№ 788
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Николета Н. Венкова
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20241110200511 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на В. В. К. срещу наказателно постановление (НП) №
BG2023/ 5800-375/НП от 25.09.2023 г. на директора на териториална дирекция
„Митница София” (ТД „Митница София”) на Агенция „Митница“.
Обжалва се наказателното постановление само в частта относно
отнемането на вещи в полза на държавата, като в останалата част
наказателното постановление е влязло в законна сила и наказанието глоба е
платено на основание чл.79б, ал.1 от ЗАНН в размер на 80 %. За атакуване на
НП в тази му част се излагат съображения за противоречие на нормата на
чл.233, ал.6 от ЗМ на практиката на СЕС, като въпросът за собствеността не се
изследва, твърди се, че извършеното нарушение е непредпазливо, а не
умишлено, за да бъде приложено нормата на чл.233, ал.6 от ЗМ отнемане на
недекларирана стока, което е недопустимо по чл.64, §1, във вр. с чл.65, §3 от
ДФЕС, както и се позовава на практиката на АССГ. Претендират се разноски.
Моли се за провеждане производството по делото по реда на съкратеното
съдебно следствие.
Искането делото да се разгледа по реда на чл.63б, ал.1, т.2 от ЗАНН е
било уважено и същото е разгледано по този ред.
1
За жалбоподателя, редовно призован, не се явява процесуален
представител. Депозирани са писмени бележки за отмяна на НП в частта
относно прилагането на чл.20 и чл.21 от ЗАНН, а именно в частта, в която на
основание чл.233, ал.6 от ЗМ са отнети в полза на държавата съответните
стоки. Претендират се разноски, за което се прилага списък и доказателства.
За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който оспорва
жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление по
т.2.Депозирани са и писмени бележки по същество. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Жалбоподателят К. приситигал на 28.05.2023 г. с полет на летище-София
от Истанбул, Турция и около 14:50 ч. преминал през „зелен коридор – нищо за
деклариране“ на митническия пункт на летище – София. Същият бил спрян от
митнически служител Г.Т., който му поискал документ за самоличност и след
като го установил му задал въпросите от къде пристига и дали има нещо за
деклариране. На последния въпрос жалбоподателят отговорил отрицателно,
но при извършената митническа проверка на багажа му – ръчен и
регистриран, е установено, че са налице недекларирани предмети. Същите са
един брой пръстен „Картие“, един брой портмоне „Фенди“, един брой чехли
„Хермес“, пет броя бельо „Беймен“ и един брой карти за игра „Хермес“. В
багажа на пътника били намерени и касови бележки за покупките, за които
същият попълнил писмени обяснения, че са закупени с цел подарък. Изготвен
е протокол за извършената му митническа проверка, в който жалбоподателя е
изложил като възражение, че 60 грама злато е допустимо, за другото няма.
Тъй като е установено, че тези стоки надхвърлят праговете за безмитен внос,
а именно равностойността на 430 евро са задържани. Изготвен е приемо-
предавателен протокол №124 от 29.05.2023 г.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на
28.05.2023 г. от митнически инспектор Г.Р.Т. при ТД на АМ, ТД Митница
София, МП Летище- София – пътници срещу жалбоподателя В. В. К. за
административно нарушение, изразяващо се в недеклариране по установения
ред на един брой пръстен „Картие“, един брой портмоне „Фенди“, един брой
чехли „Хермес“, пет броя бельо „Беймен“ и един брой карти за игра „Хермес“,
2
с което като пътник е осъществил митническо нарушение по чл.233, ал.1 от
ЗМ. Същият е връчен на жалбоподателя в деня на съставянето му, който е
вписал като възражение, че е допустимо 60 грама злато. На 29.05.2023 г. е
подал заявление, че желае да сключи споразумение на основание чл.229а от
ЗМ. Проект е бил съставен, но видно от констативен протокол от 26.07.2023 г.,
изготвен за проведен разговор с жалбоподателя на 27.06.2023 г., от гл.
инспектор А.А.К. при ТД- Митница – София, че същият е заявил, че няма да
подпише споразумението.
Изразено е становище от комисия, определена със Заповед №ЗТД-5800-
110/32-55902/18.02.2021 г. на с.д. директор на ТД – Югозападна, понастоящем
ТД-Митница- София, с което е определена митническата стойност на сотките,
а именно: един брой пръстен „Картие“ – 2 627, 70 лв.; един брой портмоне
„Фенди“ - 1 226, 26 лв.; един брой чехли „Хермес“ – 1 309, 24 лв.; пет броя
бельо „Беймен“ – 170, 11 лв. за цялото количество и един брой карти за игра
„Хермес“ – 304, 26 лв.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното НП от директора
на ТД-Митница- София при Агенция „Митници“, с което на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 5 637, 57 лв. на основание чл.233, ал.1 от ЗМ и са
отнети на основание чл.233, ал.6, във вр. с ал.1 от ЗМ стоките предмет на
нарушението: един брой пръстен „Картие“, един брой портмоне „Фенди“,
един брой чехли „Хермес“, пет броя бельо „Беймен“ и един брой карти за игра
„Хермес“, които са на съхранение при МОЛ на МБ Летище – София, съгласно
приемо-предавателен протокол №124 от 29.05.2023 г. НП е връчено на
жалбоподателя на 27.11.2023 г. лично.
Видно от вносна бележка №********* от 06.12.2023 г. жалбоподателят е
заплатил 80% от размера на наложената глоба по процесното НП, а именно
4510,06 лв.
Видно от заповед № ЗАМ-988/32-220316/13.06.2023 г. на директора на
Агенция „Митници“ директорите на териториалните дирекции са
оправомощени съгласно териториалната им компетентност да сключват
споразумения за прекратяване на административнонаказателното
производство, както и да издават наказателни постановления по реда на
ЗАДС.
С т.2 на решение от 19 декември 2024 г. на СЕС пo съединени дeла C-
3
717/22 и С-372/2023 се приема, че „члeн 42, пapaгpaфи 1 и 2 oт Peглaмeнт №
952/2013, във вpъзĸa c члeн 17, пapaгpaф 1 oт Xapтaтa нa ocнoвнитe пpaвa нa
Eвpoпeйcĸия cъюз тpябвa дa ce тълĸyвa в cмиcъл, чe дoпycĸa нaциoнaлнa
пpaвнa ypeдбa, ĸoятo в cлyчaй нa нapyшeниe нa митничecĸoтo
зaĸoнoдaтeлcтвo пpeдвиждa, нapeд c нaлaгaнeтo нa глoбa, и oтнeмaнe в пoлзa
нa дъpжaвaтa нa cтoĸитe, пpeдмeт нa тoвa нapyшeниe, ĸoгaтo тe пpинaдлeжaт
нa лицe, нa ĸoeтo мoжe дa бъдe вмeнeнa oтгoвopнocт зa нapyшeниeтo, cтигa
пpилoжимият ĸъм тoвa нapyшeниe caнĸциoнeн peжим, paзглeждaн ĸaтo цялo,
дa e cъoбpaзeн c изиcĸвaнeтo зa пpoпopциoнaлнocт“.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства. Съдът цени в съвкупността им
доказателствата, като производството е преминало като съкратено такова по
реда на чл.79б, ал.3, във вр. с чл.63б, ал.1, т.2 от ЗАНН.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата по т.2 на НП е допустима като подадена в законния срок, видно
от разписката, удостоверяваща получаване на препис от наказателното
постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалване, като по своята същност е основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
НП е издадено от оправомощено със Заповед № ЗАМ-1084/32-
246797/02.08.2021 г. на директора на Агенция „Митници” длъжностно лице.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в
този по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а атакуваното НП в този по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В АУАН и НП словесно е описано административното нарушение, което
словесно описание съответства на посочената правна квалификация на
административното нарушение. Налице е идентичност в словесното описание
на административното нарушение и посочената му правна квалификация в
4
АУАН и в НП.
Съдът служебно не констатира пороци в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление, както и
липсващи задължителни реквизити по смисъла на чл.42 и чл.58 ЗАНН. В тях
са описани точно и конкретно датата, мястото и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и
категоричен начин, че са изпълнени обективните признаци на нарушение по
чл.233, ал.1 от ЗМ. Съгласно разпоредбата на този текст: „Който пренесе или
превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието
и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не
представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от
100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ –
стойността на стоките.“Разпоредбата на чл.233, ал.6 от ЗМ предвижда, че
„Стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на
държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са
отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща
митническата им стойност, или при износ – стойността на стоките“.
НП по т.1, поради заплащане размера на глобата на основание чл.79б, ал.1
от ЗАНН в размер на 80 % е влязло в законна сила, поради което се разглежда
жалбата по т.2 на НП.
Съдът намира че НП по т.2 е незаконосъобразно, досежно постановената
мярка „отнемане в полза на държавата” на предмета на
нарушението, визирана в пункт 2, по следните съображения:
Жалбоподателят твърди, че вещите са негова собственост и същият ги е
закупил за подарък, като у него са намерени и касовите бележки за покупките
им.
Разпореждането по посочения начин с предмета на нарушението е изрично
предвидено в нормата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, в случаите на осъществено
нарушение по ал. 1 на посочената разпоредба от същия закон.
Подобно разпореждане е в противоречие с тълкуването на Европейския
съд на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013. Според Решение от 16.07.2015
година по дело С-255/2014 на СЕС всяка държава-членка трябва да предвиди в
5
националното законодателство административни или санкционни мерки, но
такива, които не надхвърлят границите на необходимото за постигане на
легитимно преследваните от закона цели.
Същите следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
Посочва се, че санкциите трябва да са в съответствие с тежестта на
нарушенията, за да бъде реално гарантиран възпиращия ефект и
същевременно да се съблюдава основният принцип на пропорционалност.
Отнемането и/или присъждане на равностойност на пренасяните стоки в полза
на държавата, само по себе си противоречи на принципите и целите на
Регламента, като в този смисъл има множество произнасяне на съда на ЕС, а
именно: по дела С-497/15, С-498/15, С-655/18. С
Решение по дело С-665/18 СЕС тълкува, че не се допуска национална
права уредба като разглежданата, предвиждаща кумулативно прилагане и на
имуществена санкция, и на отнемане в полза на държавата, която се
възприема като надхвърляща границите на необходимото за гарантиране на
изпълнението на задължението за неотклоняване на стоки, декларирани за
митнически режим. Ето защо следва да се направи извода, че едновременното
налагането на санкция „отнемане на предмета на нарушението” заедно с
наказанието „имуществена санкция” или „глоба” не следва да се прилага.
Предвид което постановеното в случая на основание чл. 233, ал. 6, във вр. с
ал.1 от ЗМ отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението по чл.
233, ал. 1 от ЗМ, едновременно с налагане на „глоба“ е в противоречие с
европейска правна норма, както и с основен, прокламиран от правото на
Съюза принцип, а именно: този на пропорционалността. Принципът на
пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е
възпроизведен в чл. 5, § 4 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС),
изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели.
На следващо място съдът е oбвъpзaн и oт Решението на СЕС пo дeлo C-
717/22 и следва да съобрази своя акт с изложеното в него.
Предвид което налагането на санкция „отнемане на вещи в полза на
държавата” само по себе си директно обуславя изводът за несъразмерността на
наложеното наказание като цяло и това е основание за отмяна на НП в тази му
част по т.2, в която се атакува. По тези съображения, наред с отмяната на НП в
6
частта за отнемането на предмета на административното нарушение, следва
изрично да се постави и тяхното връщане на лицето, от което са иззети –
жалбоподателя, респ. на надлежно упълномощено от него лице.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на т.2 на процесното
НП, с което жалбата е уважена, претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. В конкретния
случай процесуалното му представителство в производството по делото е
осъществено от адвокат, който е бил надлежно упълномощен и на същия е
изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в договора за правна защита и
съдействие, в размер на 1000 лв. По делото се констатираха действително
направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 1 000 лв.,
съобразно представените списък на разноските и договор за правна защита и
съдействие. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства през районния и административния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). В Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 година по описа
му е прието, че националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия
случай като съобрази действителната фактическа и правна сложност на
делото, която е типична за подобен род дела, както и вида на осъществената
адвокатска защита и съдействие: изготвяне на жалбата и писмени защити,
съдът намира, че заплатеният и претендиран размер на адвокатския хонорар
от страна на жалбоподателя се явява справедлив и не следва да бъде
редуциран до по-нисък размер. Същият не е прекомерен, поради което следва
да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски в посочения размер за
процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото на
наказващия орган.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ т.2 на наказателно постановление № BG2023/ 5800-375/НП от
25.09.2023 г. на директора на териториална дирекция „Митница София” на
Агенция „Митница“, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ДА СЕ ВЪРНАТ на В. В. К., с ЕГН **********, с адрес гр. *****
7
следните вещи: един брой пръстен „Картие“, един брой портмоне „Фенди“,
един брой чехли „Хермес“, пет броя бельо „Беймен“ и един брой карти за игра
„Хермес“, които са на съхранение при МОЛ на МБ Летище – София, съгласно
приемо-предавателен протокол №124 от 29.05.2023 г.
ОСЪЖДА Агенция „Митница“, с адрес: гр. София, ул. „Г. С. Раковски" №
47, БУЛСТАТ ********* да заплати на В. В. К., с ЕГН **********, с адрес гр.
*****, сумата в размер на 1000 (хиляда лева), представляваща направени
разноски в производството пред въззивния съд.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8