Решение по дело №2006/2017 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 137
Дата: 10 април 2018 г. (в сила от 23 април 2019 г.)
Съдия: Мария Максимова Караджова
Дело: 20175310102006
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  10.04.2018г.                гр. Асеновград

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на десети април две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА       

 

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гр.дело № 2006 по описа за 2017г. и като обсъди:

 

            Производство по реда на чл.250  от ГПК.

            Постъпила е молба от Д.П.Ч., с която твърди, че с постановеното по делото решение от 19,02,2018г. съдът не се е произнесъл по въпроса за издръжката на детето, въпреки че е изменил постановените по-рано мерки относно местоживеенето на същото.

            Ответникът по молбата оспорва същата, като твърди, че иск за заплащане на издръжка не е предявен, поради което съдът не дължи произнасяне. Евентуално моли същата да бъде присъдена от влизане на решението в сила.

            След като разгледа постъпилата молба, съдът намира за установено следното:

            По делото е постановено решение от 19,02,2018г., с което предявените искове са били уважени, като е определено местоживеенето на детето  при бащата, на когото е предоставено и упражняването на родителските права, а за майката е определен режим на лични отношения. Действително не е бил предявен иск за заплащане на издръжка, но съгласно чл. 127, ал. 2 от СК съдът е следвало служебно да се произнесе по този въпрос, което не е направил. Ето защо молбата е основателна.

            Безспорно е, че Е.Д.Ч. не е навършила пълнолетие, поради което родителите й дължат издръжка безусловно. От събраните по делото доказателства се установи, че всеки от тях има по още две деца, на които дължи издръжка при същите условия. Ето защо и въпреки че безспорно нуждите на детето са по-големи, то съдът намира, че доходите на майката позволяват същата да заплаща издръжка в размер близък до минималния такъв, предвиден в закона, или 130 лева.

Искането за присъждане на издръжка за минал период от време е неоснователно, тъй като в случаите, в които се касае за изменение на мерките относно местоживеенето на детето, такава се дължи след влизане на това решение в сила. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, според която няма основание дори да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в тази му част.

Ето защо съдът

 

Р Е Ш И:

           

ДОПЪЛВА решение №52/19,02,2018г. по гр.д.№2006/2016г. по описа на АРС, като ОСЪЖДА С.Ф.Е., ЕГН ********** *** да заплаща на детето си Е.Д.Ч., ЕГН ********** със съгласието на нейния баща Д.П.Ч., ЕГН ********** *** издръжка в размер на 130 лева (сто и  тридесет лева) месечно, считано от влизане на решение №52/19,02,2018г. в сила до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

           

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

След изтичане на срока за обжалване делото да се докладва за администриране на постъпилата въззивна жалба.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: