Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Алексиева частно гражданско дело № 15504 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на Е.М.В. срещу постановление от 21.10.2019 г. на частен съдебен
изпълнител С.Я., рег. № 844,
по изп. д. № 20198440401829,
с което съдебният изпълнител й е наложил глоба в размер на 200 лева, на
основание чл. 528, ал. 2 и ал. 3 във вр.
чл. 527, ал. 3 от ГПК.
Жалбоподателката –длъжник по изпълнителното
дело, намира обжалваното постановление за неправилно и
незаконосъобразно. Посочва, че
глобата й е наложена по повод неизпълнението на разпореждането за предаване на
детето Б.Р.Ц.на бащата Р.Р.Ц., съгласно договорения от родителите режим на
личен контакт със споразумение, одобрено с решение № 482865/05.09.2018 г. на
СРС, 80 състав, по гр. д. № 51979/2018 г. Твърди, че така договореният режим е
тълкуван превратно от взискателя Ц., поради което е поискала тълкуване на
постановеното решение, като производството във връзка с това нейно искане все
още е висящо. Поддържа, че в процесното постановление не е конкретно индивидуализирано
действието, за неизпълнението на което е наложена глобата. Сочи, че не е
възпрепятствала неоснователно възможността на бащата да се срещне с детето,
като своевременно е уведомила съдебния изпълнител, че детето е болно и е
представила наличната към този момент медицинска документация, касаеща
заболяването.
Иска
от съда да отмени обжалваното постановление, като й присъди направените в
производството разноски.
Взискателят по изпълнителното дело Р.Р.Ц. подава възражение срещу
жалбата, в
което излага доводи за неоснователност на същата.
Съдебният
изпълнител по изп. д. № 20198440401829 е изложил
подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436,
ал. 3 ГПК.
Частната жалба
е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е допустима.
На 02.05.2019 г. по молба на взискателя Р.Р.Ц. е образувано изпълнително дело срещу Е.М.В., въз основа на изпълнителен
лист от 28.09.2018
г., издаден от Софийски градски съд, с който е определен режима на контакти на
Ц. с детето Б.Ц.. На 05.09.2019 г. по молба на взискателя образуваното на
02.05.2019 г. изпълнително дело по описа на ЧСИ В.М.е преобразувано в процесното
изпълнително дело, като на същата дата е насрочено и предаване на детето
на 20.09.2019 г. в 18 ч. на адрес: гр.
София, кв. Драгалевци, ул. „*******Длъжникът е уведомен за преобразуването на
изпълнителното дело и насроченото предаване на детето на 11.09.2019 г. С молба
от 19.09.2019 г. длъжникът уведомява ЧСИ, че е подал молба за тълкуване на
съдебното решение, с което е одобрено споразумението, в което е договорен
изпълнявания по делото режим на лични контакти на бащата с детето. Посочва, че е
издадена заповед за незабавна защита на детето срещу бащата и е образувано
гр.дело за ограничаване на родителските права на бащата. Позовава се и на
нововъзникнало обстоятелство – влошено здравословно състояние на детето,
установено с амбулаторен лист от 18.09.2019 г. и медицинска бележка от същата
дата, поради което предаването на детето на 20.09.2019 г. не е в интерес на детето.
С
разпореждане от 25.09.2019 г. съдебният изпълнител е насрочил предаване на
детето на 11.10.2019 г. в 18 ч. на адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. „*******Длъжникът
е уведомен за това разпореждане на 30.09.2019 г., като е предупреден, че ако не
го изпълни ще му бъде наложена глоба по чл. 527, ал. 3 от ГПК. С молба от
11.10.2019 г. В. е уведомила съдебният изпълнител, че поради заболяване на
детето – цистит и неуточнена вирусна инфекция, детето не може да бъде предадено
на бащата на 11.10.2019 г. Изразена е готовност, при желание на бащата, да му
се осигури възможност да посети и види детето в жилището, което обитава детето,
находящо се в гр. София, кв. Драгалевци, ул. „*******Към молбата са приложени
амбулаторен лист от 10.10.2019 г. и медицинска бележка от същата дата.
С
молба от 18.10.2019 г. взискателят уведомява съдебния изпълнител, че детето не
му е предадено на 11.10.2019 г., като според него поставената диагноза на
детето – цистит и вирусна инфекция не представлява обективна пречка да му бъде
предадено детето. Освен това на 11.10.2019 г. не му е осигурена и възможност да
се срещне с детето, въпреки че е бил на адреса.
С
обжалвания в настоящето производство акт – постановление от 21.10.2019 г.,
съдебният изпълнител налага глоба на длъжника, на основание чл. 528, ал. 2 и 3
във вр. чл. 527, ал. 3 от ГПК в общ размер от 200 лева, поради установено
неизпълнение на задълженията по чл. 528, ал. 2 от ГПК, състоящо се в
непредаване на детето на бащата в определените дати. В обстоятелствената част
на постановлението е посочено, че длъжникът е отменил два поредни пъти
предаването на детето с доказателства за заболяване на детето, което
възпрепятства предаването. По данни на бащата на 11.10.2019 г. в 18.00 ч.
длъжникът не е позволил на бащата контакт с детето, въпреки заявената готовност
за това.
Съгласно възприетото с т. 3 на
Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г., по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на
ВКС, изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на
определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 от ГПК, като в този случай глобата по чл. 527, ал. 3 от ГПК представлява санкция
за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК от страна на
длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението. В
този случай принудителното изпълнение обаче е насочено не по отношение на
неодушевен предмет, който може да се предава и приема без съществени проблеми,
а по отношение на малолетно или непълнолетно дете, което представлява
самостоятелна личност. Предприетото по отношение на него принудително
изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му. Затова действията на
страните и съдебния изпълнител трябва да се съобразяват на първо място с
интересите на детето. Последните са защитени чрез предвидената в чл. 528, ал. 4 от ГПК възможност съдебният изпълнител
да потърси съдействие за изпълнението от съответните институции. Дали се налага
такова съдействие се преценява въз основа на предоставените от длъжника по реда
на чл. 528, ал. 2 от ГПК данни. Затова в чл. 528, ал. 3 от ГПК е предвидено
правомощието на съдебния изпълнител да наложи на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 от ГПК и при необходимост да постанови принудителното му довеждане. В този случай
наложената глоба представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението.
Съгласно чл. 528, ал. 1 от ГПК, когато
пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на
задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани
длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за
доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две
седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване
на детето. В ал. 2 е предвидено
задължение за длъжника, в 3-дневен срок от връчването на поканата да съобщи на
съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и време;
какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое
място и време е готов да предаде детето. В случая поканите за доброволно
изпълнение са връчени на длъжника, съответно на 11.09.2019 г. /за насроченото
предаване на 20.09.2019 г./ и на 30.09.2019 г. /за насроченото предаване на
11.10.2019 г./. В случая безспорно длъжникът не е уведомил съдебният изпълнител
в рамките на определения 3-дневен срок за наличието на пречки детето да бъде
предадено, но следва да бъде съобразено обстоятелството, че посочените в
молбите, съответно от 19.09.2019 г. и 11.10.2019 г. пречки за предаване на
детето са нововъзникнали обстоятелства – влошено здравословно състояние на
детето, които не са били налични в периода на 3-дневния срок. Затова следва да
се приеме, че уведомяването на съдебния изпълнител е направено своевременно след
настъпване на фактите, съставляващи пречка да бъде предадено детето и няма
основание длъжникът да бъде санкциониран, че не е спазил установения в закона
3-дневен срок. Затова
настоящият състав приема, че не е налице неизпълнение на задължението на
длъжника, регламентирано в нормата на чл. 528, ал. 2 от ГПК. Доколкото уредената в ал. 3 на същата
норма възможност съдебният изпълнител да наложи на длъжника глоба чл. 527, ал 3 от ГПК
е обвързана с неизпълнение в срок на задължението по ал. 2, а в настоящия случай
съдът намира, че липсва неизпълнение на длъжника на задължението,
произтичащо от чл. 528, ал. 2 от ГПК, то следва да се
приеме, че не е възникнало и правото в полза на съдебния изпълнител, регламентирано в чл. 528, ал. 2 ГПК
вр. чл. 527, ал. 3 ГПК да наложи глоба на длъжника.
Предвид спецификата на принудителното
изпълнение при предаване на дете, съдебният изпълнител трябва да положи
допълнителни условия, наред с връчването на книжа и налагането на глоби. Именно
затова в нормата на чл. 528, ал. 4 от ГПК е предвидено, че
съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално
подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременното
изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и
на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните
последици от неизпълнението на съдебното решение. Съдебният изпълнител може да
поиска от дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи
мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост - от полицейските
органи - вземането на мерки по чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи. В ал. 5 на
същата норма е предвидено, че ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният
изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 от ГПК за всяко неизпълнение,
както и със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или
кметството да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя.
Доколкото обаче в случая глобата е наложена на основание чл. 528, ал. 2 и ал.
3 вр. с чл. 527, ал. 3 от ГПК, Съдът не
следва да обсъжда дали са налице
предпоставките на чл. 528, ал. 5 от ГПК вр. чл. 527, ал. 3 от ГПК.
Доводите в жалбата, че е налице производство във
връзка с искането на майката за тълкуване на режима на личен контакт на детето
с бащата и твърденията за поведение на бащата, което застрашава здравето на
детето, са ирелевантни в настоящото производство и не могат да обосноват
неизпълнение на задължението за предаване на дете. Всички обстоятелства в тази
връзка могат да бъдат заявени в производство по промяна на режима на лични
контакти и съответно – доказани в това производство,както и в инициираното от
жалбоподателката такова по реда на Закона защита от домашно насилие. Висящността на тези
производства не е самостоятелно основание за отказ за изпълнение на издадения
въз основа на съдебното решение от 05.09.2018 г. изпълнителен лист. До промяна
на обективирания в изпълнителния лист режим на лични контакти по установения в
закона ред, определения с него по място,
време и начин режим на лични контакти между бащата и детето, следва да бъде
изпълняван.
Предвид липсата на основание за прилагане на
санкционната последица, установена в чл.
528, ал. 3 от ГПК, обжалваното постановление следва да се отмени.
При този изход на производството жалбоподателката
има право на направените разноски, които възлизат на 225 лева, в това число 25
лева държавна такса по жалбата и 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение
за представителство в настоящето производство.
Така
мотивиран, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от 21.10.2019 г. на частен съдебен
изпълнител С.Я., рег. № 844, по
изп. д. №
20198440401829, с което съдебният изпълнител е наложил на Е.М.В. глоба, на
основание чл. 528, ал. 2 и ал. 3 във вр.
чл. 527, ал. 3 от ГПК, в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Р.Р.Ц., ЕГН ********** да заплати на
Е.М.В., ЕГН ********** разноски за настоящето производство в размер на 225
лева /двеста двадесет и пет лева/.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.