М О Т И В И
към присъда № 105 от 27.06.2018 година
по н.о.х.дело № 1098 на Старозагорския
районен съд
по описа за 2018 година
Обвинението против
подсъдимия В.Д.К., ЕГН **********, е в това, че през периода от месец септември 2012 год. до месец февруари 2018 год.
включително в гр.Стара Загора, след като е осъден с решение по гр.дело №
2670/2010 год. по описа на Районен съд Стара Загора, влязло в законна сила на
25.11.2011 год., да издържа свой низходящ - сина си В.В.К., роден на *** год.,
чрез неговата майка и законен представител – Т.Ж.И., съзнателно не е изпълнил
това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 66
месечни вноски, всяка една в размер на 120 лева, общо в размер на 7920 лева –
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание Т.Ж.И. в качеството й на майка и законен представител на
малолетния пострадал В.В.К. беше
конституирана като частен обвинител в наказателното производство.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението, както по отношение на фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната
квалификация на деянието. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като
му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от седем месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок
от три години.
Частният обвинител Т.Ж.И.
поддържа пледоарията на прокурора.
Защитникът адв.П.П.
оспорва обвинението и пледира на подзащитния му да бъде опрвдан.
Подсъдимият В.Д.К. дава
обяснения по повдигнатото му обвинение, като не се признава за виновен. Счита,
че през по-голямата част от инкриминирания период не е било необходимо да
заплаща издръжката, понеже е живял съвместно с бившата си съпруга и сина им,
грижейки се за последния и поемайки разходите им, а след това не е имал
възможност да я, понеже бившата му съпруга започнала да се укрива и не е имал
връзка с нея и детето им, като впоследствие останал и без доходи. Поддържа
пледоарията на защитника си и моли да бъде оправдан.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установена
следната фактическа и правна обстановка:
Подсъдимият В.Д.К. не е
осъждан по смисъла на НК (бил е реабилитиран), но е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административни наказания по чл.78а от НК за
извършени престъпления по 131, ал.1, т.1 във връзка с чл.130, ал.1, т.1 от НК и
по 296, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият и св.Т.Ж.И. били съпрузи, като по време на брака им на 19.02.2007 год. се родил синът
им –св.В.В.К..
Впоследствие отношенията между тях се влошили и с решение по гр.дело № 2670/2010 год.
на Районен съд Стара Загора, влязло в сила на 25.11.2011 год., гражданският им брак бил
прекратен, родителските права над роденото от брака им дете (св.В.К.) били предоставении на майката (св.Т.И.), а подсъдимият бил осъден да
издържа сина си (св.В.К.), като му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 120
лева, считано от 19.05.2009 год. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, чрез неговата майка и
законен представител (св.Т.И.). След
развода им синът им (св.В.К.) и св.Т.И. ***,
където живеят и до момента, т.е. местоизпълнение на задължението на подсъдимия
за издръжка на сина му се явява гр.Стара Загора. През
периода от м.ноември 2011 год. до м.август 2012 год. подсъдимият не плащал дължимите месечни вноски за издръжката на св.В.К., за
което срещу него било образувано досъдебно производство № 832/2012 год. на
Първо РУП-Стара Загора за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК,
прекратено впоследствие с постановление на РП-Стара Загора от 14.09.2012 год.
на основание чл.183, ал.3 от НК, поради заплащане на дължимата за този период
издръжка. Последното било извършено на 04.09.2012 год. по сметка на св.Т.И. ***, активна и към момента. От тогава до сега, част от който период се
явява инкриминираният такъв, подсъдимият не е изпълнявал задължението си за
издръжка на св.В.К., установено по съдебен ред по размер и начин на
изпълнение, респективно – за инкриминирания период (м.септември
2012 год. – м.февруари
2018 год. включително) неизпълненото
от него задължение за издръжка е в размер на 66 месечни вноски от по 120 лева
всяка или общо в размер на 7920 лева.
Гореизложеното се
установява от обясненията на показанията
на събраните в хода на съдебното следствие гласни (в частност: обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите Т.И. и В.К.) и писмени (в
частност: справки за съдимост на подсъдимия и приложената на л.62 от делото
справка „ПИБ“ АД – клон Стара Загора) доказателства и
приложените към досъдебното производство протоколи и други документи от
значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени в хода на
съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК (в
частност: извлечение
от сметката на св.Т.Ж.И. в „ПИБ“ АД –
л.8, удостоверение
за раждане на св.В.В.К., издадено въз основа на акт за раждане № 154
от 22.02.2007 год. На Община Плводвив – л.16, , решение № 1154 от 25.11.2010 год. по гр.дело № 2670/2010 год.
на РС-Стара
Загора –л.19-25, решение № 229 от 13.10.2011 год. по в.гр.дело № 54/2011 год.
на ОС-Стара
Загора – л.28-36, постановление за прекратяване на наказателно
производство от 14.09.2012 год. на РП-Стара Загора – л.84, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия от 01.12.2017
год. – л.96), като в
тази насока следва изрично да се отбележи, че всички събрани и изброени по-горе
доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са налице
съществени противоречия между тях относно съставомерните факти, поради което не
се налага отделното им обсъждане в тази им част.
Що се отнася до събраните по делото гласни и писмени
доказателства, касаещи взаимоотношенията на подсъдимия със сина му и бившата му
съпруга след развода му с последната и осъществяваната от него и бившата му
съпруга (заедно и/или поотделно) търговска дейност, съдът намира за
безпредметно те да бъдат обсъждани, понеже споменатите обстоятелства не са от
съставомерно значение. Достатъчно е само да се отбележи, че от тези
доказателства се установи, че през инкриминирания период подсъдимият е
поддържал контакти със сина си – виждал се е с него, правил му е подаръци,
ходели си заедно на почивка.
При така
установената фактическа обстановка по делото съдът намира за доказано по
несъмнен и безспорен начин, че през периода от м.септември
2012 год. до м.февруари 2018 год. включително в гр.Стара Загора подсъдимият В.Д.К.,
след като е бил осъден с решение по гр.дело № 2670/2010 год. на Районен съд
Стара Загора, влязло в сила на 25.11.2011 год., да издържа свой низходящ - сина
си В.В.К., роден на *** год., чрез неговата майка и законен представител – Т.Ж.И.,
съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 66 месечни вноски, всяка една в размер на 120 лева, общо в
размер на 7920 лева, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна
признаците на престъпния състав на чл.183, ал.1 от НК.
За да
признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той
е извършил деянието си при пряк умисъл, понеже съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването
им, тъй като е знаел за съдебно установеното му задължение да плаща месечна
издръжка на сина си, но въпреки това през инкриминирания период не го е
изпълнявал. В случая е без правно значение за съставомерността на
извършеното деяние дали през инкриминирания период подсъдимият е живял
съвместно с бившата му съпруга и сина им, грижил ли се е за последния, включително
като му прави подаръци и/или поема разходи по ежедневните му нужди извън
съдебно установеното му задължение за издръжка, както и имал ли е доходи през
целия или част от инкриминирания период, позволяващи му да изпълнява
задължението си за издръжка (тези факти могат да бъдат отчетени единствено като
смекчаващи отговорността обстоятелства, но не водят до липсата на вина, в
каквато насока е тезата, поддържана от подсъдимия и защитника му), тъй като се
касае за деяние, изразяващо се в неизпълнение на задължение, установено по
съдебен ред не само по предмет (размер и период на издръжката), субекти на
задължението (кой на кого дължи издръжката) и начин на изпълнение (заплащане на
издръжката чрез майката на детето, на която са били предоставени упражняването
на родителските права), т е. единствено съдът при съответните обстоятелства
може да промени решението си по тези въпроси. Изложеното означава, че веднъж
постановено решението на съда под угрозата от наказателна отговорност е
задължително за изпълнение до промяната му, независимо дали родителите или
някой от тях е съгласен с него и дали детето фактически (по договорка между
родителите или без наличието на такава) детето живее с родителя, осъден да
плаща издръжката му, както и дали финансовите възможности на последния му
позволяват заплащането на издръжката в установения от съда размер, понеже в
това отношение българското законодателство дава достатъчно гаранции на осъдения
да плаща издръжка да поиска промяна на съдебното решение, ако счита, че има
промяна в обстоятелствата, при които то е било постановено. В този смисъл е и
решение № 188 от 04.07.2011 год. по н. д. № 1157/2011 год. на ВКС, III н. о.
При определяне на вида
и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на същото, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвиденото
в закона наказание за извършеното престъпление (лишаване от
свобода до една година или пробация) и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, както и с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – т. нар. генерална и специална превенции. В тази насока съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимия (липсата на осъждания по смисъла на НК, доколкото
същият е бил реабилитиран за тези му осъждания), фактът, че през инкриминирания
период не се е дезинтерисирал от сина си (виждал се е с него, правил му е
подаръци, водил го е на почивка), и влошеното му към момента финансово
положение според декларацията му в тази насока (без реални доходи), приложена към
досъдебното производство, като смекчаващи отговорността му обстоятелства, а като
отегчаващи отговорността му обстоятелства съдът отчете осъжданията му по чл.78а
от НК, дългият период на неплащане на издръжката, високият размер на последната
и фактът, че веднъж за предходен период подсъдимият също не е изпълнявал
задължението си за издръжка, ако и впоследствие да я е заплатил, сочещ на
несериозното отношение, което подсъдимият има към това си задължение (целта и
предназначението на издръжката е регулярното й постъпване чрез ежемесечното й
плащане с цел гарантиране на ежедневните нужди на детето така, щото родителят,
упражняващ родителските права, да не изпитва съществени затруднения в тази
насока). От друга страна съдът прие, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на подсъдимия на последния следва да бъде
определено наказание по първата алтернатива, предвидена в чл.183, ал.1 от НК,
което с оглед на чистото му към момента съдебно минало по смисъла на НК не е
необходимо да бъде търпяно от него ефективно. Ето защо съдът определи и наложи
на подсъдимия В.Д.К. наказание при превес на отегчаващите отговорността му
обстоятелства, а именно – „лишаване от свобода” за срок от десет месеца, като
на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното му
наказание за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на
присъдата.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: