Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.12.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година ,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №7086
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7086/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на С.О.срещу решение №12844 от 16.01.2019 г постановено по гр.д.№67208/2016 г на СРС, 45 състав ; с което въззивникът е осъден да заплати на основание
чл.49 ЗЗД на В.Б.Б. ЕГН
********** от
гр.София сумата от 10 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания
/ от ухапвания от бездомно куче на 04.10.2016 г в
гр.София , ж.к.Люлин , в
зелена площ до бл.350 и Т-Маркет , ведно със законната лихва от 04.10.2016 г до
окончателното изплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за
разноските.
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като е предприел необходимите мерки за
овладяване на популацията от бездомни кучета в гр.София т.е.липсва
противоправно поведение на длъжностни лица , на които е възложена работата . Не
е противоправно да съществуват безстопанствени кучета . Не е доказано от ищцата
, че уврежданията са причинени от безстопанствено куче . Размерът на
обезщетението е прекомерен като болките и страданията на ищцата са продължили
общо около 20 дни .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . Щом безстопанствено куче е
проявило агресия и е увредило ищцата , то СО не е положила необходимите усилия
и дължимата грижа . Ищцата е получила 3 разкъсно-контузни рани и увреда на
вътрешната колатерална връзка и външна мениск . Изпитала е големи болки и
страдания , включително психични такива . Преди инцидента не е имала проблеми с
левия крак .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 04.02.2019 г и е обжалвано в срок на 08.02.2019 г.
Налице е правен интерес на въззивника за
обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът
/принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи ,
като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска в пълния му размер СРС е приел , че в ЗЗЖ са предвидени задължения на общинските
органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено
целта на закона е подобни кучета да не се намират в свободно състояние в
населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. По силата
на § 5 от ПЗР на ЗЗЖ, общинските власти са задължени да настанят всички
безстопанствени кучета в приюти в 3-годишен срок от влизането в сила на закона
/до 31.01.2011г./, а в чл.47 ал.3 изр.2 от ЗЗЖ, изрично е предвидено, че
кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите
от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо
хората, независимо от вида на тези мерки. Обстоятелството, че безстопанствено
куче е проявило непредизвикана агресия и е наранило човек, само по себе си
означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си
задължения за надзор по ЗЗЖ. В случая отговорността се носи от общината за
възложена работа на нейни служители, които са бездействали и не са изпълнили
произтичащи от закона задължения. В този смисъл не са релевантни наведените от
ответника възражения, че има предприети мерки по изпълнение на законовите
задължения и са съставени програми за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета и този факт е достатъчен за оневиняването му. Ако безстопанствено
куче е нападнало безпричинно човек , то предприетите от общината мерки са се
оказали неефективни и безрезултатни поне по отношение на конкретното
безстопанствено куче, което ответната община има задължение да надзирава.
Наличието на предприети мерки не може да изключи отговорността при положение,
че са причинени вреди при и по повод на възложената работа. Отговорността е за
чужди противоправни и виновни в случая бездействия. Тя има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица, като вината, по силата на чл.45 от ЗЗД се
предполага до доказване на противното, а по делото презумпцията не е оборена. От
събраните по делото доказателства се установяват твърденията на ищцата в
исковата молба. Липсата на стопанин е отрицателен факт, който се твърди от
ищцата и по общите правила на доказване ответната община следва да докаже
обратния положителен факт, че кучето е имало стопанин, което не е направено в
рамките на производството. Освен това безстопанствените кучета нямат определена
визуална характеристика, поради което обичайно свидетелите, очевидци на
инцидента, не биха могли категорично да определят кучетата като
безстопанствени, но когато нападението е извършено на обществено място и
наоколо не е имало хора, които да покажат признаци, че са стопани на кучетата,
какъвто е настоящият случай, то това е индиция, че се касае за безстопанствено
куче, като в тази връзка е и Решение № 262/11.05.2010г. по гр.дело №
1155/2009г. на ВКС, ІV г.о.
Според СРС налице е и причинна връзка между
бездействието на ответника и вредоносния резултат. Относно размера на
обезщетението трябва да се има предвид , че при инцидента ищцата е паднала на
лявото си коляно и на 25.07.2017 г
на същото е извършена операция . При инцидента ищцата е паднала и е получила
усложнение от инцидента и е в причинно следствена връзка с него т.н. ексцес.
Възникналото усложнение е влошило допълнително здравословното състояние на
ищцата и е довело до допълнителен психологически дискомфорт. Последното се
установи, както от изслушаната допълнително съдебно медицинска експертиза, така
и от показанията на свидетеля Б., от разпита на който се установява, че преди
инцидента ищцата е нямала болки в левия крайник и при предхождащия инцидент,
когато и бил увреден десния крайник и за което и е сменена тазобедрената става.
Наличието на белези, както от самото ухапване от куче, така и вследствие
падането, поради и което ищцата е претърпяла оперативна намеса се установява
още от първоначално изслушаната съдебно медицинска експертиза. При ексцес за
пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално
предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с
появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания,
което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение. СРС счита , че сумата
от 10 000 лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от инцидента .
Решението на СРС е частично неправилно
.
Действително за ответника е
възникнала гаранционно-обезпечителната отговорност за противоправни виновни
действия на лица , на които той е възложил определена работа . В случая тази
работа са действията на ОП ”Екоравновесие” и на други неустановени общински
служители за ограничаване на популацията на бездомни кучета и за
предотвратяване на размножаването им и на нападенията спрямо пребиващи на
територията на СО физически лица. В тази насока е налице константна задължителна
практика на ВКС – решение № 639 от 02.07.2009 г по гр. д. №2398/2008 г., ГК., І ГО на ВКС,
решение № 279 от 28.09. 2011 г по
гр.дело №1533/2010 г на ВКС , III ГО , решение
№368 от 18.11.2015 г по гр.д. № 2045/2015 г, ГК , ІV ГО на ВКС и др. Действащият Закон за защита на животните предвижда
задължения за общинските съвети и кметовете за овладяването на популацията на
безстопанствените кучета (чл. 40), за изграждане на приюти за безстопанствени
животни, за дейността на приютите и за настаняването на безстопанствените
кучета в тях (чл. 41); за осъществяване на контрол от органите на местната
власт за изоставените животни на територията на общината (чл. 59) и др. Недостатъчната
активност на специализираните общински структури обуславя ангажирането на отговорността
на общината за репариране на причинените на ищцата вреди.
Неоснователни
са доводите на въззивника , че деликтът е недоказан . Според показанията на св.Г.Б./съпруг
на ищцата/ на 04.10.2016 г ищцата била ухапана от жълто безстопанствено куче
близо до Т-Маркет в ж.к.Люлин , като тези данни се потвърждават от
изслушаните по делото съдебно-медицински експертизи и от медицинската
документация на ищцата . Не е противоправно да съществуват безстопанствени
кучета , но е противоправно това да са агресивни
кучета , които – както в случая – да нападат хора и да им нанасят сериозни
увреждания.
По отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът счита , че същото е определено от СРС в завишен размер . При
наличните доказателства на ищцата следва да се определи обезщетение в размер на 6000 лева .
Според първоначалните твърдения на
ищцата , същата е получила от инцидента три разкъсно-контузни рани на
ляво бедро . В този смисъл е и съдебно-медицинското удостоверение от 04.10.2016 г . Първоначално липсват твърдения за падане и удар върху лявото коляно
, от който удар впоследствие ищцата ще твърди считано от молбата си от
02.07.2018 г , че е получила лезия на МКЛ и увреждане на лява коленна става
. Съдът не кредитира показанията на св.Г.Б.– СЪПРУГ НА ИЩЦАТА - в частта , че преди инцидента с
безстопанственото куче ищцата нямала оплаквания в левия си крак и получила
такива от инцидента . Ищцата , която е в напреднала възраст, преди ухапванията
била паднала в маршрутка и вече имала
сменена тазобедрена става на десния крак
т.е. така или иначе ищцата е имала по-високо и рисково натоварване върху десния
крак , както и вероятни артрозни изменения в колената , с оглед и възрастта й .
Освен това обективните данни от медицинската документация / съдебно-медицинско
удостоверение и амбулаторен лист от 04.10.2016 г/ не показват увреждания на коляното на левия крак от самия инцидент .
Не може да се проследи чрез убедителни медицински доказателства причинна връзка
между нападението от кучето и наложила се на 25.07.2017 г /според
представена епикриза/ – близо ДЕВЕТ МЕСЕЦА СЛЕД ИНЦИДЕНТА артроскопска операция
на лявото коляно . Това се твърди само от св.Б.– съпруг на ищцата , който е явно
заинтересован от изхода на делото и от присъждане на по-високо обезщетение .
Допълнителната СМЕ посочва , че е
възможно увреждането на коляното да е от процесния инцидент , но също
толкова е възможно е да е от друго падане или друг удар върху лявото коляно или
от натрупване на различни фактори . По делото липсват медицински данни за
състоянието на лявото коляно на ищцата преди инцидента .
Отделно , дори да се приеме , че
увреждането на лявото коляно е от процесния инцидент , предвид наличието само
на разкъсно-контузни рани и на артроскопия на коляното , което е рутинна
операция с кратък възстановителен период , обезщетение
от 6000 лева е достатъчно да
обезщети ищцата за претърпените болки и страдания , включително и на
психичните болки по заключението на вещото лице Г..
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да се отмени частично и искът да се отхвърли за разликата над 6000
лева до предявения размер от 10 000 лева , както и на ищцата и адвоката й
да се присъдят разноски в по-нисък размер . Пред СГС ищцата дължи на ответника
80 лева разноски – част от държавна такса за въззивно обжалване . Ответникът
дължи на адвоката на ищцата сумата от 597,60 лева част от адвокатско
възнаграждение с ДДС съобразно уважената част от иска .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№12844 от
16.01.2019 г постановено
по гр.д.№67208/2016 г на СРС, 45 състав ; в частта , в която С.О.е
осъдена да
заплати на основание чл.49 ЗЗД на В.Б.Б. ЕГН ********** от гр.София разликата над 6000 лева до пълния размер от 10
000 лева обезщетение
за неимуществени вреди /болки и страдания / от ухапвания от бездомно куче на 04.10.2016 г в
гр.София , ж.к.Люлин , в
зелена площ до бл.350 и Т-Маркет , ведно със законната лихва от 04.10.2016 г до
окончателното изплащане на сумата ; както и в частта , в която СО е осъдено да заплати на
В.Б.Б. разноски над 498 лева до 830 лева пред СРС и на адв.Я.С.
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв над 498 лева до 830 лева
пред СРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Б.Б.
ЕГН **********
от гр.София с правно основание чл.49 ЗЗД срещу С.О., за разликата над 6000 лева до пълния размер от 10 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания
/ от ухапвания от бездомно куче на 04.10.2016 г в гр.София , ж.к.Люлин , в зелена площ до бл.350 и Т-Маркет ,
ведно със законната лихва от 04.10.2016 г до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №12844 от 16.01.2019 г постановено по гр.д.№67208/2016 г на СРС, 45
състав ; в
частта , в която С.О.е
осъдена да
заплати на основание чл.49 ЗЗД на В.Б.Б. ЕГН ********** от гр.София сумата от 6000 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания / от
ухапвания от бездомно
куче на 04.10.2016 г в
гр.София , ж.к.Люлин , в
зелена площ до бл.350 и Т-Маркет , ведно със законната лихва от 04.10.2016 г до
окончателното изплащане на сумата ; както и в частта , в която СО е осъдена да заплати
на В.Б.Б. 498 лева разноски пред СРС
и да заплати на адв.Я.С. 498 лева
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА В.Б.Б. ЕГН
********** от
гр.София да заплати на С.О.сумата
от 80 лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА С.О.да
заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат Я.В.С.
*** сумата от 597,60 лева адвокатско
възнаграждение пред СГС.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.