Р Е Ш Е Н И Е
№ 260
гр. Плевен,
08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, седми
състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди
двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Десислава Добрева, като разгледа
докладваното от съдия Николаев адм.дело
№ 237 по описа за 2022 г.
на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуален кодекс (АПК) във вр. с чл. 14б ал.1
Закона за социално подпомагане (ЗСП).
Образувано е
въз основа на жалба от З.Т.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат А.П.К. –З. *** срещу заповед № Д_ЕН-ВС-13/24.02.2022 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане“ – Плевен, с
която на
основание чл.14а от Закона за социалното подпомагане е наредено жалбоподателката да възстанови
неправомерно получените социални площи в размер на 983, 83 лв. главница и 63, 38 лв. законна лихва за периода
от 01.03.2021г. до 31.12.2021г.
В жалбата оспорващата твърди, че при получаването на констативен
протокол от 01.02.2022г., съставен от Д“СП“- Плевен, във връзка с подадена от нея
заявление-декларация с вх. №ЗСП/Д-ЕН/366/21.01.2021г., за отпускане на месечна помощ узнала, че след
направена справка по служебен път в Национална база „Население” на СМРО „Реgiх” на 21.02.2022г. е
установено, че на 11.02.2021г. е сключила брак в Ливан с М.Е.З., роден на ***г.,
гражданин на Ливан.
Твърди, че потърсила правна помощ, снабдила се
с дубликат на удостоверение за сключен брак, както и за семейно положение и е подала
жалба до Районна прокуратура - Плевен за установяване на евентуално извършено
документно престъпление, по която има образувана преписка № 1243/2022г.
Сочи, че не е
напускала страната и не познава лицето, записано като неин съпруг. Твърди, че през декември 2021 г. брат
й В.Т.Г., заедно с едно лице, което не говорело български език, я завел в учреждение, което по-късно разбрала, че е
служба ГРАО към Община Плевен. Там брат
й подал за подписване документи като
казал, че са за работа. Сочи, че е
неграмотна и не знае какво е било
съдържанието на подписаните от нея документи. Служителката, на която брат й предал
пописаните документи я попитала „На работа ли ще ходиш”, на което
отговорила, че никъде няма да ходи. Твърди още, че има 6 непълнолетни деца,
като най- малкото е на една година и половина. Сочи, че не е излизала в чужбина
и се е занимавала изцяло с отглеждането на децата. Твърди, че при попълване на
декларацията е била добросъвестна, като е декларирала нейното семейно положение
като неомъжена, живееща във фактическо съжителство със С.Х.Х.. Твърди, че
фактът на промяна на семейното положение е узнала при получаването на
констативен протокол и към датата на
подаване на заявлението – декларация не е знаела факта,
че семейното й положение е променено. Заявява, че е във фактическо съжителство със С.Х.Х. и с
него отглеждат децата, които са се родили от това съжителство. В заключение моли да бъде отменена
издадената заповед, тъй като при декларирането на обстоятелствата относно
семейното си положение, не е знаела за нестъпилата промяна в семейното й
положение и социалните помощи са добросъвестно получени.
Постъпил е писмен отговор от
ответника, в който оспорва депозираната жалба като излага съображения, че издадената заповед е правилна и
законосъобразна, издадена е в съответствие с материалния закон.
Сочи, че издаденият административен
акт отговаря на изискванията за законосъобразност. Издаден е от
компетентен орган- директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен
в установената от закона форма, при спазване на административно
производствените правила.
В
съдебно заседание оспорващата, чрез назначения й пълномощник адвокат А. П.К. - З. поддържа жалбата си и моли да бъде
отменен оспореният административен акт.
Ответникът по оспорването – Директорът на
Дирекция "Социално подпомагане" – Плевен, не се явява и е не се
представлява.
Настоящият състав на Административен съд Плевен,
като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по
делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна
проверка на обжалваната заповед по реда на чл. 168, ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е законосъобразността на Заповед №Д_ЕН-ВС-13/24.02.2022г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане“ – Плевен, с която е наредено
оспорващата да възстанови неправомерно получена социална помощ в размер на 983,
83 лева.
Административният орган е изложил мотиви, че при направена справка в Национална база данни „Население“ на СМРО „Реgiх”“, на 21.01.2022г. се констатирало, че лицето З.Т.Г.
на 11.02.2021 г. е сключила граждански брак с г-н М.Е.З., роден на *** г.,
гражданин на Ливан. Същата не е информирала Дирекция „Социално подпомагане“
Плевен за промяната в обстоятелствата, при които е отпусната месечната социална
помощ по чл. 9 от ППЗСП, за което свое задължение е информирана в т.ХV от
заявление-декларация ЗСП/Д-ЕН/366/21.01.2021 г.
Посочено е, че на основание чл.32, ал. 2, т. 3 от ППЗСП „Изплащането на
месечните помощи се прекратява от 1-во число на месеца, следващ месеца, през
който е отпаднало основанието за отпускането им". След съобразяване с
гореописаното, г-жа З.Т.Г. не е отговаряла на основната материалноправна
предпоставка за отпускане на месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за
периода от 01.03.2021 г. до 31.12.2021 г
От фактическа
страна, а и между страните не се спори, следното:
Видно от Заявление - Декларация № ЗСП/Д-ЕН/366/02.02.2021
г. (л.13, 14 по делото) подадена до Директора Дирекция "Социално
подпомагане" - Плевен, оспорващата е поискала отпускане на месечна
социална помощ за храна.
От служители на ДСП-Плевен е изготвен социален доклад от 02.02.2021. (л. 15
по делото), с който е дадено заключение, че следва да се отпусне исканата
месечна социална помощ на основание чл. 9 ППЗСП.
Видно от приетата на л.16 по делото
Заповед № ЗСП/Д-ЕН/366/02.02.2021 г., исканата социална помощ е отпусната на
основание чл. 9 ППЗСП, в размер 249 лева, считано от 01.01.2021г.
Със
Заповед № 1506-РД01-0050/25.01.2022г. за извършване на проверка за установяване на
недобросъвестно получени социални помощи
на основание чл.26, ал.2 от Устройствения правилник на Агенцията за
социално подпомагане и чл.14а, ал.1 и ал.2 от ЗСП, Директорът на ДСП-Плевен е разпоредил на длъжностно
лице от ДСП-Плевен да извърши проверка по сигнал от 25.01.2022г., поради необходимостта от изясняване на данните
от НБД “Неселение“ за семейно положение
за лицето З.Т.Г.. Разпоредено е проверката да се извърши в срок до 07.02.2022г.
като се установи обстоятелството, лицето З.Т.Г.
декларирала ли е промяна в обстоятелствата, при която и е отпусната месечната социална помощ по чл.9 от
ППЗССП. С констативен протокол от 31.01.2022 г. (л.18 по делото) длъжностните
лица от ДСП –Плевен, които са извършили проверката, са установили следното: З. Г. е
подпомагана с месечна помощ по реда на чл. 9, ал, 1 от ППЗСП с подписано и
подадено от нея в ДСП - Плевен по настоящ адрес заявление-декларация с вх. №
ЗСП/Д-ЕН/366/21.01.2021 г. От направената служебна справка е установено, че тя
е сключила граждански брак в Ливан на 11.02.2021г., като не е спазила
законоустановения 30-дневен срок, относно уведомяване за настъпилата промяна на
условията, при които са отпуснати съответните месечни помощи, постановени в чл.
9, ал. 1 от ППЗСП, за който е уведомена
в т.ХV на депозираното заявление-декларация. Подпомаганата
не е декларирала коректно семейния си статус и доходите на съпруга си - М.Е.З.,
а е декларирала, че съжителства на
семейни начала с г-н С.Х.Х. с ЕГН:**********. По заявление - декларация с вх. №
ЗСП/Д-ЕН/366/21.01.2021г. от месец март 2021 г. до м. декември 2021г. вкл.,
недобросъвестно получените месечни помощи за допълване на доходите са в размер
на 983.83 лв. Същата е недобросъвестно получена и подлежи на възстановяване.
От приетото по
делото дубликат
Удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на
акт за сключен граждански брак №0427/14.12.2021г. се установява, че З.Т.Г. е сключила граждански брак с М.Е.З. на
11.02.2021г. в Ливан. От приетото на л. 8 по делото Удостоверение изх. № 12-441/28.02.2022г. за семейно
положение, съпруг/а и деца се установява, че оспорващата има пет деца Т.З.Г.,
Б.З.Г., Е.З.Г., Л.З.Г. и С.З.Г..
С оспорената в настоящето производство Заповед №Д_ЕН-ВС-13/24.02.2022г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане“ – Плевен на
основание чл. 14а от ЗСП и чл.9
от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане и
констативен протокол от 31.01.2022г.
е наредено оспорващата да възстанови неправомерно получена социална помощ в
размер на 983, 83 лева.
От така описаната
безспорни факти съдът стига до следните правни изводи:
Обжалваната в настоящия случай заповед е издадена на основание чл. 14а от Закона за социално
подпомагане (ЗСП) и съгласно чл. 14б от същия закон подлежи на обжалване
по реда на АПК в 7 – дневен срок от получаване на съобщението. Издателят на
заповедта - Директорът на ДСП – Плевен, не е изпълнил процесуалното задължение
по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК да укаже на
засегнатото лице пред кой орган може да се обжалва заповедта. На следващо място погрешно е
посочил, че Заповедта подлежи на обжалване
по реда на Административно процесуалния кодекс в 14- дневен срок от
получаването, вместо законоустановения 7 - дневен срок в чл.14б, ал.1 от ЗСП. Посочването „в какъв
срок актът може да се обжалва“ е въведено като задължителен реквизит на
индивидуалния административен акт с общата разпоредба на чл. 59, ал. 2, т.7 от АПК, а това означава, че срокът следва да бъде посочен изрично – с думи или
цифрово, а не чрез препращане към специална правна норма, където е предвиден.
Според настоящия съдебен състав конкретният случай не може да бъде подведен под
някоя от хипотезите на чл.140, ал.1 или ал.2 от АПК, тъй като в
административния акт е указан срок на обжалване, но той е неправилно определен
от административния орган. Такава хипотеза не е нормативно предвидена като
основание за удължаване на сроковете за обжалване, поради което на основание
чл. 144 от АПК субсидиарно приложение намира ГПК.
В чл.62, ал.3 от ГПК е регламентирано, че
когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното
действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се
смята за просрочено.
Заповедта е връчена лично на
жалбоподателката на 02.03.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне на лист 19
гърба от делото. Жалбата на З.Т.Г. срещу оспорената заповед е подадена на
11.03.2022 г., т.е. при неспазване на законния седмодневен срок, който изтича
на 09.03.2022 г. (сряда – присъствен ден), но преди изтичане на 14-
дневния срок, определен в административния акт, поради което същата не
се смята за просрочена и процесуално допустима. Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при нарушение на
административно производствените правила и в противоречие с материалния закон.
Разпоредбата на чл. 170 АПК възлага на
административния орган тежестта да докаже съществуването на фактическите
основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 14а, ал.3 от ЗСП, който оправомощава
директора на дирекция "Социално подпомагане" да издава мотивирана
заповед за възстановяване на получена социална помощ, в случай на констатирана
недобросъвестност на лицето, което я е получило. За недобросъвестно получена се
счита тази социална помощ, на която лицата са нямали право, но са я получили
поради съзнателно укриване на правнорелевантни факти или невярното им
деклариране.
По делото безспорно е установено, че в едномесечния
срок по чл. 15, ал. 1 ЗСП и впоследствие оспорващата
не е уведомила писмено Дирекция „Социално
подпомагане“ Плевен за настъпилата промяна в семейния й статус. Следва да се отбележи,
че задължението по чл. 15, ал.1 от ЗСП е възникнало за З.Г.
като подател на молба-декларация за отпускане на месечни помощи по чл. 9 ЗСП. Съответно този факт
– недеклариране в едномесечен срок на промяна в обстоятелствата в изпълнение на
задължението по чл. 15 от ЗСП/чл. 32, ал. 4 от ППЗСП е квалифицирано като
нарушение на изискванията за получаване на помощта / по смисъла на § 1, т. 14
предл. второ от ДР на ЗСП/ и съответно е преценено като обосноваващо правния
извод за недобросъвестност. Разпоредбата на чл. 15 от ЗСП, която въвежда
задължението, повторено в чл. 32, ал. 4 от ППЗСП предвижда друга
правна санкционна последица при неговото неизпълнение, а именно прекратяване
изплащането на помощта за срок от една година, без да се проверява дали
промяната има значение за определяне правото на социална помощ тоест дали е
настъпил факт, който отрича занапред неговото съществуване.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗСП социални помощи се
отпускат след преценка на: 1. доходите на лицето или семейството; 2.
имущественото състояние; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние;
трудовата и учебната заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани
обстоятелства.
В хода на извършената проверка по реда
на чл.
14а, ал. 1
и 2
от ЗСП
не са установени обстоятелствата относно сключения брак с ливанския гражданин М.Е.З.,
които са довели до извод, че настъпилата промяна е от значение за правото на З.Т.Г.
по чл.
9 от ППЗСП.
Липсват констатации и данни, че от м. март 2021 г. правото на социално
подпомагане е отпаднало и социалните помощи са били получени недължимо.
Пропускането на едномесечния срок по чл. 15, ал. 1 от ЗСП за подаване на уведомление за промяна в
обстоятелствата е предпоставка за възстановяване на получените социални помощи,
само ако получателят е действал недобросъвестно и в резултат е получил суми за
социални помощи без правно основание. Недобросъвестността не се предполага, а
трябва да бъде доказана от административния орган, който се позовава на нея. По
делото липсват данни, че заявителката съзнателно е затаила правно релевантно
обстоятелство, за да получава социални помощи, на които не е имала право, поради сключен брак с М.Е.З.. Възражението на
оспорващата, че не познава ливанския
гражданин М.Е.З., че не е живяла никога с него и че за промяната в семейното си
положение е узнала при получаване на Констативен протокол на 10.02.2021г. , не
е разгледано, с което е нарушено правото й на ефективно участие в административната
процедура, която се провежда срещу нея, както и на правото й на добра
администрация, на обективно и пълно разследване на всички факти и тяхното правно
значение. В настоящия случай административния орган не е
установил наличието на недобросъвестност от страна на оспорващата, тъй като не
е налице установяване, че с подаването на неверни данни за семейното си положение
по отношение на оспорващата не са налице кумулативните изисквания на чл. 9, 10 и 11 от ППЗСП, респективно не
е налице установяване дали оспорващата не би имала право да получи социалната
помощ, ако беше декларирала надлежно семейното си положение. Изцяло в тежест на
административния орган е да установи недобросъвестност от страна на лицето,
което е получавало социални помощи.
По
разбиране на настоящият съдебен състав при постановяване на административния
акт в нарушение на административнопроизводствените правила не са изяснени
всички факти и обстоятелства от значение за случая, като административния орган
не е установил недобросъвестност на оспорващата, като по този начин от друга
страна административния акт се явява постановен и в противоречие с материалния
закон. Действително е налице невярно деклариране на данни за семейното положение
на оспорващата, но липсва установяване на недобросъвестност при получаването но
социалните помощи, респективно не са налице материалните предпоставки да се
пристъпи към събирането на недобросъвестно получени суми. Разпоредбата на чл. 170 АПК
възлага на административния орган тежестта да докаже съществуването на
фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му.
Предвид
изложените съображения жалбата следва да бъде уважена, а атакуваната заповед на
Директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Плевен следва да бъде
отменена като незаконосъобразна.
По изложените съображения Административен
съд Плевен, седми състав
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед №Д_ЕН-ВС-13/24.02.2022г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане“ – Плевен, с
която на
основание чл.14а от Закона за социалното подпомагане е наредено З.Т.Г. да възстанови неправомерно
получените социални площи в размер на 983, 83 лв. главница и 63, 38 лв. законна лихва за
периода от 01.03.2021г. до 31.12.2021г.
Решението подлежи
на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/