РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш
Е Н И Е
№2086
гр.Пловдив , 18 . 11 . 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на шести ноември през две хиляди и
двадесета година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието
на секретаря Г.Г.а, като разгледа докладваното от
съдията адм.д.№ 2457/2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Експлоатация и Владение на находища - ЕВН ЕООД, ЕИК ***,
гр.Пловдив, ул.Сливница ***, представлявано от управителя Н.Н.
Х.с пълномощник адв.К.Г. обжалва Заповед № А - 1619 от 08.09.2020г., издадена
от Кмета на Община Асеновград, с която на основание чл.57а ал.1 т.1 и ал.3 ЗУТ
е наредено на оспорващото дружество да премахне обект „Преместваеми
търговски обекти” в УПИ V – озеленяване, кв.2 по плана на ПЗ север,
гр.Асеновград, ПИ ****по КККР на гр.Асеновград, представляващ : изпълнени стоманобетонови ивични
фундаменти, с ширина 45 см., с видима армировка на стремената, стоманени колони
с размери 16/16 мм, приблизителна височина 3 м., 19 бр. колони, метални ферми 8
бр – квадратно сечение и столица – метален профил.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна
по следните съображения : Дружеството е собственик на ПИ ****по КККР на
гр.Асеновград – нот.акт за покупко-продажба от 2019г.
С разрешение за поставяне на преместваеми съоръжения
по чл.56 ЗУТ - № 15 от 09.05.2019г. е разрешено монтиране на преместваеми търговски обекти в УПИ V – озеленяване, кв.2
по плана на ПЗ север, гр.Асеновград, след конструктивно становище от
08.05.2019г. на гл.архитект на община Асеновград, при съобразяване с одобрена
схема и решение на ЕСУТ, прието с Протокол № 2/29.01.2019г. и на основание
комплексен доклад за съответствие от 30.04.2019г. След издаване на разрешението
за поставяне оспорващото дружество сключило договор с Техномонтаж
ЕООД за изпълнение на разрешеното строителство. Със заповед № 35/30.07.2019г.
на гл.архитект на община Асеновград е отменена схемата по чл.56 ЗУТ, която е
обжалвана и обявена за нищожна с влязъл в сила съдебен акт. Със заповед №
36/30.07.2020г. на гл.архитект на община Асеновград е отменено разрешението за
поставяне, която е влязла в сила. Поддържа се, че към момента на започване на
строежа – същият е изпълнен въз основа на одобрена схема и разрешение за
поставяне, които са отменени след като вече е било построено предвиденото. Предвид изложеното се счита, че
не са налице предпоставки за издаване на заповедта и същата следва да бъде
отменена с присъждане на направените съдебни разноски.
В писмени съображения по същество се поддържа с арг. от § 5 т.80 ПР ЗУТ /дефиниция за „преместваем
обект”/, че в случая не съществува преместваем обект,
тъй като на място е констатирано частично изграждане на част от конструкцията
на обект, която не представлява обект, а отделни елементи, които не са
довършени до степен, която ги характеризира като „преместваем
обект” по см. на §5 т.80 ПР ЗУТ. Твърди се, че годен за премахване е само
обект, който е завършен, а изпълнението на част от този обект изключва характеристиката
му на преместваем. Освен това, наличието на стоманобетонови ивични фундаменти
и колони изключва характеристиката на обекта като преместваем,
защото трайното прикрепяне към терена е характерно за строеж, а не за преместваем обект. Счита се, че отмяната на разрешението за
поставяне не означава, че строежа не е изпълняван въз основа на същото.
Посочено е, че сред изброените хипотези на чл.57 ал.1 т.1 ЗУТ не се съдържа
цитираното в заповедта „и одобрени проекти”, като форма на нарушение, което да
се санкционира с премахване. Тоест, в случая не е налице преместваем
обект, който да се премахва по реда на чл.57а ЗУТ, респект. за обекта е било
издадено разрешение за поставяне, като отмяната му не е основание за премахване
на обекта по посочения ред.
- Ответникът, Кмет на Община Асеновград оспорва
жалбата чрез процесуален представител – М.У. /началник на отдел „Правно
нормативно обслужване и обществени поръчки”, с юридическо образование и
правоспособност/. Счита оспорената заповед за законосъобразна.
В писмени съображения по същество на спора поддържа
недопустимост на жалбата поради подаването й извън 14 дн.срок, при съобщаване
на заповедта на адрес на управление на търговското дружество – адресат на
административния акт. Заявено е, че независимо от липса на пълномощно за адв.В.Г.
– получил известието за доставяне на заповедта, същият, ведно с адв.Кр.Г. – съзнателно са получавали съобщения от
кореспонденция с дружеството. Алтернативно – жалбата като неоснователна подлежи
на отхвърляне. Заповедта е издадена въз основа на Констативен акт № 1а от
06.08.2020г., съобщен по реда на §4 ал.2 изр.2-ро ДР ЗУТ и с писмо, получено на
10.08.2020г. – без постъпило възражение. Оспорения административен акт е
издаден от компетентен орган при спазена административна процедура и предмет на
премахване е преместваем обект, по отношение на който
разрешението за поставяне е отменено с влязъл в сила съдебен акт. При тези
данни се счита, че заповедта съответства на приложения материален закон.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.
1. Оспорената заповедта е съобщена с известие за доставяне с обр.разписка /л.7 гръб; л.23 гръб/, получено на 10.09.2020г.
от адв.Васил Г.. Установи се, че жалбата е подадена пряко в деловодството на
общината, на дата 25.09.2020г. 14 дн. срок за обжалване изтича на 24.09.2020г.
– четвъртък, присъствен ден.
За представяне на доказателства относно оспорване в
срок са отправени указания към жалбоподателя. На ответника е указано да
представи доказателства за упълномощаване на адв.В.Г. от страна на Експлоатация
и Владение на находища - ЕВН ЕООД – за представителство пред административния
орган /чл.18 АПК/, поради отсъствието на такива в представената преписка.
Ответникът не представи доказателства за упълномощаване на адв.В.Г. от страна
на Експлоатация и Владение на находища - ЕВН ЕООД – за представителство пред
административния орган, по предвидената възможност в чл.18 АПК. Поради това
следва извод за нередовно уведомяване за издаване на оспорения административен
акт, при което срок за обжалването му не е текъл. Вярно е, че адресът в
известието за доставяне е адресът на управление на адресата на заповедта, но за
получилото известието лице – не бяха представени данни за упълномощаването му
от законния представител на дружеството. Следва извод за допустимо оспорване - при
безсрочност от адресат на неблагоприятен административен акт, подлежащ на пряко
обжалване пред АС – Пловдив.
Неоснователно в писмени съображения по същество се
твърди съзнателно получаване на известието за доставяне от адв.В.Г. –
предпоставка за редовно съобщаване е наличието на пълномощно за
представителство пред административния орган по см. на чл.18 ал.1 пр.1-во АПК,
а не съзнателно получаване на съобщения от административния орган. Тежестта за
доказване редовното съобщаване на административния акт е върху ответника, който
не представи доказателства за това при своевременни указания.
2. Заповедта е издадена от компетентен орган,
правомощията на който произтичат пряко от закона – съгл. чл.57а ал.3 ЗУТ : „(Доп.
– ДВ, бр. 25 от 2019 г.) В 7-дневен срок от връчването на констативния акт по
ал. 2 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за национален
строителен контрол или оправомощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на обекта. Заповедта се връчва на
собственика на обекта по ал. 1, който може да я обжалва по реда на чл. 215, ал.
1.”.
2.1.
Правни
основания за издаване на заповедта : чл.57а ал.1 т.1 вр.
с чл.57а ал.3 ЗУТ.
Фактически
основания, посочени в обстоятелствената част на оспорената заповед : При
проверка на място на обект „Преместваеми търговски обекти” в УПИ V –
озеленяване, кв.2 по плана на ПЗ север, гр.Асеновград, ПИ ****по КККР на
гр.Асеновград, е съставен Констативен акт /КА/ № 1а от 06.08.2020г., съобщен по
реда на §4 ал.2 изр. Второ ДР ЗУТ, против който не е постъпило възражение. В КА
№ 1а от 06.08.2020г. /л.25 и сл./ е отразено, че „Строежа е собственост“ на Експлоатация
и Владение на находища - ЕВН ЕООД, ЕИК ***, гр.Пловдив, ул.Сливница ***,
представлявано от управителя Н.Н. Х.; „Строежа е
изпълнен“ от дружеството-жалбоподател. Посочено е, че разрешение за поставяне
на преместваем обект № 15/09.05.2019г. е отменено със
Заповед № 36/30.07.2019г. на гл.архитект на община Асеновград, „потвърдено с
решение № 4606/21.04.2020г. на ВАС и влязло в сила от 10.06.2020г. и отменена
схема по чл.56 от ЗУТ със заповед № 35 от 30.07.2019г. от Гл.архитект на
общината“. По отношение „Изпълнение на строежа“ е вписано следното : „Изпълнени
са стоманобетонови ивични
фундаменти ширина 45см. с видима армировка на стремената, стоманени колони с
размери 16/16мм, приблизителна височина 3.00м. – 19 колони, метални ферми 8
броя – квадратно сечение и столици – метален профил“. За установено нарушение е
възприето, че преместваемият обект – Преместваеми търговски обекти, находящ
се в УПИ V – озеленяване, кв.2 по плана на ПЗ север, гр.Асеновград, в ПИ ****,
с административен адрес – гр.Асеновград, бул.България – „е изпълнено в
противоречие на чл.56, ал.1 и ал.2 от ЗУТ т.е. без разрешение за поставяне и
одобрени проекти”. Нарушените разпоредби са чл.57 ал.1 т.1 ЗУТ – без разрешение
за поставяне и одобрени проекти във вр. с чл.63 ал.1
от Наредбата за преместваемите обекти, елементи на
градското обзавеждане, рекламни информационни и монументални-декоративни
елементи на територията на община Асеновград.
В заповедта
е отразено установеното на място в КА относно изпълнение и вид на обекта. Възприети
са посочените в КА нарушени норми и е вписано, че за обекта „Преместваеми търговски обекти“ е издадено разрешение за поставяне
№ 15/09.05.2019г. от гл.архитект на общината, което е отменено със заповед №
36/30.07.2019г. на гл.архитект на община Асеновград, като заповедта е обжалвана
и потвърдена с Решение № 4606/21.04.2020г. на ВАС – влязло в сила на
10.06.2020г.
- Правните основания следва да произтичат от
приетите за установени факти и обстоятелства. Дали
фактическите основания се потвърждават от данните в преписката /обоснованост/ и
дали правните основания съответстват на фактическите – стои в преценката за
законосъобразност на акта.
2.2. Данни от преписката и процедура : Законът не е предвидил императивно
изискване за съставяне на КА в присъствие на собственик на преместваемия
обект или негов законен представител. От значение за правата на оспорващото
лице е фактът на осигурена възможност за подаване на възражение против КА. В
случая не се установи да е спазена разпоредбата на чл.57а ал.5 : „(Изм. – ДВ,
бр. 25 от 2019 г.) В случаите, когато собственикът на обект по ал. 1 или
собственикът на имота, в който е поставен, е неизвестен, адресът на някой от
тях е неизвестен или някой от тях не е установен на посочения от него адрес,
констативният акт и заповедта за премахване се поставят на видно място върху
обекта и на определените за това места в сградата на общината, района или
кметството, което се удостоверява с протокол, подписан от двама свидетели.“.
След като в нормата на чл.57а ЗУТ се съдържа специален ред за съобщаване на КА
при установени предпоставки за това, не е приложим редът, установен в §4 ДР
ЗУТ. Отсъстват данни - собственикът на обект по ал. 1 или собственикът на
имота, в който е поставен, да е неизвестен или адресът на дружеството да е
неизвестен или същото да не е установено на посочения от него адрес. В
заповедта е посочено съобщаване на КА по реда на §4 ДР ЗУТ, като преписката
съдържа информация за съобщаване на КА с известие за доставяне / обр.разписка, получено на 10.08.2020г. от адв.Кр.Г.. При отсъствие на данни за упълномощаване на адв.Кр.Г. за представителство пред административния орган по
реда на чл.18 АПК – съобщението не е връчено редовно и по този способ.
С Разрешение за поставяне /РП/ № 15 от
09.05.2019г. /л.31/, на жалбоподателя са разрешени „Преместваеми
търговски обекти“ в УПИ V –
озеленяване, кв.2 по плана на ПЗ север, гр.Асеновград, в ПИ 00702.519.296 –
съгласно конструктивно становище от 08.05.2019г. и на основание чл.56 ЗУТ –
одобрена схема. Посочено е, че е разрешено монтиране на Преместваеми
търговски обекти, вкл. въз основа и на комплексен доклад за оценка на
съответствието от 30.04.2019г. Със Заповед № 36/30.07.2019г. на Гл.архитект на
община Асеновград е отменено Разрешение за поставяне /РП/ № 15 от 09.05.2019г.
/л.32/. заповедта е обжалвана пред АС – Пловдив и с Решение № 1819/03.10.2019г.
по адм.д.№ 2611/2019г., АС – Пловдив отхвърля жалбата
на Експлоатация
и Владение на находища - ЕВН ЕООД.
В Протокол № 63/16.07.2019г. /л.46/ е отразено
установено при проверка на място от страна на Началник РДНСК – Пловдив : Изляти ивични стоманобетонови
основи с височина около 60см. върху 10 см. бетонова настилка. Монтирана е част
от металната конструкция – колони, греди и столици.
- Предписаната процедура, след изпълнение на която се
издава административен акт от характера на оспорения, не е спазена, предвид
данните за съобщаване на КА, но в конкретния случай не е налице допуснато
съществено нарушение. Правото на защита е осъществено с оспорване на заповедта.
3. При насрочване на делото /р. от 08.10.2020г., л.14/ към
страните са отправени указания за доказателствената
тежест, а от ответника е изискано да допълни преписката с всички документи и
актове, описани в обстоятелствената част на оспорената заповед /цялата преписка
по издаването й/.
Ответникът не представи допълнения към
преписката. Служебно бе установено с проверка в деловодната система на АС –
Пловдив, че Разпореждане № 4606 от 21.04.2020г. на ВАС по адм.д.№
422/2020г., е влязло в сила с дата на връщане на делото в АС – Пловдив, на
24.06.2020г. /л.48, 49/. Тоест, преди дата на издаване на оспорената заповед. С
цитираното разпореждане е оставена без разглеждане жалбата на Експлоатация и Владение на находища
- ЕВН ЕООД против Решение № 1819 от 03.10.2019г., постановено по адм.д.№ 2611/2019г. на АС – Пловдив и е прекратено
производството по адм.д. № 422/2020г. на ВАС.
Жалбоподателят представи и са приети писмени
доказателства : - Договор от 12.06.2019г. между Експлоатация и Владение на
находища - ЕВН ЕООД /възложител/ и Техномонтаж ЕООД
/строител/ с предмет - СМР на обект : Преместваеми
търговски обекти, УПИ V – озеленяване, кв.2 по плана на ПЗ север,
гр.Асеновград. Към договора не са представени други документи, от които би
могло да се установи вид на възложените СМР и съпоставка с разрешението за
поставяне. Същевременно, преписката не съдържа информация за съдържанието на Конструктивното
становище, отразено в РП № 15/09.05.2020г.; - Заповед № 35/30.07.2019г. на
гл.архитект на община Асеновград, с която е отменена схема по чл.56 от ЗУТ,
одобрена въз основа на решение на ЕСУТ, прието с Протокол № 2 от 29.01.2019г.,
т.8. Заповедта е обявена за нищожна с Решение № 2199/31.10.2019г. на АС –
Пловдив по адм.д.№ 2612/2019г. /л.56 и сл./.
Решението е обжалвано от гл.архитект на общината и с Решение № 13668/04.11.2020г.
на ВАС е оставено в сила, л.61 и сл.
4. Според фактическото
основание в заповедта, административният акт е издаден при отменено Разрешение
за поставяне № 15/09.05.2019г. В приложената от административния орган норма –
чл.57а ал.1 т.1 ЗУТ е посочено : „Обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се
премахват, когато: 1. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) са поставени без одобрена
схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със
схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение;“. Не е конкретизирана
предпоставка от обхвата на цитираната норма, предвид установени в закона
няколко хипотези - без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без
разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото
разрешение. Пропускът не се възприема за съществен, тъй като преценката за
законосъобразност на административния акт следва да бъде основана на
фактическите основания за издаването му – приоритетно спрямо правните. В
конкретния случай актът за отмяна на разрешението за поставяне е влязъл в сила
преди издаване на оспорената заповед, при който факт отсъствието на конкретна
хипотеза от обхвата на чл.57а ал.1 т.1 ЗУТ не е основание за
незаконосъобразност. Приложимата хипотеза произтича от посочените данни – към
дата на издаване на заповедта обектът е без разрешение за поставяне.
Предвид
отменената в случая схема по чл.56 ЗУТ от гл.архитект на общината, заповедта за
която отмяна е обявена за нищожна с влязъл в сила съдебен акт, се съобрази
несамостоятелното значение на схемата. Схемата не е индивидуален
административен акт, в каквато насока е съдебната практика на ВАС, Второ О. /Определение
№ 7144 от 30.05.2018г. ; Определение № 11984 от 8.10.2018г.; Определение № 4311
от 3.04.2018г.; Определение № 876 от 22.01.2018г.; арг.
и от Определение № 16007/2018г.; Решение № 7507/2018г. на - ВАС, Второ О. и др.
: „Актът на главния архитект, с който се одобрява схема по чл. 56, ал. 2 ЗУТ,
както и този за изменението й, не носи белезите на индивидуален административен
акт. В чл. 214 ЗУТ изчерпателно са изброени актовете, които са индивидуални
административни актове по същия закон, като сред тях не е одобрената от главния
архитект схема по реда на чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Индивидуални административни
актове представляват разрешенията за поставяне по чл. 56, ал. 2 и чл. 57 и
заповедите по чл. 57а за премахване на обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал.
1 ЗУТ.“; „Схемата, респ.отказът за одобряване на такава, в производството по
чл.56, ал.2 ЗУТ, като междинен акт не подлежи на обжалване - чл.21, ал.5 АПК.“
/. Схемите по чл.56 ал.2 ЗУТ не са индивидуални административни актове по
чл.214 т.1-3 ЗУТ, подлежащи на обжалване пред съда, защото са част от
процедурата по издаване на крайния административен акт - разрешение за
поставяне на преместваем обект върху държавна или
общинска земя, респект. върху чужд или собствен поземлен имот. На обжалване
подлежи издаденото разрешение за поставяне като приключващ процедурата акт.
Схемата представлява чертеж - извадка от действащия ПУП, с конкретизирано
местоположение на преместваемите обекти, но е без
самостоятелно значение, тъй като не тя, а последващото
разрешение за поставянето им е акта, който създава и засяга права. Поради това
схемата не се възприема за административен акт. Следователно, дори при наличие
на схема, от значение е дали за съответен преместваем
обект е издадено разрешение за поставяне.
Извън посоченото
се съобрази, че на основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основание по
чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от
оспорващото лице. От значение за спора е отсъствието на информация в заповедта
и в КА - за съдържанието на Конструктивното становище, отразено в РП №
15/09.05.2019г., тъй като на място е установено изпълнение на стоманобетонови ивични
фундаменти ширина 45см. с видима армировка на стремената, стоманени колони с
размери 16/16мм, приблизителна височина 3.00м. – 19 колони, метални ферми 8
броя – квадратно сечение и столици – метален профил. Така и в Протокол №
63/16.07.2019г. е отразено установено при проверка на място от страна на
Началник РДНСК – Пловдив : Изляти ивични
стоманобетонови основи с височина около 60см. върху
10 см. бетонова настилка. Описанието на изпълнения обект или част от обект –
като възражението за невъзможност заповед по чл.57а ал.3 ЗУТ да бъде издадена
за част от обект, не е основателно с арг. от чл.225
ал.2 ЗУТ и чл.46 ал.2 ЗНА, ориентира към извод не за преместваем
обект, респект. част от такъв, а за строеж. Както бе посочено, в КА обектът е наименован „строеж“, който факт няма последици при преценка
за законосъобразност на заповедта, но квалификацията на обекта е от значение
поради регламентирани отделни способи в ЗУТ за премахване на преместваеми обекти и за премахване на строежи. В тази
насока са и дефинициите за двата различни обекта. В конкретиката
на фактите описанието на обекта за премахване не обосновава извод за преместваем такъв, а преписката не съдържа конструктивното
становище, за да е възможна преценка за начина на закрепване на обекта според
спецификата му.
Описанието на изпълнен на място обект следва
да бъде съпоставено с дефиницията по §5 т.80 ДР ЗУТ (Нова - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила
от 26.11.2012 г., изм., бр. 25 от 2019 г., бр. 17 от 2020 г.) – действаща норма
към дата на издаване на оспорената заповед : "Преместваем
обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или
възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като
поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на
ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се
отделя. Преместваемият обект може да се закрепва
временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
неразделна част от преместваемия обект и е
предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Непълнотата на преписката в случая не
позволява извършване на съпоставка между предвиденото за монтажа на обекта в
конструктивното становище и изпълненото на място, като се съобрази, че в
Протокола на РДНСК Пловдив е отразена 10 см. бетонова настилка, която не попада
в обхвата на дефиницията и в частност „…при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия
обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена
устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.“. Част
от описаните елементи ориентират към строеж, а не преместваем
обект, при отчитане изискването за преместваем обект
- обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята
: така напр. ивичен фундамент
представлява затворен контур /ивица/ – пояс от стоманобетон и в случая е
отразено „изпълнени стоманобетонови ивични фундаменти“, какъвто фундамент се полага под всички
носещи стени на сграда и разпределя теглото на сградата по целия периметър. Ивичният фундамент позволява строителство върху неговите
основи на различни видове строителни конструкции: от дървени до монолитни сгради.
Стремената, предвид посочено „с видима армировка на стремената“, са армировъчни
елементи, които намират приложение в греди, колони, фундаментни стъпки.
Изработени са от различен тип стомана - гладка или оребрена
и с различен клас в зависимост от решението на инженера-конструктор. Тяхната
функция е да поемат напречните сили в гредите и плочите, както и да придадат
цялостност и стабилитет на армировъчния скелет. Тези наименования при отсъствие
на конструктивното становище за монтиране на преместваемия
обект, обосновават извод за недоказан от страна на административния орган начин
на закрепване
на обекта в конкретния случай - временно върху терена посредством способите,
посочени в дефиницията по § 5 т.80 ДР ЗУТ, както и недоказано поставяне, което не
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята. Обектът включва стоманобетонови ивични
фундаменти, армировка на стремената и стоманени колони, които поставят под
съмнение възможността да бъде преместен в пространството, като отделяне на част
от елементите да стане с обикновен демонтаж. Тук се отбелязва, че констативният акт,
описанието на обекта в който е възприето в заповедта, има доказателствена
сила за съществуване и вида на обекта. Същият обаче не е официален документ по
см. на чл.179 ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК в частта,
установяваща вида на строителните работи или на монтажните при преместваемите обекти, тъй като те не са действия,
извършени нито от, нито пред съставителите на КА. Фактическите установявания в
КА представляват огледен протокол в административното
производство, затова същия се преценява не по реда на чл.193 и чл.194 ГПК, а
заедно с всички останали доказателства по делото. Тоест, установеното от административния
орган само по себе си не е основание за единствен правен извод.
Доказателствената тежест за обосноваване фактическата
констатация – преместваем обект, е върху
административния орган, независимо дали е оспорена квалификацията на обекта.
Фактическите основания за издаване на заповедта, вкл. описанието на обекта,
следва безсъмнено да обосновават извод, че приложената правна норма касае преместваем обект, а не строеж. Отново се отбелязва, че при
даденото от административния орган описание на обекта, респект. на част от
обекта, е следвало преписката да съдържа и конструктивното становище по РП №
15/09.05.2020г., за да може посредством обективна съпоставка да бъде преценен
начина на закрепване на обекта върху терена вр. с
изпълнения спрямо предвидения, което е от значение за определяне на обекта като
преместваем или строеж. Тоест, в конкретиката
на фактите не е достатъчен факта на отменено РП, а е необходима и безсъмнена
фактическа установеност по отношение обекта на премахване, определяща го за преместваем.
Съобрази се също, че ЗУТ не въвежда ограничения
относно обем, размер и тегло на преместваемите
обекти. Няма законови изисквания и относно начина за вътрешно пространствено
разпределение и броя на обособените помещения. Според трайно установеното
разбиране на ВАС, определящи при правното квалифициране на обекта са
предназначението му /за търговски и други обслужващи обществени потребности
дейности/ и съществуването на
възможност той да бъде отделен от повърхността и от мрежите на техническата
инфраструктура, да бъде преместен в пространството и да бъде поставен на друго
място, където да бъде ползван със същото или с подобно предназначение на това,
за което е ползван на мястото, от което е отделен. За да е налице обект по чл. 56 ал. 1
ЗУТ той следва да отговаря
по вид и предназначение на примерно изброените в закона - леки съоръжения,
които могат да бъдат преместени, запазвайки физическата си цялост. Характеристиките на обекта като преместваем са обусловени от естеството на използваните
материали при неговото изграждане и начина на самото изграждане и свързването
на съоръжението с терена. Поради това дори да отговаря на разрешението за
поставяне, обектът може да не е преместваем, а да е
строеж. Когато е налице обект със смесена конструкция - с монолитна и
сглобяема част - наличието на монолитна част, която не може да бъде демонтирана
прави цялата постройка строеж, а не преместваем обект
/Решение № 3274 от 2014г., ВАС/.
От значение за спора е недоказан елемент от
фактическия състав на приложената разпоредба - чл.57а ал.1 т.1 ЗУТ : „Обектите
по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се
премахват, когато: 1. са поставени без
разрешение или в противоречие с издаденото разрешение“. След като описанието на
обекта в заповедта и в КА не го определя без съмнение за преместваем,
за него не са относими изискванията, поради неспазване на които е издадена
оспорената заповед.
При тези съображения жалбата следва да се приеме за
основателна. Разноски
се дължат на жалбоподателя за държавна такса от 50 лв. и адв. хонорар в размер на 300лв.
/общо 350лв./.
Мотивиран така и на основание чл.172 ал.2 АПК вр. с чл.215 ал.7 т.4 ЗУТ, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед № А - 1619 от 08.09.2020г., издадена от
Кмета на Община Асеновград.
Осъжда Община Асеновград да заплати на Експлоатация и Владение на находища -
ЕВН ЕООД, ЕИК ***, гр.Пловдив, ул.Сливница ***, съдебни разноски в размер на
общо 350 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :