, peг. № 838
на КЧСИ, ответното дружество е поддържало висящността на това
изпълнително дело чрез подаване на молби за извършване на изпълнителни
действия и след прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК. Затова и доколкото за ищеца не е имало друга възможност да реализира
правата си, освен по исков път, съдът намира, че разноските по делото следва
да бъдат възложени на ответника.
Съдът и в хода на разглеждането на настоящата молба намира, че
разноските по делото са правилно определени и присъдени, като в тази
насока следва да се има предвид, че в молбата по чл. 248 от ГПК не се сочат
конкретни възражения, които да не са били обсъдени, като съдът ги намира за
неоснователни. Това е така, защото защото видно от изп.д. № 3727/2011 г. по
описа на ЧСИ Милен Бъзински, peг. № 838 на КЧСИ, ответното дружество е
поддържало висящността на това изпълнително дело чрез подаване на молби
за извършване на изпълнителни действия и след прекратяване на делото на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Затова и доколкото за ищеца не е имало
друга възможност да реализира правата си, освен по исков път, съдът намира,
че разноските по делото следва да бъдат възложени на ответника.
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената от ответника
молба за неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 79556/11.03.2024 г., подадена по
пощата на 08.03.2024 г. от ответника ЕОС Матрикс ЕООД, чрез юрк.
Колипатков, с която се иска съдът да измени постановеното по делото
решение № 3490 от 27.02.2024 г. в частта за разноските, с искане разноските
на ищеца да останат за негова сметка.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски ГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2