№ 17501
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110101354 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.21 от ЗПК,вр.чл.26 от ЗЗД и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от М. Д.
С.,ЕГН **********,с адрес гр.София,АДРЕС, против „Кредисимо“ЕАД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Витоша“ №
146 сграда А,ет.4,Бизнес център България,представлявано от С.Я.,с искане да
бъде прогласена недействителност на договорната клауза на чл.4 от договор
за кредит,сключен между страните на 06.11.2017 г.,както и за осъждане на
ответника да заплати сумата от 346,54 лева.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за
потребителски кредит на 06.11.2017 г. при заемна парична сума в размер на
600 лева и възнаградителна лихва в размер от 107,76 лева. Ищецът С.
поддържа,че заемната парична сума била изплатена на каса на „Изипей“АД
същия ден. Поддържа се,че съгласно чл.4 от сключения договор е
уговорено,че друго дружество ще поръчителства за изпълнение на сключения
договор,при което е дължима вноска гарант. Ищецът излага твърдения,че
заплатената парична сума по такса гарант възлиза на 346,54 лева. В исковата
молба са изложени твърдения,че клаузата на чл.4 от договора от 06.11.2017 г.
е недействителна,защото нарушава императивната правна норма на чл.19,ал.4
от ЗПК,а и представлява неравноправна клауза. Твърди се,че предвид
недействителността на клаузата на чл.4 от договора за кредит заплатената
парична сума в размер на 346,54 лева е платена без основание. Ищецът моли
съда да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника
„Кредисимо“ЕАД със становище за допустимост,но неоснователност на
исковете. Ответникът не отрича,че е сключен договор за кредит между
страните при заемна сума от 600 лева,както и не оспорва,че са реализирани
1
плащания в общ размер от 1054,30 лева. Твърди се,че заемополучателят не е
задължен да сключи договор за обезпечен кредит,както и е имал
възможността да откаже получаването на паричната сума. Твърди се,че
вземането за такса гарант е възникнало в полза на друго дружество,а именно
„Ай тръст“ЕООД и липсва основание да се счита,че такса гарант е следвало
да бъде включена в ГПР. Твърди се,че за да възникне задължение за
заплащане на такса гарант е необходимо сключването на отделен договор за
поръчителство. Изложени са съображения,че макар таксата гарант да се
заплаща в полза на заемодателя,той единствено е овластен да го получи,но не
е негов титуляр,какъвто е „Ай тръст“ЕООД. При условията на евентуалност е
формулирано възражение за погасителна давност. Ответникът моли съда да
отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представени са общи условия на „Кредисимо“ЕАД за предоставяне на
кредити.
Видно от договор за потребителски кредит № ******/06.11.2017
г.,сключен между „Кредисимо“АД и М. Д. С. страните са постигнали
съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което дружеството
предоставя в заем парична сума в размер от 600 лева при лихвен процент на
разходите от 41,24 % и ГПР от 50 % като общият размер на плащанията
възлиза на 707,76 лева,паричната сума подлежи на връщане на вноски в
периода 10.12.2017 г. до 10.08.2018 г. Съгласно чл.4 от договора в случай,че
кредитополучателят е посочил,че ще предостави обезпечение
кредитополучателят следва или да предостави банкова гаранция или да
сключи договор с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице,в който случай
одобрението на заявлението е в срок от 24 часа от предоставяне на
обезпечението.
С преводно нареждане от 06.11.2017 г. „Кредисимо“АД нарежда сумата
от 600 лева на М. Д. С..
Установява се,че с имейл кореспонденция от 06.11.2017 г.
„Кредисимо“АД уведомява М. Д. С.,че погасителната вноска става по 125,48
лева с включена вноска гарант в размер на по 46,84 лева.
Представени са разписки относно заплатени парични суми с получател
„Кредисимо“АД.
Приет е договор за поръчителство от 06.11.2017 г.,сключен между „Ай
тръст“ЕООД,като поръчител и М. Д. С.,като потребител,съгласно който
поръчителят приема да отговаря солидарно с потребителя относно
изпълнението на задълженията по договора за потребителски кредит,а
потребителят се задължава да заплаща възнаграждение.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че вноската за такса гарант е в размер на 46,84 лева
месечно,а с включването на тази вноска към месечната погасителна вноска
същата възлиза на 125,48 лева,при което общо дължимата парична сума по
договора за кредит и по договора за поръчителство възлиза на 1129,32
2
лева,установява се,че размерът на заплатените парични суми възлиза на
1054,30 лева,от които 773,26 лева са за „Кредисимо“ЕАД,а 281,04 лева – за
„Ай тръст“ЕООД като сумата от 281,04 лева е погасена чрез прихващане.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Софийският районен съд намира,че исковата претенция за прогласяване
недействителност на договорна клауза по чл.4 от договора за кредит следва да
бъде уважена. Не се спори между страните,че е сключен договор за заем със
заемна парична сума от 600 лева,която заемополучателят С. се задължава да
върне на девет вноски. С клаузата на чл.4 от договора страните постигат
съгласие или да бъде предоставена банкова гаранция от заемополучателя или
заемополучателят да сключи договор за поръчителство с одобрено от
заемодателя юридическо лице. За да бъде възприета като недействителна
договорна клауза,същата следва да страда от съществени пороци,които
препятстват възможността тази договорна клауза да поражда действие. С
оглед това,че е сключен договор с физическо лице за предоставяне на заем
ищецът С. е потребител и приложимите разпоредби са тези,регламентирани в
Закона за потребителския кредит ( ЗПК ).Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
предвижда,че годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно
чл.19,ал.4 от ЗПК е предвиден максимален размер на годишния процент на
разходите като разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК е императивна и е приета,за
да гарантира,че общият размер на задължението по договора не би могло да
надвишава определен размер.Софийският районен съд намира,че чрез
уговаряне сключване на договор за поръчителство с дружество,което
кредиторът е одобрил и което поражда задължение за заплащане на парична
сума като възнаграждение и тази парична сума е дължима независимо дали
заемополучателят би допуснал неточно изпълнение на задълженията си по
договора за кредит, се достига до заобикаляне на разпоредбата на чл.19,ал.4
от ЗПК. Съгласно чл.21 от ЗПК ако с договорна клауза се цели заобикаляне на
законова норма тази договорна клауза се явява недействителна. Съдът
намира,че чрез уговаряне сключване на договор за поръчителство, се достига
до нарушаване правилото на чл.19,ал.4 от ЗПК като
разпоредба,регламентираща максимума,до който задължението по договора
за кредит може да достигне,поради което и предвид чл.21 от ЗПК договорната
клауза за такса гарант се явява недействителна. Посочената клауза не би
могла да се тълкува в смисъл, че действителната воля на кредитора е била да
получи обезпечение. Софийският районен съд намира,че когато
действителното намерение на кредитора е да предостави кредит с обезпечение
въпросите относно вида и размера на обезпечението се решават при
сключване на договора,а не след сключването му. В тази насока съдът счита
за неоснователни доводите на ответника,релевирани в писмения отговор,че
договорната клауза не е недействителна,тъй като заемополучателят има избор
между кредит с обезпечение и кредит без обезпечение,в която насока съдът
счита,че следва да бъде отчетено,че дружеството кредитор предлага различни
3
срокове за одобрение на кредитополучателя – ако заемополучателят сключи
договор за поръчителство срокът е 24 часа,докато при кредити без
обепечение срокът за разглеждане е 14 дни. Съдът приема, че с разглежданата
клауза на чл.4 от договора за кредит се заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4
ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно
допустимия. Предвид гореизложеното Софийският районен съд намира,че
договорната клауза от договора е нищожна и предявеният иск подлежи на
уважаване.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция с правно
основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД подлежи на отхвърляне. Уважаването на
иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че страната ищец е реализирала плащане,а ответникът е получил
паричната сума без основание. В тежест на ищеца е възложено доказването,че
е заплатил паричната сума,а в тежест на ответника е доказването,че има
основание да получи плащането. Съдът намира за неоснователен доводът на
ответника,че искът е недопустим,тъй като паричната сума не е заплатена в
полза на ответника,тъй като въпросът дали подлежи на възстановяване и от
кого подлежи на възстановяване паричната сума е въпрос по съществото на
спора,а не засяга допустимостта на иска. За да бъде счетен искът за
допустим,достатъчно е наличието на изложени твърдения,че паричната сума
подлежи на връщане от ответната страна. Софийският районен съд счита,че
искът за сумата от 346,54 лева подлежи на отхвърляне – в частта за разликата
над 281,04 лева до претендирания размер от 346,54 лева поради недоказаност
факта на плащането,а в частта за сумата от 281,04 лева поради недоказаност
пасивната материалноправна легитимация на ответника. С оглед
заключението по съдебно-счетоводната експертиза,според което заплатената
сума като такса гарант възлиза на 281,04 лева,съдът намира,че ищецът С. не е
провел доказване да е заплатил парична сума в по-висок размер,респективно
поради това,че не е доказано плащане на сума,надвишаваща 281,04 лева до
пълния претендиран размер и това представлява достатъчно основание за
отхвърляне на иска. Софийският районен съд намира,че в частта,в която се
претендира осъждане на ответника „Кредисимо“ЕАД да заплати сумата от
281,04 лева като получена без основание исковата претенция подлежи на
отхвърляне. С исковата молба ищецът С. претендира връщане на заплатена
без основание такса гарант.Съдът,отчитайки обстоятелството,че такса гарант
е дължима по договора за поръчителство,както и предвид това,че макар
таксата да е платима едновременно с погасителната вноска по договора за
кредит,тази такса влиза в патримониума на дружеството поръчител,което е
различно дружество от дружеството кредитор,исковата претенция за връщане
на заплатената такса гарант от дружеството кредитор подлежи на отхвърляне.
Неоснователен е доводът на ищеца чрез процесуалния му представител,че не
е доказано сключването на договор за поръчителство – следва да се
отбележи,че от представения договор за поръчителство – чл.16 от същия се
установява,че договорът е сключен чрез електронни изявления,а и
същевременно от представена от ищеца към исковата молба имейл
кореспонденция се установява,че на ищеца С. е предоставен общ погасителен
план,в който е включена и таксата гарант,чийто размер е определен според
договора за поръчителство. Макар таксата гарант да е платима едновременно
с погасителната вноска по договора за кредит,тази такса е дължима към
4
различно дружество спрямо дружеството кредитор,поради което не може да
бъде възприето,че искът за връщане на сумата,предявен срещу заемодателя е
доказан по основание. Независимо от обстоятелството дали двете дружества
са свързани лица,тези дружества представляват самостоятелни правни
субекти и насочването на иска срещу заемодателя налага извод за
неоснователност на предявения иск. Когато се претендира връщане на
парична сума,платена без основание,пасивно легитимирано по иска е
дружеството,в чийто патримониум постъпва тази парична сума. С оглед
обстоятелството,че според заключението по съдебно-счетоводната експертиза
паричната сума от 281,04 лева е разпределена към „Ай тръст“ЕООД,искът по
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД подлежи на отхвърляне.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата на чл.4 от договор
за потребителски кредит № ******/06.11.2017 г.,сключен между М. Д. С.,ЕГН
**********,с адрес гр.София,АДРЕС,и „Кредисимо“ЕАД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Витоша“ № 146,Бизнес
център България,представлявано от С.Я..
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от
ЗЗД,предявен от М. Д. С.,ЕГН **********,с адрес гр.София,АДРЕС, против
„Кредисимо“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,бул.“Витоша“ № 146 сграда А,ет.4,Бизнес център
България,представлявано от С.Я. за осъждане на ответника да заплати сумата
от 346,54 лева ( триста четиридесет и шест лева петдесет и четири стотинки )
– заплатена без основание парична сума за такса гарант.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5