Решение по дело №36/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 53 ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) във връзка с глава десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба (лист 61 - 64) от Р. А. А. с [ЕГН] от [населено място], представляван от адвокат Д. С. от АК – Бургас със съдебен адрес – [населено място], [улица], ет. 1, против отказ с изх. № 17 - 362/13.12.2024 година на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Бургас (СГКК) при Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК).

С обжалваният акт (лист 66 - 68) е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-09/30.01.2009 година на изпълнителния директор на АК – София, изразяващо се в заличаване на самостоятелни обекти с идентификатори 07079.607.403.1.19, 07079.607.403.1.20 и 07079.607.403.1.21, поискано със заявление вх. № 01-506787/16.09.2024 година по описа на СГКК – Бургас, подадено от Р. А. чрез адвокат Д. С..

Жалбоподателят оспорва отказа с мотиви за неговата незаконосъобразност.

- Заявява, че по титула си за собственост притежава самостоятелен обект с [идентификатор].17 - гаражна клетка № 2 с площ от 17,04 м в сутерена на сграда с [идентификатор], като поддържа, че „съгласно одобрени строителни книжа на сградата“, в подземния гараж има „само и единствено“ два самостоятелни обекта – неговия гараж и съседна гаражна клетка.

- Оспорва изводите на ответника, че няма правен интерес да иска заличаване на самостоятелни обекти с идентификатори 07079.607.403.1.19, 07079.607.403.1.20 и 07079.607.403.1.21, защото по начина, по който те са нанесени върху кадастралната карта, се възпрепятства използването на собствения му гараж, а това създава правна несигурност.

- Твърди, че ответникът е възприел трите последващо нанесени обекти като „паркоместа“, а те не са самостоятелни обекти, предвид посочени в жалбата разпоредби от ЗКИР, ЗУТ, ЗС и подзаконови нормативни актове. Цитира практика на Върховния касационен съд в подкрепа на тезата си, че паркомястото не е самостоятелен обект на собственост.

Иска отмяна на отказа. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, чрез процесуален представител, оспорва жалбата – писмено и с пледоария по същество в съдебното заседание. Представя административната преписка, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Заинтересованите страни М. С. и Ж. Б., чрез процесуалния си представител адвокат Г., изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна М. К., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.

Заинтересованата страна Д. С. не изразява становище по жалбата.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното.

Жалбоподателят е собственик на апартамент, складово помещение и гараж в сградата с [идентификатор] по КККР на [населено място] с административен адрес – [населено място], [жк], [улица]([улица]) № 23, съгласно нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 28.10.1994 година. Гаражът на жалбоподателя е с [идентификатор].17 и е с площ от 17,04 м (лист 31 и 61 стр. 2).

В сградата, на нивото на сутерена, където е разположен гаража на Р. А., има и други вписани самостоятелни обекти в КККР на [населено място] – гаражи – както следва:

- самостоятелен обект („гараж“/“паркингово място“) с [идентификатор].19, собственост на заинтересованата страна М. К., съгласно нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 02.06.1993 година на нотариус при Районен съд - Бургас (лист 33 и 5)

- самостоятелен обект („гараж паркомясто“/„гараж в сграда“) с площ от 26 м, с [идентификатор].20, собственост на заинтересованата страна Ж. Б., съгласно нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 05.10.2020 година на нотариус № 133 по регистъра на Нотариалната камара (лист 17 и 6) и

- самостоятелен обект („гараж паркомясто“/„гараж в сграда“) с площ от 26 м, с [идентификатор].21, собственост на заинтересованите страни М. К. С. и Д. Б. С., съгласно нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти от 30.06.2017 година на нотариус № 491 по регистъра на Нотариалната камара (лист 20 - 21 и 7).

На 16.09.2024 година Р. А., чрез адвокат Д. С., е подал заявление до началника на СГКК – Бургас, в което е посочил, че притежава в сградата на [улица]/„Георги Баев“ № 23 самостоятелен обект на собственост – гараж - с [идентификатор]. В заявлението е отбелязано, че в момента на придобиване на имота, в сутерена е имало само два гаража, а при последващо извършена проверка е установено, че в КККР допълнително са заснети и нанесени още три обекта с идентификатори 07079.607.403.1.19, 07079.607.403.1.20 и 07079.607.403.1.21. Заявено е, че тези обекти нямат самостоятелен характер по смисъла на закона и е поискано тяхното заличаване, предвид недействителността на сключените договори (между съответните страни, трети лица) относно тяхната покупко – продажба. Към заявлението са приложени извлечения от строителните книжа на сградата в частта на сутерена, обяснителна записка и снимки на подземния гараж (лист 28 – 29, 35, 44 - 56).

На 14.10.2024 година, на основание чл. 26 от АПК, началникът на СГКК – Бургас е изпратила уведомление до М. К., Ж. Б. и М. и Д. С., с което ги е уведомила – като заинтересовани страни – за започналото административно производство по заявлението на Р. А.. Със същото уведомление ответникът е дала възможност на заинтересованите страни да изразят становище по искането на А. – в седемдневен срок след получаването му. Страните са уведомени по пощата. (лист 27 и 23 - 27).

На 24.10.2024 година и на 04.11.2024 година по описа на СГКК са постъпили две възражения от адвокат Д. Г., като пълномощник на М. С. и на Ж. Б.. Във възраженията е посочено, че искането на Р. А. за заличаване на самостоятелните обекти е незаконосъобразно и следва да бъде отхвърлено. Към възраженията си адвокат Г. е приложил нотариални актове за собственост и пълномощни, от които черпи права като процесуален представител в административното производство (лист 16 - 22).

На 03.12.2024 година, след като се е запознала с доводите на страните в административното производство, началникът на СГКК – Бургас е издала административен акт – изричен отказ по искането на Р. А., обжалвана в настоящото производство. В него тя е установила, коя от страните какъв самостоятелен обект на собственост притежава на сутеренния етаж в сградата на [улица]/“Георги Баев“ № 23 в [населено място]. Констатирала е, че трите обекта, чието заличаване е поискано, са паркоместа, както и че те са били вписани в КККР като самостоятелни обекти през 2009 година със заповед № РД – 18 – 09/30.01.2009 година на изпълнителния директор на АГКК, с която са одобрени КК и КР на [населено място]. Посочила е, че вписването на трите паркоместа като самостоятелни обекти е било извършено преди законовите изменения в ЗУТ и Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба РД-02-20-5). С оглед установените факти и определената правна квалификация на искането (по чл. 53а т. 3 от ЗКИР), ответникът е приела, че заявителят не е обосновал правния си интерес от искането за заличаване на обекти, върху които няма (а и не твърди да има) право на собственост и които нямат „обща пресечна точка“ с неговия обект (гараж), поради което само на това основание искането му следва да бъде отхвърлено. Отделно, началникът на СГКК – Бургас е посочила, че трите обекта (чието заличаване се иска) са нанесени към момент, в който законодателството е давало възможност за това, а цитираните от заявителя законодателни изменения имат действие занапред, тъй като с тях не са уредени заварените случаи на обекти (паркоместа), на които е определен идентификатор. Ответникът е приела, че изменение на КККР, като поисканото, може да бъде осъществено само по общо съгласие на всички заинтересовани собственици (цитирана е нормата на действащия към момента чл. 37 ал. 4 от ЗУТ), а такова липсва, предвид направените възражения от пълномощника на Ж. Б. и на М. С.. Затова искането на Р. А. е отхвърлено (лист 13 - 15).

Административният акт е връчен на Р. А., чрез процесуалния му представител, адвокат С. на 13.12.2024 година (лист 11).

На 23.12.2024 година административният акт – отказ е обжалван от Р. А. по съдебен ред, по повод което е образувано настоящото дело.

От допълнителни, служебно изискани от съда, писмени доказателства се установява, че трите обекта с идентификатори 07079.607.403.1.19, 07079.607.403.1.20 и 07079.607.403.1.21 са нанесени в КККР на [населено място] в началото на декември 2009 година по искане вх. № 94-25321/26.11.2009 година на СГКК – Бургас, подадено от собственика им П. П. Н., съгласно доказателствата към писмо вх. № 4041/07.04.2025 година по описа на АдмС – Бургас (лист 130 - 160).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Допустимост

Жалбата е насочена срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и с който се засяга непосредствено и неблагоприятно правната сфера на жалбоподател. Р. А. е инициатор на административното производство. Искането му е разгледано по същество и е отхвърлено. А. има правен интерес от обжалването. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149 ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Основателност

Съгласно разпоредбата на чл. 53а т. 1 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и при нанасяне на нови, както и разделяне, съединяване или заличаване на съществуващи сгради или самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура.

Според чл. 51 ал. 3 във връзка ал. 2 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота, по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община.

По аргумент от чл. 54 и чл. 53а от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват или с издаване на нарочна заповед, или с извършване на фактически действия, като и в двата случая се формира индивидуален административен акт, попадащ в приложното поле на чл. 21 от АПК. Респективно, отказите за издаване на тази категория актове също представляват административен акт. Посочената процесуална възможност за отказ по съществото на искането, за издаване на административен акт, макар да не е залегнала в специалните правила на ЗКИР, се извежда от общата норма на чл. 59 ал. 1 от АПК.

Предвид цитираните разпоредби, процесният отказ е от компетентността на началника на СГКК – Бургас. Той е издаден именно от началника на службата, т.е. издаден е от компетентен административен орган.

Отказът е издаден в изискуемата писмена форма. Той съдържа всички реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.

При издаването на отказа не са допуснати процесуални нарушения. В административното производство са конституирани всички заинтересовани страни – в случая вписаните в КККР на [населено място] собственици на обектите с идентификатори 07079.607.403.1.19, 07079.607.403.1.20 и 07079.607.403.1.21. На основание чл. 26 ал. 1 от АПК, заинтересованите страни са уведомени надлежно за подаденото заявление и им е предоставена възможност (от която част от тях се е възползвала пълноценно) да организират защитата на правата и интересите си, като представят възражение/становище по поисканото изменение на КК и КР. Доводите на страните са обсъдени от административния орган при излагането на фактическите съображения в обжалвания отказ.

Отказът е съобразен и с приложимото материално право.

Процедурата по чл. 53а т. 3 от ЗКИР е дейност на администрацията по поддържане на кадастралния регистър на недвижимите имоти в актуално състояние и намира приложение при възникване на нови или промяна на подлежащи за вписване данни, отпадане на основанието за извършеното вписване или констатиране на несъответствие между данните в регистъра и източника, удостоверяващ данните. При наличието на документ, удостоверяващ правото на собственост, административният орган следва да се произнесе по искането за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти към кадастрална карта. Същият не разполага с компетентност да разреши спор за принадлежността на материалното право, нито да прецени действителността на представените документи за собственост или да изисква допълнителни доказателства за собственост по реда на чл. 30 ал. 2 от АПК.

В настоящия случай, жалбоподателят е поискал от административния орган заличаването, като самостоятелни обекти в КККР, на три паркоместа, които не са негова собственост. Тези паркоместа са вписани в КР и нанесени в КК на [населено място] през 2009 година, към датата на утвърждаването им със заповед № РД – 18 – 09/30.01.2009 година на изпълнителния директор на АГКК.

Съгласно § 1 т. 13 от ЗКИР, „заинтересовани лица“ в производствата по закона са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата.

Предвид цитираната норма, съдът споделя първия аргумент на ответника за отхвърляне на искането на Р. А. – че не обосновава материалния си интерес от заявлението, предвид факта, че обектите, чието заличаване е поискал, не засягат по никакъв начин негова собственост. В съдебното производство се твърди, че нанасянето на тези обекти в КККР възпрепятства ползването на останалите обекти в подземния гараж, т.е. и обекта на жалбоподателя, който се намира в дъното. За това твърдение, обаче, не се ангажират каквито и да е доказателства – в какво точно би се изразило възпрепятстването и как то би засегнало именно гаража на А. по начин да не може да използва собствеността си. Доказателствената тежест в тази насока е възложена върху жалбоподателя и недоказването на твърдението му рефлектира неблагоприятно в неговата правна сфера. Твърдението в жалбата, че нанесените паркоместа не са самостоятелни обекти на собственост и не подлежат на отразяване в КККР също не обосновава правния интерес на А. да иска заличаването им, предвид липсата на връзка между тях и обектите на жалбоподателя. Р. А. не е собственик на паркоместата с идентификатори 07079.607.403.1.19, 07079.607.403.1.20 и 07079.607.403.1.21 и искането му за заличаването им няма материалноправна опора. Изявлението за затруднение при ползването на неговия гараж, предизвикано от трите паркоместа, е недоказано в процеса.

Отделно от изложеното, съдът приема за основателен и втория аргумент на ответника за отхвърляне на искането, а именно – че към момента на нанасяне на паркоместата в КККР на [населено място] през 2009 година в законодателството не е съществувала изрична забрана в тази насока, а нормите, с които тази материя е прецизирана впоследствие, нямат обратно действие по отношение на вече нанесените като обекти паркоместа.

Нормата на чл. 39 от ЗС разпорежда, че съсобствениците могат да си поделят общата сграда по етажи или части от етажи. По същия начин може да се раздели обща сграда и по съдебен ред, ако отделните етажи или части от етажи могат да се използуват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените.

Съгласно § 1 т. 1 от ДР на ЗКИР (в редакцията към 2009 година, когато са одобрени КККР на [населено място] и нанесени процесните три обекта), по смисъла на този закон „самостоятелен обект в сграда“ е етаж или част от етаж съгласно глава четвърта от Закона за собствеността.

Впоследствие, едва през 2014 година тази норма придобива по – голяма конкретика. Съгласно § 1 т. 1 от ДР на ЗКИР (изм. – ДВ, бр. 49 от 2014 г., бр. 57 от 2016 година), по смисъла на този закон „самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура“ е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение.

С чл. 37 ал. 4 (нова – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) от ЗУТ за пръв път е предвидено, че в сграда в режим на етажна собственост (каквато е процесната сграда) необходимите места за паркиране се осигуряват с инвестиционния проект в: 1. паркинг – гараж със статут на самостоятелен обект в сградата, или 2. паркинг – гараж със статут на обща част в сградата, или 3. отделни места за паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата.

Според чл. 43 от ЗУТ (в редакцията му към 2009 година, когато в КККР са нанесени процесните обекти), за нови сгради необходимите места за гариране и/или паркиране задължително се осигуряват в границите на урегулирания поземлен имот. Изключения от разпоредбата по ал. 1 се допускат от органа, който следва да издаде разрешението за строеж, когато нормативно необходимите места за гариране и/или паркиране не могат да бъдат осигурени в границите на урегулирания поземлен имот поради технически или нормативни причини, като: размери и/или наклон на урегулирания поземлен имот, хидрогеоложки условия, санитарно-охранителни зони и други при условия, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1. Във вилни и жилищни зони с ниско, средно и високо застрояване могат да се изграждат гаражи като допълващо застрояване.

Съгласно § 2 от ДР на Наредба РД-02-20-5 (въведен в законодателството на 13.01.2017 година), „място за паркиране“ не е обект на кадастъра по смисъла на § 1, т. 1 ДРЗКИР, не получава идентификатор и не се нанася в кадастралната карта и кадастралните регистри.

Прегледът на законодателството, уреждащо статута на паркоместата към 2009 година, показва, че в този период не е съществувала нормативна забрана за нанасянето в КККР на паркоместа като самостоятелни обекти на собственост, в какъвто смисъл е процедирано от изпълнителния директор на АГКК със заповед № РД – 18 – 09/30.01.2009 година по отношение на КККР на [населено място]. Тази заповед не оспорена в законоустановения срок, след обнародването си в ДВ, от когото и да било – за нанасянето на паркоместата с идентификатори 07079.607.403.1.19, 07079.607.403.1.20 и 07079.607.403.1.21 – и е породила правно действие по отношение на всички. Налице е стабилен административен акт, чиито правни последици не могат да бъдат преуреждани с оглед липсата на изрична законова разпоредба в тази насока, съдържаща се в нормите, приети след извършеното нанасянето на паркоместата в КККР на [населено място]. В този смисъл, отказът на ответника за заличи паркоместата с идентификатори 07079.607.403.1.19, 07079.607.403.1.20 и 07079.607.403.1.21 по заявлението на Р. А. се явява материално законосъобразен.

Наред с всичко изложено дотук, съдът отчита и действието на титулите за собственост на трите паркоместа. До датата на подаване на заявлението за изменение на КККР от Р. А., сделките по нотариалните актове, с които заинтересованите страни се легитимират като собственици на паркоместата, не са прогласени за нищожни (както претендира жалбоподателят), т.е. те са породили надлежни правни последици и ответникът се е съобразил с тях, а не с тълкуването на закона, направено от заявителя.

Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските в производството върху жалбоподателя, предвид своевременно направеното искане в тази насока от процесуалния представител на ответника. От ответника е представено доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева. Това възнаграждение няма прекомерен характер с оглед правната и фактическа сложност на казуса и нормата на чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Затова жалбоподателят А. следва да заплати на Агенцията за геодезия картография и кадастър (юридическото лице в чиято структура е ответникът) сумата от 1250 лева разноски – адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, на основание чл. 172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. А. А. с [ЕГН] от [населено място], представляван от адвокат Д. С. от АК – Бургас със съдебен адрес – [населено място], [улица], ет. 1, против отказ с изх. № 17 - 362/13.12.2024 година на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Бургас при Агенция по геодезия, картография и кадастър.

ОСЪЖДА Р. А. А. с [ЕГН] от [населено място] да заплати на Агенцията по геодезия, картография и кадастър сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.