Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260006
гр.
Кюстендил,27.01.2022 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният
секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 416/2021 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление на дейността – гр. София, бул. „Цариградско шосе“ 159,
бл. Бенч Марк, Бизнес център, чрез адв. Р.Д. от САК, съдебен адрес:***, е
предявило против В.Г.К., ЕГН ********** ***, иск да бъде признато за установено
по отношение на ответника с електроснабден имот, находящ се в *********, ИНТ
300133514556, че дължи ПО ИЗДАДЕНАТА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО
ЗАДЪЛЖЕНИЕ, следните суми: 381,22 лв (триста осемдесет и един лева и двадесет и
две стотинки) – главница за използвана и незаплатена електр. енергия за периода
от 06.02.2020г. до 06.06.2020 г. вкл.; 12,39 лв. (дванадесет лева и тридесет и
девет стотинки) – законна лихва за забава, считано от датата на падежа на всяко
периодично плащане до датата на издаване на справката за възникнали задължения
(14.09.2020г.), ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски
в настоящото и в заповедното производствo.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът депозира
такъв чрез назначения му на осн. чл. 47, ал.6 ГПК особен представител адв. Г.Д.
***. Навежда доводи за неоснователност на предявената претенция поради липсата
на установено реално потребление на електрическа енергия от страна на
ответника, навежда доводи за липсата на данни за упражнено право от страна на ищцовото
дружество за преустановяване на електрозахранването на имота след неплащане на
дължимото.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
процесуалния представител на ищеца посредством депозирана преди съдебно
заседание молба, а ответната страна я оспорва.
КРС, след като обсъди
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото 4 бр. Фактури (от л.10 до
л.14 по делото), а именно: фактура № **********/12.03.2020г.,№ **********/09.04.2020г.,№
**********/11.05.2020г. и № **********/10.06.2020г., всичките с доставчик
ищцовото дружество и получател – ответника по делото, се установяват задължения
на ответника съответно: за периода 06.02.2020г. до 07.03.2020г. в размер на
111,43 лв; за периода – 08.03.2020г. до 04.04.2020г. – 102,22 лв.; за периода
05.04.2020г. до 05.05.2020г. – 98,83 лв. и за периода 06.05.2020г. до
05.06.2020г. – 68,74 лв.
По делото е представена и справка - извлечение за
възникнали задължения и постъпили плащания, от които е видно, че твърдените
като неплатени 4 броя фактури, издадени на ответника, са останали като отворени
балансови суми в системата на ищеца (л. 6 до л. 10 от делото).
Ищецът е представил и приложимите Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД с
отразени в същите условия и параметри, уреждащи продажбата на електрическа
енергия (. л. 16 до 17), а така също и Лицензия за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г. на ищцовото
дружество (л. 18 от делото).
От представеното заверено копие на справка № 1010840
(л. 51 и 52) от 24.08.2021г. на Агенция на вписванията за отбелязвания и
заличавания в периода от 01.01.1991г. до 24.08.2021г. за лицето В.Г.К., ЕГН **********
(ответник по делото), е видно, че в посочения период на справката, за поземлен
имот с идентификатор 41112.504.1501, представляващ масивна жилищна сграда, с
площ от 123 кв.м., с административен адрес в гр. Кюстендил, общ.Кюстендил, ***********,
са налагани и заличавани възбрани от различни кредитори, като длъжник е именно
ответника по делото – В.Г.К.. Последното отбелязване, касаещо посочения имот,
датира от 13.07.2018 г., като е записано заличаване на възбрана спрямо имота.
От този момент до датата на направената справка (24.08.2021 г.) не са налице
други отбелязвания, касаещи имота. От подаденото на
12.10.2018 год.от ответникът до ищеца
заявление вх.№ ********** за проверка на средството за техническо измерване
на количеството доставена електрическа енергия се установява,че същото е
относимо оза средство,монтирано в имота
на посоченият в ИМ адрес и по справката от АВписванията.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
изготвена от в.л. П. се установява, че за процесния период, в процесния имот е
монтиран електромер, с директно отчитане, статичен, двутарифен, в метрологична
годност. Електромера е монтиран на обекта на 15.10.2018г.,като е преминал
периодичната метрологична проверка в нормативноустановения срок, като за
процесния период попада в периода, за който се гарантира неговата точност от
ДАМТН. Количеството на потребената енергия по представените фактури съответства
на установеното количество по реален отчет, като цената на потребената енергия
съответства на утвърдената от КЕВР за процесния период 06.02.2020г. –
05.06.2020г. Количеството на потребената ел.енергия е както следва: 1220 квтч
дневна енергия и 852 квтч нощна енергия, като общата им стойност е в размер на
381,22 лева и съответства на исковата претенция.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна:
По
допустимостта:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл.
410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 1705/2020 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установява, че в полза на
ищеца е била издадена заповед за изпълнение № 260056 от 28.09.2020г. на парично
задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е
била връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47 ГПК, поради което съдът е
разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на
установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на
установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима, доколкото е налице правен интерес у ищеца от
предявяването й - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
По
основателността:
Уважаването
на исковете е обусловено от установяване от страна на ищеца, при условията на
пълно и главно доказване, на всички правопораждащи правата му факти:
съществуването през процесния период между страните на валидно облигационно
отношение, регулирано от публично известни Общи условия, имащо за предмет
продажба (доставка) на електрическа енергия до процесния недвижим имот, който
да е електроснабден, извършена доставка на ответника на определено количество
електрическа енергия, правилното начисляване на същата – при наличието на
законово основание за преизчисление по нормативно предвидена методика поради
констатирана промяна в схемата на свързване, довела до неизмерване изцяло
или отчасти на консумирана електрическа енергия и спазване на процедурата за
корекция и допълнително по иска за лихва – изпадането на ответника в забава и
размер на търсеното в тази връзка обезщетение.
По делото не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец,
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Не е спорно
между страните и това, че ищцовото дружество е доставчик на електрическа
енергия, предвид
представената Лицензия № Л-409-17/01/07.2013г., издадена от ДКЕВР. Не е спорно
и че продажбата на електрическа енергия е уредена при Общи условия, приложени
по делото, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., изменени и
допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР.
Спорен по делото е въпросът за наличието на валидно възникнала и
съществуваща между страните облигационно връзка по предоставяне на електроенергия
срещу заплащане.
Съгласно
нормата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно разпоредбата на чл.
98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия продава същата при публично
известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му без да е необходимо
изричното им писмено приемане – арг. ал. 4 от законовия текст.
В клаузата
на чл. 4, ал. 2 от процесните Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ищеца „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е предвидено, че
потребител на електроенергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. Изложеното дава основание за извод,
че облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за
битови нужди възниква между доставчика и собственика/ползвателя на
електроснабден недвижим имот, без да е необходимо подписването на нарочен договор
или писменото приемане на приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР и
публикувани Общи условия. Според така представените и приети като доказателство
по делото ОУ, продавачът, в лицето на ищцовото дружество, се задължава да
продава при условия на равнопоставеност и при отсъствие на дискриминация
електрическа енергия на всеки потребител на територията, обслужвана от
продавача (чл. 10, ал.1 от ОУ), а потребителят на ел. енергия поема насрещното
задължение да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия
в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия (чл. 13, ал.1 от ОУ).
В Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, и по специално в чл. 19, ал.2, е предвиден и периода, в който потребителя
на ел. енергия следва да извърши плащането на задължението си, а именно
продължителността на периода за плащане е 10 (десет) дни.
Според чл. 4, ал. 3 от ОУ, правата и
задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява
и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача
или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител
на електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът,
респективно лицето с учредено вещно право на ползване по отношение на
електроснабдения имот, носи солидарна отговорност пред продавача за
консумираната в имота електроенергия.
В тази връзка достатъчно е да се установи,
че ответникът е потребител на енергия, съответно, че общите условия са
произвели действие.
По делото е безспорно установено, че на
името на ответникът за процесния имот е открита партида при ищеца, с клиентски
номер 300133514556 и абонатен номер **********. За това сочи и подаденото от
ответникът на 12.10.2018 год. заявление вх.№ ********** за проверка на
средството за техническо измерване на количеството доставена електрическа
енергия именно в имот на посоченият в ИМ
адрес.След подаване на заявлението за продажба на ел. енергия за битови нужди,
ответникът е станал страна по договора при общи условия за използване на
електроразпределителната мрежа на "ЧЕБ" АД и за продажба на
електрическа енергия на "ЧЕБ АД, за което не е необходимо изрично
изявление от страната на потребителя за приемане, като по делото не са
ангажирани доказателства ответникът да е поискал изменение на посочените
договори в срока по чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ,
което да е отразено в допълнително споразумение. Именно поради договорните
отношения между страните във връзка с доставката на електроенергия, следва да
се уреждат от тези общи условия.
Съгласно чл. 13, ал. 5 от ОУ потребителят
е длъжен да уведоми продавача в 30 (тридесет) дневен срок в писмена форма за
всяка промяна, свързана с личните му данни или със собствеността или другите
основания, на които продавачът доставя електрическа енергия на обекта. В случая
липсват по делото данни ответникът В.К. да е заявил пред ищцовото ТД ,каквато и
да е промяна, касаеща основанието, на което продавачът доставя електрическа
енергия на обекта. Ето защо съдът приема, че липсата на такова уведомление
означава, че в процесния период между страните е съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на ел. енергия. След като ответникът не е
предприел действия за прекратяване на договора, той дължи на ищеца заплащане на
консумираната електроенергия в имота за процесния период от време ,обхващащ
06.02.2020 год.-05.06.2020 год.
Възражението на ответникът за нищожност на
ОУ,поради това че същите в нарушение на Закона за защита на потребителите са с
шрифт,по-малък от 12 е неоснователно.Цитираният закон в нормите на чл.143-148
„а“ урежда въпросът за неравноправните клаузи в потребителските договори,а не в
ОУ,като чл.146,ал.1 ги обявява за нищожни,освен ако не са уговорени
индивидуално,като казусът не попада в изключението.Посоченият обем правна
материя обаче не предвижда нищожност при нарушение в размера на шрифта,каквато
има,но в чл.10,ал.1 от Закон за потребителския кредит, неприложим в
казуса.Възражението на ответникът,че в процесния период в имота живеели и
ползвали електрическа енергия родителите му от една страна е недоказано, а от
друга и ирелевантно за отговорността на ответникът.
С отговора на исковата молба, представена от особения представител на
ответника, а и в открито съдебно заседание, не
се оспорва облигационната връзка между В.Г.К. и ищцовото дружество.Ответникът
твърди,че в исковия период имотът е ползван от родителите му.Изложеното дава
основание на съда да приеме, че ответникът е собственик на процесния
електроснабден недвижим имот, находящ се в гр. Кюстендил, ул. „Изгрев“ №3. В
тази насока е и представената по делото справка от 24.08.2021 г. чрез отдалечен
достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички Служби по вписвания по
партидата на ответника, от която е видно, че ответникът фигурира при вписвания,
касаещи имота, разположен в гр. Кюстендил, ул. „Изгрев“ №3. В подкрепа на този
извод са и събраните по делото доказателства чрез допуснатата
съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че на името на ответника
и за процесния имот при „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД има открита партида. Както
вече беше посочено, за възникването на тази облигационноправна обвързаност не е
необходимо сключването на нарочен договор между страните.
При преглед на представените по делото фактури настоящият съд достига до
извода, че същите са издадени в съответствие с общите условия на дружеството
доставчик, като имат и необходимото съгласно последните съдържание. В тях са
посочени количествата доставена и потребена електроенергия за всеки отчетен
период, като фактурите са издадени въз основа на показанията на електромер №
**********. В тази връзка липсват данни, които да поставят под съмнение
надлежното отчитане и фактуриране на съответните количества електроенергия.
По тези съображения съдът намира, че се доказва, че фактурираните от
жалбоподателя количества електроенергия действително са били доставени и
съответно потребени в обекта. След като ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си по договора, като е доставило електрическа енергия към обекта,
а за ответника е възникнало задължение да заплати стойността й. Последното той
не е сторил, като в тази насока е и липсата на доказателства от ответната
страна за погасяване на задължението, което потвърждава, че процесното вземане
все още не е погасено.
Що се касае до наведеното от особения представител на ответника възражение,
че последният не е задължено лице, към момента, към който е доставяна
електрическа енергия, тъй като реални ползватели на електроенергията били
негови роднини, то съдът намира същото за неоснователно, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал.2 от Общите условия, потребител на електроенергия за
битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имота, присъединен
към ел. разпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което
ползва ел. енергия за домакинството. По делото не се спори, а се и установи, че
ответникът е собственик на имота и тъй като ищецът е обществен доставчик на
електрическа енергия, то същия не би могъл да насочи претенцията си към друго
лице.
При установяване на дължимия размер на употребената енергия, съдът установи
следното:
Видно от представените и приети като
доказателство по делото 4 броя фактури, а именно: фактура № **********/ 12.03.2020г., №
**********/ 09.04.2020г., № **********/ 11.05.2020г. и № **********/
10.06.2020г., всичките с доставчик ищцовото дружество и получател – ответника
по делото, се установяват задължения на ответника съответно: за периода
06.02.2020г. до 07.03.2020г. в размер на 111,43 лв; за периода – 08.03.2020г.
до 04.04.2020г. – 102,22 лв.; за периода 05.04.2020г. до 05.05.2020г. – 98,83
лв. и за периода 06.05.2020г. до 05.06.2020г. – 68,74 лв. Видно от изготвеното заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза, на която съдът дава вяра, паричният еквивалент
на разходваната и незаплатена ел. енергия за процесния период от ответното
дружество възлиза на сумата от 381,22 лева. Размерът по издадените фактури и
заключението на експерта съвпада, поради което съдът намира за безспорно
установен размерът на дължимата главница.
Поради изложените съображения, съдът намира иска за основателен и следва да
го уважи изцяло.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
20, ал. 1, т. 3 от Общите условия за продажба на електрическа енергия, както и
видно от посочения падеж във фактурите, е уговорено, че плащанията на
потребената електрическа енергия следва да се извърши на 10 – то число на
следващия месец, за който се дължи месечното задължение. Съдът, съобразявайки падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, достига до извод, че
обезщетението за забава е в размер на сумата от 12,39 лв. (дванадесет лева и
тридесет и девет стотинки) - законна лихва за забава, считано от 07.04.2020 г.
до 14.09.2020 г., съгласно приложената по делото справка за възникнали
задължения, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата, за които суми е било образувано ч. гр.
д. № 1705/2020 г. по описа на КРС.
По разноските:
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да за
плати на ищеца направените разноски в заповедното и исковото производство.
В
заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 90,00 лева,
както следва: 25, 00 лв. – държавна такса, 65,00 лв. – адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, а в исковото разноските са както
следва: 25,00 лв. – държавна такса, 116,00 лв. – адвокатско възнаграждение, 600
лв. – за особен представител, 200,00 лева – за СТЕ или общо разноски и за двете
производства в размер на 1031,00 лева, които следва да се присъдят на ищеца в
пълен размер.
Ответникът е
представляван от особен представител и няма право на разноски.
Воден от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че В.Г.К., ЕГН ********** *** дължи и следва да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление на дейността –
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, сумата от
381,22 лв (триста осемдесет и един лева и двадесет и две стотинки) – главница
за използвана и незаплатена електр. енергия за периода от 06.02.2020г. до
06.06.2020 г. вкл.; 12,39 лв. (дванадесет лева и тридесет и девет стотинки) –
законна лихва за забава, считано от датата на падежа на всяко периодично
плащане
(07.04.2020 г.) до датата на издаване на справката за възникнали
задължения (14.09.2020г.), ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
(21.09.2020г.), за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260056/28.09.2020г. по
ч.гр.д. № 1705 от описа на КРС за 2020г.
ОСЪЖДА В.Г.К., ЕГН ********** *** да
заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление на дейността – гр. София, бул. „Цариградско шосе“ 159, бл. Бенч
Марк, Бизнес център сумата в
общ размер на 1031,00 лв. (хиляда тридесет и
един лева), от които деловодни разноски за настоящото производство в
размер на 941,00 лв. (девестотин четиридесет и един лева), както и сумата в
размер на 90,00
лв. деловодни разноски в хода на заповедното
производство по ч.гр.д. №
1705/2020 г. на КРС.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – гр. Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: